Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бараяр (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Warrior’s Apprentice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (октомври 2000)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011 г.)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

НАЕМНИЦИТЕ НА ДЕНДАРИИ. 1995. Изд. Лира Принт, София. Роман. Превод: [от англ.] Веселин ЛАПТЕВ [The Warrior’s Apprentice / Lois McMaster Bujold]. Формат: 21 см. (130×200 мм.). С твърда корица. Страници: 384. Цена: 110.00 лв. ISBN: 954-8610-02-7 (не е отпеч.).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция

Осма глава

Майлс изключи заваръчната горелка и вдигна предпазните очила на челото си. Готово. Погледна гладката заварка на последната от фалшивите прегради и гордо въздъхна. След като не мога да бъда войн, може би от мен ще излезе нелош механик, помисли си той. Понякога не е лошо и да си дребен…

— Вече можете да ме изтеглите — извика през рамо той.

Хванаха го за ботушите и го издърпаха от тесния процеп, той с облекчение протегна схванатите си крайници.

— Опитай сега с измервателната апаратура, Баз…

Даум пристъпи към инженера и внимателно проследи процедурата на проверка. С протегнати напред ръце Джесек тръгна покрай преградата, очите му не се отделяха от измервателния екран на портативния апарат. Накрая, за пръв път след седем подобни проверки, всичките лампички на апаратурата останаха зелени.

— Май свършихме работа — усмихна се уморено той. — Според тази машинка отвъд преградата няма нищо, освен стената на корпуса.

— Обещах ти всичко да бъде о’кей, нали? — извърна се към Даум Майлс и на лицето му се появи доволна усмивка.

Фелицианецът с облекчение въздъхна.

— Имаш късмет, че не си купил някой по-бърз кораб — отвърна.

В този момент зажужа интеркомът.

— Милорд? — разнесе се гласът на Мейхю, натежал от тревога.

— Какво има, Ард? — скочи на крака Майлс.

— След около два часа ни предстои първият топлинен скок към Тау Верде. На екрана се появи нещо, което според мен трябва да видите… Майор Даум също…

— Патрули на блокадата? От тази страна? Но те нямат законно основание за…

— Не, мисля, че е нещо като сонда… — Гласът на Мейхю беше подчертано мрачен. — Можехте да ме предупредите…

— След няколко минути ще се върна, Баз — рече Майлс. — Може би няма да е зле ако подредим товара малко по-артистично… Например като прикрием онази заварка с нещо като носеща колона…

— Не е чак толкова зле — успокои го Джесек. — Виждал съм по-лоши заварки, направени от професионалисти.

* * *

Майлс и Даум влязоха в командната зала и завариха Мейхю, втренчил мрачен поглед в екрана пред себе си.

— Какво има, Ард? — попита Майлс.

— Сигнална сонда на озеранците. Поставили са я за предупреждение на редовните търговски кораби. Целта й е да предотврати объркване и катастрофи, в случай, че някой не знае какво става на обратната страна на планетата. Но тази тук е малко по-особена, слушай… — Ръката му включи аудио-системата.

„Внимание, внимание! До всички търговски, военни и дипломатически кораби, навлизащи в териториалното пространство на Тау Верде. Пред вас е военна зона, всички кораби, които навлязат в нея подлежат на проверка и конфискация за контрабанда. Всяко неподчинение ще се третира като враждебен акт и корабът ще бъде обект на конфискация или унищожение без второ предупреждение. Продължавате на свой риск.

Съгласно правилника за извънредно положение около Тау Верде всички кораби са обект на проверка. Докато се осъществява тази проверка пилот-офицерите, осъществяващи топлинния скок ще бъдат под арест. След приключване на проверката корабът трябва да се завърне обратно на мястото за топлинен скок, извън принадлежащото на Тау Верде космическо пространство. Пилот-офицерите ще могат да се завърнат на своите кораби след приключване на проверката.“

— Заложници! — мрачно поклати глава Даум. — Те вземат заложници!

