Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бараяр (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Warrior’s Apprentice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (октомври 2000)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011 г.)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

НАЕМНИЦИТЕ НА ДЕНДАРИИ. 1995. Изд. Лира Принт, София. Роман. Превод: [от англ.] Веселин ЛАПТЕВ [The Warrior’s Apprentice / Lois McMaster Bujold]. Формат: 21 см. (130×200 мм.). С твърда корица. Страници: 384. Цена: 110.00 лв. ISBN: 954-8610-02-7 (не е отпеч.).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция

Десета глава

Майлс побутна ранения капитан с нервопарализиращия пистолет и му направи знак да върви към медицинския пункт. Смъртоносното оръжие му се струваше невероятно леко, такава вещ би трябвало да има тежест за авторитет — като рицарски меч. Нима отнемането на човешки живот се постига с толкова малко усилия? Нима не трябва да има поне минимално напрежение на мускулите?

Далеч по-добре би се чувствал със станър, но Ботари настоя за пистолета, поне докато завършат разместването на пленниците. „Спестява евентуалните спорове“, поясни лаконично той.

Нещастният капитан Аусън съвсем не изглеждаше настроен за спорове с двете си счупени ръце и подут до неузнаваемост нос. Но котешкото напрежение и преценяващите погледи на първия му помощник — бетианският хермафродит Торн, накара Майлс да приеме без възражение съвета на Ботари.

Откри сержанта в здравния пункт, облегнат на стената с престорена небрежност. Лекарката на наемниците се подготвяше за поредния пациент, лицето й беше уморено. Майлс умишлено остави капитан Аусън за накрая, много му се искаше да изчака наместването на счупените ръце и сам да измисли позата, в която да ги обездвижат…

Торн седна до масата и лекарката се зае да шие разцепената му вежда. После му направи една инжекция срещу мигрената, предизвикана от действието на станъра. Офицерът тръсна глава, насочи очи към Майлс и попита:

— Кои сте вие, по дяволите?

Майлс нагласи устни в нещо, което би трябвало да наподобява загадъчна усмивка.

— Какво ще правите с нас? — настоя Торн.

Добър въпрос, въздъхна в себе си Майлс. Току-що се бе завърнал от склад №4, където завари първата група пленници усърдно да работи върху междинната стена. Ако се беше забавил с още десет минути, те положително щяха да са на свобода. Затова не възрази на предложението на Ботари да бъдат отново парализирани, след което да ги прехвърлят на „Ариел“. А тук откри, че борд-инженерката и помощничките й почти бяха успели да се справят с електронните ключалки на килиите си. Парализираха и тях, в душата му се помръдна черно отчаяние.

Ботари е прав: положението наистина става критично. Не можеше да държи упоени тези хора прекалено дълго, натъпкани като сардели в килиите. Една седмица в това състояние ще се отрази фатално на здравето им. А и хората на Майлс се намираха в опасност. Бяха прекалено малко на брой, за да осъществяват поддръжката на двата кораба, като едновременно с това дават наряд двадесет и четири часа в денонощието. Скоро умората ще ги надвие, а това означава, че рано или късно някой от тях ще допусне фатална грешка. В жестокото решение, което предлага Ботари, наистина има логика, въздъхна той. Очите му попаднаха на безжизненото тяло на пилота, покрито с чаршаф в ъгъла на кабинета, душата му се сви. Не! Не може да допусне нови жертви! Потисна паниката си и тръсна глава.

— Вероятно ще направя голяма услуга на адмирал Озер, ако ви изхвърля навън и ви пратя да си вървите у дома — рече той. — Нима всички са като вас?

— Озеранците са свободна коалиция от наемници — отвърна с каменно лице Торн. — Повечето капитани са и собственици на корабите.

Майлс пусна една ругатня, истински изненадан.

— Но това означава, че нямате общо командване, а сте просто един шибан комитет…

Очите му не се отделяха от лицето на Аусън. Болкоуспокоителната инжекция вече оказваше въздействие и едрият мъж най-сетне започна да забравя за израненото си тяло. Вдигна глава и хвърли един гневен поглед към Майлс.

— На теб ли е дал клетва екипажа, или директно на адмирал Озер? — попита Майлс.

— Каква клетва? — изръмжа гигантът. — Подписал съм договори с всички, които се намират на моя кораб, ако това имате предвид… — Очите му мрачно изгледаха Торн, който презрително се намръщи.

— На МОЯ кораб — поправи го Майлс. Устата на Аусън се разтегна в заплашителна гримаса, очите му се преместиха върху нервопаралитичната капсула в скута на младежа и той, точно според прогнозата на Ботари, предпочете да замълчи. Лекарката постави ръката на капитана между две метални шини и започна да я обработва с електронния уред за наместване на костите. Аусън пребледня, желанието му за спор се стопи изцяло, а Майлс го погледна с лек пристъп на състрадание.

— Без съмнение вие сте най-жалкото изключение от представата ми за бойци — издекламира младежът и се огледа за съответната реакция. Устните на Ботари иронично се разкривиха, но той не му обърна внимание. — Цяло чудо е, че все още сте живи… Май много внимателно сте подбирали противниците си, а? — Потърка корема си, който все още го наболяваше от ударите на Аусън и сви рамене: — Е, все някога трябваше да попаднете на когото трябва…

Аусън почервеня и отмести очи.

