Метаданни
Данни
- Серия
- Сатурничеки стихотворения
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Vœu, 1866 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Кирил Кадийски, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (08.09.2009)
- Корекция
- NomaD (08.09.2009)
Издание:
Пол Верлен. Поезия
Второ преработено и допълнено издание.
Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.
Редактор на първото издание: Иван Теофилов.
Художествено оформление: Иван Димитров.
Коректор: Мария Меранзова.
Рисунките на обложката са от Пол Верлен.
Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes
Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
О, първите жени! Любовните тегла!
Цъфтяща плът, лазур в очите, къдри — злато
и онзи изблик плах на чувство непознато,
на ласки, сред дъха на младите тела!
Далече са, уви, далече пиршествата
невинни! Пролетта на жалбите крила
размаха и се скри сред черната мъгла
на моята печал, погнуса и отврата!
И ето, сам съм днес, без капка вяра в мен,
посърнал, блед и сам, от старец по-студен,
като сирак, лишен и от сестра любима…
О ти, жена с очи, в които се чете
любов, ти, мургава и мъдра, несмутима,
ела и целуни ме — сякаш съм дете!