— При това не кого да е, а точно пилотите — процеди през стиснати зъби Майлс. — При гадната обстановка за топлинен скок на тази планета без пилот ще приличаме на муха в шише! А ако се окаже, че не си безгрижен турист, може и да не се завърнеш… Казваш, че това е ново, а?

— Преди пет месеца нямаше такова нещо — поклати глава Даум. — Нямах никаква връзка с моите хора… Това означава, че боевете продължават. — Очите му се забиха в екрана, сякаш искаше да зърне картината на родния край.

Посланието завърши с няколко технически указания, после гласът добави: „Заповед на адмирал Юан Озер, главнокомандващ Свободната озеранска наемна флота, съгласно договор, сключен със законното правителство на Пелиас, Тау Верде IV“.

— Законно правителство! — избухна ядно Даум. — Пелианци! Проклети престъпници!

Майлс подсвирна и отправи поглед в стената на кабината. Ако бях истински предприемач, решен да разтовари стоката си на всяка цена там долу, какво щях да направя, запита се той. Няма да бъда много щастлив, ако предам пилота си като заложник, но от друга страна не бих си позволил да пренебрегна предупреждението… Значи, кротката…

— Ще спазваме инструкциите — промълви на глас той.

* * *

Забавиха се около половин ден в близост до мястото на топлинния скок. За последен път огледаха камуфлажа на товара и репетираха ролите си. Майлс дръпна Мейхю настрана и го погледна в очите.

— Казвай какво мислиш, Ард — започна директно той. — Искаш ли да се откажеш?

— А мога ли? — мрачно попита пилотът и хвърли кос поглед към изправилия се наблизо Ботари.

— Не мога да ти заповядам да станеш заложник — отвърна Майлс. — Но ако приемеш доброволно тази роля, аз ти давам дума да се боря за теб. Вече съм дал клетва като твой рицар-господар, но мисля, че не си много наясно с нея…

— Какво ще стане, ако не искам да бъда доброволец?

— Навлезем ли в космическото пространство на Тау Верде, ние няма как да откажем да те предадем. Следователно нямаме друга алтернатива, освен да се извиним на Даум за изгубеното време и пари, след което да потеглим обратно. — От гърдите на Майлс се изтръгна тежка въздишка: — И ако Калун се е появил в посолството за това, което си мисля, ще се наложи да започнем процедура по продажбата на кораба. Тогава единствената ни надежда ще бъде да се върнем отново в изходно положение, с цената на известни загуби, разбира се… — Замълча, после замислено добави: — Може би ще открия начин да покрия и разходите на Даум…

— Ами ако… — Мейхю вдигна глава и го погледна с интерес: — Ами ако поискат да вземат за заложник не мен, а сержант Ботари? Какво ще направиш тогава?

— Как какво — усмихна се Майлс, после поклати глава: — Тогава нещата стават различни — той е мой ординарец…

— А аз не съм, така ли? — иронично подхвърли Мейхю. — Е, тогава Държавният департамент може да бъде спокоен…

— Аз съм твой рицар-закрилник — каза Майлс след дълго мълчание. — А ти сам ще решиш какъв си…

Мейхю сведе поглед и уморено разтърка челото си, единият от пръстите му леко поглаждаше трансплантацията на слепоочието му. После вдигна глава и в очите му се появи носталгичното изражение, което Майлс вече познаваше от погледа на Баз Джесек.

— Вече и аз не знам какъв съм — промърмори пилотът. — Но ще извърша топлинния скок, пък после да става каквото ще става!

* * *

Миг на главозамайваща слабост, няколко секунди болезнена празнота в съзнанието и топлинният скок към Тау Верде IV се превърна във факт. Майлс потисна нетърпението си, настани се удобно в командната зала и зачака. Времето, което за него се измерваше в секунди, при Мейхю беше равно на часове, благодарение на имплантираните в мозъка му балансьори на ускорението. Какво ли изпитват пилотите по време на топлинно-ускорителен скок? Какво става с онзи „късметлия“, който веднъж на десет хиляди скока изчезва без следа заедно с кораба си? „Дано скочиш заедно с кораба си в ада“ — тази ругатня пилотите употребяваха само в краен случай, въпреки пиперливия си речник.

