Робърт Бърнс
Високи чукари и сиви скали

Високи чукари и сиви скали,

където нощуват сребристи мъгли,

където пред стадото свири овчар

и с малките скита в тревите глухар!

 

По-мил ми е тоя планински шубрак

от равните ниви край морския бряг,

защото край бистрия ручей сега

е Джейн — мойта радост и мойта тъга.

 

И моите мисли ме връщат назад,

там, дето в скалите кипи водопад,

където потоците пеят на глас

и времето бърза несетно край нас.

 

Не е тя красива, но с мило лице!

Не е тя с обноски, но с нежно сърце

И аз я залюбих от първия ден.

затуй че и Джени се влюби във мен.

 

На чар, на обноски кой би устоял?

На поглед, засенчен от лека печал?

Когато прибавиш и ум към това,

бездруго младежите губят глава.

 

Но светлият, прелестен поглед смутен,

но поривът искрен по-скъп е за мен!

Обичам прегръдки на силни ръце

и биещо бурно, открито сърце!