Брад Тор
Последният патриот (35)

Глава 35

ОЛД ЕБИТ ГРИЛ

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

 

Айдън Озбек се срещна с Каролин Ленард на усамотена маса близо до бара. Тя наближаваше четиридесетте години и беше шеф на екипа на Секретната служба към президента. Беше висока около метър и седемдесет и осем и в много добра физическа форма. Червеникавата й коса падаше върху раменете и, а дискретният й костюм от „Брукс Брадърс“ прикриваше 40-калибров „Зиг Зауер 229“, два резервни пълнителя, телефон „Блекбъри“, сълзотворни ръчни гранати на „Гардиън Протектив Дивайсис“ и още някои неща, необходими за занаята й.

По принцип Озбек никога не излизаше на среща с жени, които работеха в армията, органите за сигурност или разузнаването. Но отдавна му се искаше да наруши това правило заради Каролин Ленард. Тя беше една от най-привлекателните неомъжени жени във Вашингтон, факт, който вероятно беше направил доста трудно издигането й до един от най-високите постове в Сикрет сървис.

Макар и да виждаше, че е хлътнал по нея, Каролин се държеше с него просто като с приятел. Може би така беше по-добре. Срещите, сближаването и след това раздялата, нямаше да са от полза, дори когато ставаше въпрос за професионалист като Каролин Ленард.

— Не мога да говоря с теб за това — каза тя, като побутна към него малкия фотоапарат „Сони Сайбършот“, който стоеше на масата.

Според оперативния агент на ЦРУ от гледна точка на дискретността беше много по-добре снимките и записа от охранителните камери да се прехвърлят в дигитален фотоапарат, отколкото да даде на Ленард обемист плик с няколко видеокасети и куп снимки.

— Хайде, Каролин — настоя той. — Не искам от теб да издаваш държавна тайна. Искам само да идентифицираш този човек и да ми отговориш на няколко въпроса.

Оперативният агент на ЦРУ приближи фотоапарата към нея.

Тя го погледна.

— Искаш да наруша клетвата си?

— Не, не. Просто трябва да знам какво става.

— Айдън — каза с усмивка Ленард, — ти работиш за ЦРУ. Нима искаш да кажеш, че при вас положението е толкова зле, че Секретната служба трябва да разследва случаите ти?

Озбек се усмихна.

— Работим за една страна и трябва да си помагаме от време на време. Моля те, погледни видеоматериалите още веднъж.

Ленард замълча за минута.

— Няма нужда да ги гледам пак.

Този път замълча Озбек. Отдавна беше разбрал, че повечето хора се чувстват неудобно, когато настъпи мълчание и проговарят, ако държиш устата си затворена достатъчно дълго.

— Какво знаеш за Скот Харват? — попита тя.

Той беше успял да събере някои сведения преди срещата си с Ленард.

— Тюлен от военноморските сили, прехвърлен към Секретната служба, за да съдейства при провеждането на антитерористични операции, свързани с Белия дом. Помогна за спасяването на президента, когато го бяха отвлекли преди няколко години. Участвал е в няколко неофициални мисии и всеки, който е работил с него, го смята за първокласен агент. Като изключим това, никой не знае с какво се занимава в момента.

Ленард не каза нищо.

— Предполагам — продължи Озбек — че е дълбоко законспириран. Попаднах на информация, че е бил прикрепен към Бюрото за международна помощ при разследване към Министерството на вътрешната сигурност и помага на международните правоохранителни и разузнавателни агенции за предотвратяването на терористични акции. Това е всичко, което ми е известно. Май не се задържа много дълго на едно място.

— Е, прав си в едно — каза тя. — Той е първокласен оперативен служител.

— Какво е правил в Париж на мястото на атентата и престрелката днес?

— Не знам.

— Каролин, ти видя как дръпна онзи човек, за да го предпази, секунди преди експлозията. Той е знаел какво ще се случи. Има някаква връзка с атентата.

Ленард отпи от питието си.

— Още не си ми казал защо се интересуваш от всичко това?

Озбек знаеше, че е по-добре да й каже истината.

— Мъжът зад Харват на видеозаписа със стрелбата… имаме основание да смятаме, че е един от нашите, който е минал на другата страна.

— Мислиш, че Харват работи с него? — каза тя. От тона й личеше, че не вярва да е така.

— Не знам какво да мисля. Затова питам теб. Ти познаваш Харват.

— Познавам го достатъчно добре, за да знам, че той не би се замесил нито в атентат, нито в престрелка.

— Така ли? Тогава ми дай правдоподобно обяснение за присъствието му и на двете места, както се вижда от видеозаписите.