След известно време Мейхю свали шлемофона си и дълбоко въздъхна. Лицето му беше сиво и набраздено, безкрайно уморено от концентрацията на скока.

— Здравата ме разтърси — промърмори той, разтърка очи и се усмихна на Майлс: — Това пътуване няма да е обикновено, момче. Обещава много изненади…

Майлс пропусна непочтителното обръщение край ушите си. Остави Мейхю да почива, извъртя стола си и включи външните камери.

— Къде ли са? — промърмори след няколко секунди наблюдение той. — Не ми казвайте, че всичко е готово за празника, но гостите няма да се появят… — Обърна се към Мейхю и нетърпеливо попита: — На мястото ли сме?

— Момче — въздъхна Мейхю. — След топлоускорителен скок ти или си на мястото, или си на дъното на пъкъла, някъде между Антарите и Оз… — Очите му все пак пробягаха по навигационните уреди: — По всичко личи, че сме там, където трябва да бъдем…

* * *

Изминаха четири пълни часа преди на екраните да се появи първия патрулиращ кораб. Нервите на Майлс бяха опънати до крайност. Корабът лениво се плъзгаше към тях, в силуета му се долавяше неприкрита заплаха. Минута по-късно се осъществи радиовръзката. Гласът на оператора беше мързелив и отегчен, сякаш току-що го бяха събудили от сън. Съобщи им да очакват совалка за свръзка, миг по-късно малкият летателен апарат се отдели от корпуса на бойния кораб. Майлс отиде в секцията за скачване, през ума му пробягаха всички възможни сценарии. Даум е подведен от сънародниците си, които по-късно не само са се предали на агресора, но и са започнали да му служат. Войната е свършила, загубена от армията, която би трябвало да плати за доставката. Останали без работа, наемниците са се превърнали в пирати и сега сигурно ще ми откраднат кораба… Нещо в детектора им за симулативна гравитация е излязло от строя и ще започнат да проверяват товара ръчно… Тази мисъл беше толкова натрапчива, че той почти престана да диша и веднага откри човека с детектора сред тълпата наемници, която изпълни секцията.

Бяха деветима мъже, всички доста по-едри от Майлс, въоръжени до зъби. Ботари, лишен от оръжие и по тази причина намръщен, стоеше зад него и мрачно ги наблюдаваше.

У тях имаше нещо панаирджийско. Може би сиво-белите униформи? Не бяха прекалено стари, но някои бяха раздърпани, а други — откровено мръсни. Дали бяха твърде заети, за да обръщат внимание на опрятността, или обратно — прекалено свободни, за да станат мързеливи? Един от групата изглеждаше направо зле и безпомощно се опираше на стената. Пиян по време на наряд? Изтощен от раните си? Оръжието им беше разнородно — станъри, плазмени лъкове, иглови имплодери, нервопаралитични капсули. Майлс се напрегна да си спомни наученото от Ботари и да направи оценка на това въоръжение, но в крайна сметка не успя.

— Е, добре — изръмжа един от мъжагите и промъкна туловището си през входния процеп. — Кой командва тоя хамбар?

— Аз — отвърна Майлс и пристъпи крачка напред. — Името ми е Нейсмит, сър. — Мъжагата очевидно беше командир, може би не само на групата, а и на целия боен кораб на наемниците, тъй като отличителните му знаци бяха с доста висок ранг.

Очите му опипаха Майлс, веждите му леко помръднаха, раменете му се отпуснаха. Оценката беше ясна — хлапак, който не представлява сериозна заплаха. Точно това ми трябва, напомни си Майлс. Дотук добре…

— Добре, дребосък — въздъхна с леко отегчение капитанът на наемниците. — Давай да приключваме… Това ли е целия ти екипаж? — Ръката му махна по посока на Мейхю и Даум, небрежно включвайки и Ботари.

Майлс прикри гневния блясък в очите си под полуспуснати клепачи и все така любезно отговори:

— Борд-инженерът ми е в кабината си, сър.

Надяваше се да затвърди впечатлението на човек, който иска всичко да бъде мирно и кротко.

