Катлийн Удиуиз
Роза през зимата (20)

Глава двадесета

Утрото настъпи с обичайна за този сезон пролетна буря и студен, проливен дъжд. Ледените капки се блъскаха в кристалните прозорци и обсипваха стъклата със ситни малки бисери, керемидите на покрива потропваха, а водостоците виеха при всеки напън на вятъра.

Ирайн се надигна освежена и бързо се зае със сутрешния си тоалет. Тя тъкмо решеше косите си, когато отново я обзеха тревожни мисли. Ръката й спря насред път, когато объркването заби острите си, настойчиви нокти в съзнанието й и с това определи настроението й за целия ден.

Решението да разнищи загадката из основи се надигна у нея, тя напусна стаята си и се запъти към спалнята на господаря, където искаше да застави Кристофър да й разкаже още веднъж случая със спасяването й от реката. Тя спря смутено пред вратата. Отвътре се чуваше гласът на Аги, който преминаваше дори през дебелите стени. Гласът й беше глух и не се разбираше добре какво говори, беше настойчив, като че се мъчеше да го убеди в нещо, но се долавяше и умолителна нотка. Ирайн се възмути веднага от ролята си на подслушвач и сложи бързо ръка на дръжката на вратата, като се постара да я завърти с възможно най-голям шум.

Когато отвори вратата и огледа присъстващите, тя съзря весела усмивка върху устните на Кристофър, който, макар че още лежеше сред възглавниците, изглеждаше много по-добре от предишния ден, а Аги стоеше откъм страната на краката му с почервеняло лице и с ръце, подпрени на хълбоците. Когато я забеляза, Кристофър се изкашля тихо зад ръката си и икономката побърза да отнесе подноса със закуската. Но устните й останаха здраво стиснати и скулите й поруменяха. Ирайн се отказа да мисли за техния спор, но беше ясно, че жената е мъмрила Кристофър, задето се е изложил на опасност и се е заел с непозволени действия, които поне в очите на Аги не можеха да бъдат оправдани с нищо.

— Сега ще отида в кухнята и ще донеса топла вода, за да промия раната, милейди. — Тя натърти на обръщението си към нея, като хвърли заповеднически поглед към мъжа. — Ще бъдете ли така добра да снемете старата превръзка, докато съм долу.

Ирайн кимна, но смущението й се усили. Гневът на икономката явно беше поотминал, но тя така и не намери обяснение за поведението й. Това ревност заради лорд Сакстън ли беше? Но защо тогава й беше възложила тази деликатна задача?

Аги й подаде малка ножичка и с едно последно сърдито кимване в посока на болния изчезна бързо. Още преди вратата да се затвори зад нея, Ирайн усети погледа на Кристофър върху себе си, а когато се огледа, тя откри в очите му глад, който нямаше нищо общо с глада на стомаха му. Това накара сърцето й да забие силно и тя побърза да потисне тази реакция, като го смъмри:

— Ако искате да се грижа за вас, мистър Сатън, тогава настоявам да наложите малко по-строг контрол по отношение на чувствата си към мене, поне в присъствието на външни хора. Бедната Аги е дарила верността си изцяло на Стюарт и едва ли би търпяла дълго вашата нежелана страст.

Необезпокоен от нейните думи, Кристофър задърпа превръзката си.

— Сигурна ли сте, че стомахът ви ще понесе гледката?

Ирайн седна на ръба на леглото, отляво на болния.

— Достатъчно дълго се грижих за ръката на Фарел. Уверявам ви, че по същия начин ще се справя и с това тук.

Болезнена усмивка повдигна крайчетата на устните му.

— Във всеки случай искам да ви предупредя да стоите мирен, защото мога да реша да си взема парче от кожата ви за отмъщение.

— Както заповядате, мадам. — Той разпери ръце и се отдаде изцяло на нейните грижи, но уж случайно отпусна едната си ръка върху нейния хълбок, когато тя се наведе напред, за да разреже кърпата, която минаваше през рамото му и придържаше превръзката. Когато усети пръстите му, тя спря работата, хвана ръката му за китката и решително я положи върху дюшека, където тя не представляваше особена опасност.

— И хлапашките ви шеги не ми допадат особено, мистър Сатън — постави го тя на място.

На устните му заигра лека усмивка.

— Вие сте прекалено скована, мадам. Може би имате нещо против името ми?

— Просто не искам да ви насърчавам във вашето очевидно незачитане на моето положение на омъжена жена, това е всичко — отвърна закачливо тя. — Вие сте прекалено настойчив в присъствието на Аги и очевидно това е причината за нейното лошо настроение.

— Искате да кажете, че ще намалите страстта ми към вас, като ме наричате „мистър Сатън“? — попита я той, докато погледът му я галеше. — Знаете твърде малко за мене… или за мъжете изобщо… ако смятате, че голите думи могат да потиснат чувствата ми към вас. Това не е обикновено желание, Ирайн, това е един постоянно изгарящ копнеж да ви имам във всеки миг до себе си. Да чувствам вашата нежност под търсещата си ръка и да ви наричам моя. О, не, нищо не е в състояние да угаси моя огън.

Тя втренчи поглед в него, онемяла от изумление. Той с такава страст беше изиграл ролята на влюбен, че тя можеше да възприеме думите му само като трик, с който той искаше да стопи дистанцията помежду им и да я включи по-късно в списъка на своите завоевания. Но в същото време той събуди в душата й задрямалата страст и тя усети, че я обзема възбуда. Той беше при нея, когато и да затвореше очите си, той я преследваше със своето присъствие и тя копнееше да я прегърне, да я целува — без да съществува никаква пречка между тях.

Сега погледът му потъна в нейния, без да трепва, като й обещаваше повече, отколкото тя беше склонна да приеме. Въпреки външното й спокойствие мислите й бяха тревожни и тя съвсем забрави, че всъщност го желае. Ръцете й трепереха, когато се зае със задачата да вкара острата ножица под превръзките. Побиха я леки тръпки, когато зърна почернялата рана, върху която лепнеха парчета от превръзката. Платът трудно се отлепваше от кожата. Тя го отстраняваше много внимателно, за да не започне раната отново да кърви. И макар че го правеше грижливо и с огромно търпение, знаеше, че отлепването на превръзката му причинява болки. Но по него не трепна нито един мускул и всеки път, когато го погледнеше, в очите му се четеше онзи бездънен поглед, който, струваше й се, потъва дълбоко в душата й, и една загадъчна усмивка трептеше на устните му.

— Обърнете се към мене — заповяда тя и се протегна, за да го хване през кръста. Той се подчини безпрекословно. Тя сне превръзката от гърба му, избута я колкото беше възможно по-надолу, преди да почисти засъхналата кръв. Легенът с топла вода стоеше до него на кревата и докато той лежеше настрани, тя се пресегна да изстиска кърпата. В следващия миг той вдигна ръката си и я натисна леко между раменете, така че тя падна върху него и той можа да достигне устните й със своите. Тя изгуби равновесие и не можа да се отдръпне веднага, получавайки една гореща целувка, която хвърли факела в хладната й въздържаност и я накара да пламне под жарта на неговата страст. Полуотворените му устни се плъзнаха с копнеж, който търсеше отговор от нейната уста. Прониза я неудържимо желание да отвърне на неговата възбуда, но внезапно пред нея се яви видението на една черна, втренчена маска и тя се изправи рязко с ужасен стон. Застана до леглото с почервеняло от срам лице, укоряваща се за безумната си страст.

