Елизабет Крейн
Незабравимо време (19)

Деветнадесета глава

Джоди изчака докато чу Майкъл да се разхожда из съседната стая и свали пеньоара си. Тази вечер тя беше напуснала библиотеката преди него, за да бъде готова, когато той се прибереше в стаята си. Беше нервна, но решена да изпълни плана си. Отиде пред огледалото и среса косите си. Преди това ги бе измила в кухнята и сега те бяха гладки и меки. Пое дълбоко дъх, излезе на верандата и отиде пред вратата на Майкъл. Поколеба се за момент. Ако не излезеше нищо, щеше да се почувства ужасно глупаво. Отвори вратата.

Майкъл беше по риза, която бе разтворена отпред и откриваше гърдите му. Панталоните му плътно бяха прилепнали като тъмна кожа по слабите хълбоци и мускулестите му бедра. Беше прокарал пръсти по косата си и сега тя падаше разрошена на челото му. Джоди никога не го бе виждала толкова привлекателен.

Мълчанието им продължи цяла минута.

— Не можеш да заспиш ли? — най-накрая попита той.

— Не се и опитвах.

Тя пристъпи в светлината на стаята и едва сега той забеляза, че е само по долна риза и гащи. Очите му притъмняха като буреносно небе.

— Не трябваше да идваш тук — промълви й с дрезгав глас.

— Напротив, мисля, че отдавна трябваше да дойда — тя се приближи до него и постави ръка на гърдите му. — Съществуват някои неща помежду ни, които трябва да си кажем.

— Някои думи никога не бива да се изговарят — той не се отдръпна и, изглежда, се бореше със себе си да не я целуне. — Съвестта не ми позволява да ги слушам.

— В такъв случай съвестта ти ще бъде смутена, защото аз ще ги кажа. Обичам те, Майкъл. Не мога да си спомня някога да не съм те обичала. Не зная как започна и как ще свърши тази любов, но не мога нищо да направя срещу нея.

— Джоди! — името й прозвуча като ласка. — Не говори неща, за които утре ще съжаляваш. Сега си иди. Върни се обратно в стаята си.

— Само ако потвърдиш, че обичаш Ема, а не мен — тя почака малко, но отговор не последва. — Виждаш ли? Ние си принадлежим един на друг — допълни тя, прокара пръсти по гърдите му и косъмчетата погъделичкаха дланта й.

Той хвана ръката й и я притисна в своята.

— Нямаш представа какво правиш. Върви си. Прекалено силно ме изкушаваш.

— Точно това искам. Всъщност, имам намерение достигна по-далеч от изкушението — тя се повдигна на пръсти и го целуна по устните, след което се отдръпна.

Знаеше, че очите му са приковани в нея, затова движенията й бяха бавни и съблазняващи. Без да откъсва поглед от него, тя обиколи стаята и духна свещите през една, за да намали светлината. Не загаси всичките, защото искаше да се виждат в приглушената светлина.

Приближи се до леглото му и издърпа столчето, за да се изкачи върху пухените дюшеци. Майкъл не помръдваше; горещият му поглед я следваше. Тръпка на възбуда из пълни тялото на Джоди, тя се усмихна, качи се на леглото и седна в него, подвивайки крака настрана. Протегна ръце и ги прокара през косите си, наблюдавайки реакцията му.

— Защо ме изкушаваш така? — прошепна той и думите му сякаш се изляха направо от душата му. — Не знаеш какво правиш с мен.

Тя не отговори. Вместо това дръпна панделката около врата си, бавно я развърза и смъкна ризата върху гърдите си. Тих стон се изтръгна от гърдите на Майкъл и той бавно, но решително се доближи до нея.

— Не ме отпращай — прошепна тя, когато той застана до леглото. — Подари ми тази нощ.

В очите му видя борбата, която се разгаряше в душата му. Той я желаеше, но знаеше, че не бива да прави това. Тя повдигна ръце, за да сложи край на колебанието му обви ги около шията му и го притегни към себе си.

