Метаданни
Данни
- Серия
- Някога и неотдавна
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1881 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Кирил Кадийски, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (08.09.2009)
- Корекция
- NomaD (08.09.2009)
Издание:
Пол Верлен. Поезия
Второ преработено и допълнено издание.
Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.
Редактор на първото издание: Иван Теофилов.
Художествено оформление: Иван Димитров.
Коректор: Мария Меранзова.
Рисунките на обложката са от Пол Верлен.
Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes
Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
На Гастон Сенешал
Подай ръка, ела да седнем, замълчи
под старото дърво, където — спрял да скита —
издъхва вятърът и милва до насита
луната клоните с посърнали лъчи.
Не мърдай… Да мълчим и да сведем очи.
Недей мисли. Мечтай. Не страдай с гръд разбита,
че няма щастие, че младостта отлита
и бухалско крило в нощта над нас стърчи.
Укрий надеждите. И нека се смирят
душите, нека в тях се спусне с топла ласка
сияйният покой на слънчевата смърт.
Да помълчим така сред този мрак дълбок,
не бива никой тук в съня й да я стряска:
Природата — велик и зъл, безмълвен Бог.