— За бога, Айдън. Наистина ли водим този разговор? Харват е спасил човек, който иначе щеше да стане на парчета, а доколкото става въпрос за стрелбата, ясно е, че в гърба му е бил опрян пистолет.

— Но защо? Защо Харват? Защо се озовава и на двете места? Това се опитвам да разбера.

Ленард погледна Озбек.

— Ти, агентът от ЦРУ, подозираш, че Харват е замесен в неофициални операции, и въпреки това искаш да разбереш от мен, агент на Секретната служба, какво прави той в Париж? Оз, позволи ми да ти задам един въпрос.

— Давай.

— Колко ви плащат, за да си гоните опашките?

Озбек пропусна сарказма покрай ушите си и насочи разговора в друга посока.

— Жената с Харват, коя е тя?

— Неговата приятелка — отвърна Ленард. — Трейси Хейстингс. Служеше във военноморските сили. Беше специалист по обезвреждане на взривни устройства, но една самоделна бомба избухна в ръцете й, като отнесе едното й око и част от лицето й.

Въпреки че записът не беше с кой знае какво качество, на Озбек му беше трудно да повярва, че привлекателната жена, която беше видял, е преживяла такава ужасна трагедия.

— Ако я видиш, няма да предположиш какво е станало — добави Ленард, като че ли беше прочела мислите му. — Щом е заснета на видеозаписите, би трябвало да можеш да провериш в базите си данни и да откриеш съвпадение поне с паспортната й снимка.

Озбек не отговори и тя продължи:

— Не сте я открили, нали? Защо?

Озбек беше откровен:

— Записът от мястото на експлозията е неясен.

Ленард се облегна на стола.

— Виж ти.

— Какво ще кажеш за мъжа, когото Харват е спасил?

— Нямам никаква идея.

Отговорът дойде прекалено бързо, за да е искрен.

— Въпреки лошото качество на записа — каза той, като взе фотоапарата и й показа кадрите, които беше прехвърлил на него, — пуснах лицето му за проверка в базата данни.

— Според мен, стандартна оперативна процедура — отбеляза Ленард.

— Плащат ни, за да вършим малко повече, освен да си гоним опашките.

Ленард не отговори.

— Както и да е, получиха се много съвпадения, но никое от тях не беше човекът, когото издирваме, и приложихме филтри, за да ограничим търсенето. Единственият, с когото успяхме да го свържем, беше Харват, ето защо започнах оттук. Проверихме в базата данни на Военноморските сили, на Министерството на вътрешната сигурност, дори и на Секретната служба.

— Лошо момче.

Озбек не обърна внимание на забележката.

— След това нещо ме накара да проверя в една друга база данни на Секретната служба.

Ленард повдигна въпросително вежди.

— Нещо ми подсказва, че „лош“ не е най-подходящата дума за това, което си направил.

— Получихме осемдесет процента съвпадение на един чест посетител в Белия дом, на когото е разрешен достъп навсякъде, с изключение на паник-стаята. Искаш ли да видиш снимката му? — попита оперативният агент на ЦРУ и показа изображението на камерата си.

— Не особено.

Въпреки това Озбек обърна камерата към нея.

— Името му е Антъни Никълс. Професор в Университета на Вирджиния. Има американски паспорт. Излетял е от националното летище „Рейгън“ и е кацнал на летище „Шарл де Гол“ преди два дни.

— Просто съвпадение — отбеляза Ленард.

— Бих се съгласил с теб — отвърна Озбек — ако не беше фактът, че не вярвам в случайните съвпадения.

Ленард замълча.

— Каролин, точно сега в Париж има толкова много мъртъвци — двама от тях полицаи. Много е вероятно зад всичко това да стои бивш служител на ЦРУ на име Матю Дод, инсценирал смъртта си и потънал в дън земя преди няколко години.

Озбек мислеше да спомене и Марван Халифа, но не беше сигурен дали той наистина е мъртъв и дали Матю Дод има пръст в тази работа, затова реши да си премълчи.

— Този Никълс е в голяма опасност. В много по-голяма, отколкото може да си представи.

— Толкова ли е добър Дод?

— Беше един от най-добрите ни хора. Трябва да го спра, но се нуждая от твоята помощ. Няма значение колко способен агент е Харват, защото той няма никаква представа какво значи да се изправиш срещу Дод — каза Озбек и постави фотоапарата пред нея.

Ленард се вгледа в лицето на Антъни Никълс на дисплея.

Зададе още няколко въпроса, изключи камерата и я пъхна в джоба си. Изправи се с думите:

— Ще видя какво мога да направя.

— Къде отиваш?

— Дръж телефона си включен — посъветва тя Озбек, отдалечавайки се от масата. — Ще поддържаме връзка.