— Претърсете ги! — кратко изръмжа онзи. Ботари настръхна, но Майлс предупредително му кимна с глава и сержантът неохотно се остави да бъде опипан. Капитанът забеляза това и на лицето му се появи подигравателна усмивка.

Екипът на наемниците се раздели на три групи за претърсване, а капитанът направи знак на Майлс да го последва в командната зала. С него дойдоха и двама от войниците му, които започнаха да разглобяват всичко, което подлежеше на разглобяване — дори въртящите се кресла пред пулта за управление. Приключили с командната зала, те се прехвърлиха в кабините и претърсването започна да прилича на обир. Майлс стисна зъби и успя да запази любезната усмивка на лицето си дори когато личните му вещи бяха разпиляни по пода и безцеремонно стъпкани.

— Тия типове нямат нищо ценно, капитан Аусън — промърмори един от войниците, в гласа му имаше дълбоко разочарование. — А, тук май ще изскочи нещо интересно…

Майлс замръзна на място, смаян от собствената си небрежност. По негово настояване всички бяха скрили личните си оръжия, но той беше пропуснал кинжала, получен от дядо му. Може би защото го приемаше не толкова като оръжие, колкото като спомен и го бе оставил на дъното на куфара си. Беше стара изработка, още от времето на граф Селиг Воркосиган и дядо му го ценеше като скъпа реликва. Едва ли притежанието на кинжал като този можеше да измени хода на бойните действия на Тау Верде IV, но на дръжката му, върху изящен позлатен емайл с кръг от скъпоценни камъни, беше гравиран семейния герб на рода Воркосиган. Не му оставаше нищо друго, освен да се моли на Бога този герб да не означава нищо за хора, които не живеят на Бараяр.

Войникът подхвърли кинжала на капитана. Той го улови и измъкна острието от канията, направена от мека гущерова кожа. Завъртя го на светлината и започна да разглежда водния знак върху блестящата стомана. Той доказваше това, което би накарало да замре сърцето на всеки колекционер в Бараяр — това острие е струвало десет пъти повече от отрупаната с брилянти дръжка дори в Епохата на Изолацията, а днес буквално няма цена. Познавачите биха дали мило и драго, за да го притежават.

Капитан Аусън очевидно не беше познавач, тъй като огледа кинжала, промърмори едно „не е лош“ и го тикна в колана си.

— Хей! — извика Майлс, после стисна зъби. Кротко, напомни си той. Кротко и внимателно! Овладя се за стотна от секундата и мрачно поклати глава: — Тази вещ не е застрахована и ще трябва да я плащам от джоба си!

— Такъв ти бил късмета, дребосък — отсече капитанът, но после в очите му припламна любопитство, примесено със съмнение.

Отстъпвай бързо, заповяда си Майлс.

— Няма ли поне да ми дадете разписка? — попита.

— Разписка ли? — ухили се Аусън. — Това ми хареса!

Войниците зад гърба му започнаха да хихикат.

— Добре — преглътна яростта си Майлс. — Поне го подсушавайте след употреба, тъй като лесно ръждясва…

— Тенекия — изръмжа с презрение капитанът и почука с нокът по блестящото острие. То звънна като камбана и душата на Майлс се сгърчи от ужас. — Може би ще го дам на майстор, тази красива дръжка заслужава истинска неръждаема стомана.

Майлс стана зелен.

Лусън се извърна към Ботари и заповяда:

— Отвори онзи сандък!

Както обикновено Ботари погледна към Майлс за потвърждение и капитанът на наемниците гневно се намръщи:

— Стига си го гледал тоя дребосък! Сега аз заповядвам!

Ботари изпъна рамене и вдигна вежди:

— Сър?

Очите му не напуснаха нито за миг лицето на Майлс. По дяволите, сержант!, въздъхна в себе си Майлс. Не искам неприятности!

— Господин Ботари, моля да изпълнявате заповедите на този човек! — малко по-остро от необходимото каза той.

— Слушам, сър! — отвърна с бледа усмивка Ботари и се зае да отваря сандъка спокойно, дори с леко отегчение. Аусън полугласно изруга.

Проверката приключи и капитанът ги събра в общата кабина.

