Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бараяр (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Warrior’s Apprentice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (октомври 2000)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011 г.)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

НАЕМНИЦИТЕ НА ДЕНДАРИИ. 1995. Изд. Лира Принт, София. Роман. Превод: [от англ.] Веселин ЛАПТЕВ [The Warrior’s Apprentice / Lois McMaster Bujold]. Формат: 21 см. (130×200 мм.). С твърда корица. Страници: 384. Цена: 110.00 лв. ISBN: 954-8610-02-7 (не е отпеч.).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция

Дванадесета глава

Майлс изруга, обзет от безсилен гняв. Естествено! Присъствието на тежко бронирани космически скафандри предполага и механизъм за поддръжка и контрол някъде наблизо! Би трябвало още в първия момент да разбере, че ще си има работа с озеранска бойна единица. А предположението, че командния център на врага е съсредоточен единствено в станцията, беше, разбира се, пълна глупост! Зъбите му гневно проскърцаха. Погълнат от подготовката за атаката и загрижеността за Елена, той беше забравил първото и основно правило на големия военачалник: НИКОГА НЕ СЕ АНГАЖИРАЙ С ДЕТАЙЛИТЕ НА ЕДНО СРАЖЕНИЕ! Фактът, че и Аусън беше забравил това правило, носеше слаба утеха.

Офицерът-свързочник бързо заряза играта със саботажа на скафандрите и се върна на мястото си.

— Настояват за безусловна капитулация, сър — съобщи след миг той.

Майлс облиза напуканите си устни и се прокашля.

— Някакви идеи, стажант Аусън?

Аусън го изгледа мръснишки.

— Това е онзи сноб Тънг. Той е от Земята и не пропуска да изтъкне този факт. Разполага с четири пъти по-голяма огнева мощ и системи за защита от нас, три пъти по-голямо ускорение, три пъти по-голям екипаж и тридесет години боен опит. Предполагам, че ще обмислиш добре следващите си стъпки, нали?

— Аха — кимна Майлс. — Правилно предполагаш.

Нападението срещу станцията беше към края си. Торн и компания вече прочистваха спомагателните съоръжения. Нима победата толкова бързо ще се превърне в поражение? Непоносимо! Майлс отчаяно потърси вдъхновение в кладенеца на неизтощимата си фантазия.

— Идеята ми не се отличава с особена елегантност — въздъхна най-сетне той. — Но разстоянието помежду ни е толкова малко, че бихме могли да опитаме таран…

В продължение на безкрайно дълга секунда Аусън изгуби дар слово, устата му беззвучно се гърчеше. После избухна:

— С МОЯ кораб?! Нима наистина искаш да използваш най-доброто, създадено някога в Илирика, за да се блъскаш като средновековен вандал?! Защо тогава не подгреем малко катран, та да го плиснем отгоре им? Защо не почнем да ги замеряме с камъни? — Гласът му премина във фалцет и затихна.

— Бас държа, че няма да очакват такова нещо от нас — отвърна леко смутено Майлс.

— Виж какво, момченце, ще те удуша със собствените си ръце! — изрева Аусън и направи опит да вдигне споменатите органи. Едва тогава си даде сметка за ограничителните шини.

— Сержант! — извика Майлс и побърза да се отдалечи от тежко дишащия гигант.

Ботари бавно се надигна от стола, очите му хладно огледаха Аусън. Приличаше на патолог, готов да започне поредната аутопсия.

— Трябва нещо да опитаме! — въздъхна отчаяно Майлс.

— Не и с моя кораб, малък негоднико! — изръмжа Аусън и тялото му се разтърси от гняв. Премести тежестта си назад, готов за мощен ритник в стил карате.

— Господи, вижте! — извика офицерът-свързочник. Огромното туловище на РГ-132 беше започнало да се отдалечава от площадката за кацане, от включените на максимална тяга двигатели излитаха дебели огнени струи. Приличаше на слон, устремил се към прохладата на близкото блато.

Майлс моментално забрави за Аусън и се втренчи в екраните.

— Масата на РГ-132 заедно с товара е четири пъти по-голяма от тази на прехвалената фрегата! — развълнувано прошепна той.

— Точно по тази причина той е тромав като крилато прасе и изразходва огромно количество гориво! — извика Аусън. — Твоят пилот-офицер трябва да е луд, ако си мисли, че ще избяга на Тънг…

— Давай, Ард! — скочи на крака Майлс. — Точно така, момчето ми! Сплескай мръсника в пещите за претопяване!

