Джаки Колинс
Холивудски интриги (52)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА

Линдън, рекламният агент на Лара, се добра до нея преди всички останали, за да й покаже унизителния таблоид насаме във фургона й. Тя се вторачи в разпрострените на две страници вулгарни снимки и почувства, че ще припадне. Кой беше допуснал фотографи да снимат най-интимните сцени? Къде бяха правата й?

— Не мога да повярвам на очите си! — възкликна тя потресена. — Как е станало всичко това?

— На снимките е имало някой със скрита камера — отговори Линдън. — Мик и Ники е трябвало да бъдат нащрек. Това нямаше да се случи, ако само си бяха отваряли очите.

— Просто не е честно — гласът й се пресече. — Чувствам се толкова, толкова… омърсена.

— Това е само сцена от филм, Лара — Линдън се опитваше да я успокои. — И това не си истинската ти.

— Разбира се, че съм аз — очите й проблеснаха застрашително. — Ще ти трябва лупа, за да разчетеш дребния шрифт, който казва, че снимките са от филм.

— Ще се отнеса до комисията за правата. И тогава ще видим кой крив, кой прав.

— Как мога да бъда сигурна, че не са пуснали тези снимки, за да популяризират „Отмъщение“? — попита тя направо.

— Мислиш, че Ники би направила това?

— Вече изобщо не знам какво да мисля — отвърна тя. — Ричард се оказа прав, като твърдеше, че ме използват. Също и Джой.

— В този момент нищо не можеш да направиш — Линдън издърпа таблоида от ръцете й. — Можеш само да не му обръщаш внимание.

— Много благодаря — насмешливо изрече тя. — Хайде на тебе да ти се случи подобно нещо и да видим дали няма да му обръщаш внимание.

— Не мисля, че хората са примрели да ми гледат задника — каза той със задгробен глас.

— Не е смешно, Линдън.

— Знам, знам. Лара, наистина разбирам колко ти е тежко в момента.

Не, не разбираш — искаше й се да му изкрещи. — Нямаш дори и представа какво означава да те унижат по този начин. Да те сведат до нищо и никакви цици и задник.

— Добре — отпрати го тя. — Отивай в комисията по правата.

Той кимна.

— Ще ти се обадя по-късно.

Когато си тръгна, тя седна и се зачуди какво ли щеше да каже на Джой. Той беше отишъл на целодневен фотосеанс, така че тя горещо се надяваше там да не го осведомят. Щеше да му каже довечера, когато се успокои.

Малко след като Линдън си тръгна, дойде Ники. Лара изобщо не се поколеба.

— Как, по дяволите, е станало това? — попита с леден глас. — Как са излезли тези снимки?

— О, Боже! — изпъшка Ники. — Вече си ги видяла.

— Видяла? Куин ми позвъни пак с номера си: „нали ти казах“. Слава Богу, Джой още не ги е видял, защото ще пощурее. А и Ричард е тръгнал насам.

Ники едва можа да прикрие раздразнението си.

— И защо?

— Защото ми се обади и аз го помолих — предизвикателно отвърна Лара. — Защото му пука за мене — за разлика от някои други.

— Ужасно съжалявам — извини се Ники. — Въобще нямам представа как са успели да направят тези снимки.

— Когато се съгласих да участвам в „Отмъщение“, очаквах да бъда защитена — гласът на Лара беше смразяващ. — Студиите винаги ме защитават. Ти и толкова ли не можеш?

— Повярвай ми — чистосърдечно каза Ники. — Вината не е моя.

— Продуцентът на „Отмъщение“ си ти, така че отговорността е твоя.

— Не мога да споря за това — сконфузи се Ники.

— Куин е бесен. Казва, че това може да се отрази много зле на кариерата ми.

— Убедена съм, че е, защото е афектиран.

— Разбирам амбицията ти, Ники — продължи Лара, — но не очаквах аз да съм тази, която ще използваш за трамплин.

— Сега си несправедлива.

— Прекалено съм ядосана, за да съм справедлива — отговори Лара. — Искам да кажа, ти как би се почувствала, ако се видиш така… разголена пред очите на целия свят? Никога не съм се снимала гола, а сега се виждам така заради проклетия ти филм.

Ричард пристигна малко след това — точно когато Ники си тръгваше. Поздравиха се рязко.

Той се спусна към Лара с протегнати ръце и я притисна силно, вдъхвайки изкусителния й аромат.

— Не ме слушаш ти мене, не… — и я прегърна още по-силно.

Лара се отдръпна и безпомощно сви рамене.

— Какво мога да кажа? Ти беше прав.

— Ако филмът беше мой, такова нещо никога нямаше да се случи.

— Знам — плачевно каза тя.

— Ето, така става, когато работиш с аматьори.

— Сигурно — и тя седна. — Благодаря ти, че дойде, Ричард. Това означава много за мене.

— Слънчице, бих направил всичко, което е в твой интерес.

— Знам.

— Мисля за тебе постоянно — той спря, за да прецени настроението й. — Сигурен съм, знаеш, че основната причина аз и Ники да се разделим беше, че между тебе и мене все още съществува неизразима с думи връзка. Връзка, която никога не може да бъде прекъсната.

— Не започвай пак, Ричард… — тя се надяваше той да не се увлече в приказките си.

— Не — отсече той. — Изслушай ме, Лара. Това, че се чуках зад гърба ти, беше най-голямата грешка в живота ми. Искам да знаеш, че ако някога ми простиш и поискаш отново да се съберем, винаги ще съм насреща.

— Много ласкателно — тя вдигна някаква чаша с вече изстинал чай и механично го изпи. — Но, Ричард, аз не съм сама. Заета съм.

— Доколко?

— Ами… — за миг се поколеба. — Джой и аз смятаме да се оженим, само те моля да не казваш на никого. Тайна е.

Той се взря в кристално-чистите й зелени очи и се зачуди как въобще е възможно някой толкова прекрасен и добър да е толкова ужасяващо наивен.

— Ти сериозно ли говориш? — той все още не вярваше.

Тя кимна.

— Напълно.

— Слушай ме внимателно, Лара — той обмисляше всяка дума. — Предупредих те какво ще се случи с този филм. Сега те предупреждавам какво ще стане, ако се омъжиш за Джой.

Защо той вечно се опитваше да направлява живота й? Не можеше ли просто да й бъде приятел?

— Ричард — тя се опита да запази спокойствие, — моля те, не ми казвай какво да правя, защото наистина не е твоя работа.

Той започна да крачи напред-назад.

— Джой някога споменавал ли ти е за Маделин Франсис?

Тя поклати глава.

— Живял е известно време с нея… всъщност е бил още с нея, когато те е срещнал — той изчака реакцията й. Беше изненадана. — Трябва да поговориш с Маделин — той извади коза си, без да губи време.

— Защо ми е притрябвало? — очите й се бяха превърнали в две упорити топлийки от светлина.

Той не се отказваше, прекрасно знаеше как може да я манипулира.

— Страхуваш се от това, което можеш да откриеш, така ли? — предизвика я той.

Тя се изправи с желанието да го отпрати.

— Това е нелепо — каза припряно.

— Направи го заради мене, слънчице — той беше впрегнал всичките си сили да я убеди. — Срещни се с жената, ако ще и само за няколко минути.

— Няма смисъл…

— Заради доброто старо време, Лара.

— Ох, добре тогава — неохотно се съгласи тя; любопитството й беше възбудено. — Но те уверявам, че нищо няма да се промени.

Той се усмихна на себе си. Искаш ли да се обзаложим?

— Тя е в колата ми. Ще отида да я повикам.