Робърт Лъдлъм
Наследството на Скарлати (38)

Глава 37

Ълстър Скарлет не сваляше очи от почервенялото, гневно лице на Адолф Хитлер. Разбираше, че дори в яда си Хитлер притежаваше способност да се държи под контрол и владее, която бе почти свръхестествена. Но нали и самият той бе свръхестествен. Исторически мъж-чудо, който щеше да ги доведе до най-великия строй на земята, продукт на най-смелите им мечти.

Тримата — Хес, Гьобелс и Крьогер — същата нощ пропътуваха разстоянието от Монбелиар до Мюнхен, където Хитлер и Лудендорф очакваха доклад за срещата им с Райнхарт. Ако срещата бе успешна, планът на Лудендорф щеше да бъде приведен в действие. Всяка фракция в Райхстага, имаща някакво сериозно влияние, щеше да бъде предупредена, че предстои създаването на коалиция. Щяха да се дават обещания, да се завоалират заплахи. Като единствен депутат в Райхстага от Националсоциалистическата партия и неин кандидат-президент предходната година, Лудендорф щеше да бъде чут. Той бе мислещият боец. Бавно възвръщаше авторитета си, който бе загубил с поражението при Мьоз-Аргон.

В дванайсет различни града едновременно щяха да се проведат антиверсайски демонстрации, за чието спокойно преминаване на полицията бе добре платено. Хитлер щеше да замине за Олденбург, в сърцето на Прусия, където огромните военни заводи бавно се превръщаха в руини — масивни, жалки спомени за минало величие. Щеше да се организира огромен митинг и според плана на него трябваше да се появи самият Райнхарт.

Присъствието на Райнхарт бе достатъчно, за да се подчертае подкрепата на военните за партията. Бе дори повече от достатъчно — това щеше да е момент на триумф, подходящо илюстриращ сегашния им напредък. Признаването на Хитлер от страна на Райнхарт нямаше да остави никакво място за съмнение за това накъде клоняха военните.

Лудендорф разглеждаше акцията като политическа необходимост. За Хитлер тя бе политически триумф. Австрийският ефрейтор никога не можеше да остане безразличен към предчувствието за одобрение от страна на юнкер. Той знаеше, че бе предопределен да го получи — или да го изтръгне! — но въпреки това усещането го изпълваше с гордост, поради което сега бе залят от гняв.

Малкият грозен Гьобелс току-що бе разказал на Лудендорф и Хитлер за казаното от Райнхарт по адрес на австриеца.

В просторния офис, нает на Зедлингерщрасе, Хитлер сграбчи дръжките на стола си и се оттласна нагоре. Остана за момент впил кръвожаден поглед в Гьобелс, но слабият осакатен мъж знаеше, че гневът му не е насочен към него, а към донесената от него вест.

— Fettes Schwein! Wir werden ihn zu seinen Landsort zuruck senden! Lass ihm zu seinen Kuhen zuruck gehen!

Скарлет се бе облегнал на стената, навеждайки се леко към Хес. Както обикновено, когато водените разговори бяха на немски, Хес с готовност му превеждаше.

— Много е ядосан. Райнхарт може да се окаже пречка.

— Защо?

— Гьобелс смята, че Райнхарт няма открито да подкрепи движението. Той иска да спечели всичко, без дори да си оцапа униформата!

— Райнхарт каза, че ще ни подкрепи. Каза го в Монбелиар! Какви ги говори Гьобелс? — Скарлет си припомни, че трябва да се въздържа. Гьобелс наистина не му харесваше.

— Той току-що им съобщи какво каза Райнхарт за Хитлер. Помните ли? — прошепна Хес, прикрил с длан устата си.

— Те трябва да кажат на Райнхарт — без Хитлер не може! Ако не иска, да върви по дяволите!

— Was ist los? — погледна застрашително Хитлер към Хес и Скарлет. — Was sagt er, Hess?

— Lass Rheinhart zum Teufel gehen!