В началото целувката им беше нежна, търсеща и изпитваща. Скоро обаче желанието им нарасна и страстта забушува в тях. Когато Майкъл я обгърна с две ръце и я притегли към себе си, Джоди почувства целия свят да се завърта около нея. Беше толкова силен, че я повдигна с лекота и я притисна до тялото си. Джоди продължаваше да го целува с цялата страст на своите блянове.

Когато я отдели от себе си, очите му бяха тъмни и горещи, а дъхът му тежък и неравномерен. Джоди докосна познатите черти на лицето му и прокара пръсти в косите му.

— Обичам те — повтори тихо тя. — Дори и ти да не ме обичаш, това не променя любовта ми.

— Аз също те обичам — прошепна той. — Бог да ми е на помощ, но те обичам повече, отколкото съм допускал, че мога да обичам. Мисля за теб във всеки момент, когато съм буден. Ти си в сънищата ми. Чувам гласа ти и забравям за какво говоря. Когато се смееш, се чувствам най-щастливият човек на земята и искам да слушам смеха ти отново и отново. Ти си обладала цялото ми същество — и тялото, и душата ми.

— Люби ме — прошепна тя. — Позволи ми да остана с теб през цялата нощ. Позволи ми да заспя в ръцете ти. Толкова го искам.

Майкъл прокара дългите си пръсти през косите й и те се разпиляха като тъмна коприна.

— Джоди, знаеш ли за какво говориш?

Тя кимна.

— Искам да се любя с теб. Искам да ти се отдам и аз също да те любя.

Майкъл се изправи и без да сваля очи от лицето й, разкопча останалите копчета на ризата си. Сякаш омагьосана, тя видя тялото му да се открива сантиметър по сантиметър. Той беше загорял от слънцето, и то повече, отколкото тя бе очаквала. Майкъл хвърли ризата си и тя усети болезнено желание да докосне мускулите му които изпъкваха под гладката кожа. Безмълвно, без да променя изражението си, той разкопча и свали панталоните.

Джоди се усмихна, когато Майкъл се изправи гол пред нея. Приличаше на гръцки бог, мускулите му бяха силно развити, но съразмерни и хармонични.

— Красив си — прошепна тя.

— Не се ли страхуваш от мен? — Изглеждаше изненадан, че тя го гледа с такава жажда и че голата му плът не я плаши.

— Никога не би могъл да ме изплашиш.

Той седна в леглото до нея и се протегна, за да придърпа завивките. Джоди се завъртя и коленичи върху гладките чаршафи. Ризата й се плъзна надолу и откри едната й гръд. Майкъл се пресегна и я притегли към себе си, за да я целуне. Джоди легна до него и се прилепи към тялото му.

— Джоди — прошепна отново той. Очите им се срещнаха, когато той погали хълбоците и корема й.

Ръцете му докоснаха гърдите й през тънкия плат на ризата. Джоди затвори очи и въздъхна в екстаз. Цялото й тяло потръпна под пръстите му. Когато ризата й падна и той докосна голата й плът, тя усети, че избухва от желание.

— Да — промълви тя. — Толкова ми е хубаво.

Майкъл жадно я гледаше.

— Искам да бъдеш доволна. Искам да се насладиш на любовта ни.

Джоди се усмихна.

— Аз също искам да бъдеш доволен — покри лицето му с целувки, леки като цветен прашец. — Обичам те, Майкъл. Така силно те обичам — достигна ухото му и го целуна.

Майкъл смъкна ризата до кръста й и се отдръпна, за да я погледне. Джоди видя искрящото желание в очите му и почувства възбудата й да нараства. Никога не се бе чувствала така съблазнителна и красива. Остана неподвижна докато той я разглеждаше. След няколко мига Майкъл смъкна ризата и гащите й и тя остана гола пред него.

Въпреки, че въздухът в стаята бе хладен, Джоди усещаше, че отвътре изгаря в огън. В светлината на свещите кожата на Майкъл изглеждаше като старо злато, а косите му бяха черни като нощта. По лицето му се четеше безкрайна любов и желание. Той бавно легна до нея и се сниши, докато тялото му докосна нейното и придоби формата му Джоди почувства цялото му тяло и дълбоко си пое дъх. Усещането беше толкова красиво.

