Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бараяр (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Warrior’s Apprentice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (октомври 2000)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011 г.)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

НАЕМНИЦИТЕ НА ДЕНДАРИИ. 1995. Изд. Лира Принт, София. Роман. Превод: [от англ.] Веселин ЛАПТЕВ [The Warrior’s Apprentice / Lois McMaster Bujold]. Формат: 21 см. (130×200 мм.). С твърда корица. Страници: 384. Цена: 110.00 лв. ISBN: 954-8610-02-7 (не е отпеч.).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция

Епилог

Естествено, учебната тревога бе обявена в средата на нощния цикъл. Забързан по тесните коридори на бойната орбитална станция в компанията на колегите си курсанти, Майлс с въздишка си призна, че и сам би постъпил така. Едномесечните занятия в условията на орбитална безтегловност привършват утре, а инструкторите не бяха показвали мръсните си номера вече цели четири дни. Приближаващият се отпуск беше главна тема на разговорите в офицерския кубрик; той, разбира се, не вземаше участие в тях. Седеше си кротко и просто мечтаеше за блестящия финал.

Пристигна в предварително уточнения коридор за прехвърляне в совалката заедно с инструктора и своя партньор. Лицето на инструктора беше безизразна маска, но курсант Костолиц изглеждаше доста ядосан.

— Още мъкнеш древния сатър за клане на прасета, а? — изръмжа той и кимна по посока на кинжала, затъкнат в колана на Майлс.

— Имам разрешение — кротко отвърна Майлс.

— С него ли спиш?

— Да. — Усмивката му беше бледа, но любезна. Замисли се за проблема, който измъчваше Костолиц. Историята на Бараяр недвусмислено предупреждаваше, че като офицер често ще се сблъсква с проблеми от кастов характер, особено у агресивни типове като Костолиц. Трябва да се научи да ги разрешава не просто добре, а отлично, в случай че иска да получи в замяна една наистина предана и добра служба.

Изпита странното чувство, че гледа през Костолиц като доктор, подложил тялото на пациента си на преглед със сканиращ апарат. Виждаше всяка извивка на емоционалното му състояние, всяко раково образование на ненавистта се очертаваше с червена линия в представите му. Търпение. Проблемът постепенно се избистря, с течение на времето ще се появи и решението му. От Костолиц може да научи доста неща, а и самото учение беше интересно.

За времето, през което бяха разделени, Костолиц беше получил една зелена нашивка. Неволно се запита на кого от инструкторите е хрумнала тази оригинална идея. Нашивките в академията означаваха точно обратното на това, което трябва да показват при нормална военна кариера. Зеленият цвят сочеше раняване по време на учение, а жълтият — смърт. Разбира се, това зависеше единствено от изобретателността на инструктора, отговарящ за симулацията на тежките, често дори катастрофални ситуации. Единици бяха курсантите, съумели да избягнат нашивка с някакъв цвят. Вчера Майлс се сблъска с Иван Ворпатрил и откри две зелени и една жълта нашивка на униформата му. Разбира се, имаше и по-тежки случаи — като например някакъв нещастник в кубрика, който вече беше успял да събере пет жълти лентички…

Липсата на подобни декорации върху собствената му униформа започна да привлича вниманието на инструкторите малко повече от необходимото. Известността си имаше и добрите страни, особено когато някои от по-наблюдателните курсанти започнаха да проявяват открито желание да бъдат в групата на Майлс. Може би с тайната надежда, че човек като него може да бъде използван като лекарство срещу нашивките. Естествено, най-добрите го избягваха като чума, тъй като бързо схванаха, че голата му униформа амбицира инструкторите и ги кара да бъдат дяволски изобретателни. На лицето му изплува щастлива усмивка, вече беше сигурен, че са му подготвили някой от най-коварните си номера… Беше бодър и спокоен, кръвта пееше в жилите му.

