Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бараяр (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Warrior’s Apprentice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (октомври 2000)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011 г.)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

НАЕМНИЦИТЕ НА ДЕНДАРИИ. 1995. Изд. Лира Принт, София. Роман. Превод: [от англ.] Веселин ЛАПТЕВ [The Warrior’s Apprentice / Lois McMaster Bujold]. Формат: 21 см. (130×200 мм.). С твърда корица. Страници: 384. Цена: 110.00 лв. ISBN: 954-8610-02-7 (не е отпеч.).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция

Шестнадесета глава

Изминаха три дни преди да се разплаче. Вече беше започнал да се тревожи, когато през нощта, без всякакво предупреждение, сълзите го заляха като обилен потоп. Майлс ги прие като навременен катарзис, но те се появиха и през следващите нощи — все така бистри и обилни. Стомахът вече го болеше непрекъснато, но най-вече след хранене. Което доведе до естествената реакция да избягва храната. Чертите му още повече се изостриха, кожата залепна за костите му.

През деня живееше като в мъгла. Пред очите му се блъскаха познати и непознати лица, всеки искаше насоки и указания. Отговаряше им кратко, по един и същи начин: „Както намериш за добре“. Елена изобщо не му говореше. В един момент започна да подозира, че намира утеха в обятията на Баз и се зае да я следи. Твърде скоро обаче разбра, че момичето не намира утеха никъде.

След поредното заседание на щаба на дендарийските наемници, отличаващо се с особена сивота и нерешителност, Ард Мейхю го дръпна настрана. През цялото време Майлс беше седял безучастно начело на масата и разглеждаше дланите си, препирните на офицерите му звучаха неразбираемо като жабешко крякане.

— Нямам Бог знае какви познания по военно дело — въздъхна Ард. — Но все пак мога да преценя, че в това състояние едва ли ще успееш да изведеш от блокадата над двеста човека! Освен това всеки момент можеш да получиш нервна криза!…

— Прав си, че нямаш Бог знае какви познания по тези въпроси! — хапливо отвърна Майлс. Стана и с леко вдървена крачка се насочи към кабината си, вътрешно разтърсен от точността на забележката. Затръшна вратата точно преди да повърне за пореден път. Четвърти път през тази седмица, втори след смъртта на Ботари. Твърдо реши да поеме работата както трябва, без повече глупости. После се просна напреки на леглото и през следващите шест часа остана неподвижен.

* * *

Беше в процес на обличане. Всички, които някога са били принудени да изпълняват дълга си в изолация, единодушно твърдят, че ако човек не поддържа някакъв стандарт, нещата стават неуправляеми. Майлс беше буден от три часа — време, което му стигна единствено да навлече панталоните си. През следващия час трябваше или да обуе чорапите, или да се избръсне — по избор… Неволно сравни мазохистичните обичаи на Бараяр, изискващи всекидневно бръснене, с далеч по-цивилизования подход на Бета, където корените на космите в мъжките бради се унищожаваха със специални станъри… Май предпочитанията му ще паднат на чорапите…

В същия момент зажужа звънецът на вратата. Той не му обърна внимание, но миг по-късно в репродуктора на интеркома прозвуча гласът на Елена.

— Майлс, отвори ми да вляза.

Той се надигна толкова рязко, че черна пелена се спусна пред очите му. Овладя се с цената на доста усилия и извика:

— Влез!

Задействана от гласа му, ключалката автоматически прещрака.

Елена пристъпи в кабината, внимателно заобикаляйки разпилените по пода дрехи, оръжия, празни акумулаторни батерии, опаковки от храна. Носът й гнусливо се сбърчи.

— Ако нямаш намерения да се обслужваш сам, не е зле да помислиш за нов ординарец — промърмори след известно време тя.

— Изобщо не съм мислил по този въпрос — отвърна той и обходи с очи неразборията. — Все си мислех, че съм страшно прибран човек. Нещата просто сами се разтребваха, или поне така си въобразявах… Няма ли да имаш нищо против?

— Против какво?

— Да си взема нов ординарец.

— Че какво ме засяга това?

Майлс се замисли, после бавно кимна:

— Може би ще взема Ард… Тъй и тъй трябва да му намеря някаква работа, особено сега, след като вече не може да прави топлинни скокове…

— Ард ли? — изгледа го със съмнение тя.

— Вече не е толкова небрежен, колкото беше в началото.

— Хм — промърмори тя, вдигна един портативен екран, захвърлен наопаки на пода, и потърси къде да го сложи. Но в кабината имаше само една достатъчно равна и незатрупана с боклуци вещ.

