Джейсън Гудуин
Дървото на еничаря (118)

118.

Яшим усети как настръхва, докато минаваше покрай войниците, седнали мирно на земята. Очакваше всеки момент да получи ново предизвикателство, да го забавят. Беше достатъчно някой да извика и всичко щеше да свърши.

Ето го и викът. Първо един, последван от втори. Мъжете наоколо се надигнаха.

Нито един обаче не погледна към него. Последва нов вик:

— Пожар!

Яшим се обърна и проследи протегнатата ръка на мъжа. Над главите им, зад силуета на голямата джамия небето бе озарено както в ранна утрин. На запад пламтеше зарево. И се надигаше над град Истанбул. Докато наблюдаваше, светлината пожълтя и затрепка.

Няколко секунди той остана като хипнотизиран.

Войниците около него изглеждаха напрегнати, посягаха към пушките в очакване на заповеди.

Яшим затича.