— Всички пари в чуждестранна валута на масата! — заповяда той. — Конфискуват се като контрабанда!

— Какво?! — извика Мейхю. — Как може парите да са контрабанда?!

— Тихо, Ард — хладно го изгледа Майлс. — Изпълнявай. — Даде си сметка, че чуждата валута действително може да бъде обект на конфискация, тъй като именно с нея хората на Даум купуват междупланетно оръжие и плащат на съветниците си. Все пак другата възможност беше далеч по-вероятна — тези типове просто ги грабеха. Това сега беше без значение, тъй като проверката очевидно бе приключила. От отегчените лица на войниците можеше да се съди, че тайният товар е останал незабелязан. Майлс потисна чувството на триумф, което започна да се надига в гърдите му, направи мрачна физиономия и изпразни джобовете си.

— И това е ВСИЧКО? — попита с недоверие Аусън когато останалите го последваха и върху масата се образува малка купчинка.

— В момента сме малко… тънки — поясни Майлс. — Разчитаме да получим пари след доставка на стоката.

— По дяволите! — изръмжа капитанът на наемниците и впи тежък поглед в лицето на Майлс. Младежът се сви и му отвърна със свенлива усмивка.

Влязоха трима от войниците, пред себе си побутнаха Баз и Елена.

— Това ли е борд-инженерът? — уморено попита Аусън. — Предполагам, че и той е „тънък“ като останалите… — В същия миг вдигна глава и очите му се спряха върху Елена. Досадата му моментално се изпари, тялото му пъргаво се надигна от стола. — Е, ТОВА вече е друго нещо! Бях започнал да се отчайвам от тези страхливи негодници… Но първо работата, после удоволствието. Имаш ли чужда валута, скъпа?

Елена хвърли колеблив поглед по посока на Майлс.

— Имам малко — отвърна. — Защо?

— Сложи я на масата.

— Майлс? — изви вежди тя.

— Дай му парите си. Елена — глухо отвърна младежът.

Аусън се начумери:

— Ти не си ми секретарка, дребосък! Не е нужно да превеждаш заповедите ми. Отсега нататък не искам да чувам нито дума от теб, ясно ли е?

Майлс се усмихна и покорно кимна с глава, овлажнялата му длан несъзнателно отърка мястото, на което обикновено държеше кобура си.

Елена остави на масата петстотин бетиански долара и веждите на Ботари учудено отскочиха нагоре.

— Откъде имаш тези пари? — попита шепнешком Майлс когато момичето се отдръпна и застана до него.

— Даде ми ги графинята, твоята майка — прошепна в отговор Елена. — Настояваше да имам малко джобни пари на Бета. Аз не исках толкова много, но…

Аусън преброи парите и лицето му се разведри.

— Значи банката е у теб, миличка? — доволно изръмжа той. — Е, така вече може… Бях започнал да подозирам, че си криете паричките. — На устните му се появи подигравателна усмивка, очите му пробягаха по фигурата на момичето: — Хората, които крият нещо от мен, винаги съжаляват… — Парите изчезнаха заедно с дребните лични вещи на Елена, в ръцете на капитана се появи стоковия манифест.

— Отговаря ли? — изви врат той към войника, който беше довел Елена и Баз.

— Да, отворихме сандъците един по един.

— Обърнаха наопаки целия товарен отсек — прошепна гневно Елена.

— Тихо, това няма значение — промърмори в отговор Майлс.

Капитанът на наемниците въздъхна и започна да се рови в документите. В един момент спря и погледна към Ботари и Елена с мрачна усмивка на уста. Майлс усети как започва да се изпотява. Аусън приключи с проверката, облегна се в пилотското кресло и тежко изгледа Мейхю.

— Ти си пилот-офицерът, а? — промърмори отегчено той.

— Да, сър — отвърна любезно Мейхю, очевидно възприел съветите на Майлс.

— Бетианец?

— Да, сър.

— А не си ли… Всъщност, след като си бетианец, всичко е ясно… На тази планета е пълно със смахнати… Готов ли си?

Мейхю колебливо погледна към Майлс.

