Арнет Лем
Ангел на нощта (17)

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Обичам те.

Застанала на пазара по-късно на същия ден, Алпин чуваше думите на Малкъм. Не обръщаше внимание на заобикалящите я. Всичко, което имаше значение, беше приповдигнатият й дух и ликуването на душата й.

Тези думи оживяваха. Станаха толкова реални, че й се искаше да ги сплете като венец от маргаритки и да ги окачи на вратите на замъка, за да можеха всички да ги видят.

За тези думи беше мечтала през целият си самотен живот. Те бяха едно обещание за сирачето, за отхвърленото дете, за самотната жена. Щяха да повлияят на бъдещето й и на още един живот, на живота на детето, което носеше.

Острата миризма на лука накара устата й да се напълни със слюнка и стомахът й да се свие. Сега й стана ясно защо беше станала толкова раздразнителна напоследък. Тя носеше детето на Малкъм.

След толкова превратности в живота си най-после усети солидна почва под краката си. Благодареше на съдбата, че я бе върнала в Шотландия. Беше щастлива. Имаше детето на Малкъм, любовта на Малкъм.

Вината помрачи щастието й. Той беше дошъл прекалено късно в живота й. Тя вече се беше обрекла на други хора. Но детето в утробата й щеше да има по-добър шанс. То нямаше да проси любов и сигурност. Това дете нямаше да гледа лицата на непознатите с надеждата да получи някоя усмивка, а вместо това да среща безразличие.

Пусна в кошницата си връзка лук и се премести на други изложени продукти. Тъкмо протягаше ръка към ябълките, когато забеляза, че е наблюдавана от група жени.

Познаваше ги: мисис Кимбърли, която им помагаше при печенето, мис Линдзи, неомъжената леля на Александър, Нел, жената на кръчмаря и майката на Дора, Бетси, която ръководеше пазара. Алпин не можеше да ги нарече приятелки. Те бяха шотландки, жестоки критици от миналото й. Но сега по лицата им се четеше само доброжелателство. Не можеше да повярва на очите си.

Бетси пристъпи напред.

— Толкова се радваме, че сте сключили пробен брак с лорд Малкъм. Той се кълнеше, че няма да се ожени, докато не намери перфектната съпруга.

Алпин се отпусна. Усмивките и загрижеността на тези жени бяха истински. Те дори бяха признали една истина за съпруга й. Та той е можел да се ожени за някоя благородничка от известен род, вместо това избра женитба по любов.

— Вие го направихте много щастлив, милейди — каза Бетси.

Мис Линдзи застана пред Бетси. Тя беше истинско олицетворение на стара мома.

— Бетси, засрами се. Защо притесняваш така Нейна светлост. — Тя направи един перфектен поклон. — Да не си помислите, че сме клюкарствали по ваш адрес. Просто говорехме колко много лорд Малкъм обича коблър.

— Коблър ли? — обади се Нел. — Ти говореше за…

— Както казах — прекъсна я мис Линдзи, — обсъждахме, че той много обича коблър. Нито една от нас не би се спряла да клюкарства колко се радваме, че избра вас, а не наследницата на Камърън.

Нел нетърпеливо се намеси:

— Племенникът ти каза, че високопланинците настояват за съюз с Границата. Лорд Малкъм трябвало да се ожени за момичето на Гордън. Нали и баща й дойде тук, или си забравила?

— Не съм забравила за посещението на Джон Годън. Неговите хора напълниха джоба на мъжа ти, толкова бира изпиха.

— Казвам ви — заяви Бетси, — че политиката не е занимание за дами.

Алпин веднага прецени, че има възможност да получи отговор на много въпроси. Обърна се към лелята на Александър:

— Много съм объркана, мис Линдзи. Защо на лорд Малкъм му е необходимо да се съюзява с някого?

— Защото някой ден проклетите якобити ще запалят нова война.

— Война ли?

— Да. Те все още искат на трона да седи Стюарт.

Ето каква била работата. Значи на Малкъм му трябваше съюз с някой северен клан. Нима любовното му признание беше само политическа маневра?

Мис Линдзи побърза да каже.

— Изобщо не мислете за тези от високите планини, милейди. Лорд Малкъм ги търпи само когато се налага.

— Но нали и Маккей са високопланинци?