Майкъл отметна косите от лицето й и се взря в очите й.

— Обичам те — прошепна той — Никога не забравяй, че те обичам.

Целуна я отново, дълго и страстно. Тя разтвори устни и езиците им се докоснаха. Страстта й нарастваше и тя едва се сдържаше да не извика, че го иска в себе си. Сякаш бе прочел мислите й, Майкъл каза:

— Искам тази нощ да продължи безкрайно. Искам да те любя така, че никога да не забравиш мен и любовта ми.

Джоди разбираше какво означава това, но не искаше да мисли за бъдещето. Тази нощ той беше само неин и тя нямаше да го дели дори и в мислите си.

Той докосна гърдите й, дразнейки зърната им, за да засили болезненото й желание после се наведе и едно по едно ти взе в устните си. Джоди затвори очи и се изви за да му се предложи по-пълно. Никога не бе обичана така, никога преди това тялото й не бе откликвало така съвършено. Вплете пръсти в косата му за да задържи устните му върху своите и душата й се сля с неговата.

Майкъл погали извивките на ханша й, после я притегли към себе си и обхвана бедрата й. Джоди се притисна към него и започна да се движи, плъзгайки крака си между неговите.

Майкъл изучаваше тялото й с безкрайно търпение, наслаждаваше се на всяко докосване и я целуваше, докато ръцете му изследваха всичките й тайни. Джоди правеше същото. Тялото му беше горещо и стегнато и под ръцете си тя почувства обузданата сила на мускулите му. Той беше толкова голям, че я караше да се чувства по-крехка и по-малка, отколкото бе в действителност. Наслаждаваше се на силата му и на начина, по който се въздържаше, за да й даде възможност да изпита радостта от всеки миг. Тя прокара език по рамото му и го захапа в основата на шията.

— Харесва ми вкуса ти — каза тя. — Обичам миризмата ти и допира до теб.

Майкъл повдигна глава, погледна я и в очите му тя прочете огромната нужда, която той изпитваше към нея. Знаеше, че и той бе прочел същото в нейните. Джоди безмълвно докосна любимото лице и повдигна глава, за да го целуне отново.

Когато накрая Майкъл внимателно влезе между бедрата й, тя беше повече от готова. Копнееше, искаше го с всяка частица на тялото си. В момента в който проникна, тя извика в екстаз. Майкъл спря веднага и се взря в очите й. Джоди започна да се движи под него и той разбра, че тя не е наранена или уплашена, а го иска. Бавно и внимателно, той започна да я води към удоволствието. Джоди никога не беше преживявала подобен миг. Тялото й така откликваше на неговото, сякаш бе предназначено единствено за неговите ласки. Тя се движеше ведно с него и усещаше страстта му да нараства едновременно с нейната.

Внезапно усети, че избухва в ярка светлина, че я обливат хиляди цветове и бе пронизана от върховното удоволствие. Майкъл я притисна до себе си, докато завършекът й ускори и неговия. Двамата заедно се изкачиха на върха на удоволствието и заедно полетяха.

След няколко дълги минути Джоди отвори очи и го видя да я гледа, положил глава до нея на възглавницата. Очите им се срещнаха и тя усети взаимност, каквато не беше смятала, че е възможна. Сякаш душите им все още се докосваха и любовта между тях бе непорочна и безкрайна.

— Обичам те — промълви той. — И преди мислех, че те обичам, но то не е било нищо в сравнение с това, което изпитвам сега.

— Зная — прошепна тя. — Сега сме част един от друг. Усещаш ли това?

Той кимна.

— Винаги ще те обичам, Джоди. По-лесно ще престана да дишам, отколкото да те забравя.

— Няма да се налага да ме забравяш. Ако ме искаш, аз ще остана с теб завинаги.

Той взе ръцете й и целуна всеки един от пръстите й.

— Искам те повече от всичко на света, но любовта ми нищо не променя. Ще стане това, което трябва да стане.