— Теб питам, а не Дребосъка! — изрева Аусън. — Не стига, че трябва да те търпя насреща си няколко седмици, ами и го поглеждаш за разрешение! Знаеш ли, че ще ми вгорчиш закуската, а? — Забеляза усмивката на Майлс и злобно добави: — Смей се, мутант такъв! Личи ти, че искаш да ми извадиш дроба, ама няма да стане!

Разтревожен, че позволява на омразата да му проличи, Майлс побърза да придаде безизразно изражение на лицето си.

— В никакъв случай, сър — сведе глава той.

Капитанът на наемниците бавно отмести поглед от лицето му, въздъхна и се изправи:

— Майната ти…

Очите му опипаха фигурата на Елена, усмивката му беше замислена. Елена се намръщи и отстъпи крачка назад.

— Знаеш ли какво, Дребосък — процеди с отегчение Аусън. — Можеш да си задържиш шибания пилот, и без това ми е писнало от бетианци…

Мейхю въздъхна с нескрито облекчение, Майлс започна да се отпуска.

Ръката на капитана се стрелна по посока на Елена.

— Ще взема нея! Иди да си събереш багажа, миличка!

В помещението се възцари напрегната тишина.

— Обещавам ти, че няма да съжаляваш за Тау Верде — усмихна се обещаващо Аусън. — А ако си добро момиче, може и да ти върна паричките…

Елена погледна Майлс с разширени от ужас очи:

— Милорд?

Гласът й беше тих и колеблив, обръщението — искрено. В крайна сметка Майлс беше рицар-закрилник и за нея, но той изпита дълбоко съжаление, че не го бе нарекла по име. Неподвижността на Ботари ставаше заплашителна, лицето му съвсем потъмня.

Майлс направи крачка напред, забравил за покорството.

— В заповедта за блокадата изрично се посочва, че имате право да задържите само офицер-пилота! — твърдо изрече той.

— Тук аз издавам заповедите! — озъби се Аусън. — Ще взема нея!

— Но тя не е съгласна. Изберете си някой друг, след като не желаете пилота.

— Не бери грижа за това, Дребосък. Момичето ще се забавлява чудесно. Ще си я прибереш на излизане… Ако тя иска, разбира се…

— Казах да изберете някой друг!

Капитанът на наемниците се изсмя и му обърна гръб. Майлс го хвана за ръкава. Останалите наемници зяпаха без дори да си направят труда да посегнат към оръжията си. Аусън рязко се извърна, на лицето му грееше щастлива усмивка. Откога ли е чакал този момент, въздъхна в себе си Майлс. Но и аз също…

Схватката беше кратка и неравностойна. Майлс беше сграбчен през кръста и забит в пода с главата надолу. Устата му се напълни с кръв. Тежък ритник от подкования ботуш го накара да се превие на две, наемникът очевидно искаше да бъде сигурен, че скоро няма да стане…

Майлс се сгърчи от болка, бузата му се притисна към мокета. Слаба Богу, че не ме улучи в ребрата, замаяно си помисли той. В главата му се блъскаха ярост и болка, очите му замаяно гледаха тежките ботуши, разкрачени на сантиметри от главата му.

Капитанът на наемниците се завъртя с ръце на кръста и предизвикателно огледа екипажа на кораба.

— Е?

Всички мълчаха, очите им неволно се насочиха към Ботари, който се беше превърнал в каменна статуя.

Аусън изчака малко, после разочаровано се изплю на пода, съвсем близо до Майлс.

— Майната ви… — изръмжа. — Тая съборетина не става за нищо, дори за конфискация… Изразходва прекалено много гориво… — Обърна се към хората си и повиши глас:

— Събирайте багажа и да тръгваме! — Хвана Елена за ръката и добави: — Хайде, миличка!

Петимата наемници се раздвижиха, готови да последват своя командир към камерата за изстрелване.

Елена извърна глава и срещна пламтящия поглед на Майлс, всичко й стана ясно. Устните й леко помръднаха, очите й хладно измериха разстоянието до Аусън.