Лудендорф се изсмя с половин уста.

— Das ist naiv!

— Кажете на Райнхарт да прави каквото ние кажем или, в противен случай, е вън от играта! Без войски! Без оръжие! Без униформи! Без някой, който да плаща за всичко това! Защото аз няма да платя! Няма да има и къде да обучава хората си, без да го следят на всяка крачка! Тогава ще разбере! — Скарлет не обръщаше внимание на Хес, който бързо превеждаше.

Лудендорф се намеси веднага, след като Хитлер бе свършил.

— Man kann einen Mann wie Rheinhart nicht drohen. Er ist ein einflussreich Preusse!

Хес се обърна към Ълстър Скарлет.

— Хер Лудендорф казва, че Райнхарт няма да бъде заплашван. Той е юнкер.

— Той е един напомпан, изплашен оловен войник, ето това е той! И го е страх. Тресе го от руснаците! Той има нужда от нас и сам го разбира!

Хес повтори казаното от Скарлет. Лудендорф щракна с пръсти по хайделбергски, както се правеше, когато нещо глупаво беше смях.

— Не се смей! Аз говорих с него, не ти! И парите са мои! Не твои!

Хес нямаше нужда да превежда. Лудендорф стана от стола си, не по-малко ядосан от Скарлет.

— Sag dem Amerikaner dass sein Gelt gibt ihm noch lange nicht das Recht uns Befehle zu geben.

Хес се поколеба.

— Хер Лудендорф смята, че вашата финансова помощ… не е тъй необходима в този си вид…

— Няма нужда да довършваш! Кажи му и той да върви по дяволите! Държи се точно както Райнхарт би очаквал от него! — Скарлет, който не се бе помръднал от мястото си, сега се отблъсна напред, и с лекота скочи и се изправи в цял ръст.

За миг старият интелектуалец Лудендорф се почувства физически застрашен. Нямаше вяра в мотивите на този невротичен американец. Лудендорф бе отбелязвал често пред Хитлер и останалите, че този мъж, който наричаше себе си Хайнрих Крьогер, бе опасен придатък на тесния им ръководен кръг. Но мнението му винаги бе пренебрегвано, защото Крьогер не само притежаваше видимо неограничени финансови средства, но и се оказваше способен да получи подкрепата, или поне интереса, на невероятно влиятелни хора.

Но въпреки това той му нямаше вяра.

Най-вече защото Лудендорф бе убеден, че този Крьогер е глупак.

— Мога ли да ви напомня, хер Крьогер, че владея прилично… един работен английски?

— Тогава защо не го използвате?

— Не смятам, че това е — как се казва? — изцяло необходимо.

— Необходимо е, дявол го взел!

Адолф Хитлер изведнъж плесна с ръце два пъти, отдавайки с това заповед за тишина. За Лудендорф този жест бе дразнещ, но респектът му от талантите на Хитлер — който граничеше със страхопочитание — го караше да преглъща подобни възражения.

— Halt! Beide!

Хитлер се отдръпна от масата, обръщайки гръб на всички останали. Изпъна напред ръце, после сключи пръсти зад гърба си. В продължение на няколко секунди не каза нищо, но въпреки това никой не нарушаваше мълчанието. Гьобелс, чиято любов към театрални ефекти бе огромна, наблюдаваше със задоволство ефекта, който мълчанието на Хитлер имаше върху останалите.

Лудендорф, от друга страна, приемаше играта, но с раздразнение. Този Хитлер, когото той познаваше, бе напълно способен да прави погрешни оценки. Имаше огромен може би размах и стратегия, но често вземаше решения, напълно хаотични в търсещото прагматизъм всекидневие. За съжаление ненавиждаше и разговорите по темата. Всичко това поставяше в трудно положение и него, и Розенберг, които знаеха, че всъщност те са истинските архитекти на новия ред. Лудендорф се надяваше, че в този случай Хитлер нямаше да пренебрегне верния му анализ. Като самия него Райнхарт бе юнкер — горд и непримирим. С него трябваше да се действа изкусно. Кой би знаел това по-добре от бившия фелдмаршал на имперската армия, принуден да опазва достойнството си след трагедията на поражението. Лудендорф го разбираше.

