Робърт Бърнс
Момина песен

Нежно го прегърнах аз

и пое нагоре той.

Все го чакам оттогаз,

нямам нито миг покой.

 

Пощадете моя драг,

дребен град, пороен дъжд.

Не затрупвай, ситен сняг,

пътищата отведнъж.

 

Ти не го буди със вой

в здрача, вихъре студен.

Нека спи спокойно той

и да стане отморен.

 

Нека бъда с него вред,

дето иде в тоя свят.

Път да го зове напред,

а сърцето му назад.