— Той не може да… — смаяно зяпна Аусън. — Господи, какво копеле!… МОЖЕ!…

Явно и капитан Тънг, подобно на Аусън, отгатна със закъснение намеренията на тромавия товарен кораб. Стабилизиращите двигатели на фрегатата изхвърлиха огнени струи и тя започна да се завърта в бойно положение, с намерението бързо да се отдалечи от станцията. Залп от бордовите оръдия потъна в товарния отсек на РГ-132 без видим ефект.

После, сякаш на забавен кадър, огромното туловище на товарния кораб удари стройния корпус на фрегатата. Тя отхвръкна встрани и неудържимо се плъзна към високите няколкостотин метра кули на пещите за претопяване. Във всички посоки се разлетяха части от външното оборудване на корпуса. Отлети от гъвкав метал с изключителна здравина, кулите се наклониха, после, подчинявайки се на физическите закони, отскочиха в обратна посока. Решетъчната им структура погълна стърчащите части на фрегатата, припламнаха ярките пламъчета на химически реакции. В условията на вакуум тези реакции имаха силен заваръчен ефект.

РГ-132 тромаво се отдалечаваше. Изправен пред екраните на тактическата зала, Майлс смаяно гледаше как част от корпуса му се откъсва и започва да плува в космическото пространство.

* * *

На този етап от операцията по завземане на междупланетната станция, РГ-132 беше последната им грижа. Командосите на Торн пуснаха задушлив газ във вътрешността на повредения озерански кораб и измъкнаха оттам всички членове на екипажа. После елиминираха съпротивата на отделни единици на противника, намерили временно укритие из различните промишлени съоръжения. Отделиха ранените от убитите, поставиха пленниците под охрана, откриха и обезвредиха няколко мини, а след това започнаха поетапно да възстановяват изкуствената атмосфера на станцията. Едва след като всичко това беше свършено, намериха време за изстрелването на совалка с малък екипаж, която трябваше да се погрижи да прибере на станцията безпомощния товарен кораб.

От съединителния ръкав изскочи фигура в скафандър и с препъване се насочи към Майлс.

Мейхю смъкна шлема от главата си и възбудено извика:

— Те се огънаха! Изкривени са! — Косата му стърчеше във всички посоки, потта по лицето му бързо изсъхваше.

Към него се приближиха Баз и Елена. Свалили шлемовете на тежките скафандри, те приличаха на рицари след бой. Елена протегна ръце и го прегърна, краката на Мейхю напуснаха пода, очите му се облещиха. Изглежда още не е свикнала със сервомоторите на скафандъра, отгатна Майлс.

— Беше страхотен, Ард! — извика тя с широка усмивка на уста.

— Моите поздравления! — стисна ръката му Баз. — Най-забележителната тактическа маневра, която съм виждал! Прекрасно изчислена траектория, която ти позволи да го удариш точно където трябва! В резултат повредите са минимални и след лек ремонт ще се окаже, че разполагаме с една великолепна бойна фрегата!

— Прекрасно изчислена траектория ли? — погледна го удивено Мейхю и ръката му се стрелна по посока на Майлс: — И ти си луд като него! — Палецът му се насочи назад, към укротения на площадката РГ-132: — А преди да говориш за леки повреди, иди да видиш какво стана там!

— Баз твърди, че на тази станция има достатъчно ремонтни мощности — обади се успокоително Майлс. — Евентуалната поправка на корпуса ще ни забави с няколко седмици — нещо, което аз харесвам толкова малко, колкото и ти. Но може да бъде сторено… Разбира се, Господ да ни е на помощ, ако някой ни поиска СМЕТКАТА за всичко това! С малко късмет обаче, аз бих могъл да…

— Не ме разбра! — размаха ръце Мейхю. — Изкривени са Неклиновите пръти!

Основен източник на енергия на корабите с топлинно ускорение са двойка Неклинови генератори, които се контролират директно от имплантацията в нервната система на пилота. Тези генератори имат формата на дълги, съвършено прави пръти, пронизващи кораба по дължина, припомни си Майлс. Произведени са така, че блокират дори при изкривяване, измервано с хилядни от микрона.

— Сигурен ли си? — попита Баз. — Шахтите им са…

— Можеш да се изправиш в цял ръст вътре — изръмжа Мейхю. — И вдигнеш ли глава, ще видиш изкривяването… Да, дори с просто око! Заприличали са на СКИ!