Адолф Хитлер проговори тихо.

— Wir werden wie Herr Kroeger sagt tun.

— Хер Хитлер е съгласен с вас, Крьогер! — Хес докосна ръкава на Скарлет, доволен. Арогантният Лудендорф вечно бе гледал на него с пренебрежение и това бе немалка победа над него. Наградата бе Райнхарт. Ако Крьогер се окажеше прав, Лудендорф щеше да стане за смях.

— Warum? Es ist sehr gefahrlich.

Лудендорф бе длъжен да влезе в спор, макар веднага да бе разбрал, че беше безсмислено.

— Sie sind zu Vorsichtig die unruhigen Zeiten, Ludendorff. Kroeger hat recht. Aber wir werden einen Schritt weiter gehen.

Рудолф Хес изду напред гърди. Погледна многозначително първо към Лудендорф, после към Гьобелс и побутна Скарлет по лакътя.

— Хер Хитлер казва, че нашият приятел Лудендорф е ненужно предпазлив. Прав е. Лудендорф е винаги предпазлив… Но хер Хитлер би искал да разгледа по-подробно вашето предложение…

Адолф Хитлер заговори бавно, но твърдо, завършвайки с апломб всяка немска фраза. Докато говореше, наблюдаваше със задоволство лицата на слушащите го. Когато стигна до финала на речта си, почти изплю последните думи.

— Da ist Montbeliard!

Оценката на всеки от останалите бе различна, но поставена под един общ знаменател — този човек бе гений.

Според Хес, заключението на Хитлер бе равносилно на неочаквано, бляскаво политическо прозрение.

Според Гьобелс, Хитлер бе демонстрирал още веднъж способността си да извлича капитал от основната слабост на опонента си.

Според Лудендорф, австриецът бе подел един посредствен замисъл, добавил бе към него част от собствената си решителност, за да изложи пред тях един пример за брилянтна стратегия.

Хайнрих Крьогер — Скарлет — проговори.

— Какво каза той, Хес?

Но този, който му отговори, не бе Рудолф Хес. Бе Ерих Лудендорф, който не сваляше поглед от Хитлер.

— Хер Хитлер, току-що… обедини военните зад нас, Крьогер. С това кратко изявление той спечели за нас подкрепата на неохотните прусаци.

— Какво?

Рудолф Хес се обърна към Скарлет.

— На генерал Райнхарт ще бъде заявено, че ако откаже да се подчини на нашите искания, представителите на Версай ще научат, че той тайно е преговарял за незаконни сделки. Това е самата истина. Монбелиар не може да бъде отречен!

— Той е юнкер! — добави Лудендорф. — Монбелиар е ключът, защото това е истината! Райнхарт не може да отрече нещо, което е направил! Дори и ако бъде изкушен да го направи — толкова много други знаят за това — фон Шницлер, Киндорф. Дори Круп! Райнхарт престъпва думата си! — изсмя се остро Лудендорф. — Святата дума на юнкер!

Хитлер се усмихна за миг и заговори бързо на Хес, посочвайки с глава към Ълстър Скарлет.

— Der Fuhrer ви се възхищава и цени вашия принос, Хайнрих — каза Хес. — Пита какво става с приятелите ни от Цюрих?

— Всичко протича според плана. Няколко грешки бяха поправени. Може и да загубим един от оставащите тринайсет… Но това не е загуба, той е крадец.

— Кой е той? — употреби Лудендорф твърде приличния си работен английски.

— Торнтън.

— Какво ще стане със земята му? — запита пак Лудендорф.

Скарлет, в момента Крьогер, погледна академичния Лудендорф, военния интелектуалец, с презрението, родено от богатството му.

— Смятам да я закупя.