— Докога възнамеряваш да държиш тук този ковчег? — вдигна вежди тя.

— Няма никакво значение дали ще е тук, или на друго място — промърмори Майлс. — В моргата е студено, а той не обичаше студа…

— Хората започват да мислят, че главата ти не е наред.

— Да мислят каквото щат. Преди време му дадох дума, че ако… ако нещо му се случи тук, ще направя всичко необходимо, за да бъде погребан на Бараяр…

— Какво значение има думата ти за един труп? — гневно сви рамене тя. — Никога няма да разбере разликата!

— Но аз съм жив и това е достатъчно — тихо отвърна Майлс.

Тя закрачи напред-назад из кабината. Устните й бяха здраво стиснати, веждите свъсени, тялото — стегнато.

— Вече десети ден водя заниманията по самбо, но ти все още не си се появил…

Той се запита дали да не й каже, че плюе кръв. Не, това със сигурност ще означава, че трябва да иде на преглед в амбулаторията. А той не искаше да вижда медицинския инструктор, тъй като при пълен преглед ще станат ясни доста неща — както истинската му възраст, така и болестта на костите му, пазена в дълбока тайна.

— Баз работи на две смени по поддръжка на оборудването — продължи тя. — Тънг, Торн и Аусън се занимават с организацията на новопостъпилите, но нещата не вървят добре. Всички се карат, хаосът става все по-голям. Майлс, ако останеш в тази дупка още седмица, цялата наемническа флота на Дендарии ще заприлича на кабината ти…

— Зная — промърмори той. — Нали присъствам на съвещанията. Това, че не говоря, не означава че и не слушам.

— Тогава слушай добре и ги чуй като казват, че се нуждаят от твоето ръководство!

— Заклевам се в Бога, че не зная защо, Елена! — въздъхна той, прокара пръсти през косата си и вирна брадичка. — Баз монтира апаратурата, Ард борави с нея, Тънг, Торн и Аусън се бият, а ти ги поддържащ в добра физическа форма… Само аз не върша абсолютно нищо полезно!… — Помълча, после вдигна глава: — От какво каза, че се нуждаят?

— О, няма значение!

— Но защо тогава си тук?

— Помолиха ме. Нима забрави, че не пускаш никого? Вече няколко дни ме обработват. Приличат на ревностните християни от миналото, които молят Дева Мария да посредничи между тях и Господ…

По лицето му пробяга нещо, което смътно наподобяваше някогашната му усмивка.

— Само с Исус — поклати глава той. — Господ е там, на Бараяр…

Тя прихна и скри лицето си в длани.

— По дяволите, как е възможно да се смея?!

Той се надигна, дръпна ръцете й и я накара да седне до него.

— А защо да не се смееш? Нима не заслужаваш това, а и още хиляди хубави неща?

Елена не отговори, очите й се насочиха към дългия сребърен сандък в ъгъла на стаята и дупките на стената над него.

— Не се усъмни в обвиненията й, нали? — прошепна най-сетне тя. — Нито за миг!

— Познавам го далеч по-добре от теб. Цели седемнадесет години бяхме неразделни…

— Да — въздъхна тя и отпусна ръце в скута си. — Предполагам, че е така. Виждах го рядко… Идваше веднъж в месеца в имението Воркосиган да даде заплатата на госпожа Хайсопи… Рядко се задържаше повече от час. В сребърната си ливрея изглеждаше висок три метра. Толкова са вълнувах, че в нощите преди и след пристигането му не можех да мигна. През лятото бях на седмото небе, тъй като майка ти ме пращаше на езерото да си играя с теб и той по цял ден беше пред очите ми… — Ръцете й се свиха в юмруци, гласът й се превърна в шепот: — Но всичко е било ЛЪЖА! Славата е била измама, а под нея е имало… помийна яма!

Майлс сам се изненада от нежността, която прозвуча в гласа му:

— Не мисля, че той е лъгал, Елена. Според мен се опитваше да изкове една нова истина за живота си…

— Но ИСТИНАТА е само една! — проскърца със зъби тя. — Аз съм плод на един луд, изнасилил майка ми, а тя е убийца, която мрази дори сянката ми! Едва ли съм наследила от тях единствено цвета на очите и формата на носа…

Ето го черния страх, ето го дълбоко скрития ужас в душата й. Той потръпна и се впусна след него като рицар след зловещ демон.

— Не! Ти не си като тях! Ти си отделна личност, самостоятелна и невинна!…

— В твоята уста това звучи безкрайно цинично!

— А?