— Просто искахме да се пораздвижим — промърмори той. — Вече цяла шибана ГОДИНА бездействаме при тази блокада!

— Да се пораздвижим, как не! — промърмори с отвращение в гласа Тори.

СЕГА ВЕЧЕ СТЕ МИ В РЪЧИЧКИТЕ!, въздъхна доволно Майлс. Желанието да отмъсти на капитана се изпари, отстъпило място на далеч по-вълнуващи възможности. Очите му заплашително огледаха фигурата на Аусън.

— От колко време не сте били обект на Генерална полетна инспекция? — сухо попита той.

Аусън имаше вид на човек, който твърде късно се сеща, че би трябвало да ограничи разговора до имена, длъжности и серийни номера. Вместо него отговори Торн.

— От година и половина — рече той.

Майлс пусна една сочна ругатня, брадичката му заплашително се вирна:

— Мисля, че това надминава всякакви граници! — изръмжа той. — Пригответе се за незабавна инспекция!

Ботари запази безизразното си изражение по наистина забележителен начин, но Майлс усещаше как дълбае с очи между лопатките му и сякаш иска да попита: КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СИ НАМИСЛИЛ?! Нарочно не се обърна, очите му продължаваха да са заковани в лицето на Аусън.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — изръмжа гигантът, сякаш като ехо на неизказаното недоумение на Ботари. — Кой си ти? Бях сигурен, че си обикновен контрабандист, още повече, че в първия момент не оказа никаква съпротива… Готов съм да се закълна, че… — Скочи на крака, капсулата в ръцете на Ботари заплашително се насочи в гърдите му. — Ти си обикновен контрабандист, да те вземат мътните! Не бих сбъркал чак дотам, че… Кой инспектор ще тръгне да лети с развалина като твоята? Какво искаш да прекараш, по дяволите?

— Военни съветници — хладно го осведоми Майлс. Почти физически усети как думите му пробиват дупки в главите на капитана и лейтенанта му. Сега само трябваше да поддържа огъня.

Започна инспекцията в медицинския пункт, просто защото тук се чувстваше на сигурна почва. Под дулото на нервопаралитичния пистолет лекарката побърза да извади списъка на наличността, после се зае да отваря различните шкафове и чекмеджета. Майлс насочи вниманието си към лекарствата, които имаха наркотичен ефект и бързо откри няколко значителни липси.

После дойде ред на оборудването. Майлс изгаряше от желание да започне с камерата за криогенеза, но артистичността му взе връх и тя беше оставена за десерт. Пропуски имаше достатъчно. Част от пиперливите изрази на дядо му, съответно редактирани, накараха лицето на лекарката да стане бяло като тебешир доста преди да стигнат до десерта.

— Колко време тази камера е била извън строя, офицер? — попита Майлс.

— Шест месеца — промърмори жената, забеляза многозначително вдигнатите вежди на Майлс и побърза да се защити: — Инженерът по ремонтите непрекъснато повтаряше, че ще се заеме с нея…

— А вие нито веднъж не го подсетихте, така ли? Защо не се обърнахте за съдействие към висшестоящите офицери?

— Имахме много време… Не сме използвали това…

— За тези шест месеца вашият капитан нито веднъж не направи вътрешна проверка, така ли?

— Точно така, сър.

Майлс хвърли леден поглед към Аусън и Торн, после бавно се приближи до покритото с чаршаф тяло.

— Но времето не стигна на вашия пилот…

— Как умря той? — остро попита Торн.

— Смело, като истински воин — направи се че не разбира въпроса Майлс. Ужасно, като животно в скотобойна, призна вътрешно той. Това, естествено, не трябваше да става достояние на тези двамата. — Съжалявам…

Лекарката гледаше Торн, в очите й се четеше ужас.

— Камерата за криогенеза нямаше да му помогне, Села — меко поясни Торн. — Тя е безсилна срещу нервопаралитичен изстрел в главата…

— Но следващата жертва може да получи други рани — побърза да се намеси Майлс, изключително доволен от факта, че наблюдателният лейтенант предлага своя теория за смъртта на пилота. Изпита огромно облекчение, тъй като нямаше да се наложи да обвинява лекарката за нещо, което не е извършила.

— По-късно днес ще ви изпратя инженера по поддръжката — продължи той. — До утре цялото оборудване трябва да е в ред. Междувременно можете да започнете подреждането на помещението. Искам да го видя като истински лазарет, а не като гримьорна на кабаретна звезда. Ясно ли е, офицер? — Гласът му премина в шепот, остър като плющенето на камшик.

Лекарката застана мирно и изрева:

— Да, сър!

Аусън отново беше почервенял, а върху лицето на Торн се появи израз, който максимално се доближаваше до одобрението. Обърнаха й гръб, а тя трескаво започна да вади чекмеджетата около себе си.

Майлс направи знак на двамата офицери да вървят напред, а сам изостана две-три крачки, за спешно съвещание с Ботари.

— Без охрана ли ще я оставиш? — недоволно прошепна сержантът. — Това е лудост!

— Тя мисли единствено как да отърве кожата — отвърна Майлс. — С малко късмет може би ще успея да я накарам да аутопсира мъртвия пилот… Но сега ми трябват бързи отговори, сержант! След като съм започнал фалшивата Генерална инспекция, къде е най-вероятното място за откриване на мръсотия?

— На този кораб? — учуди се сержантът. — Навсякъде!

— Слушай, говоря сериозно! Следващата спирка трябва да бъде наистина страшна. Не мога да импровизирам по техническите въпроси и се налага да изчакаме Баз…

— В такъв случай започни с помещенията за почивка на екипажа — рече Ботари. — Но защо е всичко това?

— Искам да внуша на тези двамата, че сме нещо като ревизори на наемниците. Имам известни идеи как да ги накараме дори да не помислят за освобождаване на кораба си.

— Няма да мине.

— Ще МИНЕ и още как! Не само ще налапат въдицата докрай, но дори и ще им хареса! Нима не разбираш, че така гордостта им остава пощадена? За момента имаме надмощие. Но в какво ще повярват те? Че ние сме велики, или те са пълни некадърници?

— Нима не е ясно?

— Само гледай! — отвърна Майлс, направи лека танцова стъпка напред, после си сложи строгата физиономия и затропа с ботуши по металния под, настигайки пленниците.

Каютите на екипажа бяха истинско бижу, поне по мнението на Майлс. С обиска се зае Ботари, притежаващ огромен опит при откриването на забранени вещи и още по-забранени средства за лично задоволяване. Очевидно знаеше всички номера, нищо не можеше да му убегне. При вида на очакваните бутилки с етанол край един от креватите, Аусън и Тори не проявиха особено учудване. Явно знаеха за слабостта на своя подчинен. Но двете лулички за пушене на кава[1] бяха пълна изненада за тях. Майлс конфискува дрогата, огледа с насмешка колекцията от сексуални стимуланти под съседния дюшек и вдигна вежди по посока на Аусън:

— Ти май си командир на кораб за развлечения, а не на бойна единица!

Лицето на Аусън пламна, но устните му останаха здраво стиснати. Вероятно остатъка от деня ще прекара в търсене на най-подходящ отговор, усмихна се в себе си младежът.

Кабините на капитана и лейтенанта провери лично, с най-голямо внимание. Искаше да получи вярна информация за личността на тези хора. Кабината на Торн беше почти безупречна, би издържала и най-строга инспекция. Аусън изглеждаше видимо притеснен. Майлс бегло се усмихна и направи знак на Ботари да подреди след проверката. Благодарение на опита си като ординарец, сержантът се справи отлично и помещението се превърна едва ли не в аптека. От уликите, които откриха, или по-скоро от липсата на сериозни такива стана ясно, че Аусън няма сериозни пороци, ако не се брои небрежността, родена от скуката и мързела…

След края на обиколката в краката им се издигаше внушително купчина от най-различни персонални средства за защита. Майлс накара Ботари да провери всяко едно поотделно, после направи истински спектакъл като изготви списък на нестандартните оръжия на всеки един от членовете на екипажа. През цялото време се държеше саркастично, а наемниците тръпнеха от неудобство и скрит гняв.

Направиха пълна инспекция и на корабния арсенал. Майлс свали един плазмен лък от прашната пирамида и уви длан около контролния панел на ръкохватката.

— Как съхранявате оръжията? — попита. — Заредени или незаредени?

— Незаредени — промърмори Аусън и леко извърна глава.

Майлс вдигна вежди, насочи дулото към капитана и сви пръст около спусъка. Аусън пребледня. В последния миг Майлс мръдна китката си вляво и ослепителният енергиен заряд свирна покрай ухото на капитана. Едрият мъж отскочи встрани и се сви, от стената зад гърба му бликна струя разтопен метал.

— Незаредени, значи… — пропя нежно Майлс. — Виждам. Без съмнение това е една разумна практика…

Офицерите приведоха рамене и омърлушено поеха към изхода, подчинявайки се на знака, който им направи Майлс.

— Нали ти казах — промърмори приглушено Торн, а Аусън само изсумтя.

* * *

Преди да се заемат с техническата част, Майлс дръпна настрана Баз.

— Ти си командор Базил Джесек, главен инженер на наемния флот от Дендарии. Ти си груб и безкомпромисен, ядеш за закуска разни мърляви инженери по поддръжката. И си ПОТРЕСЕН от състоянието, в което намираш този хубав кораб…

— Доколкото успях да разбера, състоянието му не е чак толкова лошо — отбеляза Баз. — Доста по-добро от това, което би останало след моята намеса… Системите са нови, дори нямам представа как функционират. Екипажът е по-опитен от мен, веднага ще разберат, че съм пълен дилетант!

— Няма — успокои го Майлс. — Просто не трябва да забравяш, че въпросите задаваш ти, а те са длъжни да отговарят… Хъмкай и се мръщи, това ще бъде достатъчно. Нима никога не си имал някой гаден началник, когото всички са мразели, но винаги се е оказвал прав?

— Имах един — въздъхна от неприятния спомен Баз. — Лейтенант Тарски. Беше такъв мръсник, че сериозно се бяхме замислили да го отровим!… Само дето нищо не направихме…

— Чудесно. Имитирай го!

— Няма да ми повярват… Та аз нямам дори пура…

Майлс се замисли, после се обърна и изчезна през вратата. Миг по-късно се появи, обратно, в ръката му имаше кутия тънки пури с мундщук, които бяха конфискували от кабините на екипажа.

— Ама аз не пуша — разтревожи се не на шега Баз.

— Само ще я дъвчеш — успокои го Майлс. — По-добре не я пали, защото един Господ знае какво е смесено с тютюна.

— Хей, имахме една идея да отровим стария Тарски, която може да ти хареса…

— Хубаво — нетърпеливо го побутна пред себе си Майлс. — Ти си един стар мръсник, който трови въздуха около себе си и не признава отговора „не знам“! — Въздъхна и хвърли последния си коз: — След като аз мога да го направя, значи и ти можеш!

Баз забави крачка, изправи гръб и отхапа върха на пурата. Изплю смело мундщука на палубата и внимателно го огледа.

— Веднъж се подхлъзнах на една подобна гадост и замалко не си счупих врата. Тарски! Много добре!

Стисна пурата между зъбите си, направи кръвожадна физиономия и решително закрачи към входа на инженерния отсек.

* * *

Събрал всички наемници в съвещателната зала на кораба, Майлс важно крачеше напред-назад по малкия подиум. Ботари, Елена, Джесек и Даум, разделени по двойки, охраняваха двете врати.

— Името ми е Майлс Нейсмит и съм представител на Свободния наемнически флот на Дендарии — започна той.

— За пръв път чувам за такъв флот! — извика един смел негодник откъм средата на залата.

— Ако беше за втори, в Отдела за сигурност щяха да падат глави! — хладно се усмихна Майлс. — Ние не пускаме обяви, а наемаме хората си само с индивидуални покани. — Очите му бързо пробягаха по присъстващите: — Честно казано това, което открихме тук досега, едва ли би дало повод на някой от вас да получи покана от Свободния флот…

Аусън, Тори и главният инженер, изтощени от четиринадесет часа тежки проверки на системи, оръжия, базови данни и енергийни източници, почти не реагираха на обидата. Само Аусън отправи един злобен и уморен поглед към младежа.

Майлс продължаваше да крачи напред-назад, от цялата му фигура бликаше енергия.

— Обикновено избягваме да набираме доброволци директно, особено на хора с вашите качества. А след вчерашното представление лично аз съм склонен да освободя абсолютно целия екипаж на този кораб и да го заменя с нов… — Обходи присъстващите със заплашителен поглед, със задоволство установи, че повечето от наемниците изглеждаха смутени и несигурни. Добре, да вървим напред!, заповяда си той. — Но за вашия живот се застъпи един боец, с когото едва ли бихте могли да се сравнявате… — Погледна по посока на Елена, която, предварително подготвена, вирна брадичка и застана мирно, очевидно горда от благородната си постъпка.

Честно казано, тя със сигурност би натикала капитан Аусън в една от изходните камери, след което би изтеглила въздуха от нея. Но Майлс реши да й възложи ролята на „Командор Елена Ботари — мой заместник и инструктор по бойни изкуства без употребата на оръжие“, тъй като му хрумна да разиграе психологическия етюд на „лошия и добрия“…

— … приех да направим един експеримент и за да ви стане пределно ясно какво е положението ще добавя, че иззех договорите ви от бившия капитан Аусън…

В залата се разнесе гневно шушукане. Двама от наемниците се надигнаха от местата си — един наистина опасен пример. За щастие се поколебаха достатъчно дълго, сякаш не знаеха кого да стиснат за гушата — Майлс, или капитан Аусън. Преди примерът им да бъде последван от останалите, Ботари вдигна нервопаралитичния си пистолет и го насочи към групата, на устните му се появи зловеща усмивка, а светлите му очи се превърнаха в две бучки лед.

Пропуснали удобния момент, наемниците бързо се укротиха. Онези, които бяха започнали да се надигат, бавно се отпуснаха обратно, ръцете им увиснаха над коленете.

По дяволите, въздъхна в себе си Майлс. Кога ли ще мога да действам с подобен авторитет? Същността на номера се състоеше в това, че изобщо не е номер. Жестоката бруталност на Ботари просто можеше да се пипне с ръка!

Елена насочи своя нервопарализиращ пистолет към пленниците, очите й бяха широко отворени, ръцете й видимо трепереха. Това имаше ефект, тъй като наемниците започнаха да местят очи от баща й към нея, притеснението им видимо нарасна. Никой не е спокоен, когато смъртоносно оръжие се намира в треперещи ръце, помисли Майлс. Един от пленниците вдигна ръце с дланите нагоре, на лицето му се появи успокоителна усмивка. Елена изръмжа, усмивката бързо се стопи. Майлс повиши глас, за да преодолее смутения шепот в залата:

— Според законите на Дендарии, всички вие ще започнете от най-ниския чин — стажант-наемник. Това не е обидно, тъй като всеки дендариец, включително и аз самият, сме започнали оттам… Повишение ще се дава за доказани способности, демонстрирани лично пред мен. Благодарение на факта, че всеки от вас притежава известен опит, повишенията ще дойдат доста по-бързо от обикновено. Което, казано кратко и ясно, означава само едно: всеки от вас има шанса да стане капитан на кораба в рамките на броени седмици!

Шепотът се промени от бунтовен на замислен. А това означава, че току-що посяхме семето на раздора между командния състав и обикновените членове на екипажа, каза си Майлс. Почти се усмихна, отчел амбицията в очите на редовите наемници пред себе си. Торн и Аусън си размениха разтревожени погледи, което означаваше, че под краката им вече гори…

— Новата ви подготовка започва веднага. Ще се провежда на смени. Онези, които са свободни, ще дежурят на досегашните си постове. Въпроси?

Майлс замълча и затаи дъх. Цялата схема се държеше на върха на карфица, след миг щеше да разбере последиците…

— Какъв чин имате? — попита един наемник. Майлс реши да не губи гъвкавост.

— Засега ме наричайте господин Нейсмит — отвърна загадъчно той, предлагайки допълнителна храна за фантазията им.

— Но как ще знаем на кого да се подчиняваме? — възрази онзи, който пръв се обади след представянето. Майлс оголи зъби в заплашителна усмивка.

— Много лесно. Опитай се да не изпълниш някоя МОЯ заповед и ще видиш… — Пръстите му многозначително забарабаниха по кобура. — Предупреждавам, че дори за най-дребното неподчинение наказанието ще бъде смърт! — Изглежда успя да копира част от заплашителното поведение на Ботари, тъй като размирникът побърза да седне на мястото си без повече коментари.

Друг наемник вдигна ръка, лицето му беше сериозно като на ученик.

— Да, стажант Куин?

— Кога ще получим копия от дендарийския устав? — попита наемникът.

Сърцето на Майлс спря. Това изобщо не му мина през главата, макар че беше съвсем логично. Вживял се в ролята на врял и кипял командир, той съвсем забрави, че подчинените му не са длъжни да знаят всички устави наизуст. На устата му се появи пресилена усмивка, но отговорът му прозвуча бодро и оптимистично:

— Утре. Всеки ще получи по едно копие.

КОПИЕ ОТ КАКВО?! Е, ВСЕ ЩЕ ИЗМИСЛЯ НЕЩО…

В залата се възцари кратка тишина, после един от наемниците в дъното се надигна и попита:

— Предвиждат ли се застраховки по устава на Дендарии? Ще имаме ли право на платен отпуск?

— Ще получаваме ли премии? — обади се друг. — Каква ще бъде заплатата ни?

— Ще се запазят ли пенсионните ни схеми? — вметна трети. — Имате ли пенсионен анекс към новите договори?

Засипан от съвсем практически въпроси, Майлс изпита желанието да се обърне и избяга. Беше готов за недоверие и враждебност, дори за организиран въоръжен отпор… Но това?! Пред очите му изведнъж се появи маниакално видение: Ворталия Храбреца е опрял меча си в гърдите на Императора и иска полица за живот…

Преодоля объркването си и промърмори:

— Ще ви раздам съответната брошура… — Имаше бегла представа, че подобен род информация се съдържа в брошури. После тръсна глава и придаде на очите си ледено изражение:

— Съветвам ви да не разчитате на премии… Позволявам ви да живеете и на този етап това е напълно достатъчно! За всички привилегии ще трябва да се борите с вярност и упорит труд!

Очите му пробягаха по лицата на слушателите. Смущението в част от тях беше добре дошло. Останалите изразяваха съмнение и смайване, но най-вече объркване. Отлично. Дано се заемат да анализират дрънканиците му и да забравят каква е основната им задача — възвръщането на кораба си. Това състояние трябва да ги държи поне една седмица, въздъхна в себе си той. Една седмица и нито минута повече! После отговорността за тях ще поеме Даум… Но в лицата на пленниците имаше и нещо друго. Нещо, което в момента не беше в състояние да улови. Както и да е… Сега трябва да напусне сцената с необходимия авторитет и да ги задейства. След което ще проведе кратък разговор с Ботари.

— Командор Елена Ботари има списък с длъжностна характеристика на всеки от вас! — обяви той. — На излизане се отбийте при нея. — В гласа му се появи остра нотка: — Стани! — Наемниците скочиха на крака, някои от тях продължаваха да гледат замаяно. — Свободни сте!

Проби си път към вратата, ушите му доловиха откъслечни реплики:

— … Луд за връзване…

— Фанатик!

— Да, ама с командир като него, имаме шанс за оцеляване в боя…

Изведнъж разбра какво беше загадъчното изражение на лицата им — онази гладна изнервеност, която вече познаваше от лицата на Джесек и Мейхю. Откритието беше тежко, в корема му се сви ледена буца.

Направи знак на сержант Ботари и се отдръпна встрани.

— Пазиш ли онзи стар устав на Имперската служба в Бараяр? — попита. Библията на сержанта, неразделна част от личните му вещи. Майлс често си мислеше, че това със сигурност е единствената прочетена книга в живота на Ботари.

— Да, милорд — кимна гигантът и го стрелна с очи. Сякаш искаше да попита: И какво от това?

— Много добре — въздъхна с облекчение Майлс. — Трябва ми.

— За какво?

— За устава на Дендарии.

Ботари се опули насреща му:

— Ти не би посмял да…

— Ще я вкарам в компютъра и ще направя копие — прекъсна го нетърпеливо Майлс. — После ще я редактирам така, че да не личи нищо — нито епохата, нито имената… Няма да отнеме много време.

— Но това е СТАР устав, милорд! — просъска Ботари. — В момента, в който тези негодници се запознаят със старите ритуали, те…

— Аха! — ухили се Майлс. — Положително ще припаднат, ако прочетат за гумените маркучи, натъпкани с олово! Не се безпокой, ще осъвременя каквото трябва…

— Баща ти и Генералния щаб вече го сториха, преди около петнадесет години — изръмжа Ботари. — И знаеш ли колко време им отне? ТОЧНО ДВЕ ГОДИНИ!

— Така става, когато човек работи в екип.

Ботари поклати глава, но все пак му каза къде да открие старомодната дискета.

Към тях пристъпи Елена, лицето й беше разтревожено. Но впечатляващо, каза си Майлс. Като на расов жребец.

— Разделих ги на групи, според списъка ти — докладва тя. — А сега какво?

— Вземаш своята група и я водиш в гимнастическия салон — отвърна Майлс. — Правиш им кратка загрявка, после започваш да им преподаваш това, което си научила от баща си.

— Никога досега не съм преподавала…

Усмивката му беше бодра и самоуверена.

— Виж какво, първите два дни спокойно можеш да ги караш да демонстрират познанията си. Стоиш настрана и само хъмкаш, промърморваш по едно „Господ да ми е на помощ“, или нещо от тоя сорт. Не е важно дали ще ги научиш на нещо. Просто трябва да им запълваш времето, да ги изморяваш, да не им даваш възможност да мислят и да се обединяват… Така трябва да бъде в продължение на седмица. След като аз мога, и ти можеш — заключи с ослепителна усмивка той.

— Това май вече съм го чувала — промърмори навъсено Елена.

— Сержант, ти ще обучаваш групата си в боравене с оръжие. Правил си го на Бараяр, ще се справиш и тук. Всички стандартни процедури на озеранците са в паметта на компютъра. Проучи ги и направи някаква комбинация. Баз ще вкара своята група в машинното отделение и там ще падне такова търкане, че свят ще им се завие. Междувременно аз ще измъдря устав, който ще тръснем на главите им. Главната цел е да ги доведем до пълно изтощение.

— Милорд — обади се мрачно Ботари. — Те са двадесет, а ние — четирима. Кой според теб ще е по-изтощен в края на седмицата? — После гневът му взе връх: — Моята задача е да осигурявам твоята безопасност, дявол да го вземе!

— Мисля за нея, повярвай ми — въздъхна Майлс. — И тя ще бъде абсолютно пълна, ако успеем да убедим тези типове, че аз наистина съм командир на наемници!

— Не си никакъв командир — промърмори мрачно Ботари. — По-скоро си режисьор на някой от шибаните холовидни екшъни!

* * *

Редактирането на Имперския устав се оказа по-продължителна и трудна работа, отколкото беше очаквал Майлс. Дори след като отстрани цели раздели от чисто бараярски разпоредби — като например разделът за церемонията по случай рождения ден на императора, материалът пак беше прекалено голям. Майлс се нахвърли върху него, отрязвайки в движение всичко, което му се струваше неподходящо за целта.

За пръв път се запознаваше отблизо с военен устав и това му даде достатъчно храна за размисъл през нощните часове. В крайна сметка стигна до заключението, че всичко свързано с армията зависи от организацията. Да преместиш огромни количества от хора и оборудване на подходящо място, в подходящо време и при пълен порядък, да подчиниш този огромен механизъм на волята си и да го доведеш до победен край, изглеждаше далеч по-сложно от проявата на геройство на бойното поле. Добрата организация, а не войнската храброст, осигуряваше победата.

Спомни си една мисъл, която дядо му обичаше да повтаря: „ИНТЕНДАНТИТЕ СА СПЕЧЕЛИЛИ И ЗАГУБИЛИ ДАЛЕЧ ПОВЕЧЕ БИТКИ ОТ ВСИЧКИ ГЕНЕРАЛНИ ЩАБОВЕ, ВЗЕТИ ЗАЕДНО“… Тази мисъл обикновено предхождаше случката със собствения му интендант, доставил амуниция от погрешен калибър на обкръжената му армия. „Обесих го надолу с главата и го оставих да виси, но принц Хав ме накара да го сваля“, мърмореше със съжаление старецът. Майлс попипа кинжала на кръста си и с един замах отстрани пет екрана правила за боравене с плазмено оръжие, което беше излязло от употреба още преди няколко поколения.

В края на нощния цикъл очите му бяха зачервени, а по хлътналите му страни беше набола рядка брада. Но редакцията приключи и старият устав на Ботари се превърна в малка, стегната и напълно осъвременена брошура. Той я тръсна в ръцете на Елена, която щеше да я размножи и раздаде, после отиде да се измие и преоблече за новата среща със „своите наемници“.

— Свърших — промърмори доволно той. — Сега приличам ли ти на космически пират?

Елена само въздъхна.

* * *

По време на дневния цикъл направи всичко възможно присъствието му да бъде отбелязано навсякъде. Направи повторна инспекция на медпункта и одобри състоянието му с кратко ръмжене. Посети „занятията“ на групите, водени от Елена и Ботари. Направи всичко възможно да изглежда така, сякаш отбелязва поведението на всеки от „курсантите“ поотделно, но на практика всеки момент беше готов да заспи прав. Намери време и за кратък разговор с Мейхю, останал сам на борда на РГ-132. Осведоми го за последното развитие на събитията и го увери в чудотворните качества на новата си програма за манипулиране на пленниците. После накара Елена и Ботари да изпробват на практика някои правила от „Дендарийския устав“, които беше измислил сам.

Погребението на пилота на наемниците бе насрочено за следобеда, по корабно време. Майлс го използва като повод за нова, още по-задълбочена проверка на опрятността и личните вещи на хората, сякаш ги готвеше за истински парад. В името на тази цел навлече траурните дрехи, останали от погребението на дядо му, после накара Елена и Ботари да сторят същото. Блясъка на съвършено скроените роби рязко се различаваше от скромните сиво-бели униформи на наемниците.

Блед и мълчалив, Торн наблюдаваше подготовката със странно одобрение. Майлс, не по-малко блед от него, но в допълнение и смъртно изтощен, изпусна вътрешна въздишка на облекчение когато тялото на офицер-пилота най-сетне бе кремирано, а прахът му — разпръснат в космическото пространство. Церемонията се ръководеше от Аусън, тъй като самият Майлс си даваше ясна сметка докъде се простират артистичните му възможности.

Няколко минути по-късно се оттегли в кабината, която си беше избрал, повика Ботари и му каза, че иска да проучи истинските устави и правилници на озеранците. Но не успя да се концентрира, пред очите му пробягваха странни разноцветни светкавици. Легна на койката, но почивката отказваше да го навести. Реши да усъвършенства схемата за подчинение на пленниците, стана и започна да се разхожда из кабината, опитвайки се да улови всички уместни предложения, които се мяркаха в главата му и изчезваха без следа. От тези мъки го изтръгна Елена, почукала на вратата да му предложи кратка сводка за положението. Той бързо я отрупа с поне половин дузина идеи, после напрегнато попита:

— Как ти се струва, ще мине ли номера? Не съм сигурен в реакциите им, не зная дали ще приемат заповеди от едно хлапе…

— По всичко личи, че майор Даум е поел инициативата в това отношение — усмихна се Елена. — Май е повярвал всичко, което си му казал…

— Че какво съм му казал? — учуди се Майлс.

— За подмладяващата терапия, на която си се подложил.

— КАКВА терапия?!

— Той вярва, че си взел отпуск от Дендарии и си пристигнал на колонията Бета за процедури по подмладяване. Нали си му казал нещо подобно?

— Не, по дяволите! — изръмжа Майлс и започна да крачи напред-назад из кабината. — Казах му, че съм на лечение, като мислех, че ще има предвид това… — махна по посока на вдървените си крака и добави: — … надявайки се, че ще ги вземе за резултат от някакво раняване… Но подмладяваща терапия изобщо не съществува! Това са само слухове, останалото е просто добра здравна система, природосъобразен начин на живот и някои генетични предимства на бетианците…

— Ти може да си сигурен в това, но доста чужденци на Бета са убедени в обратното — отбеляза Елена: — Даум те мисли за много по-стар…

— Е, нека бъде така — въздъхна Майлс. — Сам е измислил тази версия, сам си вярва… Но Бел Торн едва ли споделя това мнение…

— Може би, но не го и оспорва — сви рамене Елена и на лицето й се появи лукава усмивка: — Според мен то идва тъкмо навреме, нали?

Майлс прокара пръсти през косата си, после разтърка брадясалите си бузи.

— Но Баз несъмнено ще разбере, че слуховете за подмладяването са пълни глупости. Трябва да го предупредим да си трае, тъй като тези слухове работят в моя полза. Какво ли си мисли за мен? Отдавна трябва да е разгадал цялата ни измама!

— О, Баз си има друга теория — отвърна Елена. — Страхувам се, че аз му я внуших… Татко е толкова наплашен от вземането на политически заложници, че предпочетох да го държа по-далеч от Баз…

— Правилно. А каква фантасмагория му предложи?

— Прав си като казваш, че хората вярват на това, което сами си измислят. Кълна ти се, че не съм му подхвърляла каквото и да било, просто мълчах и не му възразявах… Той знае, че си графски син, тъй като го закле за свой ординарец… Между другото, тази волност няма ли да ти донесе неприятности?

— Ще мисля за това когато му дойде времето — поклати глава Майлс. — Може и да не го доживеем… Той така и така не разбра точно на кой граф съм син…

— Но ти му стори добро и той го оцени… Мисли те за свой връстник. Баща ти, който и да е той, те е лишил от наследство и те е прокудил от Бараяр… — Обърка се за миг, срещнала учудения му поглед, после вирна брадичка и храбро завърши: — … не искал да те вижда повече!

— Ах, каква достоверна история… — проточи Майлс, прекрати разходката си и спря с лице към голата стена.

— Не бива да го виниш за нея…

— Подобно нещо и през ум не ми минава — усмихна й се той, после отново започна да крачи из кабината.

— Ти имаш по-малък брат, който е узурпирал правата ти на наследник…

Майлс неволно се усмихна:

— Охо, Баз е и романтик!…

— Не забравяй, че е изгнаник — тихо му напомни Елена. — Татко не го харесва, но не казва защо… — Млъкна и го погледна с очакване.

— Не знам, не ми е работа — отвърна Майлс.

— Но нали вече е дал клетва като твой подчинен?

— Добре де, моя работа е… — призна с неохота Майлс. — Но ми се искаше да е обратното. Причините ще трябва да научиш от самия Баз.

— Знаех, че така ще ми отговориш — усмихна се тя, странно доволна от отказа му.

— Как минаха заниманията по бойни изкуства? — заинтересува се той. — Надявам се, че си ги накарала да изплезят език…

— Почти — усмихна се тя. — Част от техническия състав за пръв път виждат подобни занимания. Но има и няколко много добри — тях назначих за треньори на останалите.