— Разбира се — отвърна старата мома. — Те май са най-разумните от всички, според Александър. Но те нямат нищо общо с вас. Вие сте си наша, милейди. Познаваме ви от дете. Няма връзка между вас и онези Маккей от Високото, колкото и предимства да донесе този брак на лорд Малкъм.

О, имаше връзка, и то каква: Комин Маккей. Ето защо искаше да я свърже със семейството на баща й. Този факт помрачи радостта й. Любов. Беше глупачка, че повярва на това нежно чувство. Методите на съпругът й бяха същите като подбудите на бащиното й семейство. Искаха да я направят пионка в политическата игра. Трябваше сама да се погрижи за себе си. Трябваше да намери начин да си възвърне плантацията и да се махне оттук.

Напълни кошницата си с продукти, сбогува се с жените и пое обратно към замъка. Хората, покрай които минаваше, засвидетелстваха уважението си по един или друг начин. Тя им казваше по някоя добра дума, усмихваше се, но мислите й бяха другаде.

Ако женитбата й беше нормална, Алпин щеше да се втурне да намери Малкъм и да му съобщи радостната новина за детето. Още веднъж неговата нечестност я принуди да запази новината в тайна и да направи всичко възможно да се върне у дома.

Разочарована до дъното на душата си, потърси усамотение в дневната на горния етаж. Зае се с разни кроежи. Малко по-късно на вратата се почука.

— Влез.

Беше Елана. Очите й бяха пълни с мъка.

Като видя, че приятелката й е толкова разстроена, Алпин каза:

— Принцесата на ашанти има голяма неприятност.

— Бас държа. — На отговора му липсваше обичайната дързост.

Алпин забрави собствените си проблеми.

— Какво се е случило?

Елана заброди безцелно из стаята, като се чудеше накъде да гледа. Намери една кутийка с копчета и игли и затършува из нея. Когато убоде пръста си на една игла и, изглежда, изобщо не усети, приятелката й се разтревожи.

— Колкото по-скоро ми кажеш какво те тревожи, толкова по-скоро ще запееш по-добра песен.

Тя вдигна поглед.

— Не можеш да помогнеш на това глупаво момиче от острова.

— Моля те, Елана, кажи ми какво те тревожи.

— Този мюсюлманин ми прощава.

Младата жена се притесни.

— Да не си му казала за любовните билки?

— Никога, но ги изхвърлих. Прощава ми, че съм го принудила да пие.

— След като ти е простил, ти защо си потисната?

Сега, навела глава, Елана не приличаше на африканска принцеса.

— Тази жена доста много се страхува. Този мъж насади страх в душата ми. Сега боговете се смеят на тази принцеса.

— Съмнявам се боговете да ти се смеят, че си се влюбила. Струва ми се, че по-скоро се радват.

Тя взе бавно да върти глава.

— Принцесата на ашанти пее песен на съжалението.

— Саладин е чудесен мъж. Не е възможно да съжаляваш, че си се грижила за него.

— Никакви съжаления. Мъдрата кралица на Ашанти казва, че е по-добре да усещаш болка в сърцето, отколкото изобщо да не усещаш сърцето.

Алпин се съгласи.

— Мисля, че трябва да се прибираме у дома.

В очите на Елана проблесна вълнение и тя отново се стегна.

— Как ще си вземеш „Рай“ от шотландеца?

Тя й разкри плана си.

Приятелката й изненадано повдигна вежди и се усмихна.

— Ти си доста умна, бяла жена.

— Тази бяла жена е и бременна.

Остана с отворена уста. После през стиснати зъби изръмжа нещо, което можеше да бъде само някое негърско проклятие.

— Трябваше да ти дам отвара да се пазиш.

— Не. Искам това бебе.

— Шотландецът никога няма да ти позволи да заминеш. — Сложи ръка на устата си. — Тайната е моя и твоя, докато заминем. После ще кажеш на Бампа Сам и той ще бие барабаните за твоето дете. Старият Ромео ще му направи люлка. Маргьорит ще изгори клончета пред нейните богове на Асебу.

Всички приятели на Алпин щяха да се радват. Щяха да се суетят около нея, да я глезят и да се борят за правото да глезят и детето й.

— Надявам се, че ще го направят. Искам да приготвиш най-ценните ни неща. Трябва да сме готови, щом настъпи моментът.