Баз изпусна въздуха от гърдите си с тихо свистене. Майлс имаше чувството, че вече знае отговора, но въпреки това се извърна към инженера:

— Някакви шансове за поправка?

Погледите, с които го възнаградиха Баз и Мейхю, бяха абсолютно идентични.

— Май си мислиш как да се спуснеш в шахтата с чук в ръка, а? — иронично подхвърли Мейхю.

— Никакви шансове, милорд — поклати глава Джесек. — Фелицианците нямат кораби с топлинно ускорение, не познават технологията за производството им. Нито инженерната, нито биотехническата… Неклиновите пръти могат да бъдат подменени с нови, но от внос. Най-близката планета за тази цел е Колония Бета, но там тези модели отдавна са снети от производство. От което следва, че трябва да се направи индивидуална поръчка… По приблизителни изчисления обаче това ще струва няколко пъти повече от целия РГ-132, освен това ще се наложи да чакаме най-малко година…

— Ясно — кимна Майлс и отправи поглед към безнадеждно повредения кораб.

— Не можем ли да вземем „Ариел“? — намеси се Елена. — Ще пробием блокадата и… — Рязко замълча, по бузите й изби червенина: — О, извинете…

Духът на мъртвия пилот се изкиска в съзнанието на Майлс.

— Пилот без кораб — полугласно промърмори той. — Кораб без пилот, недоставен товар… Пари няма, пътят към дома е отрязан… — Извърна се към Мейхю и любопитно попита: — Защо го направи, Ард? Спокойно би могъл да се предадеш. Ти си бетианец и нямаш причини да се плашиш от плен…

Мейхю огледа площадката за кацане, очите му упорито отбягваха погледа на Майлс.

— Имах чувството, че фрегатата всеки момент ще ви прати в друго измерение — промърмори той.

— Така беше — кимна Майлс. — И?…

— Какво „И“? — озъби се леко смутено Мейхю. — Нима затова ти дадох клетва за вярност? Да си седя на задника и да гледам как… — Въздъхна и поклати глава: — Корабът беше единственото оръжие, с което разполагах. Прицелих се и… — Пръстът му се сви около въображаем спусък. После напълни дробовете си с въздух и рязко смени тона: — Но ти не си направи труда дори да ме предупредиш, да не говорим за някаква по-подробна информация! Ако още един път ми свиеш такъв номер, заклевам се, че ще…

По устните на Ботари се плъзна призрачна усмивка.

— Добре дошъл в служба на моя господар, рицарю — промълви тихо, но отчетливо той.

Откъм далечния край на площадката се появиха Аусън и Торн.

— Аха, ето го къде е! — промърмори Аусън. — Заобиколен от велможите си! — Очите му гледаха мрачно.

— Вече разполагам с окончателните данни, сър — отдаде чест Торн.

— Добре, стажант Торн, дай да ги чуем — извърна се към него Майлс.

— Нашите загуби са двама убити и петима ранени. Състоянието на ранените е задоволително, с едно изключение. Плазмено обгаряне в тежка форма, което изисква пластична операция в момента, в който стигнем до истинска болница.

Стомахът на Майлс нервно се сви.

— Имена?

— Мъртви са Деварю и Ким. Лицево обгаряне има Ели… извинете, стажант Куин…

— Продължавай.

— Общата численост на врага е следната: шестдесет души на борда на „Триумф“ — кораба на капитан Тънг. От тях двадесет са командоси, а останалите — технически състав. Пелианците са 86, четиридесет от тях са военни, а другите — ремонтен екип, изпратен да пусне в действие рафинерията. Дванадесет мъртви, 26 със средни и тежки наранявания, около дузина с леки… Загуби в техника: два бронирани скафандъра напълно унищожени, пет подлежат на възстановяване. Тук не включвам евентуалните щети по РГ-132… — Торн хвърли поглед към неподвижния товарен кораб, от гърдите на Мейхю се откъсна тежка въздишка.

— Трофеите ни са следните: — продължи делово Торн. — Освен рафинерията и „Триумф“, на наше разположение са два пелиански кораба за вътрешен транспорт, десет совалки, осем двуместни капсули и онези два товарни шлепа, които висят над помещенията за персонала… Хм… По всичко личи, че един въоръжен пелиански куриер е успял да се измъкне… — Гласът на Торн заглъхна, очите му се заковаха в лицето на Майлс в очакване на реакция.

— Ясно — промърмори младежът, чудейки се колко още може да поеме. Душата му изтръпна. — Продължавай.