Костолиц потисна прозявката си, отправи поредното презрително ръмжене, предназначено за кинжала на Майлс и се зае с номенклатурния опис на совалката. Майлс се отправи към противоположния ъгъл и стори същото. Инструкторът плавно се носеше в пространството между тях и внимателно ги наблюдаваше. Все пак имам някаква полза от авантюрата с наемниците на Дендарии, доволно въздъхна Майлс. Беше успял да преодолее гаденето, което го мъчеше в състояние на безтегловност, за това вероятно допринесе и лечението, на което го подложи хирурга на Тънг… Е, все е нещичко…

Костолиц работеше бързо, тъй като времето се засичаше. Преброи кислородните маски зад прозрачната преграда и продължи нататък. Майлс понечи да му подхвърли съвет, но навреме стисна устни. Търпение. Продължи своята проверка с педантична последователност, хвърляйки кос поглед към инвентарния списък в ръцете си. Комплектът за първа помощ е прикрепен за стената както трябва… Обзет от внезапно подозрение, Майлс го отвори и провери съдържанието му. Лепенки, турникети, пластмасови бинтове, лекарства, кислородна бутилка. Изглежда тук всичко е наред… Плъзна длан по дъното на сандъчето и затаи дъх. Пластичен експлозив?! Не, това е просто опаковка дъвка. Господи!

Костолиц беше приключил и нетърпеливо го очакваше в кабината.

— Бавен си, Воркосиган! — изсъска той, свърза личния си комуникационен панел в системата на совалката и седна на пилотското място.

Забелязал странната издутина във вътрешния джоб на инструктора, Майлс потупа собствения си джоб и срамежливо се усмихна:

— Извинете, сър, май съм забутал някъде фенерчето си. Бихте ли ми услужили със своето?

Инструкторът неохотно му го подаде и това беше достатъчно. Зърнал трите резервни кислородни маски под униформата му, Майлс затаи дъх. Интересна цифра, рече си той. Всеки обитател на орбитална станция би могъл да си носи резервна маска, но цели три? Особено пък след като разполагат с цял шкаф такива… Нали Костолиц току-що ги провери? Не, той само ги ПРЕБРОИ!

— Фенерчетата са част от стандартната екипировка — хладно отбеляза инструкторът. — Което означава, че всеки трябва да пази своето. Но вие сте толкова небрежни, че счетоводният отдел положително ще ни затрупа с липси!

— Да, сър. Благодаря ви, сър.

Майлс подписа инвентарния опис с обратния край на фенерчето, който служеше за химикалка. Понечи да го върне на инструктора и ловко измъкна своето.

— О, съжалявам, сър. Не знаех, че е тук…

Вкара заключенията си в комуникационния панел и зае мястото на втория пилот. Плъзгайки креслото максимално напред, той едва-едва достигаше педалите. Имперската техника не е толкова гъвкава, особено ако човек я сравнява с тази, която използват наемниците… Няма значение. Вече се научи да обръща внимание на всичко и да преодолява дребните неудобства. Все още не беше свикнал с апаратурата на совалките, но с малко повече практика едва ли ще се налага да зависи от някой надут пилот…

Сега тази роля се падаше на Костолиц. Гърбът на Майлс залепна за седалката от огромното ускорение. Совалката се освободи от придържащите съоръжения и литна към предварително уточнената цел. Кислородните маски. Контролните списъци. Заключения. Зелената нашивка на рамото на Костолиц. Предположения… Нервите на Майлс звънтяха като опънати струни, минутите бавно се точеха.

Откъм задната част на кабината се разнесе оглушителен трясък, нещо засъска. Сърцето на Майлс подскочи, макар да беше готов за подобен ход на събитията. Завъртя се точно навреме, за да види синкавите светкавици, прорязващи мрака в дъното на кабината. Костолиц изруга.

От дупка с назъбени краища в корпуса нахлуваха гъсти валма непознат газ с отровно зелен цвят. Това означаваше, че има пробив в охладителната система, вероятно причинен от метеорит. Без съмнение, ролята на „метеорита“ играеше малък пластичен експлозив, тъй като зелената мъгла влизаше в кабината, а не изтичаше от нея… Освен това инструкторът спокойно седеше на мястото си и ги наблюдаваше. Костолиц скочи и отвори вратичката на шкафа с кислородните маски.