Кристофър я предизвика със саркастична усмивка:

— Трябва да сте прочели мислите ми, мадам. Това беше подаръкът, за който така дълго мечтаех.

— Вие сте достатъчно нахален, за да си позволите подобни своеволия в къщата на моя съпруг — каза тя, останала без дъх. — Със сигурност ще си навредите сам, ако продължавате да се държите по този начин. — Упрекът й, изглежда, само го развесели, защото устните му се разтегнаха в още по-широка усмивка, и това я накара да се усъмни, че изобщо имаше някакъв смисъл от упреци при отблъскването на напористите му атаки. Тя постепенно успя да възвърне самообладанието си и му посочи с все още трепереща ръка:

— Сър, бъдете така добър да се обърнете на другата страна. Искам да сваля превръзката ви.

Кристофър се надигна от дюшека, за да може тя да го подхване отдолу. Дори и в този миг й беше трудно да пренебрегне близостта на тялото му и да успокои неравномерните удари на сърцето си. След като няколко секунди безпомощно се опитваше да открие превръзката, тя я напипа и я махна. Тъкмо хвърляше боклуците в легена, когато на вратата се почука тихо. На поканата й вратата се отвори и влезе Бънди.

Появяването му даде възможност на Ирайн да се извини и да предостави грижите за ранения в нечии други ръце. Беше благодарна за това прекъсване и побърза да потърси покой в стаята си. Когато затвори вратата зад себе си, чувството за онова разкъсващо, смущаващо безпокойство я напусна, но тя не можеше да си обясни причината. Въпреки всичко, което й беше минало през ума, тя беше успяла да разпознае личността на призрачния ездач. Беше доволна, че мотивите на Кристофър са справедливи, но образът на лишената от лице сянка, която я беше спасила от реката, я измъчваше. Тя не можеше да продължава да си мисли, че това е бил съпругът й. Плашеше се от представата, че Кристофър заемаше мястото на Стюарт дори и в тази случка, а не само през тъмните, обвити в тайнственост часове, когато беше в ръцете на съпруга си.

Тук, на леглото, беше мястото, където нощем тя се отдаваше на мъжа си, и когато погледът й се плъзна по кадифените завеси, мислите й се объркаха окончателно. Тя отскоро беше започнала да мечтае за Кристофър, докато правеше любов със Стюарт. Нещо в неговите страстни прегръдки й напомняше за Кристофър, а сега тези прегръдки смесваха отдавна изградени понятия с преплитащи се видения на двамата братовчеди. Това ли беше проклятието, което тегнеше върху семейство Флеминг? Можеше ли тя да остане някога някому вярна? Щяха ли собствените й страсти да отведат сърцето й към някой друг, докато мъжът й я даряваше с любов, която почти я убиваше със своята пламенност? Тя видя образа на празната кожена маска, която се навежда над нея, сякаш искаше да я целуне, и както много пъти преди маската се превърна отново в лицето на мъжа, който постоянно я преследваше.

Съзнанието на Ирайн се разбунтува и веднага след това я обзе друга мисъл — едно прозрение, което спря дъха й с внезапния си проблясък.

Сатън! Сакстън! Братовчеди? Или братя? Семейство Сакстън имаше двама сина. Стюарт беше по-големият, но какво беше станало с по-малкия? Можеше ли наистина той да е същият, когото тя познаваше като Кристофър Сатън? Каква по-хитра уловка можеха да измислят за онези негодници, които бяха изгорили имението, от тази, да ги хванат в капан, като единият играеше лорд, а другият разиграваше маскарад. Ако бяха братя, те вероятно действаха заедно, за да отмъстят за обезобразяването на единия: Кристофър, по-подвижният от двамата, кръстосваше нощем със сабя и пищов, докато по-големият брат всяваше страх в сърцата на разбойниците дори само с факта, че все още съществуваше. Виновниците за изгарянето на къщата се бяха надявали и той да изгори в нея, но бяха измамени в очакванията си.

Ирайн се усмихна самоуверено, като реши, че е намерила отговора на загадката. Кристофър имаше свободен достъп до къщата и я познаваше в такива подробности, та човек можеше да предположи, че е роден в нея.

Тя се сви в долния край на леглото и мислите й се понесоха в безцелен поток. Имаше още нещо, което се мяркаше в представите й — едно предположение, което като че не беше съвсем на място. Побиха я студени тръпки и у нея внезапно изплува споменът за мига, в който беше посегнала за превръзката. Дясната й ръка несъзнателно погали дланта на лявата — така нежно, като че ли галеше гърба на Кристофър, и в този миг разбра какво беше докоснала тогава: един дълбок белег на рамото му. Само преди няколко нощи тя беше напипала този белег върху гърба на Стюарт, когато той я беше понесъл към висините на взаимната им страст.

Един сподавен вик на отрицание се откъсна от устните й, когато се досети каква всъщност беше истината! Съпругът й беше пъхнал в леглото й друг мъж! Пред очите й бавно се заточиха видения и спомени: милувките, които бяха си дарили, когато ръцете й се бяха плъзгали с женствено, изпълнено с нежност любопитство по тялото му, и онази страст, с която неговите опитни ласки бяха изтръгвали от устните й въздишки на върховна наслада — така, както тогава в каретата с Кристофър.

Ирайн се извърна и скри лицето си в завивките на леглото. С мъка потисканите й ридания бяха задушени от одеялото. Болката в гърдите й беше непоносима. Не можеше да открие спасение от ноктите на срама, който изпитваше. Бяха я измамили! Бяха злоупотребили с любовта й! Сякаш железни клещи бяха стегнали гърлото й. Плачейки, тя се сви на топка и бавно се плъзна на колене на пода пред леглото. Придърпа завивката на главата си, сякаш искаше да се предпази от ехото на смеха, който звучеше в главата й. Бяха злоупотребили с нея! Бяха я използвали за тяхната мръсна игра. О, глупачка такава! О, нещастна глупачка!

Тя нямаше сили да се пребори със срама, който изпитваше, и в този миг като че я блъсна студен зимен вятър. Тя придърпа плътно завивката към тялото си, заклати се напред-назад, повдигна лицето си към небето и започна бавно да търка с чаршафа кръста и бедрата си, като че искаше да се почисти, но не беше в състояние да се отърве от онова, което беше останало от него в нея. Тази измама я разкъсваше.

Тя коленичи отново, притисна завивката до устните си и захлипа. Какво право имаха те да се гаврят с онова, което принадлежеше единствено и само на нея? Да си я подхвърлят един на друг, без да ги е грижа за нейната чест?

Тя се изправи, защото пламъкът на гнева лумна в душата й. Щеше да погледне онзи негодник в очите и когато се върне съпругът й, щеше да застане и срещу него лице в лице, да го накара да й признае всичко и да се изяснят. Край на маскарадите! Край на нейните унижения! Беше решила да действа и у нея не съществуваше съмнение, че ще се справи със ситуацията.

С тази желязна решимост тя оправи покривките на леглото и наля от каната вода в легена, за да отмие кървавите петна от ръцете си. После изля мръсната вода в една кофа и сипа чиста. Този път намокри една кърпа и освежи лицето си. Под въздействието на хладната вода тя изпита известно разбиране към печалните причини, които бяха подтикнали съпруга й към тези действия. Ако Стюарт наистина до такава степен е бил обезобразен от огъня, че да не може да изпълнява съпружеските си задължения и затова я беше хвърлил в прегръдките на брат си, той можеше поне да бъде сигурен, че наследникът му ще бъде от същата кръв. Но това обяснение не беше достатъчно, за да разсее болката, която я измъчваше. Те се бяха отнесли безмилостно към нейната чест и към нейните чувства.

