Брад Тор
Последният патриот (30)

Глава 30

Търговецът на книги беше предпазлив, изключително предпазлив. Дод го бе отдал просто на ексцентричността му, но сега разбра, че причината за прекалената му предпазливост е друга, и той знаеше каква е тя.

Да се проникне във френските полицейски сървъри се оказа по-лесно, отколкото бе очаквал. Досието на Рене Бертран беше доста любопитно четиво. Списъкът с престъпленията му беше дълъг, повечето от тях бяха свързани с дрога и ставаха все по-сериозни. В момента френската полиция го разследваше за връзките му с един контрабанден канал, който действаше между Мароко и Франция. В досието му имаше всичко: пари, жени, оръжие, наркотици и безброй мъртъвци.

Бертран определено представляваше интерес за властите, но най-красноречивата подробност, поне за Дод, беше фактът, че всеки, който го е познавал, говореше за него с голяма неприязън.

Пристрастеният към хероина Рене трябваше да изчезне и се нуждаеше страшно много от пари. Нищо чудно, че бе рискувал да се появи в Париж. Искал е да продаде „Дон Кихот“, да прибере парите и да се изпари. Докато не видя полицаите в Гран Пале, Дод изобщо не подозираше, че миналото на Бертран крие толкова неприятни тайни. Допуснал беше глупост.

Планът му беше да се свърже с търговеца и да го държи под наблюдение до появата на Никълс. И тогава Дод щеше просто да го премахне. Можеше да го направи по много начини, но най-добре би било да използва нож.

Идеята с взривяването на колата беше на Омар. Въпреки възраженията на Дод, той искаше убийството да бъде показно, да съдържа послание. Но както „посланието“, така и следващият опит за премахването на Никълс бяха пълен провал. Никълс оцеля, а сега продавачът на „Дон Кихот“ беше извън играта.

Омар не виждаше по-далеч от носа си. Разполагаше с неограничено количество парични средства и беше в състояние да предложи огромна сума за книгата, но желанието му да изпрати „послание“ надделя. Не беше толкова лесно да бъде убит Никълс, както си мислеше шейхът.

Дод нямаше представа кои бяха мъжът и жената, които помагаха на Никълс, но възнамеряваше да премахне и тях. Твърде много неща се объркаха и беше време да сложи край на лошия късмет. Но най-важното беше да се добере до книгата.

Убиецът вече беше претърсил хотелската стая на Бертран, но не намери нищо. Сега преглеждаше досието му и проверяваше всичко, което би могло да го отведе до мястото, където търговецът пазеше „Дон Кихот“.

До известна степен двамата с Бертран си приличаха. И той беше единак, човек без семейство, при което би могъл да остави книгата. Живееше нелегално, местеше се от един долнопробен хотел в друг и винаги беше на една крачка пред полицията. На Дод не му се налагаше да изпада в такива крайности, но познаваше тези места и мисълта, че трябваше да ги посещава, за да проведе разследването си, никак не му се нравеше. Но нямаше друг начин.

Тъкмо се канеше да изключи компютъра, когато нещо, свързано с един от арестите на търговеца заради дрога, привлече вниманието му. Бертран бе заловен да купува хероин в Клиши су Боа, размирното предградие на Париж. Същото предградие, където избухна бунт след инцидента с две преследвани от полицията мюсюлмански момчета, загинали в електрическата подстанция, където се бяха скрили. И това не беше единственият му арест там.

Дод се зае да направи списък на хората, арестувани с търговеца, както и на онези, чиито имена бяха изплували по някакъв начин в процеса на разследването. Няколко от тях имаха доста дебели досиета в полицията. Но по-важен от криминалното им минало беше фактът, че те всички бяха от марокански произход и бяха разследвани от френската служба за вътрешно разузнаване, известна като Renseignments Generaux или съкратено Ер Же.

Дод дълго се опитва да влезе в компютрите на Ер Же, но разбра, че е невъзможно да хакне сървърите им. Трябваше да се задоволи с това, което беше научил от френската полиция за тези хора. Копира снимките им, направи списък с последния им известен адрес, прибави подробности, свързани с арестите им, както и една информация, за която Ер Же вероятно нямаше и представа, че се намира в сървърите на френската полиция.

Френската антитерористична стратегия предвиждаше осуетяване на терористичните актове преди тяхното осъществяване. За тази цел Ер Же непрекъснато наблюдаваше всяка джамия, всеки духовник и всяка ислямска проповед във Франция още от средата на деветдесетте години на двадесети век.

Когато в процеса на разследването на хората от Клиши су Боа френската полиция и Ер Же се засякоха, това беше отразено в една паметна записка. Подробностите от разследването на Ер Же бяха заличени, но не и мястото, където пътищата им се пресичаха — всички хора, свързани с Рене Бертран, посещаваха една и съща джамия.

Матю Дод принтира снимките им, изключи компютъра и погледна часовника си. Не беше сигурен колко време ще му отнеме да се приготви и да стигне до Клиши су Боа, но може би щеше да успее за вечерната молитва.