Майлс обаче предпочете контролните уреди. Прещрака ключа на въздушната система от положение „рециклиране“ на положение „вентилация“, после рязко увеличи тягата на двигателите и издърпа лостовете за странична стабилизация. Совалката се разтърси и започна да завива, после бавно се завъртя около собствената си ос. Тримата пасажери отлетяха към стената с контролните уреди. По-тежък от въздуха, газът на охладителната система бавно се плъзна към задната част на кабината, подчинявайки се на законите на гравитацията, колкото и незначително да беше в момента тяхното действие.

— Лудо копеле! — изкрещя Костолиц и сграбчи първата кислородна маска, която попадна под ръцете му. — Какви ги вършиш?!

Лицето на инструктора за момент отрази негодуванието на Костолиц, после изведнъж просветна. Отпусна се обратно в креслото, от което тъкмо бе започнал да се надига, в очите му се появи неподправен интерес.

Майлс беше прекалено зает, за да отговори. Беше убеден, че и без чужда помощ Костолиц скоро ще се досети за намеренията му. Партньорът му надяна кислородната маска и направи опит да си поеме дъх. В следващата секунда я смъкна от лицето си и посегна към втората в редицата. Майлс бавно се плъзна нагоре по стената и приближи до сандъчето с първа помощ.

Втората кислородна маска префуча покрай лицето му. Без съмнение и тя беше празна. Костолиц беше преброил маските без да провери тяхната изправност. Майлс спокойно отвори сандъчето и извади необходимите съоръжения. Провалил се и в третия опит да намери изправна кислородна маска, Костолиц заплува към противоположната стена, под която имаше сандък с резервни части. Охлаждащият газ дразнеше ноздрите на Майлс и караше очите му да сълзят, но огромната му част си оставаше в противоположния край на кабината. Поне засега…

От устата на Костолиц се изтръгна вик на ярост и страх. Отворил сандъка, той най-сетне се беше сетил да провери контролните индикатори на кислородните маски, откривайки това, което Майлс отдавна подозираше — всички те бяха празни. Майлс се усмихна на кашлицата, която се разнесе зад гърба му, после измъкна кинжала на дядо си. Разряза пластмасовия маркуч от комплекта за първа помощ на четири равни части, сръчно им сложи накрайници, които залепи с пластичен бинт. Получи се странен на вид апарат, но действието му положително щеше да бъде ефикасно. Свърза един от маркучите с кислородната бутилка на комплекта и подаде свободния му край на инструктора.

— Въздух, сър? — От маркуча долиташе тихо съскане. — Препоръчвам ви да вдишвате през устата и да издишвате през носа…

— Благодаря, курсант Воркосиган — промълви с уважение инструкторът и пое маркуча. Обхванат от пристъп на кашлица, Костолиц се промъкна обратно към тях, краката му замалко не пробиха контролния панел. Майлс мълчаливо му подаде свободния край на втория маркуч. Онзи жадно засмука, в очите му се появиха сълзи. Причината за тях май не е само лютивия газ от охладителната система, рече си Майлс.

Захапал със зъби своя маркуч, той бавно запълзя нагоре по повредената стена на кабината. Костолиц понечи да го последва, но едва тогава откри, че двамата с инструктора бяха получили значително по-къси шлангове от този на партньора му.

Майлс изпъна докрай маркуча и внимателно прецени разстоянието. Да, май ще се окаже достатъчно дълъг… Костолиц и инструкторът волю-неволю изпаднаха в ролята на безучастни зрители, смучейки кислород от маркучите си като йоги.

Прекосил средата на стената, Майлс промени положението на тялото си и центробежните сили бавно го тласнаха към отровно зеления облак в дъното. Започна да брои стенните панели, 4-а, 4-б, 4-в… Тук трябва да е… Отмести квадратната плоскост и зад нея проблеснаха крановете за ръчно регулиране. Този ли? Не, следващият… Направи опит да го завърти, но металното кръгче отказа да се подчини на потната му длан.