Глух ужас се надигна в гърдите на Джоди.

— Ще се ожениш за Ема дори и след това, което се случи? Ще се ожениш за нея, при все, че ме обичаш?

— Чуй ме, скъпа моя. Ако се откажа от Ема, за да се оженя за теб, това няма да бъде оскърбление само за нея но и за теб. Всички знаят, че живееш тук, но ако разберат че се обичаме, доброто ти име ще пострада и ти никога няма да можеш да минеш през града с вдигната глава. Жените, които сега те уважават, ще започнат да те отбягват. Не мога да ти причиня такова нещо.

Тя се вгледа в него.

— Не ме интересува, какво ще мислят хората за мен. Единственото, което ме интересува е, че те обичам.

— Лесно е да се каже сега. Ние живеем заедно и никой не знае какво се е случило между нас. Аз обаче и преди съм виждал подобно нещо. Клетата жена не можеше да купи дори и килограм захар, защото продавачът отказваше да я обслужи. Не ходеше никъде, защото никоя от дамите не я канеше в къщата си. Мъжът, който я обичаше имаше малко по-добра съдба, но само докато се ожени за нея. След сватбата никой не ги погледна и всички ги отбягваха като чумави.

— И какво стана с тях?

— Изселиха се. Разбрах, че са отишли далеч, където ни кой не ги познава и не знае, че някога са били любовници.

— Аз бих те последвала и на края на света. Не разбираш ли това?

Той обгърна лицето й.

— Разбирам го, но те обичам прекалено силно, за да ти причиня такова страдание. Никога не бих понесъл да гледам, че хората те отбягват. Ако напуснем града, би означавало да изоставя всичко, което съм, и завинаги да се разделя с хората, които познавам и обичам.

Джоди бавно кимна с глава. Беше мислила единствено за себе си. За нея раздялата с Уайтфрайърз щеше да е само неприятен миг, докато за Майкъл къщата и околната земя бяха част от него и той беше част от тях. За него имението беше нещо повече от къс земя. То беше родна стряха и цялото му бъдеще. В много отношения той беше патриархът на огромната фамилия. На Коледа и Нова година тя се събираше в Уайтфрайърз при него. Ако Майкъл го напуснеше заради нея, вероятно някоя от сестрите му щеше да се премести тук и Уайтфрайърз пак щеше да същества, но промяната щеше да е катастрофална.

— Не желая да приема думите ти — каза тя. — Иска ми се да споря и да те убедя, че аз съм правата, а ти грешиш, но не мога да го сторя, защото прекалено силно те обичам.

— Ето затова следващата седмица ще трябва да се оженя за Ема, въпреки, че те обичам повече я всичко на света. Ние сме предопределени да запълним едно кътче и да изпълним своето предназначение, дори и ако можехме сами да ги избираме, пак не винаги бихме го направили.

Тя го прегърна и го притисна до себе си. С ухото си долавяше равномерните удари на сърцето му, а ръката й се повдигаше в такт с дишането му. Беше се сляла с него и бе забравила, че няма вечно да са заедно.

— Толкова е несправедливо — прошепна тя със свито сърце.

— Така е. От няколко седмици постоянно мисля за това. Сега вече тя бе разбрала защо по цели нощи крачеше из стаята и защо трябваше да се ожени за Ема.

— А какво ще стане, ако завинаги остана в твоето време? — въздъхна Джоди. — Ако можехме да бъдем заедно… — Тя повдигна очи и го погледна.

— И аз мисля за това. Какво би станало, ако можеше да останеш при мен? Ако по някакъв начин беше предопределено да се влюбим и да бъдем заедно завинаги?

— Ако е така, ти просто не можеш да се ожениш за Ема.

— Но може би грешим? Не зная какво бих направил. Зная само какво трябва да направя.

— Разполагаме поне с тази нощ.

— Тази нощ е всичко, което имаме. Ако утре дойдеш при мен, може би няма да имам достатъчно сили, за да постъпя така, както ще е най-добре за всички ни.

