Джаки Колинс
Холивудски интриги (28)

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА

Лара и Джой се разхождаха боси по плажа, хванати за ръка и забравили целия свят. Вечеряха на задната тераса — макарони и зелена салата, полети с бутилка червено вино. Когато приключиха с вечерята, Джой предложи:

— А сега да направим тази разходка по плажа, която толкова искаш.

— Страхотно — веднага се отзова Лара, а гърлото й се сви от очакване.

Бяха сами, крачеха по топлия пясък, но през цялото време тя не спираше да мисли какво може да последва. Той трябваше да направи първата стъпка — стига тя да не си е въобразила, че приятелството им е нещо повече.

Беше толкова странно. Още докосването на ръцете му я възбуждаше. Върви, че не говори за химия!

Когато вече се връщаха и се приближаваха към къщата, той спря, седна на пясъка и я придърпа към себе си.

— Погледни луната — каза й. — Какво виждаш?

— Красиво е — потвърди тя.

— Като тебе.

— Благодаря — не можеше да разбере защо пулсът й се учестява, а съзнанието й е толкова бистро.

— Лара — той скочи на крака, — искаш ли да поплуваме?

— Не ставай глупав — гласът й потрепери раздразнено. — Наоколо е съвсем тъмно и студено. Нищо не се вижда.

Той се засмя и смъкна тениската си.

— Да не мислиш, че с това можеш да спреш една морска риба? — попита той и продължи: — Да не мислиш, че за тях има някакво значение дали е тъмно или светло — в този момент свали ципа на панталоните си и ги събу.

— Ти си полудял — извика тя с гневно поклащане на глава. — Не си си взел дори хавлия.

— Госпожица Здравият разум — дразнеше я той.

— Е, тук вече си прав — тя се предаде — мразеше се за досадния назидателен тон.

— Хайде — дръпна я той. — Няма нищо по-красиво от океана през нощта. Имаш чувството, че са те затворили в огромен тъмен измислен басейн.

— Нямам дори бански — опита се да се бори тя.

— Бельото ти ще свърши същата работа — успокои я той, застанал пред нея по боксерки; дрехите му бяха струпани на купчинка в краката му.

— И защо мислиш, че въобще нося бельо? — попита твърде самонадеяно тя.

— Сигурен съм — обади се той през смях. — Готов съм да се обзаложа на няколко хилядарки.

— Откъде си толкова сигурен?

— Ами всички примерни момичета ходят с гащички — тук вече едва удържаше смеха си. — Хайде — настояваше той. — Понякога трябва да рискуваш.

— Аз… просто не мога да си позволя да се разболея.

— Нито да се позабавляваш?

Сърцето й отново заби учестено. Джой направо я омагьосваше и тя не знаеше как може да се бори с това чувство.

— Е, като не искаш, недей — каза той. — Но аз отивам. — И преди тя да успее да го спре, той се втурна във водата и се гмурна сред пяната на вълните.

Разтреперана, тя остана сама на плажа, осветен от лунната светлина. „Иди при него — повтаряше вътрешният й глас. — Ако искаш между вас да се случи нещо, трябва да го последваш.“

Изхлузи роклята си, боязливо се приближи към студената вода и нагази, докато водата покри бедрата й.

— Джой! — извика, докато вървеше сред разбиващите се вълни.

Беше във водата почти до кръста, когато той я връхлетя.

— Сега те пипнах! — и я сграбчи отзад.

— Помощ! — тя цялата се разтрепери. — Изплаши ме!

— Тръгвай след мене — каза той и я хвана за ръката.

Газеха, докато водата започна да покрива раменете й.

— А сега плувай — нареди й той.

— Много е дълбоко — тя беше уплашена. — Нищичко не виждам.

— Не се притеснявай — успокои я той. — Аз съм зад гърба ти.

Тя не беше много добър плувец, но му имаше пълно доверие. Той й бе казал, че това ще е истинско приключение — и беше прав. Защо понякога, вместо да работи непрекъснато, не се позабавлява?

Плуваха в тъмния океан. Усещаха допира на вълните, които ги обливаха, и излязоха от дъгата на залива. Лара отново усети страх.

— Джой, Джой, искам вече да се връщаме — извика му нервно.

— Добре — отговори той. — А сега се обърни и плувай след мене.

Тя се подчини и поеха към брега, като се бореха с изведнъж появилото се мъртво вълнение.

Скоро Лара почувства как силите й намаляват и течението я връща назад.

— Плувай! — чуваше гласа на Джой сред шума на вълните.

Беше останала без дъх и вече бе на ръба на паниката, докато се опитваше да се задържи на повърхността. Ужас! Утре косата й ще провисне от морската вода, а очите й ще са зачервени и замрежени от студа. Ще изглежда ужасно, а Йоко и Рокси ще трябва доста да се постараят, за да я върнат във форма. Ако въобще някога стигне до брега…

Изведнъж усети как нещо прошумоля покрай крака й. Изписка, а очите й замръзнаха от ужас.

— Тук има ли акули? — попита със свито сърце.

— Акули… — през рамо повтори той. — О, да, тук гъмжи от тях!