— Хайде, сержант! — извика Майлс и литна срещу наемника, който си бе избрал. Оказа се, че това е онзи, който беше подпирал стената по време на инспекцията. Помещението сякаш експлодира.

Един стол, кой знае кога и как развинтен от пода на залата, свирна във въздуха и се стовари върху главата на войника с нервопаралитичната капсула. Зает с противника си, Майлс само чу тежкото изпъшкване на втората жертва на Ботари. Реагирал светкавично на промяната в обстановката, Даум измъкна станъра от ръцете на войника до себе си и го подхвърли в скута на смаяния Мейхю. Пилотът го завъртя в ръцете си, сякаш не знаеше какво да прави с него, после се съвзе, насочи оръжието и натисна спусъка. За съжаление станъра се оказа незареден.

Тресна иглов имплодер, зарядът избухна в насрещната стена. Майлс заби лакът в корема на жертвата и получи потвърждение на първоначалната си хипотеза — тоя тип беше пиян до козирката. Привел се напред, войникът започна да повръща с пронизително хълцане, Майлс стисна врата му с цялата сила на мускулите си. Онзи потръпна и бързо омекна. Предава ли се, замаяно се учуди младежът и извърна главата му към себе си. Едва тогава разбра, че човекът е в безсъзнание.

Един от наемниците получи страхотен удар от Ботари и отлетя по посока на Мейхю. Пилотът най-сетне намери приложение на незаредения станър и го стовари върху главата на нещастника. Онзи се отпусна на колене, а Мейхю, сякаш правеше непознат експеримент, започна да го налага с тежката тръба.

— Не така! — процеди Ботари, озовал се за миг до командното табло. Грабна станъра от ръцете на Мейхю и го стовари с плоската част върху главата на наемника. Онзи се просна по очи и остана неподвижен.

Без да губи нито секунда, сержантът се втурна да помага на Даум. Обезвредил и неговия човек, той се завъртя и понечи да се втурне към вратата, но изведнъж се закова на място. До ушите му долетя тъп удар, последван от вик на болка и изненада. Капитанът на наемниците се просна на пода с разкървавено лице, а Елена скочи като тигрица отгоре му.

— Достатъчно, Елена — хладно процеди Ботари и опря мембраната на пленената нервопаралитична капсула в слепоочието на Аусън.

— Не, сержант! — изкрещя Майлс. Побелели от страх, очите на капитана не можеха да се отделят от блестящото оръжие.

— Ще му счупя краката! — беснееше Елена. — Ще му потроша всичките проклети кости и няма да престана докато не го направя един метър от земята! Пък тогава ще видим кой е Дребосък!

— После, момичето ми — обеща Ботари. Междувременно Даум откри един зареден станър и му го подаде. Сержантът натисна спусъка и приспа капитана на наемниците, после започна да обикаля залата и да прави същото с останалите. Свърши с въздишка на облекчение, изправи се и погледна към Майлс: — Не трябва да забравяме, че оттатък има още трима, милорд.

— Аха — промърмори Майлс и бавно започна да се надига. Плюс още поне единадесет на кораба им, помисли си той. — Ще успеете ли да ги обезвредите двамата с Даум?

— Няма проблеми — кимна Ботари, подхвърли нервопаралитичната капсула в ръката си и колебливо добави:

— Но мисля, че е по-добре да ги убием в честен бой, отколкото да сторим това по-късно — когато вече сме ги взели в плен…

— Надявам се да не се стига дотам, сержант! — остро отвърна Майлс, започнал да осъзнава ситуацията, в която бяха изпаднали. — Засега ще ги зашеметим, а после ще мислим какво да ги правим!

— Мисли бързо, милорд — посъветва го Ботари и безшумно изчезна зад вратата. Даум замислено прехапа устни и го последва.

Майлс вече беше започнал да разсъждава.

— Хей, сержант — тихо повика той. — Остави един тях в съзнание!

— Слушам, милорд.

Майлс се обърна, подхлъзна се в локвичката кръв, изтекла от носа на капитана и замалко не се просна по очи.

— Господи, ами сега какво да ги правя? — промърмори отчаяно той, оглеждайки касапницата наоколо.