— Какво мислиш, че си ти? Кулминация на няколко генерации, цветът на Вор…

— Аз ли?! — извика Майлс. — Аз по-скоро съм кулминация на ДЕГЕНЕРАЦИЯТА, повяхнал цвят на някога процъфтяващ род!… — Замълча, забелязал как лицето й се превръща в огледало на собственото му смайване: — Вярно, родът ми е стар… Дядо ми носеше на гърба си девет поколения, баща ми — десет. А аз мъкна цели единадесет и мога да ти се закълна, че последното тежи колкото всички останали, взети заедно! Цяло чудо е, че не съм още по-нисък, че не съм едно джудже! В момента имам чувството, че съм висок само метър, а скоро въобще ще изчезна!

Дрънкаше глупости и знаеше, че го прави. Някакъв бент се отприщи в душата му и вече не можеше да се спре.

— Обичам те, Елена! Винаги съм те обичал!… — Тя трепна като подплашена сърна, той изстена и уви ръце около тялото й. — Изслушай ме, моля те! Обичам те! Обичах и сержанта… Не ме интересува миналото му, не ме интересува какво си наследила от него! Аз уважавам това, което беше той, аз просто не мога да живея без своя Ботари, затова трябва да се омъжиш за мен! — Последните думи почти изкрещя, после бе принуден да млъкне, за да си поеме дъх.

— Не мога да се омъжа за теб! Генетичният риск…

— Аз НЕ СЪМ мутант! Виж, нямам хриле… — Тикна пръсти в ъглите на устата си и рязко я разтвори… — Нямам рога!… — Притисна палци в слепоочията си и ги завъртя.

— Имах предвид себе си, а не теб — поклати глава тя. — Моето генетично наследство, НЕГОВОТО… Баща ти несъмнено знае за миналото му и никога няма да приеме…

— Виж какво, човек който има кръвна връзка с император Юри Лудия, макар и през две поколения, не може да критикува генното наследство на другите!

— Баща ти е лоялен към своята класа, Майлс. Също като дядо ти, като лейди Ворпатрил… Те никога няма да ме приемат като лейди Воркосиган…

— В такъв случай ще им дам ултиматум — или ще се оженя за теб, или за Бел Торн! Тогава ще видиш как ще се запрепъват да ни уреждат сватбата!

Тя безпомощно се отпусна назад и зарови лице във възглавницата. Раменете й се разтресоха. Нима пак я разплаках, потръпна от ужас той. После видя, че е сторил обратното — тя се тресеше от смях.

— Проклет да си! Пак ме накара да се смея! Господи!…

Окуражен, Майлс продължи напред в пълен галоп:

— На твое място не бих бил толкова сигурен в класовата лоялност на баща ми. В крайна сметка той също се е оженил за чужденка с плебейски произход!… — Гласът му стана сериозен: — В мама изобщо не трябва да се съмняваш. Цял живот е мечтала за дъщеря, но не го е показвала, за да не нарани стареца… Позволи й да бъде твоя майка!

— Ох… — простена тихо Елена.

— Ще видиш, като се върнем на Бараяр…

— Моля се на Бога кракът ми повече да не стъпи на Бараяр! — разпалено го прекъсна тя.

— Ох!… — на свой ред простена той, помълча малко, после добави: — Бихме могли да живеем другаде, на Бета например… С моите доходи това няма да е трудно, особено ако валутният курс падне. Бих могъл да си намеря работа… Бих могъл да се занимавам с нещо…

— А как ще постъпиш когато императора те призове да заемеш място в Съвета на графовете, където си длъжен да представляваш своята област и нещастниците, които живеят там?

Той стреснато преглътна. Помълча малко, после промълви:

— Мой пряк наследник е Иван Ворпатрил. Ще оставя мястото в Съвета на него.

— Иван Ворпатрил е боклук!

— О, не е чак толкова загубен…

— Все дебнеше баща ми да е някъде по-далеч и се опитваше да прави секс с мен!…

— Какво?! Никога не си ми…

— Не исках да стават скандали. — При спомена за миналото лицето й потъмня: — Сега обаче съжалявам, че не го сритах в топките и ако мога да върна времето назад, положително бих го сторила!

Той стреснато я изгледа.

— Наистина си много променена…

— Вече не зная какво съм… Трябва да ми повярваш, Майлс! Обичам те като въздуха, който дишам…

Сърцето му полудя от възторг.

— … но не мога да бъда твое допълнение…

Падането беше болезнено.

— Не те разбирам — промълви той.

— Не зная как да ти го обясня по-добре… Ти ще ме погълнеш… Така, както океана поглъща кофа вода. Аз ще изчезна в теб. Обичам те, но се ужасявам от теб, от твоето бъдеще…

Объркването му автоматически потърси някакво просто обяснение:

— Баз! Заради Баз говориш така, нали?