Това й подейства като токов удар и тя заплува енергично в отчаяния си опит да се изравни с него.

— По-спокойно, по-спокойно. Какво ти стана изведнъж? — попита той, когато тя вече го изпреварваше. — Тук вече можеш да стъпиш на дъното.

Когато усети твърда почва под краката си, тя се успокои.

— Хайде сега — той отново я хвана за ръка. — Да излизаме по-бързо, преди някоя акула да те е глътнала.

— Много забавно, няма що! — тросна му се тя, докато излизаха от водата и едва успяваше да си поеме дъх. — А сега как ще изсъхнем? — попита, защото отново беше започнала да трепери неудържимо.

— Аз ще те стопля — той обви ръце около нея и силно я прегърна. — Винаги можеш да разчиташ на мене.

В този момент тя изведнъж откри, че докато са били във водата, боксерките му са паднали.

Върху голия си крак усещаше натиска на втвърдяващия се член и едва успя да промълви:

— Джой… аз…

Той прилепи устни о нейните и всички мисли се изтриха от съзнанието й. Езикът му проникна в устата й и опипа всяко кътче.

Беше станало… Тя нямаше повече сили да се бори срещу него. Нали сама го желаеше.

Дълго време останаха упоени от целувката, каквато никога преди не беше изживявала. Устните му ставаха ту нежни, ту твърди и настоятелни. Езикът му галеше зъбите й, заливаше я с трепетно очакване от предусещаното продължение.

Но той никога не бърза, никога не насилва нещата. Той чакаше тя сама да му открие тайните на тялото си.

Зърната на гърдите й бяха възбудени, очертаваха се под мократа коприна на корсажа й. Тя тръпнеше да усети ръката му върху гърдите си. Беше стигнала до онзи предел, откъдето връщане назад нямаше. Този момент беше очаквала и за него се готвеше от седмици.

Той я заливаше с целувките си — дълги, страстни целувки, които я подлудяваха.

Искаше го от толкова време. Стенеше от желание да го докосне и плъзна ръка надолу.

Но той отмести ръката й, сякаш искаше да й каже: „Бъди търпелива, аз ще ти кажа, когато дойде моментът.“

Тя не усещаше пронизителния вятър. Всеки милиметър от тялото й гореше, цялото й тяло желаеше Джой.

Той беше толкова внимателен. Лара не приличаше на другите жени — тя беше съвършената кралица, която го караше да се чувства като крал. Като нейния крал.

От деня, в който погледът му се спря върху нея, той се отказа от случайните връзки — пазеше се само за нея.

Дъхът й го омайваше, тя имаше вкуса на всичко хубаво и свежо.

Той превъзмогна желанието си да я повали на пясъка и да я обладае, отдръпна се, овладя се — искаше да превърне тази нощ в необикновена за нея.

Леко докосна гърдите й.

Тя изстена от удоволствие, отпусна се в ръцете му, нетърпелива той да я освободи от дрехата й.

Но той не предприе нищо. Просто галеше зърната й през прилепналата прозрачна тъкан и леко ги притискаше.

— Свали го… свали го… — изстена тя, без да има сили да се овладее, стресната, че го желае, преди той да е готов, но не можеше да си спомни някога да е била така възбудена. — Моля те, направи го!

Той докосна върха на зърното й с крайчеца на пръстите си.

Тя разкопча презрамките на корсажа си с треперещи пръсти. С бавни движения той разгърна корсажа и разголи гърдите й. Боже, колко беше красива, колко беше красива цялата. Обгърна ги в шепите си. Свали я на колене на пясъка и погали с члена си набъбналите й зърна — от едната и от другата страна, като ускоряваше движенията си.

— Джой — изхриптя името му, забравила и за студения вятър, и за влажния пясък, в който потънаха коленете й.

— Скъпа… — отвърна той. — Кажи ми какво точно искаш.

— Тебе! — думите заседнаха в гърлото й. — Искам… само… тебе…

Той пъхна ръце под мишниците й, повдигна я и отново впи устни в нея. Дълги алчни целувки, които бяха първите истински целувки в живота й.

После вдигна ръце над главата й, жадно прилепи устни към лявата й гърда и засмука зърното, сякаш поглъщаше мляко.

— Ооо… — и преди да го осъзнае, тялото й се разтърси от глава до пети от конвулсивни тласъци. Той дори не я беше докоснал там, където тя искаше.

Той освободи ръцете й и я привлече към себе си. Тя се сгуши на гърдите му, а тялото й се обливаше от вълните на дълбоко пълно удоволствие.

— Това хареса ли ти, мила? — и той зарови пръсти в косата й. — Беше ли ти хубаво?

— О!

— А утре ще е още по-хубаво.

— Какво значение има утре? — промълви тя, докато вдъхваше соления мъжки аромат, който обожаваше. — Да отидем още сега у дома.

— Не — той не отстъпваше. — Утре те чака работа. Трябва да си починеш.

— Искам го, Джой…

Той затвори устните й с пръст.

— Нито дума повече — нареди той. — Нека вече да се обличаме, преди съвсем да сме замръзнали.