— Може би и аз не ще бъда достатъчно силна, за да устоя — допълни тя. — Обичам те, а ето, че ще те изгубя след по-малко от седмица. Защо да не прекараме всичкото това време заедно?

— Ами ако забременееш?

Джоди не бе помислила за това.

— Какво ще стане, ако някой научи, че сме любовници? Или пък ако разбереш, че си забременяла? Тогава вече ще съм женен за Ема и за да те защитя, ще трябва да я изоставя което е още по-лошо, отколкото ако разваля годежа.

— Прекалено сложно е твоето време — въздъхна Джоди. — Ех, да можеше ти да дойдеш в моето! Бих обърнала гръб на всички, за да бъда с теб, и никой ни най-малко не би ме упрекнал за това.

Майкъл се усмихна.

— Съмнявам се, че би било толкова просто.

Какво значение имаше, че той греши? Важното бе, че е настоящето не можеха да бъдат заедно.

— Мислих и за нещо друго — добави той. — Ако ти се върна назад във времето, защото сме били предопределени един за друг, тогава трябва да се случи нещо, за да стане това възможно.

— Не мога да чакам и да се надявам на толкова несигурно нещо.

— А какво друго бихме могли да направим?

Джоди нямаше отговор.

— Истинският проблем е, че ти си джентълмен, а изглежда, аз съм дама. Ако беше подлец, щеше да е далеч по-просто.

Майкъл се извърна и легна върху нея.

— Винаги ще те обичам. Вероятно такава силна любов не ни е дадена, за да бъде пропиляна.

— И какво, ще чакаме и ще се надяваме ли?

— Не, тази нощ ще се любим. Ще се любим така, че да ни стигне за цял живот, в случай, че греша, или светът се движи от случайности.

Джоди го целуна и този път в желанието й имаше настойчивост. Как би могла достатъчно да му се насити за една нощ, така че да остане в нея до края на живота й? Малко й оставаше да заплаче, но успя да възпре сълзите си.

* * *

— Тази жена просто трябва да се махне от Уайтфрайърз — обърна се Ема към Клодия. — Можеш ли да поговориш с нея?

— Опитах се, но тя отказва да се премести при Камила. Каза ми, че щяла да се мести в собствен дом.

— Господи! — възкликна Ема и очите й се разшириха от изненада. — Знаеш, какво означава това, нали?

— Не, явно че не означава същото, защото в противен случай не би ми го казала.

— Понякога женените мъже настаняват метресите си в къщи и им плащат наема.

— Майкъл стои над тези неща. Той е най-честният човек, когото познавам.

— Честността няма нищо общо с това — настоя Ема. — Дали не е, защото му казах, че искам да имам собствена спалня? Мислиш ли, че това го е подтикнало?

— Какво говориш, Ема? Та ние нямаме никакво основание да го подозираме в такова нещо! Ако госпожица Фарнел му беше, прости ми за думата, любовница, той никога не би я оставил да живее в Уайтфрайърз. Майкъл си е извоювал добро име в обществото.

— Надявам се да си права. Но защо тогава тя ще иска да живее сама? Не мога да си представя, че аз бих поискала такова нещо. Имам чувството, че бих умряла, ако всичките ми приятели и роднини не са около мен. Право да ти кажа, ужасно много се страхувах, докато извървя целия този път, който скоро ще ме отведе в Уайтфрайърз. Разбира се, добре разбирам, че така трябваше да стане. Мама много ми се смя, когато й разказах.

— Лично аз бих предпочела да живея там, а не тук. Мразя да живея в града, а и Уайтфрайърз е далеч по-хубав, отколкото тази къща. Всъщност, направо се притеснявам, когато трябва да поканя хора.

— Защо? Домът ви е чудесен.

Клодия я погледна с облекчение.

— Благодаря ти. Много си любезна.

— Затова са приятелите. Да си помагат и да се чувстват добре заедно — Ема направи още един бод върху нощната шапчица, която бродираше. — Майкъл вдигна голям шум, заради спалнята. Какво ще стане, ако се омъжа за него и той не се съгласи да спя сама? Винсент опита ли се да те убеждава?