— Отговорът ми щеше да е същия дори Баз да не съществуваше. Но стана така, че аз вече му дадох дума…

— Ти какво?!… — Майлс изведнъж изпита огромни трудности с дишането. — Ще я нарушиш!

Тя мълчаливо го изгледа, лицето му изведнъж се покри с гъста червенина.

— Твоята чест е огромна като океан — прошепна тя. — А моята — като малка съдинка… Не е честно да ме принуждаваш да я излея, милорд!…

Той отчаяно се просна по гръб на леглото, а Елена се надигна:

— Ще дойдеш ли на съвещанието?

— За какво да си правя труда? Всичко е загубено!

Очите й го гледаха отгоре надолу, устните й се свиха в хладна усмивка. Главата й помръдна по посока на сандъка в ъгъла.

— Не е ли време да започнеш да ходиш със собствените си крака? — попита. — Или цял живот ще си останеш инвалид?

Шмугна се през вратата миг преди да бъде улучена от възглавницата, която Майлс запрати подире й.

— Познаваш ме прекалено добре! — горчиво прошепна младежът. — Май ще трябва да те държа по-далеч от себе си… В името на сигурността.

Изправи се на крака и с олюляване тръгна към банята да се бръсне.

* * *

Появи се на съвещанието с малко закъснение и зае обичайното си място начело на заседателната маса. В голямата заседателна зала на рафинерията присъстваха доста хора: Тънг, Торн и Аусън седяха вляво, редом с Ард и Баз, от дясната страна се беше настанил генерал Халифай, след който имаше пет мъже и жени от новопостъпилите, определени за ръководители на новобранците. Капитанът на сетагандийците беше седнал точно срещу лейтенанта-кшатрианец и двамата се гледаха с открита враждебност. Явно съперничеството между тях нямаше да отстъпва на това, което проявяваха Тънг, Аусън и Торн. Двамата се обединяваха само когато трябваше да се противопоставят на фелицианците, професионалния убиец от Джаксън Хол, или майора в оставка от Тау Чета, който някога беше ръководил рота командоси. За да бъде кръгът пълен, той пък влизаше в спор с бившите наемници на Озер…

Дневният ред на тоя цирк поне на хартия гласеше: подготовка и окончателно детайлизиране на дендарийски план за пробив на озеранската блокада. С това се обясняваше и присъствието на генерал Халифай. Но през последната седмица интересът му все повече отстъпваше място на смайване и объркване. Съмнението в очите му беше толкова силно, че Майлс неволно избягваше да среща погледа му. Това е справедливо, генерале, каза му мислено той. Получаваш точно това, за което си готов да платиш…

В продължение на първия половин час се занимаваха с отхвърлянето на три от основните предложения, направени още по време на предварителните разговори. Групата на вносителите беше подложена на унищожителна критика от своите противници — споменаваха се не само чисто военни аспекти като снабдяване, тактически недомислия и липса на технически подготвен персонал, но и умствените способности на самите вносители. Не след дълго обсъждането се изроди в махленски скандал. В него взе участие дори Тънг, който обикновено се стремеше да избягва подобни разпри.

— Чуйте ме, да ви вземат мътните! — изкрещя кшатрианският лейтенант и удари с юмрук по масата. — Прекрасно знаете, че не можем да направим директен топлинен скок! Дайте да обсъдим това, което можем да сторим — нападение срещу търговски кораби, контраблокада на Озер…

— Предлагаш нападение срещу неутрални галактически кораби?! — изгледа го с недоумение Аусън. — Искаш да ни избесят ли?

— Като нищо ще ни избесят! — обади се Торн и получи един неприязнен поглед.

— Вижте какво — продължаваше да се горещи Аусън. — Пелианците имат редица малки и отдалечени една от друга бази в рамките на системата. Бихме могли да прибегнем до партизанска тактика — нанасяме удар, после се оттегляме. Така ще им причиним сериозни загуби…

— А къде по-точно ще се оттеглим? — сепнато попита Тънг. — Тук няма къде да си скриеш задника, а пелианците разполагат с точния ни адрес. Цяло чудо е, че все още се надяват да си върнат проклетата рафинерия. На тяхно място аз отдавна бих я унищожил с метеоритен дъжд… Затова трябва да изготвям план за бързи действия. Не го ли сторим, с нас е свършено!

— А какво ще кажете за едно светкавично нападение срещу столицата на пелианците? — попита сетагандийският капитан. — Да пратим група от доброволци-самоубийци, които да пуснат ядрен заряд…

— От плана ти ще има някаква полза само в случай, че ти поведеш групата! — отсече кшатрианецът.

