Брад Тор
Последният патриот (82)

ГЛАВА 82

Очите на Мос изхвръкнаха като Адамовата му ябълка, когато Харват обясни какво иска да направят.

— Съжалявам — каза директорът, — но корпорацията, която е собственик на Поплар Форест, няма да разреши това.

Никълс извади портфейла от джоба си.

— А какво ще кажете, ако поема ангажимента всичко да си дойде на мястото след това?

— Съжалявам, професоре, но не можем просто да позволим една от камините ни да бъде изтръгната от стената.

— Готов съм също така да платя някакво обезщетение.

Мос сви замислено устни. Погледна листа с архитектурната скица в ръката на професора и попита:

— А какво ще каже за това?

— Какво имате предвид? — каза Никълс.

— Имайки предвид пряката му връзка с Поплар Форест, какви са шансовете този документ да бъде дарен за нашата колекция?

— Мисля, че бих могъл да убедя собственика му да ви го предостави за съхранение в дългосрочен план.

— А другият документ? — попита директорът. — С арабския текст?

— Всичко ще зависи от готовността ви да ни сътрудничите.

— Добре — отговори Мос. — Много е важно камината да бъде отделената от стената, колкото може по-деликатно. Приемате ли това условие?

— Разбира се.

— Ще ни трябват инструменти — каза Харват.

— Имаме достатъчно такива — отвърна Мос. — Последвайте ме.

Половин час след като Мос спря да се оплаква от щетите, които Харват и Озбек нанасяха на камината и мазилката, те я бяха отделили и облегнали на съседната стена.

Никълс и Харват стояха един до друг и разглеждаха зидарията на камината.

— Искам да видя схемата отново — каза Харват.

Професорът му подаде листа, докато Харват опипваше някаква дупка в една от тухлите, която беше запълнена е хоросан.

— Какво е според теб това?

Никълс сви рамене.

— Може би някакво приспособление за закрепване на камината.

— Не, камината се е държала ето за тези неща — каза Харват, посочвайки няколко куки в стената от двете страни на огнището.

Сетне тръгна към инструментите, които им беше предоставил Мос, взе една бормашина на батерии и й сложи тънка бургия за тухли.

— Идеята беше само да отместим камината — възрази Мос. — Не сме говорили да пробиваме дупки в зидарията.

Харват погледна към Озбек, който стоеше до Мос. Бившият войник от Специалните части сложи ръка на рамото на директора и каза:

— Нека да му позволим този малък експеримент.

След като стегна бургията, Харват притисна бормашината към запълненото с хоросан място.

Няколко минути по-късно станаха ясни две неща. Дупката нямаше нищо общо със закрепването на камината и освен това беше много дълбока.

Харват изпрати Озбек и Мос да намерят нещо дълго, което да пъхнат в отвора. Пет минути по-късно те се върнаха с гладка дъбова пръчка с диаметър около сантиметър и половина.

Скот вкара края й в отвора и започна да я пъха навътре до момента, в който тя опря в нещо. Той хвана пръчката с две ръце и натисна по-силно, но нищо не се получи.

Озбек тръгна към кутията е инструменти, взе оттам чук и го подаде на Харват, който удари с него края на пръчката.

Сетне още веднъж и още веднъж, като всеки следващ път удряше все по силно.

— Какво точно се опитвате да…? — започна Мос, но Никълс му даде знак да почака.

Харват замахна отново с чука и нанесе много силен удар.

Пръчката не издържа и се разби на трески, но се случи и още нещо — чу се слаб звук от стържене на тухла в тухла и миг по-късно задната стена на огнището се завъртя върху някаква невидима централна ос по същия начин като въртящата се врата за сервиране в трапезарията на Монтичело.