Арнет Лем
Ангел на нощта (22)

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Алпин видя Малкъм, лейди Мириам, Саладин, Салвадор и Александър да вървят към портите на двора. Близнаците носеха фенери.

Към замъка се приближаваха двама конници с факли. Мъжете носеха отличителните знаци на клана Гордън. След тях яздеше червенокосият им главатар и воини от същия клан. Един от тези мъже привлече вниманието й. Русата му коса се подаваше изпод елегантно накривената шапка. Беше облечен като останалите, но изглеждаше не на място сред тях.

Алпин отново погледна към посрещачите. С изненада видя, че лейди Мириам беше застанала пред Малкъм и, изглежда, го умоляваше да стори нещо. Той беше бесен. Тя постави ръка на рамото му, сигурно за да го успокои. Лейди Мириам го пусна чак след като Гордън и хората му влязоха през портите и се насочиха към къщата.

Алпин отвори прозореца, но тропотът на конете заглушаваше думите на съпруга й. Посетителите слязоха от конете. Малкъм и останалите пристъпиха напред. Като стигна до мъжа с кривнатата шапка, Малкъм кимна много официално. Същото направи и Александър. Лейди Мириам се втурна напред, хвана ръката на младия джентълмен и го поведе към сградата.

По-объркана от когато и да било Алпин се втурна по стълбите. Чу, че лейди Мириам говори на френски, но толкова тихо, че не можа да различи думите. Чу се тропот на ботуши и по посоката на звука разбра, че се насочват към кабинета на Малкъм.

Докато вървеше по обратния път към стаята си, Алпин видя как дядо й излиза от апартамента си и се спуска по стълбите. Пазачът пред вратата й не й обърна никакво внимание. Тя влезе вътре и ядно залости вратата.

После отвори скритата в гардероба врата към тунелите и тръгна но коридора към извитите стълби, които водеха до първия етаж. В тунела беше на пост друг войник.

Алпин измърмори едно проклятие и се върна обратно. Взе да крачи нервно из стаята и да размишлява. Дядо й беше казал, че очаква Джон Гордън. Защо тогава пристигането му обезпокои толкова Малкъм? Не вярваше да беше заради прекъсването на любовните им занимания. Каква беше причината тогава? И защо и дядо й участваше в тази работа?

През следващия един час напрегнато мислеше. Често говореха за държавна измяна, но тя не беше наясно с шотландската политика, за да си направи изводи.

Като се чудеше дали Елана е още будна, Алпин махна резето от вратата. Отвори я. Коридорът беше празен. Къде бяха отишли стражите?

Почука на вратата на Елана и тя й отвори веднага.

— Какво става — попита африканката.

— Нямам представа. Помислих си, че ти може би знаеш.

— Мюсюлманинът не ми каза нищо друго, освен „ще се върна“. Проклета да е всеотдайната му душа.

Раздразнението на Елана често забавляваше хората в „Рай“. Те се кълняха, че яростта й придава повече царственост.

Алпин каза:

— Стражът го няма.

Елана пристъпи в коридора, повлякла Алпин след себе си.

— Шт — предупреди тя и заслиза на пръсти по стълбите.

Фоайето също беше празно.

Алпин бе обхваната от вълнение. Бягството се оказваше възможно. Една част от нея се бореше с това решение, умоляваше я да остане. Но гласовете на островитяните я зовяха. Освен това си спомни и за всичките лъжи, които й бе наговорил съпругът й. Може би щеше да се провали и това бягство, но беше длъжна да опита.

Дръпна Елана по-близо.

— Върви в кухнята да видиш дали Раби е там. Аз ще проверя в малката зала.

Очите на африканката се изпълниха с надежда.

— Може би ще си идем у дома.

— Може би.

 

 

Алпин и Елана стояха на палубата на търговския кораб „Британи Бил“. Нервните им погледи обхождаха пристанището на Тайнмаут. Лесно бяха избягали. Пълната луна ги съпровождаше по пътя към свободата и сега се отразяваше върху морската повърхност.

Сърцето на Алпин биеше до пръсване. Ръцете й стискаха перилата. Още малко и щеше да настъпи приливът и да настане часът за отплаване.

Щеше ли Малкъм да дойде за нея? Сигурно. Той й беше подарил сърцето си и я бе помолил за прошка. Беше я попитал защо се опитва да избяга от него. Този път наистина щеше да иска да узнае. Щеше да я изслуша, да я разбере и заедно щяха да отплават за Барбадос на сватбено пътешествие.

— Какво е това?

Гласът на Елана накара Алпин отново да погледне към пристанището.

— Не там. Тук, във водата.

Тя се обърна и видя една фрегата да се приближава към брега. На палубата имаше стотици войници в елегантни униформи. Гласовете им кънтяха наоколо, но нищо не разбра, понеже говореха на непознат език.

Докато ги слушаше, се сети, че й напомняха за един човек в Брайтън, който беше германец. Тя се наведе над парапета, за да ги огледа по-добре. На палубата видя офицер, чиято куртка беше окичена с медали. Чу го да казва нещо, вероятно даваше нареждания, после до слуха й достигна една дума: „Килдалтън, тук!“ и посочи с ръка към картата.

Килдалтън значи. Защо въоръжени германски войници ще искат да ходят в Килдалтън? Тя се уплаши. Чу как офицерът издаде някаква заповед. Отвориха трюма и изкараха коне на палубата.

В този миг си даде сметка, че бягството й беше прекалено лесно, като че ли Малкъм нарочно й беше предоставил възможност да се махне.

Джон Гордън беше дошъл посред нощ. Малкъм беше ядосан. Кой беше младият мъж с тях? Защо нямаше стражи никъде?

Надвисналата опасност стисна гърлото й с ледените си пръсти.

— Връщаме се.

— Какво? — каза Елана.

— Трябва да се върнем в Килдалтън.

 

 

Яростта на Малкъм се беше превърнала във възмущение. Той се облегна на стола и се загледа в мащехата си, която правеше своите дипломатически магии.

Чарлз Едуард Луи Филип Силвестър Казимир Мария, известен като Хубавия принц Чарли, се цупеше, отпуснал се грациозно в един от високите столове. Лейди Мириам беше показала цялото гостоприемство, на което беше способна. Гордън направо сияеше. Комин Маккей беснееше.

За доброто на принца лейди Мириам говореше на френски.

— Сигурна съм, Ваше кралско височество, ще разберете, че визитата ви, макар да ни зарадва, ни свари неподготвени.

За петнадесетте си години принцът беше доста разумен. Преценяващият му поглед прескачаше от Гордън на Маккей, после се връщаше върху лейди Мириам.

— Те ще ме подкрепят в планините.

Комин скочи на крака.

— Ще увиснете на бесилото, преди да стигнете дотам. Как можахте да дойдете в Шотландия само с Джон Гордън и дузина от хората му?

Принцът се усмихна.

— Но вие доведохте петдесет от вашите войници, за да ме ескортират.

— Не съм направил подобно нещо. Дойдох тук, за да намеря внучката си. — Изгледа многозначително Гордън. — Няма да позволя да ме подвеждаш, Джон, и да използваш момичето за целите си.

Момичето. Малкъм се почувства самотен. Мисълта, че тя беше далече и в безопасност, освен успокоение му причиняваше силна болка.

— Стига, джентълмени — намеси се лейди Мириам, — вече уредихте този въпрос. Доколкото си спомням, Комин, ти прие извиненията на Джон и му даде урок за начина, по който трябва да се ценят жените.

Дядото на Алпин седна, но не беше простил на сънародника си. Гледаше го с отвращение и погнуса. Толкова приличаше на Алпин, че Малкъм отново се натъжи.

Вратата се отвори с трясък и обектът на мислите му се появи.

Всички погледи се насочиха към нея. Малкъм скочи на крака.

— Малкъм! — Останала без дъх, Алпин се втурна към него. — Тук идват войници, германски войници. Дойдоха с кораб до Саут Шийлдз.

— Коя е тя? — попита принцът.

— Съпругата ми — отговори Малкъм.

— Момичето е моя внучка — заяви Комин Маккей. Малкъм улови ръцете й и ги разтри. Бяха измръзнали.

— Поеми си дъх, сладка моя. Майко, дай й нещо за пиене.

Лейди Мириам й наля бренди. Алпин отпи и каза:

— Защо тези войници идват тук? Какво сте направили?

Гордън изпсува. Принцът се скова от страх. Комин се обади:

— Казах ви, че нищо добро няма да излезе от това.

— Има много добро обяснение за пристигането на войската — изрече лейди Мириам.

— О, да! — възкликна Комин. — Дошли са за Хубавия принц и ще вземат за сувенири главите на всички ни.

— Принцът ли? — намръщи се Алпин. — Какъв принц?

— Нека ти представя Чарлз Едуард Стюарт — намеси се съпругът й, после каза на френски: — Милорд, запознайте се със съпругата ми Алпин Маккей.

— Разкажете ни за войниците — поиска принцът.

За изненада на Малкъм Алпин отговори на френски.

— Всъщност знам съвсем малко, Ваше кралско височество. Имат карта, но мисля, че не знаят къде точно отиват. Надявам се, че ще пристигнат няколко часа след мен.

Очите на Чарлз се разшириха от страх. Той внезапно заприлича на петнадесетгодишно момче, каквото всъщност беше.

— Какво да правя? — попита той Малкъм.

Малкъм нямаше намерение да предизвиква кралските войници. Може би някой ден щеше да се състои битката за трона, но не сега. Клановете все още воюваха помежду си. Докато не се обединяха, опитите да си върнат короната щяха да бъдат напразни.

Малкъм отиде до вратата и извика Александър.

— Изпрати конници по пътя за Саут Шийлдз. Искам да знам всяка крачка на кралските войници.

— Да, милорд. — Александър се обърна и излезе. Малкъм се обърна към принца:

— Трябва да се върнете в Италия.

Чарлз кимна.

— Но как да стане?

Лейди Мириам пристъпи напред.

— Лесно могат да ви разпознаят дори в дрехите на Гордъновия клан.

— Може да се маскира — предложи Алпин. Малкъм я притегли в прегръдките си, като благодареше на твърдоглавия принц, че му я е върнал.

— Какво предлага майсторката на дегизировката?

Тя се изчерви и му хвърли поглед, който обещаваше по-нататъшна дискусия, за което той мечтаеше. После огледа принца.

— Трябва бързо да ви махнем оттук. Какво ще кажете да се облечете в дрехите на икономката на лейди Мириам?

Войнственият принц едва не припадна от изненада.

— Не мога да пътувам, облечен в женски дрехи.

Лейди Мириам засия от щастие.

— О, можете. Това е най-безопасният начин. — Тя се обърна към Гордън. — Джон, върви в конюшнята и се погрижи каретата ми да е готова. — След като той излезе, тя каза на принца: — Елате с мен, Ваше Височество.

— Майко — извика след нея Малкъм, — нека го отведе Гордън. Прекалено опасно е.

— Не се безпокой. Попадала съм в най-различни ситуации.

— Не, аз ще отида с него.

— Стига, Малкъм. Със Салвадор се връщаме в Италия. Рибарите от Уайтли Бей с готовност ще ни откарат.

— Никога не съм печелил спор с тебе — изръмжа той. Тя изведе принца от стаята.

Комин се обърна към Алпин:

— Бих искал да знам какво правеше ти в Саут Шийлдз, момиче?

Тя се вкамени.

— Исках да се върна у дома, в Барбадос.

— Барбадос ли? — изненада се той. — Ти скоро ще се омъжиш, а и каза, че ще продадеш плантацията.

Малкъм искаше да я защити дори и с риск да я загуби.

— Тя е живяла щастливо там, преди да се намеся в живота й и да я накарам да сключи пробен брак с мене.

Брадата на дядо й затрепери.

— Ти си я накарал?

— Престанете да ми крещите на главата. — Алпин се дръпна настрани.

Младият мъж чувстваше, че животът му ще свърши, ако я изгуби. Тя го погледна. В очите й прочете болка и сила.

— Бях щастлива там. Тези хора ме обичаха и разчитаха на мене. Обещах им да ги освободя, Малкъм, и ще го направя, без значение как.

Това било. Лоялността я е подтиквала. Той я беше преценил абсолютно погрешно. Сега трябваше да поправи грешката си.

— Ще ни извиниш ли, Комин.

Дядо й я докосна по рамото.

— Тук също те обичат, момичето ми. Ще бъда до тебе, каквото и да се случи.

Усмихна му се с обич.

— Благодаря, дядо.

Възрастният мъж хвърли суров поглед на Малкъм и излезе от стаята.

— Този път ме остави да замина, нали? — попита тя.

— Да, но не го исках.

— Тогава защо го направи?

— Защото те обичам.

— Това не е единствената причина.

— Страхувах се за тебе.

— Заради този принц, нали?

Той се усмихна.

— Да. Той иска да започне война в Шотландия и да завладее короната.

Младата жена се намръщи.

— Мразя шотландската политика.

— И аз — призна Малкъм.

— Вярно ли е това?

— Имаш думата ми на Кар. Но се интересувам от политиката на Барбадос.

— Така ли?

— Да, след като ти се интересуваш.

Тя започна да крачи наоколо.

— Трябва да освободя робите.

— Ще го направиш. С какво да ти помогна?

— Би ли дошъл там с мене? Би ли ми помогнал да извоювам свободата им?

С тези въпроси Алпин отвори вратичка към бъдещето им. Той протегна ръка.

— Утре твърде скоро ли е?

Хвърли се в прегръдките му.

— О, Малкъм, ти ще харесаш всички в „Рай“. Само почакай, докато се запознаеш с Бампа Сам и останалите.

Слушаше я как говори с любов за островитяните. Никога преди не се беше чувствал толкова щастлив. Притисна я по-силно.

— Имам само едно възражение. Отказвам да кръстя първородния ни син Бампа Сам.

Смехът й начерта бъдещето им и прогони всички неприятности. Той си помисли за детето, което щеше да му роди. Представи си я как се грижи за него и го отрупва с любов и ласки. Никой мъж не бе имал такава превъзходна жена с очи като аметисти и със сърце, голямо като Шотландия.

— Ще се омъжиш ли за мене в църквата, Алпин Маккей? Ще стоиш ли до мене в добри и лоши времена?

Топлите й длани погалиха бузите му. Блестящите й очи го гледаха с обожание.

— Винаги ще те обичам, Малкъм Кар.

Тогава той я целуна и тази целувка беше предсказание за блестящо бъдеще, изпълнено със смях и стопляно от неугасваща любов.

 

 

Двадесет минути по-късно те стояха един до друг на двора. Каретата чакаше. Салвадор вече се беше сбогувал и седеше вътре. Наоколо обикаляха воини от рода Кар. Ездачите се връщаха един по един и докладваха за местоположението на кралските войници. Според последния доклад хесенците бяха тръгнали в погрешна посока.

Малкъм чу шумолене на коприна и се обърна. Мащехата му и хубавият принц се появиха на вратата на замъка.

Като видя гордостта на Шотландия, облечен в дрехи на камериерка и с перука на главата, Малкъм се чудеше дали да се смее, или да плаче. Един остър поглед от страна на мащехата му го предупреди да не прави нито едното, нито другото.

— Ела, майко — той й подаде ръка. Тя го прегърна.

— Не се тревожи, сине. Ще изпратя обратно Александър веднага след като се качим на някой кораб.

Малкъм я целуна.

— Обичам те, майко.

Тя погледна с обич към Алпин.

— Ще бъдеш ли тук като се върнем?

В погледа на Алпин се четеше неувереност.

— С Малкъм мислим да отплаваме за Барбадос. Той ще ми помогне да освободя робите.

Лейди Мириам стисна ръката й.

— Изчакайте ме. Искам да дойда с вас. Нямам търпение да се намеся в политиката на този остров.

Младата жена погледна към съпруга си за отговор.

— От тебе зависи, сладка моя.

— Ще чакаме — заяви тя.

Лейди Мириам ги целуна и се качи в каретата.

Принцът протегна ръка.

— До следващия път, милорд.

— До следващия път, милорд.

Шумолейки с полите си, Чарлз се качи в каретата.

— Чакайте! — Саладин изскочи отвътре, а след него тичаше Елана, вкопчила се в ръката му.

— Ти си един луд мюсюлманин. Принцесата на ашанти ти забранява да тръгнеш.

Разтревожен, Малкъм каза:

— Няма нужда да ходиш, Саладин. Хората са достатъчни.

— Заминавам по друга причина. Тази разглезена принцеса няма да се омъжи за мене, докато не погледне в очите баща ми. Ще го намеря!

Елана го прегърна.

— Нека боговете да са с тебе. Върни се бързо!

— Ще направя всичко възможно. — Той протегна ръка на приятеля си. — Пази я от неприятности, докато се върна.

Малкъм кимна. Мавърът се сбогува с любимата си и скочи в каретата.

Алпин постави ръка върху рамото на съпруга си.

— Няма ли да заподозрат нещо германските войници, като видят тук хората на дядо ми?

— Не и ако ги поканим на сватба.

Очите им се срещнаха.

— А ако кралят не разреши да се оженим?

— Тогава ще напуснем това място и ще отидем в Барбадос.

Тя обви ръце около кръста му и каза:

— Обичам те, Малкъм Кар.

Докато държеше в прегръдките си жената, която обожаваше, той се замисли за многото роли, които бе изиграла в живота му. Помисли си и за тези, които й предстоеше да изиграе. Пред тях се разкриваше блестящо бъдеще, бъдеще, изпълнено със спокойствие, разбиране и любов.