— Пелианците разполагат с транзитна орбитална станция, която е увиснала над Шестата планета — каза майорът от Тау Чета. — Едно нападение срещу нея би…

— Глупости!

— Що се не гръмнеш, бе!…

— Колко кораба на абордаж…

Червата на Майлс болезнено се свиха. Разтърка слепоочия и направи знак, че иска да говори. Това беше толкова неочаквано, че около масата бързо се възцари тишина.

— Това, което вършите, ми прилича на партия шах между не особено добри играчи — започна той. — Не могат да дадат мат на противника и вместо това гледат да очистят дъската от второстепенни фигури. Надяват се, че това ще опрости играта и те ще могат да видят правилния ход… Само глупаците мечтаят за съвършената война…

Опря лакти на масата и взе главата си в ръце. Мълчанието се проточи още малко, после споровете отново започнаха да се разгарят. Скоро шумът стана трудно поносим. Генерал Халифай отмести стола си и се приготви да стане.

Никой не забеляза как челюстта на Майлс увисна, а очите му широко се разтварят.

— Мръсник! — прошепна той. — Положението все още НЕ Е безнадеждно!

Изправи гръб и вече на висок глас попита:

— На някой да му минава през главата, че обсъждаме проблема погрешно?

Думите му потънаха в шумотевицата. Лицето му видя единствено Елена, седнала в дъното. Главата й се завъртя като слънчоглед в негова посока, устните й беззвучно се раздвижиха: Майлс?

Няма да има позорно оттегляне, скъпа. От тази война аз ще направя паметник за идните поколения. Да, точно така!

Измъкна кинжала на дядо си от ножницата, острието му бръмна във въздуха и се заби в центъра на масата. Той се покатери отгоре и тръгна с маршова стъпка към него.

Настъпилата тишина беше внезапна и пълна, единственият звук в залата беше вибрацията на кинжала.

— Никога не съм предполагал, че в тази маса може да се забие нож… — промърмори учудено Аусън, оказал се на сантиметри от острието.

Майлс измъкна кинжала, върна го обратно в ножницата и закрачи напред-назад по масата. От известно време насам шината на крака му беше започнала да скърца, все се канеше да помоли Баз да я оправи и все не му оставаше време… Сега обаче това скърцане му беше от полза, тъй като привлече вниманието на всички. Добре. Дали ще е скърцане, или примка на шията е без значение. Важното е, че успя да привлече вниманието на всички.

— Дами, господа и онези по средата, на вас май ви убягва един важен факт. Целта на Дендарии е не физическото унищожение на озеранската флота, а отстраняването й като бойна сила в космическо пространство на планетата. Ние изобщо не бива да планираме пряко премерване на силите си с тях…

Извърнатите към него лица приличаха на метални прашинки, привлечени от силен магнит. Генерал Халифай се отпусна обратно в креслото си, а Баз и Ард го гледаха с упование и надежда.

— Искам да насоча вниманието ви към слабото място във веригата, която ни огражда. А то е отношението между наемниците на Озер и техните работодатели пелианците. Именно ТАМ трябва да насочим своите усилия, деца мои… — Спря на място и отправи поглед към дълбините на космоса, разкриващи се зад съоръженията на рафинерията. — Ще ги ударим по джоба!

* * *

Най-напред сложи бельото — меко, прохладно, прилепващо. После гъвкавите връзки, ботушите и пиезо-електрическите стелки, изработени така, че да осигурят максимален контакт с пръстите, петите и свода на стъпалото. Баз беше свършил отлична работа по нагаждането на бронята, особено долната й част, която прилепваше към краката му плътно като втора кожа. Или по-скоро като втори скелет. По този начин крехките му кости най-сетне станаха надеждни колкото костите на всеки здрав мъж.

Прииска му се Баз да е тук, да се наслади на чудесната си работа. Но на практика Ард беше този, който му помагаше да се намъкне в сложния апарат. А още повече му се искаше да е на мястото на Баз…

Фелицианското разузнаване съобщи, че на пелианския фронт всичко е спокойно. Баз и внимателно подбраните хора на екипа му, сред които звездата беше Елена Висконти, вероятно бяха успели да преминат границата и в момента заемат позиция за своя удар. Убийственият удар, според стратегията на Майлс. Крайъгълният камък на нарасналите му амбиции. Изпрати ги с болка в сърцето, но беше длъжен да се подчини на обстоятелствата. Една толкова важна от стратегическа гледна точка операция — невидима, деликатна и технически съвършена, не може да се осъществи в присъствието на такъв тромав и несъвършен багаж като него самия… Тук, при останалите несъвършени творения на природата, беше неговото място…

