Пол Верлен
Моят съкровен сън

Замайващ странен сън сънувам често аз:

обичам и с любов на мен ми се отвръща,

различна винаги и пак една и съща,

обича ме жена и вярва в мойта страст.

 

А щом ми вярва тя, — уви! — над мене власт,

над моето сърце тя има — власт могъща!

И с бликнали сълзи в прохлада тя превръща

потта по челото ми, бледо от екстаз.

 

Дали е руса тя, или пък кестенява —

не знам! А името? Как сладостно звучи,

подобно имена, потънали в забрава.

 

Очи на статуя са нейните очи

и отглас тих гласът й в тъмното не е ли —

на скъпи гласове, отдавна занемели?…