Вдигнаха дрехите си от пясъка, облякоха се набързо и се върнаха в къщата. Тя очакваше той да дойде в спалнята й, но това не се случи. Единственото, което направи, беше да я целуне нежно по устните и да й пожелае лека нощ.

Тя беше объркана, питаше се защо той не остана с нея, но знаеше, че е прав, че утре трябва да става рано, а ако е тук, нито един от двамата няма да спи.

Отпусна се в леглото с мисли за лицето му, косата, мириса, усмивката.

Джой Лоренцо. Нейната бъдеща съдба? Нейният избраник? Нима е срещнала мъжа, който ще я накара да забрави всичко лошо от миналото си?

 

Джой влезе в стаята си, разходи се разсеяно из нея, запали цигара. Ето, за това му бяха разказвали. Това беше любовта.

Не можеше да повярва, че се е случило с него. Никога не го бе очаквал, никога не се бе опитвал да го постигне. Жените бяха едни и същи и ако ти трябва гадже, винаги можеш да свалиш някоя.

Ами сега! Може би я срещна прекалено късно?

Може би трябва утре, след като тя излезе, той да си замине завинаги.

Това беше единственият начин.

 

Будилникът събуди Лара в пет часа сутринта. Беше толкова уморена, че едва се измъкна от леглото и веднага започна да се облича, без да има време дори да хвърли един поглед в огледалото. Кихна.

Рокси я поздрави и изненадано попита:

— Какво е станало с косата ти?

— Ходих да плувам…

— Какво? — Рокси прекара ръка през собствените си настърчали къдрици. — Веднага започваме с шампоан.

Тя кихна още два пъти, преди да кимне.

— И освен това си настинала?

— Както изглежда…

— Страхотно — изфуча Рокси. — Сега всички ще легнем болни.

— Обещавам да не ти дишам в лицето.

— Да, да.

Йоко не беше толкова мила. Както Лара се опасяваше, очите й бяха зачервени от солената вода. Йоко веднага го забеляза и започна да мърмори под носа си, след което я настани на една кушетка и за петнайсет минути постави кръгчета от краставица върху очите й; след това намаза цялото й лице с дебел слой мазен крем.

Докато Рокси и Йоко се занимаваха с нея, тя възвръщаше обичайното си самочувствие. За съжаление трябваше да отложат началото на снимките за около час.

Кайл се мръщеше, докато Майлс кръстосваше нервно нагоре-надолу и изричаше най-страшни ругатни.

— Радвам се, че отново си с нас — саркастично я посрещна Майлс.

— Лара, много мило, че най-сетне можеш да ни удостоиш с присъствието си — добави и Кайл.

— За първи път ми се случва да закъснея — натърти тя, докато единственото, което искаше, беше час по-скоро да приключат със снимките за деня и отново да е с Джой. Трябваше да си кажат толкова много, да говорят за онова, което се беше случило вчера.

Колко бързо стана всичко! Съвсем доскоро бяха просто познати, а в един миг се оказаха един до друг на плажа, напълно голи и тя го желаеше толкова силно, че бе готова да изпълни всяка негова заповед.

Не може да бъде! Даже сега, когато си мислеше за него, започна да се възбужда. Как успяваше да го постигне? Той едва я бе докоснал, а тя му принадлежеше изцяло.

Какво означава това? Че е съвсем закъсала за мъж?

Глупости. Тя можеше да има всеки мъж, когото пожелае. Но Джой беше единствен.

Помисли за стегнатото му тяло, изразителните очи, начина, по който я гледаше с такава пряка настоятелност…

— На какво се усмихваш? — попита рязко Кайл и внезапно я върна към реалността. — Предполагам, че това, което правим в момента, е сериозна сцена.

— О, да, съжалявам… За момент… спомних си нещо смешно.

— Сигурно си спомняш нещо от снощи, Лара — заяде се той.

Тя се изчерви. Как може всички вече да са научили? На лицето й ли беше изписано?

— Не те разбирам — тя го прониза с леден поглед.

На което той отговори подигравателно:

— Нищо не е имало, защото Снежната кралица никога не си позволява такива неща, нали?

През обедната почивка помоли Джейн за мобифона и се обади вкъщи. Вдигна Каси.

— Дай ми Джой — каза тя, докато барабанеше нервно с пръсти по апарата.

— Той излезе — отговори Каси.

— Значи е излязъл — повтори като ехо тя, без да може да разбере.

— Каза ми, че има неотложна работа в града. Ще ти се обади утре.

— Неотложна работа? Каква работа?

— Нямам представа.

— Остави ли някакъв телефон?

— Не.

— А защо ти не се сети да му поискаш телефонния номер? — изведнъж чу собствения си глас, който крещеше на Каси, и рязко млъкна. Каси нямаше никаква вина.

— Извинявай — Каси се опита да я успокои. — Не знаех, че е толкова важно.

— Всъщност не е — приключи разговора тя.

— Нещо не е наред ли? — попита я Йоко, която беше дочула разговора.

— Нищо — отговори и на нея, докато се питаше как ще може да прекара нощта без него. — Всичко е наред.