— Това не е ли опасно? — погледна Хес към Лудендорф, който тихо превеждаше казаното от Скарлет за Хитлер. Видът и на двамата издаваше тревога.

— Съвсем не.

— Може би лично за вас не, мой смели млади приятелю — тонът на Лудендорф бе недвусмислено обвинителен. — Но кой знае къде ще се насочат симпатиите ви след шест месеца?

— Няма да приема подобни думи!

— Вие не сте германец. Тази борба не е ваша!

— Няма защо да бъда германец! И няма защо да се оправдавам пред вас!… Искате да сте без мен? Добре! Карайте без мен!… А заедно с мен ще си отидат дванайсет от най-богатите мъже на земята… Нефт! Стомана! Машиностроене! Параходи!

Хес вече не се стараеше да бъде тактичен. Погледна към Хитлер и вдигна отчаяно ръце.

Хитлер не се нуждаеше от време за размисъл, тъй като вече знаеше какво точно трябва да направи. Приближи се бързо до бившия генерал от имперската армия на Германия и го удари леко през устата с опакото на ръката си. Действието бе обидно — самата лекота на удара напомняше за това как малко дете се учи на дисциплина. Двамата мъже си размениха по няколко думи и Скарлет разбра, че старият Лудендорф бе остро и жестоко смъмрен.

— Моите мотиви изглежда предизвикват въпроси, хер Крьогер. А аз просто — как се казваше? — ви проверявах — вдигна той ръка към устата си. Споменът за нанесената му от Хитлер обида трудно можеше да се преглътне. Той с мъка потисна чувствата си.

— Колкото се отнася до имота в Швейцария, все пак, бях напълно искрен. Вашата… работа с нас е особено впечатляваща и е била без съмнение забелязана от мнозина. Ако покупката бъде проследена през вас до партията, това би могло — как се казваше? — да направи безпредметно цялото начинание.

Ълстър Скарлет отвърна с равнодушна самоувереност. Приятно му беше, когато можеше да постави интелектуалците на мястото им.

— Няма проблеми… Транзакцията ще бъде осъществена в Мадрид.

— Мадрид? — Йозеф Гьобелс не бе разбрал какво точно бе казал Скарлет, но градът Мадрид извикваше особени спомени у него.

Четиримата германци се спогледаха. Никой от тях не изглеждаше доволен.

— Защо смятате, че Мадрид е толкова безопасен? — Хес бе угрижен, че приятелят му може да е направил нещо прибързано.

— Папският нунций. Силно католически стил. Много далеч от всякакво подозрение. Доволни ли сте?

Хес автоматично повтори думите на Скарлет на немски.

Хитлер се усмихна, докато Лудендорф щракна с пръсти, този път с искрено възхищение.

— Как ще бъде постигнато това?

— Много просто. Съдът на Алфонсо ще разбере, че земята ще се купува с пари на руски белогвардейци. Ако не се направи бързо, капиталът ще бъде прехвърлен обратно в Москва. Ватиканът проявява разбиране. Както и Ривера. Това няма да е първият случай, когато извършваме подобна процедура.

Хес обясни на Адолф Хитлер, докато Йозеф Крьогер внимателно слушаше.

— Моите поздравления, хер Крьогер. Бъдете… предпазлив — Лудендорф бе впечатлен.

Внезапно Гьобелс заприказва бързо, размахвайки ръце в пресилена жестикулация. Всички германци се засмяха, но Скарлет не бе убеден дали грозният дребен фашист не се шегува с него.

Хес преведе.

— Хер Гьобелс смята, че ако кажете на Ватикана, че можете да лишите четирима гладни комунисти от самун хляб, Папата ще ви разреши да пребоядисате Сикстинската капела!

Хитлер прекъсна смеха им.

— Was horst du aus Zurich?

Лудендорф се обърна към Скарлет.

— Какво казвахте за нашите приятели в Цюрих?

— Според плана. До края на идния месец… или най-много след пет седмици, постройките ще бъдат завършени… Ето, ще ви покажа.