— Кога заминаваме?

— Скоро, Елана. Много скоро?

— А пари за кораба?

Алпин се засмя.

— Като икономка на лорд Малкъм аз плащам надниците на хората. Дори собствената си заплата. А сега, Елана, мисля, че е време тази умна бяла жена да се разкраси за съпруга си.

— Бас държа.

 

 

По настояване на Алпин вечеряха в кабинета. След като се нахраниха, тя му наля чаша бренди и се настани на облегалката на стола му.

— Кога започва жътвата? — попита. Той изпъна крака и отпи от чашата.

— Следващата седмица, но не мога да кажа, че с желание чакам това.

— Имаш ли достатъчно хора за работата?

Хвърли й остър поглед.

— Алпин, изобщо не си въобразявай, че ще ти позволя да работиш на полето.

Да не би да подозираше, че е бременна, и да е загрижен за детето? Не. Просто беше твърдоглав, характерна черта, която добре познаваше.

— Да ми позволиш ли? Звучи твърде деспотично.

Той се усмихна.

— Наричай го както си искаш, но няма да отидеш на полето.

Не трябваше да се грижи толкова за нея, особено след като я бе примамил с тази женитба. Нямаше значение, че идеята беше нейна, тя имаше основание да се ядосва. Как иначе щеше да понесе лъжливите му обяснения в любов и как щеше да успее да изпълни мисията си.

— Но там ще мога да задоволявам глада ти.

Очите му се изпълниха с разбиране. Той погали бедрото й.

— Още едно обстоятелство, което ме кара да те желая още по-силно.

Докосването му събуди желанието й, но тя се пребори с него, като си припомни, че я беше излъгал.

— Малкъм Кар! Та ти можеш да превърнеш дори едно здрасти в неприлична дума.

— Самата ти се държа доста неприлично тази сутрин. Аз се оказах твоята вързана жертва, ако си спомняш.

Извърна поглед.

— Отвързах те преди…

— Преди да ме яхнеш и да ме яздиш до пълно изтощение само защото съм кротък.

Тя се засмя.

— Ако ти си кротък, то папата е евреин. Престани да променяш темата на разговора. Обсъждахме жътвата. Според счетоводните книги реколтата не е била богата миналата година.

— Как разбра това?

Тя се загледа в него. Щеше ли детето й да има такава великолепна коса? Щеше ли то да бъде пъргаво момченце, жадно за знания? А можеше и да е момиченце с кафяви очи и чаровната усмивка на баща си.

— Алпин?

— Понеже сравних цифрите от последните две години.

Започна да гали коляното й.

— Защо си правила това?

— Защото ме интересуваше. Освен това съм и твоя икономка.

— И моя съпруга.

— Точно така. Това, което засяга тебе, засяга и мене.

Той се усмихна и отпи от брендито.

— Тази година печалбата ще е по-голяма. Ще вземем доста пари и от добитъка.

Удаде й се възможност да подхване темата:

— Какво да нравя, ако някой дойде за добитък, докато те няма.

— Съмнявам се, но ако това стане, кажи му да се отбие след месец.

— Значи мислиш, че не мога да продам дори една крава.

Започна да вдига полата й над коленете.

— Мисля, че можеш да продадеш въглищна мина в Нюкасъл.

Ако притежаваше въглищна мина, нямаше да е бременна и влюбена в мъж, който я искаше само по политически причини.

— Опитваш се да ме ласкаеш, за да не ми поднесеш сватбен подарък.

Той бе направо шокиран.

— Знаех си, че искаш нещо друго от мене, а не подновяване на връзките със семейство Маккей. Какво е то?

Той искаше връзки с Маккей, а не тя. Следвайки плана си, младата жена се засмя.

— Шегувам се, Малкъм. Имам всичко, от което се нуждая, освен достатъчно работа.

— Това скоро ще се промени. Всички ще имаме достатъчно работа.

Намекваше за жътвата.

— Не и за мене. Всичко, което ще трябва да правя, е да готвя и да връщам купувачите на добитък. — Щракна с пръсти. — О, щях да забравя. Щеше да ми показваш някакво писмо от Кордингтън. — Надяваше се той да се хване на въдицата.

— Какво общо има това с работата, която искаш да си намериш?

— Ами… Понеже знам повече неща за плантацията, би могъл да ми я дадеш като сватбен подарък.

Ръката му престана да се движи.

— Защо искаш това?

Лесно се говореше откровено.

— Там ме отгледаха, Малкъм. Познавам робите така, както ти войниците си. Не бих се примирила, ако новият собственик ги третира зле.

— Те обичаха ли те?

— Много, и се страхувам, че един непознат би се възползвал от това. Не можеш да си представиш колко лошо се отнасят с робите.

— Тогава ми разкажи.

Тя му разказа за всички страдания на тези нещастни същества със страст, на която беше способна само нежната й душа.

— Ти никога не би оставила едно същество да страда, нали Алпин?

Не обърна внимание на думите му.

— Има и друга причина да искам плантацията. Винаги съм била бедна роднина. Искам да имам нещо свое. Искам да участвам в брака ни наравно с тебе. Някога ми каза, че ти си роден богат, а аз бедна. Не те обвинявам за това, но не искам да се чувствам като просякиня.

Около него се спусна чудно спокойствие.

— Значи вече не ме обвиняваш за произхода ми.

— Да не би да наричаш тазсутрешния епизод с връзването обвинение?

Той се засмя.

— Не. Това, което ми каза, е вярно и ще ти дам „Рай“ като сватбен подарък.

Наложи се да прехапе устни, за да не закрещи от радост. С документите в ръце щеше да се върне в своето убежище. Никой нямаше да може да я спре. Никой нямаше да има право да й отнеме собствеността. Щеше да отгледа детето си там. Малкъм можеше да се ожени за някоя шотландска наследница.

Изпита ревност при тази мисъл.

— Вероятно някой ден ще имам дъщеря. Плантацията може да бъде зестрата й.

Той скочи от стола, като едва не я събори на земята.

— Много рано е да говорим за това.

Запази равновесие и се втренчи в него, смаяна от странното му поведение. Изглеждаше далечен, също като семейните портрети на стената.

Накрая тя каза:

— Но въпросът за децата е важен. А ако не забременея? Ти си длъжен да осигуриш наследник на Килдалтън. Тогава какво ще стане с мен?

Той се обърна с лице към нея.

— Не е нужно да обсъждаме това сега.

— Напротив.

— Остави това, Алпин!

Озадачена от силния му гняв, реши да му говори разумно:

— Виж, Малкъм, ако имам собствени средства, няма да е нужно да се притесняваш за мене.

— Под средства имаш предвид парите от продажбата на плантацията ли?

Нямаше намерение да продава, но не беше необходимо той да знае това. Само да подпише документите и щеше да си отдъхне. Щом започнеше жътвата, Алпин щеше да е на път за вкъщи. Почти беше постигнала целта си, затова каза:

— Да. За мене е много важно да имам собствени средства. Разбираш ли ме?

— Да. Не трябва да се чувстваш като бедна роднина в тази женитба.

Всъщност се чувстваше като пионка, но нямаше да му каже това.

— Ще подпишеш ли документите сега? Така ще мога да отговоря на писмото на Кордингтън още утре. — Ако не можеше да измисли начин да избяга бързо, щеше наистина да напише писмо, но до губернатора и да го информира за прехвърлянето на собствеността в нейни ръце, както и за скорошното й завръщане на острова.

— Щом това те прави щастлива, Алпин, ще го направя. — Малкъм излезе от стаята.

Толкова беше развълнувана, че не можеше да помръдне. Душата й ликуваше. Сега разбра, че изобщо не я интересуваше къде крие книжата, въпросът беше да ги донесе.

Той се върна с кутия под мишница. Дървената повърхност беше богато украсена. Настани се зад писалището и й подаде писмото на Кордингтън, после започна да пише официалния документ за прехвърлянето. Изглеждаше притеснен, но тя нямаше време да се занимава с настроението му.

Според Кордингтън нещата в плантацията вървяха добре под ръководството на Хенри Фенуик. Алпин изпита облекчение.

След като приключи с писането, той й подаде перото и попита:

— Защо си нервна?

— Защото никога не съм притежавала нищо.

— Е, сега притежаваш. — Усмихна се насила, а гласът му беше напрегнат.

Подаде й документите. Алпин ги пое и ги остави настрани, въпреки че й се искаше да ги закачи на гърдите си и да затанцува с тях.