Огледа блестящата броня на скафандъра. Имаше чувството, че се потапя в нещо средно между складово помещение, камера за стиковане и хирургическа зала… Не, сега не е времето да се мисли за хирургия… Стомахът отново го присви. Не, не сега, примоли му се той. Бъди добричък. Обещавам да те заведа на преглед, но после, когато всичко свърши…

Останалите членове на ударната група също навличаха скафандри и се въоръжаваха. Техници проверяваха различните системи, уредите в ръцете им примигваха с разноцветни светлини и издаваха тихи звукови сигнали. Гласове долитаха до слуха му — тихи и сериозни, концентрирани до границата на медитацията… Сякаш се намираше в древна църква и очакваше началото на службата… Добре. Улови погледа на Елена, изправена в редицата през двама бойци от него, окуражително й се усмихна. Сякаш той, а не тя беше опитния ветеран… Тя обаче не отвърна на усмивката му.

Докато техниците проверяваха системите, той още веднъж обмисли подробностите на своята стратегия. Парите на озеранците бяха разделени на две части. Първата се трансферираше по електронен път от пелианските фондове в специална банкова сметка на Озер, открита в пелианската столица. От нея озеранската флота теглеше сумите, необходими за текуща издръжка, именно към нея беше насочен специалния план на Майлс… Втората част се състоеше от няколко галактически валути, най-вече бетиански долари. Това бяха суми в брой, натрупани от печалбата. Те щяха да бъдат разпределени между капитаните-собственици на кораби след изтичането на договорите им с Озер и малко преди да напуснат принадлежащото към Тау Верде космическо пространство, всеки към дома си… Тези суми се доставят веднъж в месеца директно на флагманския кораб на Озер, увиснал на своето място във веригата на блокадата. По-скоро СЕ ДОСТАВЯХА, усмихна се в себе си Майлс.

Първата парична пратка прибраха обидно лесно. Половината от бойците на Майлс бяха озеранци, някои от тях дори бяха участвали в подобни операции. Може би затова се представиха за поемната група без никакви трудности. Промениха част от кодовете и процедурите и това беше всичко. Пелианският куриер им предаде парите и когато истинската поемна група се появи на хоризонта, те вече бяха далеч. Записите на комуникационния обмен между озеранския кораб и пелианския куриер се превърна в едно от най-ценните съкровища на Майлс. Той постави диска на съхранение върху ковчега на Ботари, редом с кинжала на дядо си. Ще има още, сержант, рече си. Заклевам се в това!

Втората операция, проведена две седмици по-късно, беше доста по-груба и се сведе до мудно преследване на новия, доста по-добре въоръжен пелиански куриер. В нея участваха трите кораба, а Майлс благоразумно отстъпи командването на Тънг и остана да наблюдава хода на събитията. Отказаха се от абордаж едва когато върху екраните се появиха четири кораба на противника. Озеранците явно бяха решили да си получат парите.

Взривиха пелианеца заедно със скъпоценния му товар и изчезнаха. Пелианците се биха храбро. Вечерта, затворен в кабината си, Майлс запали свещ за упокой на душите им.

Ард свърза лявата раменна става на скафандъра и започна проверката за въртеливо движение на всички стави надолу, чак до пръстите. Оказа се, че безименният пръст е по-слаб с около 20% и Ард отвори камерата под налягане, разположена от вътрешната страна на китката. Там завъртя някакви контролни панели и всичко беше наред.

Стратегията… При третия опит за отвличане врагът вече беше напълно готов. Озер изпрати конвой, който на практика опираше до самия атмосферен слой на планетата. Корабите на Майлс нямаха шанс дори да се доближат и той бе принуден да използва тайния си коз.

Тънг вдигна вежди когато Майлс го помоли да изпрати едно просто, написано върху хартия послание, на бившия си офицер за свръзка. МОЛЯ, ИЗПЪЛНЯВАЙТЕ ВСИЧКИ ИСКАНИЯ НА ДЕНДАРИИ, пишеше в него, а лишеният от смисъл подпис на евразиеца беше скрепен с печата на фамилията Воркосиган, скрит в дръжката на древния кинжал. До този момент офицерът за свръзка ги засипваше с потоци безценна информация. Ще бъде жалко да поставят в опасност един от хората на капитан Илиан, а още по-жалко — да загубят сведенията за маневрите на озеранската флота. Защото ако озеранците разберат кой е подложил парите им на микровълнова обработка, животът на този човек няма да струва пукната пара… Но до днес, слава Богу, те притежаваха единствено четири сандъка с пепел и тънеха в гневно неведение…

Майлс усети лека промяна в гравитацията, придружена от почти незабележима вибрация. Вероятно беше поставено началото на подреждането им в боен строй. Значи е време да си сложи шлема и да влезе в контакт с Аусън и Торн, които ръководеха операцията от тактическата зала. Техникът на Елена вече завинтваше шлема й. Тя вдигна прозрачната преграда да му даде някакви напътствия, после отново я спусна.