Крьогер се доближи до масата, изваждайки сгъната карта от джоба на куртката си. Разгъна я на масата.

— Тази дебела синя линия обозначава границите на събраните в едно имоти. Тази част… на юг е на Торнтън. На запад стигаме дотук, на север до Бааден, на изток до предградията на Пфефикон. Приблизително на всяка миля и четвърт има постройка, която събира по петдесет войници — всичко на всичко са осемнайсет. За деветстотин души. Основите са излети, водата тече. Всяка сграда прилича на плевня или хамбар. Ако не се влезе вътре, не може да се забележи никаква разлика.

— Отлично — Лудендорф постави монокъл пред лявото си око и погледна внимателно картата. Хес преведе казаното за любопитния Хитлер и скептично настроения Гьобелс. — Тези… граници между… Keserne… казармите… оградени ли са?

— Оградите са високи три метра и половина. Алармените им инсталации се захранват от генератори във всяка сграда. Патрули ще дежурят денонощно. Хора и кучета… Платил съм за всичко.

— Отлично. Отлично!

Скарлет погледна към Хитлер. Знаеше, че одобрението на Лудендорф никога не се печелеше лесно и въпреки неприятния сблъсък помежду им преди минута, Скарлет също така разбираше, че Хитлер ценеше мнението на Лудендорф може би повече от това на който и да е друг. Скарлет остана с впечатлението, че проницателният поглед на Хитлер, който в момента бе насочен към него, бе изпълнен с възхищение. Крьогер преодоля надигащата се у него еуфория от това и продължи.

— Курсовете на обучение ще бъдат кратки — всеки ще продължава по четири седмици с по няколко дни между тях за транспорт и настаняване. Всеки контингент ще бъде от по деветстотин души… В края на годината…

Хес го прекъсна.

— Prachtvoll! В края на годината ще имаме десет хиляди обучени мъже!

— Готови да тръгнат из страната като военни части. Обучени за бунтове и подстрекателство! — Скарлет бе готов да се взриви от енергията си.

— Това вече няма да е паплач, а основа на една елитна армия! Или може би нейният елитен корпус! — Лудендорф сам се заразяваше от ентусиазма на по-младия мъж. — Наша лична собствена армия!

— Точно така! Добре смазана машина, която ще се придвижва бързо, ще удря мощно и ще се прегрупира светкавично и незабелязано.

Докато Крьогер говореше, Лудендорф превеждаше думите му на немски за Хитлер и Гьобелс.

Но Гьобелс бе обезпокоен. Той проговори тихо, като че ли този Крьогер можеше да улови тайния смисъл на коментара му. Гьобелс продължаваше да го подозира. Този огромен, странен американец бе прекалено убедителен и твърде нехаен, въпреки трескавата му привързаност към идеята. И въпреки силата на неговите пари. Адолф Хитлер кимна в знак на съгласие.

— Много точно, Хайнрих — заговори Хес. — Хер Гьобелс е загрижен. Тези мъже в Цюрих, техните искания са толкова… неясни.

— Не и за тях самите. Много са точни дори. Тези хора са бизнесмени… А освен това и ни симпатизират.

— Крьогер е прав — погледна към Скарлет Лудендорф, знаейки, че Хес ще превежда на немски за останалите. Говореше докато мислеше, без да иска Крьогер да има време за отговори или коментари. Този Крьогер, макар и да не говореше техния език свободно, разбираше много повече, отколкото показваше, реши Лудендорф. — Стигнали сме до подписването на договорите, нали?… Наречете ги пактове, ако искате, та с разрастването на нашата мощ на политическата сцена на Германия нашите приятели от Цюрих ще имат известен… приоритет… Икономически приоритет… Решени сме на това, разбира се — в думите на Лудендорф нямаше и намек за колебание.

— Точно така.

— Какво ще стане, хер Крьогер, ако не спазим този ангажимент?