— Правилно! — одобрително я погледна той. — Съхранявай своята енергия, изразходвай тяхната! Добре си усвоила целта на операцията!

Лицето й светна от похвалата.

— Благодарение на теб се занимавам с толкова нови неща, срещам се с нови хора… Такова нещо не бях и сънувала!

— Аха… — промърмори смутено той. — Наистина аз съм виновен за този кошмар. Искам прекалено много от теб, но знай, че ще направя всичко възможно да те измъкна. Изобщо няма от какво да се страхуваш!

— Не се страхувам! — обидено го погледна тя, после въздъхна и добави: — Всъщност, само понякога… Но живея пълноценно, като никога досега! Ти правиш така, че всичко изглежда възможно!

Прочете в очите й така бленуваното възхищение, но кой знае защо не му се зарадва.

— Елена, цялата работа балансира върху ръба на бръснач — призна с тежка въздишка той. — Не знам какво ще стане когато тези типове се събудят и осъзнаят, че ни превъзхождат почти във всичко… — Не това искаше да чуе момичето. Той потърка очи, притисна с пръсти слепоочията си и продължи да крачи напред-назад.

— Не балансира върху ръба на бръснач — поклати глава тя. — Балансираш я ти!

— Нали това казвам и аз? — дрезгаво се засмя той.

Тя го изгледа с присвити очи:

— Откога не си спал?

— О, не зная… Изгубих му следите, още повече, че двата кораба са на различно време. Трябва да го уеднаквим. Ще преместим часовника на РГ-132, така ще бъде по-лесно. Ще минем на озеранско време… А не съм спал отпреди топлинно-ускорителния скок… Едно денонощие преди него…

— А вечерял ли си?

— Да вечерям ли? — учуди се той.

— Обядвал ли си?

— Че имаше ли обяд? А, вероятно е минал докато уреждах погребението…

— Закусвал ли си? — В гласа й се промъкна отчаяние.

— О, да, хапнах малко от неприкосновените им запаси, докато редактирах устава нощес… Виж какво, аз съм нисък, не ми трябва толкова храна, колкото употребявате вие — дългучите…

Продължи да се разхожда, усмивката бързо се стопи.

— Майлс… — обади се колебливо тя. Помълча малко, после попита: — Как умря пилот-офицера? Не изглеждаше особено добре в совалката, но все пак беше жив… Нападна ли те?

Стомахът му се сви.

— Господи! Да не би да мислиш, че АЗ съм го убил?… — В същия миг си даде сметка, че е точно така — беше го убил именно той, все едно, че е натиснал спусъка на нервопаралитичен пистолет. Нямаше никакво желание да запознава Елена с подробности от драмата, разиграла се на борда на РГ-132. Те бяха ясно запечатани в паметта му, въртяха се там като от развален прожекционен апарат. Престъплението на Ботари, неговото собствено престъпление, едно неделимо цяло…

— Добре ли си, Майлс? — попита с разтревожен глас тя. Едва тогава той си даде сметка, че стои насред стаята със затворени очи и леко се олюлява, а клепачите му бавно се овлажняват.

— Седни, Майлс! Успокой се!

— Не мога! Ако седна, ще… — млъкна и продължи да куцука из помещението.

Тя продължително го изгледа, после стисна устни и затръшна вратата зад гърба си.

Е, сега вече картинката е пълна, въздъхна в себе си той. Уплаших я, обидих я, успях дори да подроня доверието, което толкова бавно изграждах… Тръсна глава и яростно изруга. Пред очите му се спусна лепкав мрак, но той механично продължаваше да крачи. Спъна се, политна и се удари в стената. До слуха му долетя приглушеният глас на Елена:

— … блъска се в стените, залита… Никога не е бил толкова зле. Мисля, че трябва да останеш при него…

Майлс вдигна глава и погледна любимото грозно лице на личния си убиец. Ботари стисна устни и въздъхна:

— Добре, аз ще се погрижа за него.

Елена се оттегли, очите й продължаваха да излъчват загриженост. Ботари се наведе, сграбчи Майлс за колана и яката на ризата, пренесе го до леглото и го накара да седне.

— Пий! — поднесе някаква манерка под носа му той.

— Не, сержант — възпротиви се Майлс. — Знаеш, че не понасям скоч! Мирише ми на разредител за боя!

— Ако се наложи, ще ти стисна носа и ще ти го налея в устата! — заплашително изръмжа Ботари.

Майлс отвори уста и покорно пое няколко глътки от плоското метално шише. Едва сега го разпозна — беше част от трофеите им в каюткомпанията на екипажа. Ботари сръчно го разсъблече, накара го да се плъзне под чаршафите и кратко заповяда:

— Пий още!

— Уф! — Течността прегори вътрешностите на Майлс.

— А сега спи!

— Не мога да спя, имам много работа! Дали добре съм фалшифицирал устава? Позлатяването на ковчега може да мине за някаква примитивна форма на застраховка живот, нали?… Елена не може да е права по отношение на Торн… Дано баща ми никога не разбере какви ги вършим!… Сержант, ти нали няма да… — Думите постепенно заглъхнаха в гърлото му, той се обърна настрани и потъна в дълбок, шестнадесет часов сън.

Бележки

[1] Храстовидно растение, чиито листа се използват като упойващо средство, среща се на някои тихоокеански острови. — Б.пр.