Пол Верлен
О, Боже, ти…

О, Боже, ти прониза ме с любов

и още тръпне мойта тежка рана,

о, Боже, ти прониза ме с любов.

 

О, Боже, твоят удар ме срази

и в мен все още тътне след пожара,

о, Боже, твоят удар ме срази.

 

Разбрах, о, Боже, мръсен е светът,

но в мен всели се вече твойта слава,

разбрах, о, Боже, мръсен е светът.

 

Животът ми пред теб да бъде Хляб,

душата ми хвърли ти в свойто Вино,

животът ми пред теб да бъде Хляб.

 

Ето кръвта ми — капка не пролях,

ето плътта за мъки недостойна,

ето кръвта ми — капка не пролях.

 

И ето челото ми — в огън пак,

стъпало за нозете ти свещени,

и ето челото ми — в огън пак.

 

Ето ръцете ми — без труд, без плод,

за твоите въглени и фимиама,

ето ръцете ми — без труд, без плод.

 

Ето сърцето — всуе то тупти,

да чака тръните на Мъченика,

ето сърцето — всуе то тупти.

 

Ето нозете — скитници без цел,

да тичат към гласа на твойта милост,

ето нозете — скитници без цел.

 

Ето гласът ми — празен дрезгав шум,

за Покаяние — измамен укор,

ето гласът ми — празен дрезгав шум.

 

Ето очите — грешни светлини

да гаснат от молитвените сълзи,

ето очите — грешни светлини.

 

Уви, мой Боже, щедър, милостив,

без край е моята неблагодарност,

уви, мой Боже, щедър, милостив.

 

О, Боже свят, ти Бог на страшна мъст,

пред мен престъпност зее — черна бездна,

о, Боже свят, ти Бог на страшна мъст.

 

О, Боже, сеещ радости и мир

сред моите мъки, мойта безпросветност,

о, Боже, сеещ радости и мир.

 

Ти знаеш всичко, всичко знаеш сам,

тъй беден съм, че повече не може,

ти знаеш всичко, всичко знаеш сам,

 

каквото имам — давам ти го, Боже.