Ълстър Скарлет се замисли, отвръщайки на въпросителния поглед на Лудендорф.

— Ще завият като псета и ще се опитат да ни съсипят.

— Как?

— С всички възможни средства, Лудендорф. А техните средства са значителни.

— Това притеснява ли ви?

— Само, ако успеят… Торнтън не е единственият. Всичките са крадци. Разликата е в това, че останалите са и хитри. Те знаят, че ние сме прави. Че ще спечелим! Всеки иска да прави бизнес с победителите! Те зная какво правят. Те искат да работят с нас!

— Вярвам, че сте убеден в това.

— И още как! Помежду си ще управляваме всичко, както ние си знаем. Както трябва! Както искаме! Ще се отървем от боклука! Евреи, червени, гадните буржоа и блюдолизците им!

Лудендорф внимателно наблюдаваше самоуверения американец. Не бе сгрешил, че Крьогер бе глупав. Оценките му за по-низшия вид бяха емоционални, не се основаваха на твърдите принципи за чистотата на расата. Хитлер и Гьобелс също изпадаха в моменти на подобна сляпа ярост, но под нея имаше цяла пирамида от логика — те знаеха, защото бяха видели; бяха учили, както и Розенберг и самият той. А този Крьогер разсъждаваше като дете. Бе всъщност фанатик.

— Много сте прав в това, което казвате. Всеки разумен човек ще подкрепи своята раса… Ще прави бизнес с нея.

Лудендорф щеше да следи внимателно действията на Хайнрих Крьогер. Човек като него, изопнат като струна, можеше да донесе големи вреди. Той бе един ударен от треска клоун.

Но, все пак, техният двор имаше нужда от подобен шут. Както и от парите му.

Както обикновено, Хитлер бе прав. Не можеха да си позволят да го загубят за момента.

— На сутринта заминавам за Мадрид. Вече изпратих нарежданията във връзка с Торнтън. Всичко това не трябва да отнеме повече от две или три седмици, а после ще съм в Цюрих.

Хес преведе на Хитлер и Гьобелс казаното току-що от Крьогер. Der Fuhrer излая в остър въпрос.

— Кога можем да се свържем с вас в Цюрих? — преведе Лудендорф. — Планът ви, ако продължава както досега, изисква да поддържаме връзка с вас.

Хайнрих Крьогер замълча, преди да отговори. Той знаеше, че този въпрос щеше да бъде зададен пак. Задаваха му го винаги, когато отиваше в Цюрих. Той обаче избираше винаги уклончив отговор. Осъзнаваше, че част от тайнствеността и очарованието му се дължеше на това, че не издаваше с кои точно хора или фирми работи. В миналото оставяше но един номер на телефон или пощенска кутия, или може би името на един от четиринайсетте мъже в Цюрих с указания за използване на парола.

Но никога директно и открито.

Те не можеха да разберат, че самоличност, адрес, телефонен номер бяха без значение. Важна бе единствено способността да се постигне целта.

Цюрих разбираше това.

Онези голиати на най-мощния бизнес в света разбраха. Международните финансисти с техните заплетени лабиринти от машинации разбираха прекрасно.

Той бе успял.

Споразуменията им с появяващия се в Германия нов ред осигуряваше пазари и влияние, по-големи и от най-смелите им мечти.

При това никой не се интересуваше от това кой е той или откъде идва.

Но сега, в този момент, Ълстър Стюарт Скарлет разбра, че на тези титани на новия ред трябваше да се напомни за важността на Хайнрих Крьогер.

Щеше да им каже истината.

Щеше да изрече името на онзи човек в Германия, към когото се обръщаха всички, които се стремяха към власт. Онзи, който отказваше да говори, отказваше да се включва, отказваше да се среща с която и да е групировка.

Единственият човек в Германия, който живееше зад стена от пълна секретност. Пълна политическа изолация.

Най-страховитият и най-почитан мъж в Европа.

— Ще бъда при Круп. Есен ще знае къде да ме намери.