Брад Тор
Последният патриот (89)

ГЛАВА 89

СЕН МАРТЕН

Харват плава по-малко от ден от Битър Енд до Сен Мартен — най-близкото островно владение на Франция. По пътя той се свърза с президента и му докладва за всичко, което се беше случило. Двамата обсъдиха какъв да бъде курсът им на действие оттук нататък. Устройството на Ал Джазари и обещанието, което то носеше, бяха завинаги загубени, но въпреки това те трябваше да продължат напред.

Макар Рътлидж да не каза открито, че иска тялото на Рамадан да изчезне, Харват можеше да се досети. Президентът не искаше малкото време, което оставаше до края на мандата му да мине под знака на един грандиозен скандал. Служителят на Пентагона бе предател и сега беше мъртъв. От гледна точна на президента и Харват, справедливостта беше възтържествувала.

Скот си помисли, че Имад Рамадан съвсем заслужено беше последвал устройството на Ал Джазари във вълните на Атлантика, макар да се съмняваше, че механизмът е бил разкъсан от карибските акули.

* * *

Когато Харват пристигна в Сен Мартен, френският представител на Дирекцията за териториално наблюдение, позната като ДТН, (отделът за контратероризъм на Френската национална полиция), с голямо разочарование посрещна новината, че Харват им носи единствено мъртвото тяло на Дод.

След бомбения атентат в Париж и убийството на трима полицаи французите съвсем основателно бяха в свирепо настроение. Агентът на ДТН, доста напрегнат мъж горе-долу на възрастта на Харват, попита язвително как според него биха могли да изправят на съд един труп. Харват прояви разбиране към гнева му и сдържа своя, за да не обтегне отношенията им.

Той знаеше, че нещата не изглеждат добре. Мъртвите не говорят и от гледна точна на французите американците просто бяха ликвидирали бившия си оперативен агент, преди да им го предадат. Агентът на ДТН имаше основание да бъде подозрителен.

Гневът на французина продължи да расте. Той заяви, че според него този развой обезсилва споразумението им и намекна, че се колебае дали да не задържи самия Харват. Не се посвени дори да му каже, че е въоръжен. Харват също беше въоръжен, но запази това за себе си.

Вместо това му предложи единственото друго нещо, което имаха. Благодарение на източници на ЦРУ, които той не можеш да разкрие, бяха успели да се сдобият със списък на мюсюлманските екстремисти, с които Дод беше организирал бомбения атентат в Париж. Харват подозираше, че тази информация бе дошла в резултат от неофициалната операция на Айдън Озбек.

Агентът на ДТН попита дали неговата агенция ще може да ползва ексклузивно този списък или с други думи дали ще могат да си припишат заслугата за залавянето на хората в него, разчитайки на пълна дискретност от страна на ЦРУ. Харват го увери, че приема това условие. Но оставаше още един проблем.

Французинът, който беше на яхтата на Харват, имаше задачата лично да телефонира на президента на Франция, веднага щом Дод е в ръцете му. Обстоятелството, че Дод беше мъртъв, и на всичко отгоре беше ликвидиран от американците, нямаше да се приеме добре. Най-голямото му притеснение беше, че френският президент не обичаше лошите си вестоносци.

Харват бръкна под леглото, на което лежеше трупа на Дод, и извади оттам пистолета на Имад Рамадан. Подаде го на агента на ДТН и каза:

— Ако не бях действал бързо, щях и аз да бъда мъртъв.

След това замълча.

Агентът на френското разузнаване сложи нещата на везните.

— Ще трябва да направя няколко телефонни обаждания — каза накрая той, — но мисля, че може би ще се споразумеем.

Харват виждаше как французинът трескаво обмисля нещата, прехвърляйки на ум списъка с хората, които щеше да покани на церемонията по връчването му на ордена на Почетния легион.

Срещнаха се четирийсет и пет минути по-късно на брега, където Харват помогна на френския агент да натовари трупа в багажника на колата си. Мъжът се канеше да потегли, когато Харват задържа вратата на автомобила е ръка и каза:

— Има още едно нещо, което трябва да уредим.

— Тя е — каза Харват по телефона, когато Трейси Хейстингс слезе от колата на френския агент и тръгна по кея. Това беше втората доставка, която агентът на ДТН направи през този ден.

След като благодари на президента, Харват прекъсна връзката и прибра кодирания си сателитен телефон.

Сетне скочи на кея и закрачи бързо към нея. Въпреки всичко, което се беше случило, на лицето й имаше усмивка, която накара сърцето му да се разтупти. Тя все още беше най-красивата жена, която беше виждал.

Загърбвайки благоприличието, Харват се затича. Когато се срещнаха по средата на кея, те се прегърнаха толкова силно, че той се уплаши да не я остави без въздух.

— Никога повече не ме оставяй така — каза Харват.

Трейси протегна ръце и обгърна лицето му с длани.

— Обичам те — прошепна тя.

— Аз също те обичам — отвърна той. — Но никога повече…

Трейси го целуна преди да успее да завърши изречението си.

Най-накрая Харват я освободи от префъдките си и попита:

— Как си? Добре ли си? Как мина полетът?

— Полетът мина добре — отвърна Трейси. — Аз съм добре. Проблемът с мозъчния оток отмина. Трябва само да отшумят последствията от стреса.

Харват се усмихна и отново я прегърна.

— Как би ти се отразило едно плаване по море?

— Как можеш да задаваш такъв въпрос на един офицер от американския военноморски флот?

— Аз съм особено взискателен към екипажа си — отбеляза Харват. — Плавам само с най-добрите.

Трейси се усмихна заговорнически и погледна първо през едното си рамо, после през другото.

— Май не виждам отзад опашка от желаещи?

— Всъщност — каза Харват, — останалата част от екипажа е вече на борда.

— Останалата част от екипажа?

Харват се извърна към яхтата, пъхна два пръста в устата си и изсвири. В следващия миг Булит излетя като светкавица на палубата и започна да лае.

— Имаме две седмици до деня, в който трябва да се явя пред президента във Вашингтон — каза той. — Къде искаш да отидем?

— Не ме е грижа — отвърна Трейси и хвана брадичката му, за да подчертае думите си. — Стига да сме единствените хора там.