Тя долови шум откъм коридора. Приближи се до вратата и се заслуша. Бяха Бънди и Аги, които идваха откъм стаята на господаря. Те снишиха гласовете си, когато преминаха край стаята й. Онзи нещастник сега беше сам и не можеше да избяга, а и тя нямаше да му позволи да шикалкави пред въпросите й. Беше решила твърдо да разплете възела и моментът беше много подходящ. След няколко секунди тя беше вече в залата на път за покоите на господаря. Заключи вратата след себе си, за да попречи на всяка намеса. После скри ключа в деколтето си. След това се извърна и погледна в лицето мъжа, от когото трябваше да изтръгне признание.

Кристофър се беше изправил в леглото и пиеше от една купа горещо бренди с мед. Тази смес беше специалитет на Аги, за да успокои болката, която предизвикваше новата превръзка. Той беше вперил очи в Ирайн над ръба на съда. След малко отпусна купата и бодрият му поглед заигра върху нея.

— Ключът на сигурно място ли е, мадам?

Във въпроса му се долавяше достатъчно подигравка, за да предизвика гнева на Ирайн. Но тя положи усилия и застана до леглото му.

— Трябва да уточня едно-две неща с вас, сър, за които смятам, че са от значение. — Гласът й прозвуча съвсем безучастно.

Усмивката слезе от лицето му — толкова се учуди на сухия й тон.

— И аз трябва да говоря с вас, мадам. — Той се усмихна и надигна малката купичка, за да отпие още една глътка от питието.

— Аз знам кой сте — каза остро тя.

Ръката му увисна във въздуха, устните му останаха отворени.

— Знам, че вие и Стюарт сте братя. — Сега, след като началото беше поставено и темата беше подхваната, тя се впусна презглава в нея. — Не мога да обясня как, но зная някои неща за вас. Вие, изглежда, сте нещо много повече от онова нощно създание, поне доколкото на мене ми беше известно досега. Но все още не ми е ясно защо моят съпруг ви е накарал да ми доставяте телесни удоволствия вместо него. Не мога да разбера и това, че всяка нощ сте идвали при мене и под прикритието на тъмнината сте ми направили едно копеле.

Кристофър внезапно се задави, купата затрепери в ръката му, докато я поставяше на масичката пред себе си. Той се изкашля, за да възвърне гласа си, след това повдигна едната си вежда и я погледна накриво.

— Мадам, вашата вест радва сърцето ми, но бих ви помолил да обърнете малко повече внимание на начина, по който ми я съобщавате. Едва не ме задушихте с тази новина.

— Да внимавам! — извика тя, като забрави за доброто си поведение. — Вие внимавахте ли с мене, като играехте играта си?

— Хайде, хайде, Ирайн, скъпа моя, любов моя!

— Не съм ви никаква любов! — беснееше тя. — Негодник такъв! Вие сте подъл крадец на женска чест! Вие ме измамихте! Вие ме получихте, докато съм ви мислила за друг.

— Мила моя — каза гальовно той, — ако ми позволите, ще ви обясня всичко!

Той тъкмо се накани да продължи разговора, когато по коридора се чуха тежки стъпки, последвани от силни удари по вратата, които го накараха да спре.

— Спешно е, трябва да говоря с вас — изрева Бънди отвън.

Погледът на Ирайн потъмня от гняв и в нея се надигна упорита решителност.

— Няма да го пусна да влезе — изскърца със зъби тя.

Юмрукът на Бънди отново заудря по вратата.

— Шерифът идва!

Кристофър с мъка се претъркулна към края на леглото.

— Ирайн, сладка моя, отворете вратата. По нашия въпрос ще разговаряме по-късно… насаме. Давам ви думата си.

Тя разбра, че трябва да отстъпи, бръкна в деколтето си и затърси ключа, след което с нежелание отвори вратата.

Бънди се стрелна край нея, мърморейки небрежно:

— Извинете, милейди.

— Къде са? — попита бързо Кристофър.

Задъхан, Бънди застана до ръба на леглото.

— Само на миля оттук. Кийтс излезе да разтъпче един кон и ги е видял да идват.

— По дяволите! — просъска Кристофър през зъби и изкриви лице, когато се опита да се раздвижи.

— Трябва да го скриеш, Бънди — настоя Ирайн. — Заведи го в тайния проход.

— Тя е права. Не мога да се бия с тях — обясни Кристофър. — Паркър би се погрижил да не доживея края на седмицата, а дори и лорд Сакстън не е в състояние да доведе подкрепление толкова бързо. Дрехите ми, Бънди! Веднага!

Той отхвърли завивките, направи гримаса от болка, когато стъпи на крака, и не обърна никакво внимание на факта, че под превръзките си беше съвсем гол. Ирайн не можа да понесе това. При вида на стройното тяло с тесни хълбоци и широки рамене бузите й почервеняха. Тя се обърна и побърза да напусне стаята, като затръшна вратата зад себе си. Срамуваше се, че той се беше отнесъл така небрежно към нея пред погледа на слугата, и просто не можеше да потисне смъртното чувство на свян, което отново я обзе. Мисълта й заработи усилено. Тя се приюти в несигурното убежище на стаята си и неспокойно закрачи напред-назад.

Стресна се, когато се сети, че трябва да приеме шерифа в отсъствието на лорд Сакстън. От това, колко добре щеше да успее да прикрие смущението си пред него, за да не разбере каква игра се играеше тук, зависеше сигурността на Кристофър. Опита се да подреди обърканите си мисли и пое дълбоко въздух, като си представи образа на кралица и го задържа пред очите си, докато сама влезе в този образ. Брадичката й леко се повдигна и тя си заповтаря, че е лейди Ирайн Сакстън, господарката на замъка, която не би се оставила да я притесняват в собствения й дом.

Тя още веднъж отвори вратата и изтича към помещенията на господаря, но там беше само Аги, която бързаше да сложи леглото в ред и да подреди стаята. Когато застана на вратата, на Ирайн й хрумна мисълта, че вероятно прислужницата знаеше историята на замъка и неговите обитатели по-добре от всеки друг. Тя реши да изясни един от многото въпроси веднага.

— Аги?

Жената бързо се извърна към нея.

— Да, мадам?

Ирайн посочи с ръка към дебелия, подвързан с кожа том, който лежеше върху писалището на съпруга й.

— Вие веднъж ми казахте, че в тази книга се записва всяко раждане и всяка смърт в тази къща и в принадлежащите към нея земи. Ако сега погледна в нея, ще намеря ли името на Кристофър, записан като по-малък син на семейство Сакстън?

Силно объркана, Аги скръсти ръце и загледа някъде настрани.

В поведението на жената Ирайн прочете отговора и се постара да облекчи очевидните й мъки.

— Е, добре, Аги. Разбирам твоята вярност към семейството и не те моля да ми разкриваш нещо, което отдавна всъщност подозирам.

— Моля ви, мадам — неспокойно каза икономката. — Изслушайте първо господаря, преди да помислите нещо лошо за него.

— О, непременно ще го изслушам — увери я Ирайн, но точно според опасенията на Аги, тя вече таеше много сериозни подозрения към господаря на замъка.

