Робърт Лъдлъм
Наследството на Скарлати (34)

Глава 33

Името на мъжа бе Дейвид Хокууд и Кенфийлд веднага си спомни фирмения знак „хокууд“ — с малка буква „х“ — както го бе виждал на множество кожени изделия. „Хокууд ледър“ бе една от най-големите компании в Англия, изпреварвана само с една дължина от „Марк крос“.

Притесненият Бейзил поведе Кенфийлд в огромната читалня на своя клуб, „Найтс“. Избраха си два самотни стола до прозореца на Найтсбридж.

Уплахата караше Бейзил да заеква, а когато думите му тръгваха, фразите се изсипваха една през друга. Искаше му се да вярва, че младият мъж срещу него щеше да му помогне.

Кенфийлд седеше облегнат в удобния стол и не можеше да повярва на разказа на Хокууд.

Председателят на „Хокууд ледър“ бе снабдявал някаква малко известна компания в Мюнхен с дълга поредица от пратки с „дефектни“ стоки. В продължение на повече от година ръководството на Хокууд приемало загубите, доверявайки се на класификацията в графата „Дефектни“. Сега обаче, бяха наредили пълно разследване върху състоянието на заводите, даващи толкова много брак. Наследникът на Хокууд бе в капан. Пратките нямаше да могат да продължат за неопределен период от време.

Той умоляваше Матю Кенфийлд да прояви разбиране. Почти на колене молеше младия мъж да докладва и да потвърди неговата лоялност, но ботушите, коланите, кобурите трябваше вече да идват от някой друг.

— Защо носите тези копчета? — попита го Кенфийлд.

— Днес си ги сложих, за да напомнят на Бертолд за моя принос. Той сам ми ги подари… Вие не сте с вашите.

— Моят принос не е чак толкова голям.

— Моят — е! Не съм се скъпил преди, няма да се стискам и занапред! — Хокууд се наведе напред в стола си. — Настоящата обстановка не е променила с нищо отношението ми! Можете и това да докладвате. Проклети да са евреите! Радикали! Болшевики! Пръснати из цяла Европа! В заговор за унищожаването на всички прилични принципи, с които добрият ни християнски свят е живял от векове! Ще ни изтребят в леглата ни! Ще обезчестят дъщерите ни! Свърши се с чистите раси! Винаги съм го знаел! И пак ще помагам. Имате думата ми! Скоро ще имаме милиони на наше разположение!

Матю Кенфийлд изведнъж почувства, че му се гади. Какво, за Бога, бе сторил? Той стана от стола и усети, че краката му не го държат.

— Ще докладвам каквото казахте, мистър Хокууд.

— Свестен човек. Знаех си, че ще разберете.

— Започвам да разбирам — каза той и бързо се отдалечи от англичанина към арката на изхода.

Докато стоеше на тротоара под навеса на клуба в очакване на такси, Кенфийлд почувства, че се вцепенява от страх. Вече действаше в свят, който не разбираше. Сблъскваше се с гиганти, идеи и цели отвъд границите на неговото съзнание.