— Към добрите новини мога да включа евентуалното разрешаване на проблемите ни с персонала…

Я, то имало и добри новини, учуди се вътрешно Майлс.

— Освободихме 23 фелициански пленници. Няколко военни, останалите са работници в рафинерията. Карали са ги да работят под дулото на оръжието до пристигането на пелиански екип… Двама са в доста тежко състояние…

— Но как?… — започна Майлс, после вдигна ръка: — Добре. По-късно ще направя подробна инспекция…

— Слушам, сър. Останалите са готови да работят за нас. Майор Даум е доволен…

— Той успя ли да се свърже със своето командване?

— Не, сър.

Майлс разтърка нос и затвори очи, опитвайки се да прогони главоболието.

Край него мина група пленници охранявана от неколцина явно уморени командоси на Торн. Вниманието на Майлс беше привлечено от широкоплещест евразиец на около петдесет години, облечен в окъсаната озеранска сиво-бяла униформа. Куцаше силно, лицето му бе бледо и подпухнало, но от очите му се излъчваше непоколебима решителност. Тоя май може да преодолява стени и БЕЗ брониран скафандър, помисли си Майлс.

В същия миг пленникът рязко се спря, очите му се насочиха към групичката на победителите.

— Аусън! — извика той. — Мислех, че отдавна си мъртъв! — Без колебание тръгна насам, повличайки и пазачите след себе си. Майлс леко им кимна с глава и те свалиха оръжието.

— Здравей, Тънг — прокашля се Аусън.

— Как си позволил да завладеят кораба ти без… — пленникът рязко замлъкна, едва сега забелязал, че Аусън и Торн са в бойни скафандри и никой не ги охранява. Учудването върху лицето му отстъпи място на неприкрито отвращение. — Би трябвало да се досетя!… — промърмори той, задавен от гняв. — Би трябвало да се досетя! Значи Озер е бил прав да ви държи максимално далеч от истинските бойни действия! Единствено смешната бойна единица на Аусън и Торн е в състояние САМА ДА СЕ ПЛЕНИ!

Устните на Аусън гневно се свиха, а върху лицето на Торн изплува язвителна усмивка.

— Дръж си езика зад зъбите, Тънг! — просъска той, обърна се към Майлс и тихо добави: — Ако знаете колко години чакам възможността за подобни думи, сър…

Лицето на Тънг потъмня от приток на кръв.

— Там ти е мястото, Торн! — извика саркастично той. — По рождение си си бил слуга, слуга ще си останеш!

Втурнаха се едновременно един към друг. Пазачите на Тънг бързо го повалиха на колене, Аусън и Майлс хванаха ръцете на Торн. Майлс почти излетя във въздуха, но с обединени усилия двамата все пак успяха да укротят разгневения бетиански хермафродит.

Майлс оправи униформата си и ехидно подхвърли:

— Позволете да отбележа, че бяхте пленен именно от смешната бойна единица, за която споменахте, капитан Тънг!

— Имате късмет, че половината от моите командоси останаха затворени в корпуса… — започна разгорещено Тънг.

Аусън се изправи и на лицето му се появи иронична усмивка. Торн бавно отпусна мускулите си. Най-накрая единни пред лицето на общия враг, въздъхна в себе си Майлс и светкавично оцени добрата възможност да сложи в джоба си недоверчивия и подозрителен Аусън.

— Кой по дяволите е този малък мутант? — извърна се към пазача си Тънг.

Майлс пристъпи крачка напред и се извърна се към Торн:

— Справихте се отлично, стажант Торн. Нямам забележки и с удоволствие ви съобщавам, че издържахте изпита. Честито, капитан Торн!

Хермафродитът засия от гордост, а Аусън се сви. В очите му проблесна гняв.

— Вие също се представихте добре, стажант Аусън — извърна се към него Майлс, продължавайки с официалния тон. В главата му проблесна спомен за поведението на наемника в тактическата зала, ръката му махна по посока на високите пещи за претопяване, където екип с електрожени вече беше започнал освобождаването на „Триумф“. — Проявихте кураж и съобразителност, въпреки влошеното ви здравословно състояние. За награда получавате в разпореждане този кораб… Съжалявам, че състоянието му е леко влошено… — Снижи глас и подхвърли: — Дано следващият път не си толкова подозрителен…

Аусън се изпъна, по лицето му в бърза последователност се смениха учудване, смайване и задоволство. Ботари одобрително се усмихна на феодалното коварство, проявено от Майлс. Получил обратно командването на собствения си кораб, Аусън неизбежно ще стигне до мисълта, че това си е НЕГОВИЯ кораб и едва ли ще се примири с факта, че трябва да се подчинява на довчерашния си заместник Торн. Но Майлс му предава нов, далеч по-съвършен кораб и това автоматически го превръща в негов верен съюзник. Без значение е факта, че завземането на „Триумф“ си е кражба от най-чиста проба, по всички междупланетни закони…

Тънг схвана смисъла на изреченото секунда по-късно от Аусън и изригна като вулкан. Майлс не познаваше езика, който употребяваше пленения капитан, но той очевидно беше богат на ругатни. За пръв път в живота си виждаше човек с пяна на уста.