Ирайн остави жената сама и пое към стълбите. Пейн вече стоеше в очакване на портала и тя му кимна сдържано, докато минаваше край него. С грациозно развети поли тя прекоси арката, която водеше към голямата зала — и замръзна. Цялото й достойнство сякаш се изпари, а вместо него я обзе объркване, защото в креслото си до камината седеше, спокоен и отпуснат, лорд Сакстън, прибрал десния си крак зад здравия, обърнал поглед зад маската към вратата и скръстил пъхнатите в кожените ръкавици ръце върху бастуна си. Макар че беше осакатен и обезобразен, той наистина представляваше внушителна гледка на един истински мъж.

Ирайн заекна смутено, извинявайки се:

— Милорд… не знаех… не бях известена, че сте се върнали.

— Нашите гости приближават. — Дрезгавият шепот не прозвуча враждебно, беше само равен, безчувствен. — Елате и седнете до мене. — Лявата му ръка посочи един стол, преди да се отпусне отново върху дръжката на бастуна.

Тя отиде до предложения й стол и седна на самия му край. От изправената стойка обаче коленете й само се разтрепериха още повече. Нервите й бяха опънати като струни, затова тя стана и се изправи до него, наполовина скрита зад креслото му, като отпусна ръка върху богато украсената с дърворезба облегалка. И така, те зачакаха мълчаливо — лордът и неговата бледа, скована лейди, докато махалото на часовника в голямата зала късаше нервите им, отмервайки едва точещите се секунди.

Ирайн леко трепна, когато навън се чу тропот на конски копита, който приближаваше по главната алея и замлъкна пред вратата на кулата. Пейн завъртя дръжката на вратата, но още преди да успее да я отвори, тя беше блъсната силно от шерифа Паркър, следван непосредствено — наистина твърде непосредствено — от Хагарт Бентуърт, този достоен за уважение и прекалено усърден приятел. Цяла орда здравеняци ги следваха отблизо и нахълтаха в помещението. Когато видя, че вратата към гостната беше отворена, шерифът високомерно отмина Пейн, но изведнъж бързо отскочи настрани, защото оголената сабя на Хагарт го убоде в гърба. Той изкрещя, извърна се и блъсна застрашителната стомана с ръка, при което сабята мина близо до елека му и се насочи опасно към неговата мъжественост. В очите му заблестя гневен пламък, пронизващ Хагарт, който глуповато се изхили и взе да си играе от неудобство с оръжието си.

— Скрий това, глупак такъв! — изсъска Паркър през стиснатите си зъби.

Добрият Хагарт закима усърдно и със замах скри сабята в ножницата, след което леко трепна и засмука палеца си, където се беше появила капка кръв.

Пейн вирна брадичка, пое дълбоко въздух и успя да каже, като потисна усмивката си:

— Лорд Сакстън ви очаква в приемната зала.

Алън изсумтя още нещо към Хагарт и мърморейки тихо в брадата си, пое с широки гневни крачки през арката. Той продължи напред, влезе в помещението и не обърна внимание на сцената, която се откри пред него, а придаде пресилено служебно изражение на лицето си. Кимна кратко на господаря и господарката на къщата и махна на един сержант да се приближи.

— Сержант, наредете на хората да претърсят къщата и поставете пазачи на тази врата. След това обърнете внимание на онези там отвън…

Думите му бяха заглушени от две изщраквания и той, както и сержантът се обърнаха, за да огледат внимателно своя домакин. Те видяха широките дула на два пистолета, насочени към тях. Едва ли можеше да има съмнение, че са заредени и готови за стрелба. Умението на лорд Сакстън да борави с огнестрелно оръжие беше известно в цялата страна и никой от тях нямаше желание да го изпита отблизо.

— Никой няма да претърсва моята къща, освен ако няма заповед от мен или от краля. — След миг прегракналия глас на лорд Сакстън отново заеча из голямото помещение. — Аз не съм издавал такава заповед, но ако кралят е издавал, тогава искам първо да я видя.

Двамата мъже старателно държаха ръцете си настрани от кобурите, докато Паркър, променил коренно поведението си, побърза нетърпеливо да поиска извинение и се зае да дава обяснения.

— Моля за извинение, милорд. — Той свали шапка, за да отдаде почит на дамата, и ощипа сержанта по хълбока, докато оня не последва примера му. — Нямам заповед за обиск от короната, но искам да ви помоля за разрешение. Ние търсим призрачния ездач. Преди няколко дни е било извършено подло престъпление и имаме доказателства, че извършителят е Кристофър Сатън. Той е пратил ескуайър Бейкър в гроба, брутално е пребил кочияша му и е отвлякъл младата му дъщеря.

Ирайн пристъпи крачка напред, за да възрази, но действията й бяха спрени от ръка, покрита с кожена ръкавица, която беше стиснала пистолет. Тя възмутено погледна надолу към мъжа си.

— Но това не е…

— Тихо. — Приглушеният му шепот беше предназначен само за нейните уши. — Спокойно, мила. Имай ми доверие.

Тя се върна на мястото си, но когато отново положи ръка върху облегалката на стола му, така здраво я стисна, че кожата върху кокалчетата й побеля.

Вниманието на лорд Сакстън се насочи отново към шерифа, който продължи:

— Този човек е обвинен и в убийството на Тими Сиърс и Бен Моуз, да не говорим за обвиненията в по-малки престъпления. — Той плъзна превързаната лява ръка зад гърба си. — В града се носи мълва, че бил ваш роднина.

— Тези обвинения доказани ли са, шерифе? — В глухия глас като че се долавяше присмех. — Кристофър Сатън и пистолети — това добре. Но той е несръчен като магаре, когато трябва да държи сабя.

Паркър мушна лявата си ръка под палтото и продължи:

— Достатъчно сръчен е да се справи с един пияница или с някой побойник, който не умее да си служи със сабя.

Откъм безизразната маска се долови горчив смях:

— И с един здрав земевладелец, който е отбранявал дъщеря си ли? — Дълбокият дрезгав глас придоби нотка на загриженост. — Какво ви е на ръката, сър? Наранили ли сте се?

Шерифът леко се изчерви и промърмори извинително:

— Аз… аз се порязах. Няма нищо — просто малка драскотина.

Лорд Сакстън свали пистолетите и ги прибра.

— Ще позволя на вашите хора да претърсят къщата. Само им кажете да побързат. Икономката ми не може да понася да се разхождат тук хора с толкова мръсни ботуши.

— Разбира се, милорд. — Паркър кимна на сержанта: — Хайде, напред!

Сержантът застана начело на хората си, като размахваше ръце във всички посоки, докато раздаваше нарежданията си. Когато те се разделиха на групички, лордът пое нагоре по стълбите и остави шерифа сам в стаята за гости, за да претърси всички ъгли.

По-късно лорд Сакстън се отпусна внимателно в едно кресло и насочи вниманието си към Ирайн:

— Мила моя, ще бъдете ли така добра? Налейте едно бренди за шерифа.

Ирайн безмълвно тръгна към шкафа. Трябваше да се бори с нервното напрежение, което парализираше крайниците й. След като наля няколко капки от едно шише, тя се върна с чашата в ръка, но мъжът й отново направи жест към нея:

— Малко повече, мила. Днес е доста студено и шерифът ще има нужда от известна подкрепа.

Паркър се загледа в женствената й снага, докато поемаше чашата от нея, и се запита как може това момиче да е доволно от съпруг като този. Той си спомни за Ирайн, която изпитваше затруднения с намирането на жених, когото да хареса, но трябваше да признае пред себе си, че момичето вероятно се разбира много добре с маската, която я обожаваше.

