Джейсън Гудуин
Дървото на еничаря (84)

84.

— Да, карагьозите — продължи да се усмихва мило мъжът.

Това било значи, каза си Яшим. В същото време се оглеждаше, обзет от живо любопитство. Значи тук еничарите са провеждали вакхическите си ритуали. Пиене, жени и мистична поезия! Или може би са го използвали за нещо по-прозаично, като например място за уговаряне на сделки, където войниците, заловили се с алъш-вериш или занаят, са обсъждали състоянието на пазара и какво могат да изкопчат.

На пръв поглед тук нямаше нищо свято. Можеше спокойно да мине за склад, за какъвто го бе взел Яшим. Представляваше най-обикновена белосана стая, осветена от високи прозорци, с дървена маса в средата и пейки от двете й страни. Някой дори би го помислил за място за гощавки. Стените бяха наскоро белосани, ала бе мината само една ръка, защото изпод варта прозираха образи.

— Стените са боядисвани.

Дервишът кимна.

— Бяха много красиви.

— И защо ги скрихте? Светотатствени ли бяха?

— За нас, да. Карагьозите не са се страхували да изобразяват онова, което Господ е създал. Сигурно сърцата им са били чисти, затова. Ама тези изображения разсейваха и вярващите, и мен. Не че затова ги боядисахме. По-скоро ни се искаше да възвърнем старата чистота на текето.

— Ясно. Значи боядисването на стените на карагьозките текета е нещо ново. Първоначалният замисъл не е бил такъв.

Дервишът се замисли.

— Не знам. За нас нашествието на карагьозите беше промеждутък, който предпочитаме да не споменаваме.

Яшим вдигна поглед към тавана.

— Промеждутък ли? Май нещо не те разбирам.

— Прости ми — склони глава човекът. — Не поясних, затова сигурно нямаш представа, че това е насринско теке още от времето на въстанието на Патрона Халил. По онова време карагьозите станали много силни и им трябвало повече място, затова ние им го отстъпихме. Събитията в последните години — добави той замислен — ни позволиха да си върнем сградата, и както сам виждаш, покрихме рисунките.

Яшим го изгледа с недоумение. Въстанието на Патрона Халил бе избухнало през 1730 година.

— Искаш да кажеш, че това теке е било построено от твоя орден ли? Значи не е било карагьозко.

Мъжът се усмихна и поклати глава.

— Не. Виждаш, че има цикличност. Онова, което е отворено, ще бъде затворено.

Пет минути по-късно Яшим излезе на улицата.

На картата на Палевски, създадена от шотландеца Ингилиз Мустафа, старите текета бяха отбелязани съвсем правилно — за времето, когато картата е била правена. Карагьозите не ги бяха построили и това тук не бе от оригиналните четири текета.

По принцип, трябваше да е на прав път.

Яшим отново се замисли за малкото квадратче под старите византийски стени на града.

Представи си мястото. Джамията. Редицата магазини. Старият кипарис край каменната стена.

Текето беше там. Нямаше къде другаде да е.