В същия момент панелът пропука под тежестта на тялото му и се откърти. Майлс полетя към злокобния облак на газта, кислородната тръбичка се отскубна от устата му и започна да се мята като змия. Спаси се от фатално обгазяване единствено благодарение на факта, че успя навреме да задържи дъха си. Инструкторът скочи на крака с намерението да му се притече на помощ, но маркучът му беше прекалено къс. Докато пръстите му трескаво търсеха резервните маски във вътрешния джоб, Майлс преглътна и с върховно усилие се закрепи за близката издатина. Ръката му сграбчи кислородния маркуч и почти конвулсивно го натика в устата. Така… Сега опитай отново!

Завъртя крана с цялата сила на мускулите си и той покорно помръдна. Хайде пак! Съскането от дупката в стената на метър от него бавно започна да намалява, след миг спря, сякаш с последна въздишка на разочарование…

Тъмната заплашителна грамада на отровния газ в дъното на кабината бързо започна да се топи. Вентилаторите работеха на пълни обороти и скоро зелената смърт се разсея. Майлс бавно се върна към пулта за управление и седна в креслото на втория пилот. Коментарите бяха не само излишни, но и трудни за реализация с тези маркучи, които стърчаха от устите им.

Курсант Костолиц се сети за ролята си на главен пилот и се върна зад щурвала. Атмосферата най-сетне се пречисти. Върна совалката в нормално положение, направи плавен завой и бавно я насочи обратно към площадката на орбиталната станция. Очите му напрегнато следяха показанията за работата на двигателите. Инструкторът изглеждаше дълбоко замислен, лицето му беше леко пребледняло.

Скачиха се със станцията и изравниха налягането, после въздушните шлюзи се отвориха с тихо съскане. В коридора ги очакваше главният инструктор на Академията, придружен от технически персонал. В ръката си подхвърляше две жълти нашивки, на лицето му играеше подигравателна усмивка.

Но техният инструктор само поклати глава.

— Не…

— Какво значи „не“? — учудено го изгледа началникът. Майлс не беше сигурен дали в очите му се появи разочарование или смайване.

— Не.

— Това трябва да го видя с очите си! — изръмжа шефът и се насочи към кабината на совалката. Инструкторът го последва, за момент Майлс и Костолиц останаха сами.

— Тоя твой сатър… — прокашля се Костолиц. — Май свърши хубава работа!…

— Понякога лъчът на плазмения лък не е най-подходящия инструмент — кротко отвърна Майлс. — Особено когато се намираш в помещение, пълно със запалителен газ…

— По дяволите! — стреснато го изгледа партньорът му. — Съвсем забравих, че примесена с кислород, тая гадост положително щеше да избухне!… Аз… — На лицето му се изписа внезапно подозрение: — Да не би да си знаел предварително за гадния номер?

— Не съвсем. Но видях три кислородни маски в джоба на инструктора и разбрах, че нещо ни се готви…

— Ти?… — Костолиц млъкна и го изгледа с отворена уста. — Значи не беше изгубил фенерчето-писалка, а?

— Не, разбира се.

— По дяволите! — промърмори отново Костолиц, после отмести очи. По бузите му избиха червени петна. Сега, помисли си Майлс.

— Зная един магазин във Ворбар Султана, където продават страхотни ножове — подхвърли с преднамерена небрежност той. — Много по-добри от стандартните… Ако знаеш точно какво ти трябва, можеш да направиш една наистина изгодна покупка…

— Така ли? — изгледа го изненадано Костолиц. — Всъщност аз… Ти…

— Истинска дупка — продължи Майлс. — Ако искаш мога да те заведа, като ни пуснат в отпуска…

— Наистина ли? Чудесно… Аз… Да, това е интересно… — Върху лицето на Костолиц се изписа нескрито облекчение.

Майлс само се усмихна.

Край
Читателите на „Наемниците на Дендарии“ са прочели и: