Робърт Бърнс
Тъкачът

Там, де през китни долини,

през лесове и равнини

Карт носи своите вълни,

                се срещнахме с тъкача.

 

Петима спореха за мен.

Боех се да не падне в плен

сърцето ми и в тоя ден

                го дадох на тъкача.

 

Баща ми мрънка час по час.

Друг момък готвел той за нас!

И иска да отблъсна аз

                ръката на тъкача.

 

Той вече ми го каза сам:

не дава зестра! Аз го знам.

Но аз сърцето си ще дам

                за зестра на тъкача.

 

Додето ручей ромоли,

шумят жита, дъждец вали

и в клоните жужат пчели,

                ще любя аз тъкача.