Робърт Бърнс
Песен за западния вятър

Най-мил от всички ветрове

е западния, Джин.

Той моето сърце зове

при теб, любима Джин.

 

Гори растат, води шумят

под свода чист и син.

И с ручея към теб летят

и мислите ми, Джин.

 

И сутрин хладната роса

в тревите с теб блести,

и ти си птицата в леса,

и утрото си ти.

 

Звъниката, дори и тя,

и дъхавият крин,

и всички птици и цветя

за теб говорят, Джин.

 

По Клайд-река девойки знам,

облечени в поплин.

Но не видях аз нийде там

момиче като Джин.

 

Видях аз не една мома

с поли от муселин.

Но няма в цялата земя

красива като Джин.

 

Безгрижна — агне в летен ден,

не знае скърби, страх.

Към другиго или към мен

до днес тя няма грях.

 

Страните й са две цветя,

грехът й е един:

премного ме обича тя,

любимата ми Джин.

 

О, ветре западен, ела,

повей над мене пак.

И нека бързата пчела

потърси своя праг.

 

Ти мойта обич ми върни

и нека свода син

да озари за дълги дни

с усмивката си Джин.

 

Със колко клетви тя и яз

се разделихме тук.

И как бе тежък тоя час —

такъв не помня друг!

 

Тоз, който вижда вътре в нас,

и само той един

ми е свидетел колко аз

обичам свойта Джин.