Оттатък, в стаята на Ирайн, Аги наблюдаваше мъжете, които безсрамно ровичкаха в тоалетната масичка, завираха се зад завесите, които отделяха стаята от банята. Сърцето й се сви, когато сабята на Хагарт, която се подаваше от ножницата на кръста му, се заудря в мебелите и подложи на опасност скъпите вази и лампи. Лицето му грейна, когато премина край тоалетката на Ирайн и той се спря, за да се наслади на прекрасния дъх от нейната пудра. С любопитство взе с дебелите си пръсти едно кристално шишенце и внимателно отвори запушалката му. След това напъха дългия си нос в отвора и помириса. По лицето му се изписа унесен израз и за миг забрави света, в който живееше.

— Вие не сте ли…?

Хагарт трепна и изпусна шишенцето, което се завъртя във въздуха, а съдържанието му обилно опръска дрехите му. Той размаха ръце, като се опита да задържи шишенцето, и въздъхна с облекчение, когато успя да го притисне до гърдите си. Накрая срещна пронизителния поглед на жената, която му се усмихваше притеснено.

— Не трябваше ли да търсите някакъв мъж? — напомни му Аги.

Изглежда, едва сега нещо започна да просветлява в ума му и лицето му се проясни. Хагарт веднага постави шишенцето на мястото му. После се огледа и обърса ръцете си, доволен, че никой не се беше скрил в тази стая. Той кимна на другарите си и изчезна към залата. След като беше напуснал стаята, Аги размаха ръка под носа си, погледна нагоре и отправи съчувствена молитва към небето за тази несръчна маймуна.

На шерифа беше предложена втора чашка и той с удоволствие я беше приел, когато хората му се върнаха в салона. Хагарт се усмихваше с невинно задоволство, защото беше на мнение, че е изпълнил задачата си добре. Той не долови скептичните погледи на другарите си и прекоси залата, за да се изпъне до шерифа, който допиваше остатъка от брендито си, когато в носа го удари острата миризма на парфюм. Като се закашля, за да си поеме дъх, Паркър се огледа и очите му се насълзиха. В дъното Аги се усмихна ехидно, доволна, че може да наблюдава израза на лицето му в този миг.

— Няма признаци тук да се крие ранен мъж, сър — заяви сержантът.

— Доволен ли сте, шерифе? — попита лорд Сакстън.

Мъжът кимна колебливо.

— Съжалявам, ако съм ви създал неприятности, милорд. Ще трябва да потърсим този веселяк на друго място, но ако се появи тук, ще ви моля да го задържите и да изпратите някой, който да ни извести…

Изпод маската не дойде отговор и шерифът избута Хагарт пред себе си навън. Ирайн остана на място и се заслуша в отдалечаващия се тропот на копита, докато в къщата се възцари пълна тишина. Лорд Сакстън направи знак на Аги да се приближи и заговори тихо с нея. Жената изправи глава, хвърли странен поглед към господарката и бързо напусна помещението.

Когато останаха сами, лорд Сакстън бавно се надигна от креслото и се обърна към жена си:

— Бих искал да поговоря с вас по един личен въпрос, мадам. Ще бъдете ли така добра да ме последвате в моята стая?

Сега, когато беше настъпил часът на истината, Ирайн вече не изпитваше същата самоувереност. Когато си помисли, че Кристофър едва преди малко беше напуснал стаята, тя се запита дали не е по-добре да отведе съпруга си в друга стая. Но предположението, че Аги вече му е разказала всичко, я накара да замълчи. Потисната, тя тръгна през помещението и спря на входа, който водеше към кулата. Тя изчака Стюарт тук, защото ходенето сега като че ли му беше по-трудно от всякога. Когато се качи по стълбите, той изглеждаше преуморен. Ирайн тръгна напред, за да му отвори вратата, и се изненада, като видя, че леглото му беше приготвено и завивките отгърнати. Очевидно Аги вече се беше постарала да подреди стаята. Ирайн не можа да преглътне въпроса си, когато лорд Сакстън премина край нея с тежка и бавна стъпка:

— Болен ли сте, милорд?

— Заключете вратата, Ирайн — каза той с дрезгав глас и без да обръща внимание на въпроса й, бавно се насочи към стола до леглото.

Ирайн превъртя ключа и се огледа неуверено. Тя се запита какво ли щяха да й поднесат следващите мигове. Суровото поведение на съпруга й не предвещаваше нищо добро и тя не таеше надежда, че ще успее да насочи разговора към загадката на техния брак, без да издаде смущението си. Тя колебливо се насочи към писалището му и небрежно разгърна няколко страници от подвързаната с кожа книга, докато размисляше как да заговори по този въпрос.

Лорд Сакстън придърпа един стол така, че да може да наблюдава жена си.

— Налейте ми едно бренди, мила.

Тази молба я обърка, тя му хвърли любопитен поглед, посегна към запушалката на шишето, което стоеше редом с няколко кристални чаши на сребърен поднос, наля малко бренди и почувства погледа му върху себе си, когато му поднесе питието. Изведнъж осъзна, че всъщност никога не беше приемал напитка в нейно присъствие, защото това щеше да го принуди да свали маската си. Тя беше неспособна да овладее треперенето на тялото си и побърза да се върне при масата, за да запуши шишето с кристалната запушалка.

— Е, мила моя…

Сърцето й заби лудо, когато насочи погледа си към него. Тя нерешително държеше запушалката в ръка, без да усеща какво прави.

— … вие твърдите, че съм изпратил друг мъж в леглото ви.

Ирайн отвори уста, за да каже нещо. В първия миг й се искаше да подхвърли някоя незначителна глупост, която по вълшебен начин да смекчи смисъла на неговите думи, които звучаха донякъде като въпрос, донякъде като упрек. Не успя обаче да се сети нищо и от пресъхналото й гърло не можа да се изтръгне никакъв звук. Тя вдигна запушалката пред очите си, завъртя я насам-натам и я заразглежда. По-добре това, отколкото да срещне изпълнения му с упрек поглед.

Лорд Сакстън внимателно наблюдаваше жена си иззад маската. Беше му ясно, че следващият миг е най-важният за целия му живот от тук нататък — ще бъде ли щастлив, или пред него ще има само гола пустиня. След това, което щеше да стане сега, нямаше да има път назад.

— Реших, мила моя — думите му я накараха да трепне, — че каквото и да си мислите, сега му е времето да научите истината за Сакстън Хол.

Ирайн преглътна тежко и стисна запушалката с такава сила, че кокалчетата й побеляха. Струваше й се, че може да почерпи сили от парчето кристал. Когато погледна напред, лорд Сакстън сваляше от себе си връхната дреха, елека и нагръдника си. Тя се запита дали зрението не си прави лоша шега с нея, защото той й се стори някак по-лек и по-слаб. След това той запъна тока на десния си ботуш с върха на левия и бавно изхлузи безформената обувка от крака си. Челото й се набръчка от учудване, тъй като успя да долови усилието на безчувствения крак. Той раздвижи крака си напред-назад, преди да изхлузи другия ботуш.

Изглежда, изпита болка, когато свали ръкавиците. Ирайн видя дълги, почернели от слънцето пръсти, по които обаче нямаше никакви белези. Те се плъзнаха нагоре към маската и разкопчаха ремъците. Тя се извърна настрани, запушалката падна на масата, когато той посегна към задната част на кожения шлем и с едно движение го свали от главата си. Тя се осмели да хвърли един кратък поглед и се задъха тежко от учудване, когато видя две ясни очи, които й се усмихваха.