— Разбира се. Всички мъже се опитват. Просто не трябва да отстъпваш. В края на краищата ти ще бъдеш господарка на къщата и твоята дума трябва да се чува. Извън нея не бива да изнасяш нито дума за това, което става, но вътре си е твоя територия.

— В устата ти звучи така лесно — Ема продължи да бродира, но очевидно я бяха налегнали мисли. — Клодия, мога ли да те попитам нещо? Мислила ли си някога какво би станало, ако не се беше омъжила за Винсент? Искам да кажа, ако вместо него беше избрала някой друг? Как разбра, че го обичаш достатъчно, за да свържеш живота си с него?

— Никога не съм мислила особено за това. Винсент беше изгодна партия, фамилията Ландри си остана заможна дори и след войната. По време на войната реших, че трябва да направя така, че никога повече за нищо да не се тревожа. Помниш ли какво беше? Нито можеше да се намери хубав плат, нито кафе, нито каквото и да било. Живеехме със страха, че янките всеки момент ще дойдат и криехме среброто и всички други ценности, за да не би да ни ги откраднат.

— Помня. Нямаше доставки от Франция, нито пък идваха вести от братовчедите ни там. Мразех войната.

— Тогава реших, че когато тя свърши, ще се омъжа за богат човек, независимо от това дали ще го обичам, или не. Известно време мислех, че може би обичам Винсент, но не затова се омъжих за него. Той ми обеща, че ако избухне друга война, ще заминем за Франция. Обеща ми го в нощта, когато се съгласих да се омъжа за него.

— И би напуснала Джоакуин?

— Ако започне друга война — да. Ще се върна веднага, щом тя свърши, но докато трае, няма да съм тук. Мразя лишенията.

Ема наведе глава.

— Бях свикнала да мисля, че ще се омъжа по любов. Единственото, което искам, е да бъда обожавана и глезена, както винаги съм била. Ужасно е да имаш съпруг, който не се интересува от теб, нали? Ако моят е такъв, просто бих умряла.

— Аз също, но за себе си не се тревожа. Винсент може и да не ме обича, но е джентълмен и никога не би се отнесъл зле с мен. Ние имаме споразумение.

— Надявам се и ние с Майкъл скоро да постигнем същото. Не ми харесва, когато той се мръщи и дори понякога ме хваща страх от него.

— Не, изключено е да се страхуваш от Майкъл! — Клодия остави ръкоделието си и се взря в Ема. — Той никога няма да ти стори зло.

— Зная. Въпросът е в това, че той е толкова… силен. Чувствам се съвсем слаба и беззащитна, когато съм до него.

— Това е добре. На мъжете им харесва.

Ема сведе глава над ръкоделието си. Изобщо не знаеше как да каже на Клодия, че понякога наистина се плашеше от Майкъл. Не така често, както се преструваше, но все пак по-често отколкото желаеше. Наистина обичаше да се чувства дребна и крехка, но не и слаба. В началото на тяхната връзка, тя лесно покоряваше Майкъл със сълзите си, но постепенно те започнаха все по-малко да му действат. Какво ли щеше да стане, когато женските й хитрини изгубеха цялата си сила? Как щеше да налага волята си? Тази мисъл не й даваше покой.

— Спомняш ли си разговора ни за старата Айуила? — попита Ема. — Нали се питахме дали наистина умее да прави магии?

— Да, но решихме, че не може.

— Така ли? Аз пък си мисля, че беше точно обратното. Питам се дали не би могла да ми помогне да се отърва от госпожица Фарнел.

— Най-добре е да се омъжиш за Майкъл и да престанеш да се безпокоиш за нея — посъветва я Клодия. — Когато ти се появиш в Уайтфрайърз, тя ще не ще, трябва да напусне. А ако брат ми я настани със скрити намерения в някоя къща, Винсент ще разбере, а от него и аз.

— Няма ли да бъде прекалено късно? Искам да кажа, че ако тя наистина е станала негова държанка, аз ще съм пропуснала момента. Трябва да се отърва от нея, преди да се е случило такова нещо.