— Погрижете се пленника да получи успокоително — нареди той и направи знак да го отведат. Агресивен тип, въздъхна в себе си той. Трийсет години служба, а? Може би ще съумея да извлека полза от опита му…

Вдигна глава към Аусън и рече:

— Идете в здравпункта и накарайте доктора да свали тези шини от ръцете ви, капитан Аусън.

— Слушам, сър! — изкозирува Аусън и се оттегли с гордо вдигната глава. Торн го последва с намерението да разпита както пленниците, така и освободените фелицианци.

Една жена от техническия екип дойде да повика Джесек за някакъв практически съвет. Видя Майлс, на лицето й се разля горда усмивка:

— Ще отречете ли, че днес си извоювахме бойна награда, сър? — попита тя.

Бойна награда? Очите му бързо пробягаха по просторното помещение на станцията. Навсякъде кипеше трескава дейност, всичко се въртеше задружно и организирано.

— Мисля, че имате право, стажант Минова — промълви Майлс.

— И още нещо, сър… — свенливо добави тя. — Някои от нас се питат по какъв начин ще получаваме заплатите си… на две седмици, или на месец?

Ами да, въздъхна в себе си Майлс. Това е съвсем естествено. Комедията трябва да продължи. Очите му неволно се насочиха към тъмната грамада на РГ-132. Безнадеждно повреден, пълен със стока, която все още не е платена… Трябва да се спечели време, поне докато се осъществи контакт с фелицианската армия.

— На месец — твърдо отвърна той.

— О — помръкна усмивката на жената. — Ще кажа това на останалите…

— А какво ще стане, ако след месец още сме тук, милорд? — обади се Ботари след отдалечаването на Джесек и наемничката. — Тези хора са свикнали да получават пари за своята дейност и нещата ще станат много напечени…

Майлс прокара пръсти през косата си и тръсна глава:

— Все ще измисля нещо!

— Дали тук ще се намери нещо за ядене? — обади се зад гърба им Мейхю, който наистина изглеждаше на края на силите си.

До рамото на Майлс отново се появи Торн.

— Сър, искам да поговорим за контраатаката…

— Къде, кога? — рязко се завъртя Майлс, очите му разтревожено потъмняха.

— Все още няма такова нещо, сър — стреснато се дръпна Торн, а Майлс с облекчение въздъхна.

— Моля те да не си правиш подобни експерименти, капитан Торн — промърмори той. — За каква контраатака става въпрос?

— Според мен такава атака рано или късно ще има, сър. Нека не забравяме за куриера, който успя да избяга и да вземем съответните мерки.

— Тук си абсолютно прав. Предполагам, че вече имаш и някои идеи, нали? — добави с надежда Майлс.

— Няколко, сър — обяви Торн и започна да говори. Едва след три-четири минути Майлс си даде сметка, че схваща една от десет фрази, а всичко останало е пълна мъгла.

— Много добре, капитане — промърмори той. — Свикай съвещание на офицерския състав веднага след като приключим с инспекцията. Искам идеите ти да станат достояние на всички.

Торн доволно кимна с глава и тръгна да си върви. Пътьом заповяда на някой край себе си незабавното изграждане на станция за телекомуникационно подслушване.

Пред очите на Майлс всичко се завъртя. Сложната геометрична структура на рафинерията със странни понятия за „горе“ и „долу“ никак не допринасяше за ориентацията му. Сега цялото това чудо беше негова собственост, до последния ръждясал болт, дебела заварка и висящи временни тоалетни…

— Какво ти е, Майлс? — загрижено попита Елена, която от известно време внимателно го наблюдаваше. — Победихме, не помниш ли? Я се усмихни!

Истинският Вор не може да зарови нос в гърдите на своята подопечна и да се нареве до насита, яростно си напомни той. Дори когато страшно много му се иска да стори именно това!