Джейсън Гудуин
Дървото на еничаря (96)

96.

— Avec permission^[1], сераскер. — Палевски протегна ръка, докато се покланяше. — Палевски, ambassadeur de Pologne^[2].

Сераскерът вдигна изненадано поглед. След това се усмихна учтиво.

— Enchante, Excellence^[3].

— Искрено се извинявам, че ви прекъсвам — продължи Палевски, — ала току-що забелязах нещо, което ми се струва твърде странно, и бих искал да чуя мнението ви.

— Mais bien sur^[4]. — Сераскерът не бе особено заинтересуван. Сигурен бе, че двамата с полския посланик определят като странни коренно различни неща. — Какво забелязахте, ваше превъзходителство?

Палевски прецени, че каквото и да каже, ще се стори смешно на турчина. Обърна се към събеседниците на сераскера.

— Бихте ли ни извинили? Ще ви отнема сераскера за не повече от минута. Моля ви, ефенди, доставете ми това удоволствие.

Мъжете направиха неопределен жест с ръце, ала не казаха нищо. Сераскерът премести поглед от тях към Палевски с нетърпелива полуусмивка.

— Както кажете, ваше превъзходителство — изправи се той. — Моля да ме извините, господа.

Палевски го хвана под ръка и го поведе навън.

— Нещо странно се случва в банята — започна той. — Първо затвориха, съвсем неочаквано, при това в четвъртък вечер. — Не пропусна да подчертае тази подробност, която отначало го бе изумила, тъй като от турска гледна точка бе нещо напълно неприемливо. — Предполага се, че почистват, ала само преди минута наблюдавах как някой размахва бяло знаме през отвор на покрива. Казвам знаме, защото не ми хрумва никакво друго определение. Заприлича ми на сигнал. А сега спря. Вижте сам, ефенди. Може да ви прозвучи странно, но наистина приличаше на знаме — сякаш някой подава сигнал, а сетне незнайно защо спря. Щях да отида сам, но тъй като ви видях… прецених, че ако вие попитате, ще ви обърнат повече внимание.

Сераскерът се намръщи. Това, разбира се, бяха пълни дивотии, а и каквото и да правеха в хамама, не му влизаше в работата… но пък полякът му се стори силно развълнуван.

— Единствено заради вас, ваше превъзходителство, ще отида да попитам — реши той с всичката любезност, която успя да призове.