Ако Баз провежда операцията по график, последният шанс на Майлс по отношение на Елена вече беше близо. Инженерът е далеч, няма кой да го измести от ролята на героя. Той ще бъде нейният спасител, той и никой друг! Представи си как стреля наляво-надясно срещу налитащите пелианци, разгонва ги и я измъква от ужасна дупка… Подробностите бяха без значение. Тогава тя вече ще повярва на чувствата му… А неговият език най-сетне ще се развърже, ще съумее да й каже най-подходящите и точни думи, ще забрави купищата глупости, които беше надрънкал в миналото. И кожата й — бяла като сняг и също толкова студена, бавно ще се затопли в прегръдката му…

Профилът на лицето й, очертан от блестящата стомана на шлема, беше хладен и чужд като зимен пейзаж. Такъв е от смъртта на Ботари насам, въздъхна Майлс и изпита сериозно безпокойство от ограничените й реакции. Вярно е, че за разлика от него тя беше заета до гуша със задълженията си покрай наемниците на Дендарии, докато той беше предпочел аристократичния лукс на усамотяването… Добре поне, че Елена Висконти замина и двете вече не бяха принудени да се правят, че не се забелязват по време на съвещания и други професионални контакти.

Елена разкърши тяло в скафандъра, очите й замислено се спряха на черното дуло на плазмения лък, вграден в бронята на дясната й ръка. После намъкна ръкавицата и синкавите венички на тънката й китка изчезнаха. Наблюдавайки погледа й, Майлс неволно си представи бръснач…

Пристъпи до рамото й и направи знак на механика да се отдалечи. Думите, които каза, нямаха нищо общо с онези, които беше репетирал стотици и хиляди пъти… Гласът му беше едва доловим шепот.

— Зная всичко за самоубийството… Не си мисли, че можеш да ме заблудиш.

Тя се сепна, по лицето й плъзна гъста червенина. Намръщи се насреща му и хлопна прозорчето на шлема.

Прости ми, мислено се примоли той. Но трябваше…

Ард спусна шлема над главата му, свърза контролния панел и провери връзките. В корема на Майлс бързо се надигаше огнена топка. Проклета работа!

Провери надеждността на връзката си с командната зала.

— Комодор Тънг? Обажда се Нейсмит. Пуснете видеото.

Вътрешността на шлема грейна в разноцветни светлини, на екрана се изписаха всички телеметрични данни, необходими за оперативното изпълнение на задачата. Този път нямаше сервонасочващи връзки. Плененият пелиански скафандър не разполагаше с подобна апаратура, а старите озерански костюми можеха да се задействат само ръчно.

— Имаш последен шанс да промениш решението си — обади се гласът на Тънг, продължавайки стария спор. — Положително няма да атакуваш озеранците след предаването на парите, далеч от пелианските бази, нали? Нашето разузнаване разполага с точни данни за…

— Не! Трябва да пленим или унищожим парите преди предаването. След това няма смисъл, поне от стратегическа гледна точка…

— Е, не е точно така. Тези пари биха ни свършили работа…

Как, безгласно попита Майлс и мрачно поклати глава. Задълженията му към наемниците от Дендарии сигурно скоро ще бъдат обявени за световен рекорд. Една наемническа флота може да гълта толкова много пари, колкото ако ги хвърля на пачки в пещта на парна машина… Никога досега дребен човек като него не беше дължал толкова много пари и на толкова много хора… А положението продължаваше да се влошава. Стомахът му тичаше в коремната кухина като болна амеба, хвърляйки киселини и отровни сокове във всички възможни посоки. Ти си една психосоматична илюзия, увери го Майлс.

Бойната група се построи и тръгна към совалките. Майлс се местеше от човек на човек, гледаше да каже на всеки по някоя ободряваща дума, да ги назовава по име, да им се усмихва. Подреди ги според чиновете в съзнанието си, после неволно се запита колко празни места ще зейнат в края на акцията…

Беше се изчерпал откъм умни решения. И в резултат тази акция щеше да се проведе по класическия начин — с главата напред.