— Алпин, има нещо, което искам да ти кажа. Изглеждаше толкова сериозен.

— Не сега, Малкъм. Нека отпразнуваме нашата женитба.

Потропваше с крака, сигурен знак, че е притеснен.

— Това, което имам да ти кажа, е важно за женитбата ни.

— По лицето ти личи, че новината е лоша. Остави я засега. Моля те! Нека празнуваме!

Сърцето й щеше да изскочи от радост. Тя седна на килима пред камината.

— Ела! Седни до мене и донеси брендито. Искам да ми разкажеш за добитъка, който продаде днес.

— Ще те отегча до сълзи, Алпин.

Изглеждаше отдалечен на мили от нея. Решена да го развесели, тя каза:

— Разкажи ми тогава как Саладин възнамерява да си върне ятагана.

— Макгинти никога не е имал намерение да го задържи. Просто се е страхувал Саладин да не го използва. Господи, та той беше толкова пиян!

— И ти също.

Погледна я предизвикателно.

— Не чак толкова.

— Не разбира се. Ти винаги се препъваш по стълбите и заспиваш облечен.

— Ти свали ли дрехите ми?

— Да, и ми отне доста време да те разголя.

— Това кога стана, преди или след като ме завърза?

— Няма да ти кажа.

— Мога да те принудя.

— И как?

Той я взе в скута си и прошепна в ухото й:

— Ще започна с пренасянето ти горе и свалянето на дрехите ти.

Желанието се плъзна в тялото й. Скоро щеше да го напусне. Защо да не се наслаждава на страстта, докато може? Тя обви ръце около врата му.

— Хайде да спим тук. Тук не можеш да ме бутнеш от леглото.

— Съжалявам, Алпин.

— Извинението ти се приема. Само заключи вратата.

— Никой няма да влезе, без да почука.

— Никой ли?

— Никой, освен членовете на семейството ми, но за тях не е нужно да се тревожим.

После я целуна. Устните му бяха меки и настойчиви, ръцете му силни, а в прегръдката му се чувстваше като в люлка. Целувката събуди нова интимност, състезание, породено от две души, търсещи единение във времето и пространството. Тогава усети познатия копнеж, който, изглежда, завинаги я свързваше с него. Тя зарови пръсти в косата му, за да запомни завинаги усещането, опипа високото му чело, слепоочията. Въпреки нарастващото желание, въпреки че предвкусваше удоволствието, което щяха заедно да изживеят, мисълта за детето, създадено от любовта им, не я напускаше.

Вложи цялата си страст в силната прегръдка. Започна да целува лицето, врата, ушите му.

Дишането му се ускори. Притиснал лице до бузата й, каза:

— Ако подаръкът ми е събудил у тебе такова съпружеско себеотрицание, бъди сигурна, че всеки ден ще ти дарявам по нещо.

— Не е заради щедростта ти, а заради тебе. Моля те, люби ме, Малкъм!

Той простена и смъкна дрехите й с опитността на мъж, който няма време за губене. После я положи на мекия килим. Съблече се и легна до нея. Устните му поеха зърната на гърдите й. Тя затвори очи от удоволствие. После погледна набъбналата му мъжественост. Погали го нежно. Прокара ръка нагоре и надолу, след което леко го драсна с нокти.

Той въздъхна и обсипа с целувки тялото й. Ако беше възможно, никога не би облякъл дрехите си отново. Щеше вечно да лежи, притиснат между бедрата й. След като ръката му я подготви да го приеме, той започна да я люби по начин, който тя дори не си бе представяла и който направи от досегашната им физическа любов само детска игра.

Заспа в ръцете му. Бяха покрити само с фустанелата му.

 

 

Малкъм усети в съня си нещо мокро по бузата си. Инстинктивно вдигна ръка. Алпин лежеше до него свита на кълбо. С гърба си усещаше твърдия под в кабинета. Чу познато скимтене и усети движение в стаята.

Щракна огниво. Видя светлина върху бюрото си, последвана от ахване на жена. Той надигна глава и впери поглед в кучето. Когато забеляза жената, която застана пред него, силно се развълнува. Беше лейди Мириам Макдоналд Кар. Сините й очи излъчваха майчинска ярост.

— Дано това голо момиче не е Джейн Гордън.