— Кристофър!… Какво… — Тя не посмя да зададе въпроса докрай, макар че мислите й стремително я подтикваха да го стори.

Той с усилие се надигна от креслото.

— Кристофър Стюарт Сакстън, господар на Сакстън Хол. — В гласа му нямаше и следа от дрезгавия тембър. — Ваш слуга, мадам.

— Но… Къде е…? — Постепенно тя започна да прозира истината и едва чуто успя да прошепне: — Стюарт?

— Един и същи човек, мадам. — Той пристъпи към нея и ясните му очи завладяха изцяло вниманието й. — Погледнете ме, Ирайн. Погледнете ме много внимателно! — Той се изправи пред нея и в лицето му нямаше и следа от подигравка. — И кажете сега още веднъж, че съм позволил на някой друг мъж да дели леглото с вас.

Разкритието беше толкова различно от очакванията й, че Ирайн не можеше да проумее действителността. Тя знаеше, че двамата бяха една и съща личност, но съзнанието й не беше в състояние да свърже нещата и от устните й се изтръгнаха мъчителните въпроси:

— Как? Защо?

— Този лорд Сакстън, за когото ме смятахте, е мъртъв. Той беше моят по-възрастен брат Едмънд и носеше титлата преди мене. Когато изгоря източното крило, той беше погълнат от пламъците. Слугата му го откри… или по-точно намери това, което беше останало от него… сред руините. Положил го е в един безименен гроб на скалата край речните ръкави… — Мускулите на лицето му трепнаха от гнева, който го беше обзел. — По това време аз бях в открито море и нямаше как да бъда осведомен за смъртта му. Когато се завърнах в Англия, разбрах, че някой го е убил.

— Мъртъв? От три години? — отвърна Ирайн беззвучно. — Тогава… когато се омъжих… наистина сте били вие…

— Точно така, мадам. Нито можех да ви спечеля по друг начин, нито можех да измисля друг план, за да объркам хората, които бяха подпалили къщата, освен като накарам по-големия си брат да възкръсне, докато всички мислят, че той е мъртъв. Вие ми дадохте идеята да се маскирам така, когато казахте, че по-скоро ще се омъжите за някой обезобразен, куц нещастник, отколкото за мене.

Ирайн се огледа, като че не беше в състояние да спре премрежения си поглед върху един определен предмет, докато мислите й се блъскаха в объркан поток. Той посегна, за да я придърпа към себе си, но тя се изскубна от ръцете му.

— Моля ви… не ме докосвайте — изхлипа тя и побягна към прозорците.

Не искаше да го удостои дори с поглед. Когато той застана зад нея, обзе го силно чувство за вина. Той забеляза как крехките й рамене бяха разтърсени от беззвучен плач. Когато долови тежкото й дишане и сподавеното хлипане, остра болка прониза сърцето му.

— Ела, любов моя…

— Любов моя! — Ирайн се извърна и погледът на насълзените й очи го прониза, когато тя успя да потисне риданията си. — Аз наистина ли съм вашата любима, уважаваната ви съпруга, достойна да ражда деца, които да носят едно гордо и благородно име? Или съм само крехка, апетитна хапка, която сте си подарили просто за удоволствие? Глуповато момиченце, което да задоволи за една-две нощи вашите желания? О, какво ли удоволствие сте изпитали, когато сте играли вашата игра!

— Ирайн… чуйте ме…

— Не! Никога повече няма да слушам вашите лъжи! — Тя прокара опакото на ръката си по скулите, за да изтрие горещите си сълзи, и се отдръпна още веднъж назад, когато той отново посегна да я хване за ръката. — Какво искате всъщност? Една куртизанка, за да прекарвате свободните си часове с нея? Да! Леко момиче, което да ви забавлява в леглото, докато се подвизавате из тези северни ширини! Това беше основното ви желание, нали?

Тя тръгна към него, а ханшът й се залюля примамливо, докато в очите й блестяха сълзи. Тя плъзна пръст по ризата му и я издърпа игриво от панталоните му за езда.

— Колко печели една добра проститутка за времето, прекарано с вас? Пет хиляди фунта? Нали това беше цената, която заплатихте за мене? Не си ли спомняте? Вие дадохте с едната ръка, а с другата взехте.

Кристофър учудено вдигна едната си вежда. Той беше слисан от гордостта на жената, за която се беше оженил.

— Това не беше голяма сума, мадам.

Обзета от гняв, Ирайн разбра отговора му погрешно.

— О? Тогава вие признавате, че тази сделка съвсем не е била толкова лоша за вас, щом проститутките печелят повече? — С кокетна усмивка тя разтвори устни, но погледът й потъмня от злост. — А сега не струвам ли малко повече, след като понаучих някои от своите задължения? Или се изразявам прекалено изискано?! — Тя притисна гърдите си в него и затърка предизвикателно бедрата си в неговите, като плъзна едната си ръка под ризата му, за да помилва бавно тясната му, оголена талия. — Може би цената ми за една нощ е твърде висока за вас, господарю?

Той я погледна вбесен, но след кратък размисъл стигна до извода, че не бива да предизвиква твърде много съдбата. Тя беше прекалено разгневена и разочарована, а неговата задача беше да посрещне бурята спокойно.

— Какво става, господине? — попита тя с престорено сладък глас, когато не успя да го накара да й отговори. — Не съм ли достатъчно добра за теб? — Тя метна ръката си около врата му, хвана неговата ръка и я сложи върху гърдите си, като потърка с нея набъбващите зърна. — Не те ли кефя?

— О, да, много, мадам! — Той с престорена небрежност провлече думите. После протегна ръка зад себе си, отвори инкрустирания с родов герб капак на една кутия и извади купчина книжа, които размаха пред очите й.

— Това е остатъкът от квитанциите за сметките на баща ви, които изплатих в Лондон. — Той хвърли книжата на леглото, без да го е грижа, че част от тях се разпиляха по пода. — Възлизат на повече от десет хиляди фунта.

— Десет хиляди? — повтори тя с учудване.

— Да! И ако се налагаше, щях да платя и два пъти повече. Нямаше да мога да понеса, ако бяхте се омъжили за някой друг. Когато баща ви ме изключи от наддаването за вас, аз приех полагащата ми се титла, станах лорд Сакстън и оставих адвоката си да наддава вместо мене.

Тя отстъпи една крачка от него. Не искаше още да се предаде.

— Вие ме изиграхте. Изиграли сте и баща ми… и Фарел… и цялото село. Вие сте изиграли всички ни! — Тя се разхлипа и очите й отново се напълниха със сълзи. — Когато си спомня за всички тези нощи, в които сте ме имали… когато ме държахте в ръцете си… и през цялото време сте се надсмивали над нас.

— Мадам, никога не съм се надсмивал над вас. Аз ви обожавах, а не можех да измисля друг начин, за да ви имам.

— Но можехте да ми го кажете… — плачеше тя.

— Вие ме мразехте, не си ли спомняте? И отблъсквахте всеки мой опит. — Той изхлузи ризата през глава и я хвърли настрани. Потърка кокалчетата на едната си ръка в другата и се заразхожда напред-назад, като търсеше начин да я убеди и умилостиви. — Дойдох тук, на север, да издиря убийците на брат си, но срещнах едно момиче, чиято невинност ме плени. Като сирена от южните морета тя хвана сърцето ми в мрежа и аз я обикнах, както никога досега не ми се беше случвало с друга жена. Съдбата още в началото беше разпределила картите несправедливо, като ми заповяда да стоя настрани от единствената жена, която желаех. Въпреки това използвах всеки удобен случай, за да се сближа с нея и макар че нейните думи постоянно охлаждаха надеждите ми, търсех всяка възможност да я накарам да ми дари благоразположението си с надеждата, че един ден ще отвърне на моите чувства.

