Робърт Бърнс
Моят момък

Сърцето му е от злато.

Не момък е, а капка.

Той ходи с плюшено палто

и светлосиня шапка.

 

За мен е всичко в този свят,

със него съм богата.

Какъв чудесен занаят —

да режеш с плуг земята!

 

Ще дойде вечер в къщи той,

измокрен цял и капнал:

— Преоблечи се, друже мой,

пък и да беше хапнал.

 

Ще го зарадвам от душа,

леглата са готови.

Чорапите му подсуша

и му приготвя нови.

 

На север ходих и на юг

и знам кой колко струва.

Не, като него никой друг

не може да танцува.

 

Веднъж ли в танца той блестя

с чорапи и с чепици

и с туй главите завъртя

на много хубавици!

 

От малко съм доволна аз.

Ще минеме щастливо,

да има къшей хляб за нас

и в чашите ни пиво.