— Мъжете не са като нас. Допускам, че Майкъл вече е бил с жена. Зная, че не трябваше да ти го казвам, но като съпруга ти трябва да знаеш какво да очакваш.

Ема изпусна бродерията си.

— Вече е бил с жена! И аз няма да съм му първата?

— Мъжете не ги е грижа за това. Ние също не би трябвало да му обръщаме внимание. Важното е, че получаваме това, което искаме — хубав дом, пари и слуги, които да се грижат за всичко. Няма нищо страшно, ако един мъж е имал любовни похождения. Това не означава нищо за тях и ние трябва да го приемаме по същия начин.

Ема се намръщи. Никога не й беше идвало на ум, че Майкъл може да е имал друга жена.

— Мисля, че това трябва да им доставя много повече удоволствие — каза тя. — Самият акт, нали разбираш?

— Сигурна съм, че е така, иначе човешката раса отдавна би изчезнала — Клодия започна да дупчи плата с острата игла. — И ти ще се научиш да търпиш. Всички свикваме.

Ема поклати глава. Тя имаше съвсем бегла представа за физическия акт на любовта и й се струваше, че никога нямаше да й хареса такова нещо. Дори самата мисъл я отвращаваше. Независимо от всичко, не искаше съпругът й да го е правил с друга жена.

— Толкова много неща имам още да науча — сериозно каза тя. — Понякога имам чувството, че главата ми ще се пръсне. Докато мама ме учеше как да сменям ленени чаршафи и как да изготвям менюта, направо свят ми се завиваше.

— Скоро ще се научиш и ще видиш, че в собствената ти къща е далеч по-лесно, тъй като можеш да я управляваш така, както си искаш.

— Мама сигурно ще идва да проверява как се справям и ако не всичко върви така гладко, както в Оъкс, тя ще разбере. Много се притеснявам.

— Ема, теб са те учили на тези неща още от дете, така че ти добре знаеш как да сменяш чаршафи, кога да обръщаш дюшеците, как да правиш желета и така нататък. Изобщо няма нищо трудно.

— Може би си права, но понякога слугите ме изнервят. Особено онези, които знаят повече от мен. Сигурна съм, че в Уайтфрайърз ще ме измамят, без изобщо да усетя.

— Бъди твърда с тях. Ако е необходимо, записвай си какво казва майка ти, че трябва да се направи. Разбира се, тя никога не бива да узнае, че си водиш записки.

Ема остави бродерията настрана и скръсти ръце.

— Не искам да върша всичко това. Искам само да рисувам, когато пожелая, да чета стихотворения и да бъда дама. Не искам да управлявам тази голяма стара къща и да треперя дали мъжът ми не се среща навън с някоя развратница.

Клодия поклати глава.

— Трябва да пораснеш, Ема. Не е приятно, но все пак е така. Всички ние трябва да пораснем рано или късно. Дори и Камила успя, въпреки съмненията ми в нея.

— Но тя се справя чудесно.

— Сега, да, но не знаеш каква беше като момиче. Мислех, че никога няма да се научи да съшие две парчета плат, или да направи едно ядене.

— Може би се е научила, защото е станала съпруга. Мама казва, че след брака жените бързо порастват. Може би след като се оженим с Майкъл, ще ми бъде по-лесно. Не е чудно да поискам дори и деца.

— Аз не. Слава богу, че успях да си издействам собствена спалня. Иначе досега къщата сигурно щеше да е пълна с дечурлига.

Ема въздъхна. Тя все още не беше направила връзката между това да станеш съпруга и да станеш майка. Това щеше да й бъде казано от собствената й майка в деня на сватбата. Въпреки всичко, тя се възхищаваше от Клодия и, ако Клодия не искаше бебе, то Ема беше съвсем сигурна, че тя също няма да иска. Освен това, тя не обичаше децата. Те бяха така разхвърляни и шумни, така препускаха насам-натам. Не, тя нямаше да има деца и Майкъл трябваше да я разбере.