Той вдигна дясната си ръка, а другата прекара по превръзката си, като че искаше по този начин да облекчи болката.

— Но не след дълго удари часът, когато тя трябваше да се омъжи за друг. Това беше часът, в който аз трябваше да взема своето решение: да я оставя да си отиде, без никога да съм имал възможността да поискам ръката й, и да я забравя завинаги — или да приема образа на звяр, за да се възползвам от известни облаги. Колкото по-дълго умувах над този въпрос, толкова повече облаги ми се струваше, че ще мога да извлека. Бях обмислил всичко и по този начин получих възможността да поискам ръката на дамата на сърцето си.

Гласът на Ирайн беше пропит от чувства:

— И така, вие ме измамихте, като ме накарахте да вярвам, че се омъжвам за едно отвратително създание. Ако наистина сте ме обичали, Кристофър, щяхте да ми кажете всичко. Щяхте да дойдете при мен и да успокоите страховете ми. Но вие ме накарахте така да страдам в първите седмици на нашия брак, та си мислех, че ще умра — толкова голям беше ужасът ми.

— Щяхте ли да сте спокойна, ако знаехте, че сте се омъжила за мене? — попита той. — Или щяхте да побързате да се върнете при баща си и да ме дадете под съд? Аз първо трябваше да изясня въпроса около смъртта на брат си, а и не бях сигурен дали мога да ви имам доверие. Мнозина бяха тези, които искаха да ни убият. Майка ми беше принудена да избяга в колониите, след като бяха предприети удари срещу синовете й. Беше се поболяла от страх, защото по всичко личеше, че ръцете на нашите врагове стигат надалеч. Отпътувахме с един платноход под чужда самоличност. Когато стигнахме в колониите, тя прие моминското си име и заживяхме нов живот. Тя се страхуваше, че някой от нас може да се върне и съдбата пожела това да стане. В колониите избухна въстание и брат ми се завърна, за да заеме полагащото му се място на лорд. Но тук нищо не се беше променило. Беше изминала едва една година, откакто той се върна, когато те започнаха с техните палежи и го довършиха. Не можа да доживее края на годината. Бях решил да бъда предпазлив дори и с жената, в която бях влюбен. Не можех да имам доверие на нейния баща, пък и тя самата често ми беше признавала колко много ме мрази.

Сълзи премрежиха погледа й, тя гневно избърса двата потока, които се спускаха по бузите й.

— Аз така отчаяно се мъчех да остана почтена съпруга, а през цялото време всъщност не съм била нищо друго, освен залог във вашата долна игра.

— Справедливост, мадам, а аз все още искам да ви притежавам, макар да зная, че шерифът е готов да стори всичко, за да ме унищожи.

— Алън Паркър? — За миг тя забрави гнева си и го погледна учудена. — Той не работи ли също за справедливостта?

— Едва ли, мадам. Той е този, когото разбойниците наричат свой главатар. Той предвождаше нападението срещу каретата на Бейкър и затова знае, че аз съм призрачният ездач.

Ирайн не се съмняваше в думите му, макар че те я уплашиха. Но тя се чувстваше длъжна да постави и своите условия.

— Вие сте замесен в твърде много неща. Историята с призрачния ездач при това съвсем не е най-невинната. — В гласа й още се долавяше нестихващо огорчение. — С мене си играехте на разгонен бик, като се стараехте по всякакъв начин да съсипете брака ми, както и моето себеуважение. Почти ме обладахте в каретата. Вие си играехте с мене и вероятно щяхте да спечелите и да ме накарате да повярвам, че съм изневерила на мъжа си. След това, когато дойдох в това легло, вие ме любихте, като ме накарахте да повярвам, че сте някой друг.

Кристофър сбърчи чело.

— Страстта ми ставаше все по-силна, Ирайн. Аз ви гледах така, както един мъж вижда жена си… в банята… в леглото… отново и отново — все по-близо до ръцете ми и така дяволски красива. За мене стана мъчение само да ви гледам. Да, признавам, бях хванат в капан. Никога не бях предполагал, че вие бихте се отдали на лорд Сакстън, и когато дойдохте при мене, аз не можах да се справя с желанията си — поне в този миг. Но по-късно, когато ви получих, истината, която отдавна исках да разкрия, ставаше все по-трудна за споделяне. След като бях задоволил желанието си, аз ви желаех все повече и повече и се страхувах, че мога да ви загубя окончателно.

— А не ви ли хрумна, че аз страдам от вашата игра на криеница? — попита тя с приглушен глас. — Всеки път, когато идвахте при мене като лорд Сакстън, аз бях измъчвана от образа на Кристофър Сатън. Беше ми невъзможно да отделя единия от другия в мислите си. А сега вие казвате, че всичко било само игра? Не ви ли е ясно, че едва не ме накарахте да полудея?

— Моля за извинение, мадам. — Очите му бяха изпълнени с топлина и копнеж, когато се спряха върху нея. — Никога не съм бил сигурен, че означавам нещо за вас, докато в тъмното вие не прошепнахте моето име.

Ирайн беше почти извън себе си от объркване. Тя знаеше, че той е мъж, който гони докрай това, което иска да получи. Ала начинът, по който искаше да я спечели, беше всичко друго, но не и почтен. Но ако пък беше действал по-почтено, тя междувременно щеше да бъде омъжена за Хартфорд Нютън или за някой друг от многобройните кандидати, които дълбоко презираше. След приключването на търга тя мразеше Кристофър, защото смяташе, че не е направил нищо, за да я спаси от една отвратителна женитба. Можеше ли сега да бъде така разочарована, след като установи, че той все пак го беше сторил?

— Вие ми наговорихте толкова лъжи — каза тя и обидено сбърчи нос. — Не зная дали има смисъл изобщо да ви вярвам.

Кристофър пристъпи към нея.

— Обичам ви, Ирайн! Каквото и да си мислите за мене, когато съм ви казвал тези думи, никога не съм ви лъгал.

Тя отстъпи назад, защото знаеше много добре, че дори и само да я докосне, съпротивата й ще бъде сломена, а имаше все още твърде много неща, които трябваше да бъдат изяснени.

— Вие ме излъгахте за всичко останало! Казахте ми, че имате белези…

— Така е. Имам белег от куршума на брат ви… и още половин дузина други…

— От изгаряния!

— Такива също имам. На един от корабите ми избухна пожар, при чието потушаване един пламък засегна крака ми и го обгори. Остана ми белег, не много голям — той я погледна с лека усмивка, — но все пак достатъчно забележим, за да предизвика любопитството на едно младо момиче.

Ирайн го погледна изненадано, но се сети за онази нощ, когато ръката й се беше плъзнала по бедрото му, докато той спеше, и тя внезапно схвана, че той съвсем не е бил заспал. Тя рязко се извърна.

— Вие казахте, че сте братовчед на лорд Сакстън.

— Ако си спомняте, скъпа, Ан беше казала, че семействата Сатън и Сакстън са братовчеди. Това е вярно. Останалото си го измисляте. Аз само изиграх козовете си.

