Брад Тор
Последният патриот (75)

ГЛАВА 75

— Обясни ми, защо Джеферсън просто не е казал какво е това нещо и къде е било скрито? — попита Озбек, докато пътуваха на юг към последния човек, който може би можеше да им помогне.

Никълс не отговори. Той беше в състояние на шок. В скута му беше папката, която беше взел в леглото си миналата нощ. В нея имаше два документа отпреди няколко века — всичко, което беше останало от проучването му. Единият приличаше на архитектурен план, а другият на схема на механично устройство. Написаното върху тях беше само отчасти декодирано. Ако професорът ги беше оставил в кабинета, те също щяха да изчезнат заедно с шифриращия механизъм и тома на „Дон Кихот“, което щеше да блокира работата им напълно.

— Моля? — отвърна Никълс.

— Защо Джеферсън просто не е казал всичко открито? Защо си е причинил всички тези главоболия?

— Имал е много врагове.

— Включително в Конгреса — добави Харват. — След края на мандата му тези хора отново са се опитали да се помирят с мюсюлманите, връщайки се към предишната политика с откупите.

— Каква беше последната фраза, която разшифрова? — попита Озбек.

Никълс отвори папката и се помъчи да се пребори с пристъпа на гадене, който се появяваше всеки път, когато се опитваше да чете в движение.

— Тя гласи, че последното откровение на пророка е скрито в писаря.

— В писаря — повтори Харват хладно от предната седалка. — Не от писаря?

Никълс сви рамене.

— Така излиза.

— И какво означава това? — попита Озбек. — Дали Джеферсън е искал да каже, че тайната е умряла с писаря на Мохамед?

— Без механизма и останалите ми бележки — отвърна професорът, — това може да означава всичко.

— А ти как го тълкуваш?

— С малкото информация, с която разполагаме, не мога да бъда сигурен в нищо.

— Но можем да бъдем сигурни — заяви Харват, — че на Дод няма да му е нужно много време, за да се досети къде отиваме. Сега те разполагат с всичко — с твоя компютър, бележките ти, шифриращото колело, всичко.

— С изключение на това, ако то въобще има някаква стойност — отвърна Никълс, повдигайки папката.

Но Харват вече не го слушаше. Мислеше си за Гари. Двамата с Озбек му бяха оказали първа помощ. Раните по главата бяха известни с това, че причиняваха голяма загуба на кръв, но въпреки това, Харват беше шокиран, когато видя, че приятелят му не е застрелян, а просто ударен. Не можеше да разбере защо Дод се беше смилил над Гари, при положение че беше убил толкова много хора досега.

Малко преди линейката да пристигне в „Бишъпс Гейт“, Гари дойде в съзнание. Така и не му мина през ум да благодари на късмета си, че е още жив. Беше прекалено бесен на себе си за това, че допуснал Дод да го издебне. Може и да не беше в първа младост, но беше много добър в професията си и Харват видя, че е смутен. Последното нещо, което Гари би искал, е да изглежда стар. В света на контратероризма агентите трябваше да притежават едновременно и ум, и физически способности. Всеки намек, че не си в добра форма, беше обезпокоителен и Гари го знаеше.

Минути след като дойде в съзнание, се опита да сложи нещата под контрол. Макар Озбек и Харват да предполагаха, че има фрактура на черепа, той ги отблъсна и се опита да се надигне. Гари нямаше равен на себе си при вземането на решения в трудни ситуации.

Той поиска пълен рапорт за случилото се. Харват знаеше, че е безсмислено да му се противопоставя. След като доби представа за картината и разбра пред какъв провал е изправена операцията им, Гари започна да дава заповеди. Първата от тях беше Харват да не го придружава до болницата. Времето сега беше най-важно. Харват знаеше, че приятелят му е прав. Единственият въпрос беше каква да бъде следващата им стъпка.

След като най-накрая откриха проследяващото устройство в черното денали, Озбек предложи да нахлузят качулки на главите на шейх Омар и Абдул Уалид, да ги довлекат в къщата на Харват и да окажат натиск върху тях, докато кажат всичко, каквото знаят.

Харват трябваше да признае, че идеята му допадна, но те щяха да имат един-единствен шанс да се изправят срещу тези двама души. Затова остави отвличането като План Б. Точно сега най-добрият възможен ход беше да изпреварят противниците си в търсенето на последното откровение на Мохамед. Ако насочеха вниманието си към Омар и Уалид, това несъмнено щеше да даде на Дод предимство във времето. И ако това се случеше и той стигнеше преди тях до целта, каквото и да им кажеха Омар и Уалид, то нямаше да има особено значение, ако Дод изчезнеше с откровението.

Харват задмина една бавно движеща се кола и настъпи здраво педала на газта.