Прекосиха тесните коридори и започнаха да се настаняват в совалката. Предстоеше им най-трудното — да чакат безпомощно действията на Тънг, който трябваше да ги пренесе като кашони с яйца — бавно и с безкрайно внимание, за да не ги счупи. Майлс напълни дробовете си с въздух и зачака обичайните ефекти от безтегловността.

Оказа се обаче напълно неподготвен за могъщия спазъм, който прегъна тялото му на две, прекъсна дъха му и накара лицето му да стане по-бяло от платно. Не, никога досега не е ставало така… Направи безуспешен опит да разгъне сгърченото си тяло, изпусна ръкохватката до главата си и полетя в пространството. Мили Боже! Неизбежното идваше! Последното унижение! Всеки момент щеше да повърне, вътре, направо в скафандъра!… Пред очите на всички! За един бъдещ имперски офицер е недопустимо да има пристъпи на космическа болест! Абсурд, пълен абсурд!… Запази присъствие на духа колкото да чукне с брадичка копчето на вентилацията на максимум и да изключи радиовръзката. Не беше необходимо наемниците да чуват странните звуци, които издава техния адмирал преди да повърне…

— Адмирал Нейсмит? — обади се един глас от командната зала. — Медицинските ви показания изглеждат малко необичайни и ще се наложи телеметричен тест на състоянието ви…

Сякаш цялата вселена се беше стоварила върху корема му. Завъртя се в бронята, задави се, после започна да кашля… Вентилаторът не смогваше да прочисти въздуха. Цял ден не беше слагал нищо в уста — откъде, по дяволите, се появи всичко това?!

Един от наемниците го улови и придърпа обратно към креслото, после направи опит да изправи сгърчените му крайници.

— Добре ли сте, адмирал Нейсмит?

Протегна ръка и вдигна екрана пред лицето на Майлс.

— Не! — задавено простена младежът. — Не тук!…

— Копеле мръсно! — изруга наемникът, отскочи назад и извика: — Санитар!

Престараваш се, понечи да каже Майлс. Сам ще се оправя, почистването става бързо… Пред очите му заплуваха тъмни съсиреци, придружени от алени капчици. Това май си беше чиста кръв…

— Не! — промърмори задавено той. — Не СЕГА!…

Яки ръце го придърпаха обратно към коридора, откъдето току-що се беше появил. Гравитацията го притисна към пода… Кой по дяволите я беше увеличил до три G?… Ръцете свалиха шлема и се заеха с разопаковането на внимателно сглобената черупка на скафандъра. Той се почувства като вечерята на голям рак, вътрешностите му отново изригнаха.

Над главата му плуваше лицето на Елена, по-бяло дори от неговото. Тя коленичи, смъкна ръкавицата със сервоустройство и стисна ръката му на голо. Най-сетне…

— Майлс!

Истината е такава, каквато я създадеш…

— Командор Ботари! — изграчи с върховно усилие той. Около него се трупаха уплашени, но познати лица. Неговите хора, наемниците на Дендарии… За тях… Трябва да го стори заради тях… — Поемете командването!…

— Не мога! — изкрещя тя с разкривено от ужас лице. Господи, май изглеждам точно като Ботари, въздъхна в себе си Майлс. Изливам си вътрешностите пред нея… Не е чак толкова зле, поиска да й каже той. През очите му се появиха сребристи мушици, лицето й изчезна… Не! Още не!…

— Ти си дала клетва за вярност… Трябва! Ще бъда с теб… — Тялото му се замята, сякаш стиснато в лапите на зловещ великан. — Ти си истински Вор, а не аз… Нещо е станало в онези репликатори, при раждането ни… — на лицето му се появи мъртвешка усмивка. — Инерцията…

Тя се изправи, ужасът върху лицето й отстъпи място на отчаяната решителност.

— Слушам, милорд! — прошепна, после вдигна глава и подвикна: — Всички по местата си! Направете място на санитарния екип!

В следващия миг вече я нямаше, бойците покорно я последваха. Тялото на Майлс беше поставено на пневматична носилка.

Очите му попаднаха върху върховете на ботушите — черни и далечни хълмчета, които сякаш плуваха свободно в пространството… Смътно усети убождането на първата инжекция в сгъвката на ръката си, до слуха му достигна далечният глас на Елена:

— Хайде, клоуни! Стига игри! Трябва да спечелим тази битка заради адмирал Нейсмит!

Герои! Раждаха се навсякъде около него, сякаш имунизирани срещу вирусите на болестта, която сам той разпространяваше…

— По дяволите! — проплака той. — По дяволите! По дяволите! — Устните му продължиха да повтарят едно и също докато втората инжекция на санитарния инструктор бавно го откъсна от болката, мъката и съзнанието…