— О, колко добре го сторихте, сър — отвърна подигравателно тя. — В леглото! Извън леглото! Вие и в двата случая сте ме притежавали — и като лорд Сакстън, и като Кристофър Сатън.

Той се усмихна.

— Мадам, никога не бих рискувал един толкова висок залог.

Ирайн се отдръпна до нощната масичка. Той пристъпи още крачка към нея. Стената щеше да й попречи да избяга и тя не намираше изход от приближаващата се беда. Погледът му изгаряше нейния и тя чувстваше как борбеността й се стопява. Мисълта, че в крайна сметка той й беше съпруг, постепенно взе надмощие. Беше редно да се отдаде на неговите милувки, на целувките му и на всичките му хрумвания. И все пак гордостта й бе наранена и тя отчаяно затърси сили, за да продължи съпротивата си, защото според разбиранията й той заслужаваше само сурово наказание.

Една ръка с желязна сила обхвана талията й и я придърпа към широките, силни гърди. Тя се надяваше да остане безучастна в неговата прегръдка и не се противеше, когато устните му се впиха в нейните. Но още в мига, в който устните им се докоснаха, й стана ясно, че тази мисъл беше просто смешна, защото целувката я прониза с покоряваща сила. Устните му се плъзнаха с неотразимо горещ зов по нейните, като предизвикаха горещи трепети в дълбините на тялото й, гъделичкаха всеки нерв, докато накрая тя пламна от страст. Светът се завъртя около нея и тя потъна в някакъв унес, в който като че ли единственото реално нещо бяха мускулестото му тяло и мощната прегръдка на мъжките му ръце. Внезапно осъзна, че е обгърнала шията му и отвръща на целувките му с жар, което беше доказателство за собственото й желание. Пръстите й нежно се плъзнаха по тъй познатия белег и тя отблъсна всяка мисъл за съпротива. Пък и какъв беше смисълът да си играе на обезчестена девица, след като можеше да бъде напълно доволна от развоя на нещата.

Кристофър вдигна глава, за да погали нежно устните й със своите, след което я привлече към леглото.

— Още е светло — прошепна тя, като хвърли поглед към прозорците.

— Зная. — Пламъкът на очите му срещна теменужените огньове на нейните и двамата тръгнаха към леглото. От тук нататък думите бяха излишни. Те не бяха вече пленници на мрака и той можеше да я има по всяко време.

Когато коленете му докоснаха леглото, той остана на място и сведе отново лице към нейното. Устните й нежно се впиха в неговите, докато ръцете му задърпаха колана на панталоните за езда.

— Ще ми помогнете ли да се съблека? — прошепна тя в устата му.

Той вдигна глава. Отговорът искреше в очите му. Тя се обърна, отметна косите си настрана и зачака той да изпълни желанието й. Кристофър остави роклята да се плъзне по раменете й и през цялото й същество премина тръпка на наслада, когато ръката му погали голата й кожа. Устните му смениха пръстите и тя склони глава с притворени в екстаз очи, когато горещите му целувки преминаха по шията й. Тя се наведе напред, като остави корсажа си да увисне свободно, след което се освободи от ръкавите. Когато Кристофър приседна на ръба на леглото, то изскърца. Ирайн хвърли един поглед през рамо и видя как той събу панталона си. Захвърли го настрана и тя забеляза как трепна, защото за миг болката се оказа по-силна от волята му. Той се отпусна върху възглавниците и ако се съди по зовящата му мъжественост, болката мигновено го напусна.

— Вие се колебаете, мадам — извика той с усмивка и я тупна леко по гърба.

Ирайн се бореше мъчително с нерешителността си. Когато се бяха любили на тъмно, от погледа й бяха останали скрити много неща и макар че междувременно ръцете й бяха опознали тялото му, за нея беше твърде странно да го види гол на дневна светлина.

Въпреки белезите си той беше извънредно впечатляващ мъж и като негова съпруга тя явно трябваше да свикне да го вижда без дрехи.

Ирайн се усмихна, когато го погледна, и й стана ясно, че това задължение нямаше да я затрудни.

— По-добре да бяхте се погрижили за раните си, вместо да се отдавате на подобни игри, милорд.

— Не се безпокойте, мадам. — Усмивката му беше почти порочна. — Мога да ви науча на още едно-две неща, които доставят удоволствие на мъжа.

— Искате да ви доставя удоволствие, господарю мой? — попита тя сладко.

Жарта в неговия поглед накара кръвта й да закипи и от кожата й като че захвърчаха искри.

— Това е най-съкровената ми мечта, мадам.

Устните й разцъфнаха в неподражаема усмивка, докато в очите й играеха тъмни пламъци и обещаваха повече, отколкото той някога се беше осмелявал да очаква. Тя се раздвижи пред него с чувствена грация и погледът му я следваше, накъдето го поведеше. Ирайн бавно повдигна презрамките на долната си риза от раменете, остави ефирната дреха да се свлече ниско над гърдите й, докато развързваше връзките зад гърба си. Когато се наведе, за да измъкне роклята и долната си риза през ханша, корсетът притисна гърдите й нагоре и изпод плъзгащата се риза се появи цялата пищност на нейните форми. Фустите й паднаха в краката, презрамките продължиха да се спускат по ръцете й и разкриха над ръба на дантелите част от нежните й пъпки, когато тя се освободи от дрехите. Корсетът се смъкна надолу, тя повдигна рамене, като остави последната риза също да се плъзне първо по ханша й, а после към земята.

Очите на Кристофър бяха изскочили от възбуда, когато обхванаха цялата прелест на меките, издадени напред сфери на гърдите й. След това погледът му се спусна към тънката й талия и към гладките като коприна крака. Той подканващо протегна едната си ръка, а в отговор нейните очи обхванаха цялото му тяло, дъхът й почти спря, докато го изучаваше в храбро съзерцание. Тя коленичи на леглото до него и се наведе, за да притисне устните си върху неговите. Сладкият й, бърз като стрела език любовно подгони неговия, вкуси силния дъх на бренди, докато галещата й ръка накара дъхът му да спре, доставяйки му върховно удоволствие. Устните й се спуснаха над мястото, под което биеше сърцето му и една целувка докосна широката оголена ивица над превръзката, след което се плъзнаха отново нагоре към шията му, докато езикът й прокара тънка черта по неговата кожа. Пръстите й се плъзгаха по тялото му и кипящият вулкан на страстта застрашаваше да взриви рушащата се стена на самообладанието; всяка целувка, която докосваше кожата му, го приближаваше до така желания взрив. Той беше като фитил, който очакваше своето възпламеняване, а нейните докосвания бяха факелът, който го освобождаваше и предизвикваше.

Ръцете му я повдигнаха нагоре и той я поведе с твърда решителност, храбър с опита си и с чувството, че трябва да я закриля. Кристофър почувства как топлина обзе цялото му тяло, когато тя го покри, и видя как погледът й стана равномерно прозрачен, как устните й се разтвориха, когато през нея премина лека тръпка. Тя се задвижи бавно върху него, като поведе своите усещания към безкрайни висини. Беше един миг вечност, когато той навлезе в нея. Всеки бе изпълнен с другия, бяха свързани завинаги чрез любовта си, чрез взаимното си проникване — като звездите в небето, като рибата в морето, неспособни да просъществуват и миг един без друг; той беше неин. Дори и потоп да настъпеше сега, те щяха да останат едно цяло. Конфликтите и гневът бяха изтрити от съзнанието им и шепот на любовни думи се смесваше с въздишките на наслада, когато те заедно вкусиха екстаза на взаимната си любов.