Кристина Дод
Моята любима годеница (22)

22

Уилям се изкачи на терасата пред къщичката за гости. В гневен изблик той захвърли сакото си на дървения под, разкъса жилетката си и я метна на парапета. Отиде до вратата, вдигна ръка, за да почука — и застина.

Това, което възнамеряваше да извърши, не подобаваше на мъж, горд с честта си. Младата жена не заслужаваше да бъде покварена от работодателя си независимо от лекотата, с която раздаваше целувки на когото падне.

Уилям сведе ръка.

На него, поправи се той. Само на него. Трябваше да изпитва срам, задето я беше целунал, и още по-голям срам, задето толкова се гордееше с отклика й.

Неопитният й, несръчен отклик.

Тя определено не показваше признаци за принадлежност към породата на светските дами. Дори ясно изразяваше презрението си към онези жени, които се въртят около съпрузите си и им правят мили очи пред хората, а насаме не ги имат за нищо.

Уилям отиде до парапета и толкова здраво се хвана за перилата, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Но той искаше Саманта. Всяка частица от тялото му, от разума му, от душата му повеляваше да я вземе, да я направи своя. Мечтаеше за нея — за русите й коси, разпилени по възглавницата, за сатенено гладката кожа на раменете й под устните му, за това как ще я обладава отново и отново. Мислите му бяха безумни, диви, сякаш тя беше враг, който трябваше да бъде победен и наказан. Той искаше да я научи къде е мястото и — в леглото му.

Уилям заби юмрук в перилата. Дяволите да я вземат!

Той беше културен човек, войник, който беше видял твърде много по време на пътешествията си около земното кълбо, мъж, който се гордееше с напредничавите си възгледи. Трябваше да се вгледа в Саманта и да си припомни нежността й към децата му, вежливостта й със слугите му, възпитанието, което демонстрираше с гостите му.

Вместо това си спомняше как тя открито му се присмиваше, с каква съобразителност го предизвикваше, походката й на пантера, мириса й на жена. Към нея изпитваше водовъртеж от чувства — стихийни, груби, примитивни. Той нямаше власт над себе си.

Зад гърба му се чу трясък и той се обърна, за да види как Саманта изхвърча от къщата. Тя толкова силно затръшна вратата, че тя подскочи и отново зейна. Младата жена се обърна с ръмжене, за да я затвори както трябва.

Това му стигаше.

Видът й, звуците, които я придружаваха. Устните му бяха пресъхнали, гласът му излезе нисък и мрачен:

— Саманта.

Тя замръзна на място и полекичка се обърна към него. На терасата беше тъмно. Перденцата приглушаваха светлината от огъня, който гореше в камината, покривът скриваше месечината, но Уилям виждаше очертанията на напрегнатото й тяло върху белосаната стена. Тя беше с дрехите си от бала, ръцете и шията й бяха голи и съвсем бели. Тя се втренчи в него невярващо и гърдите й се надигнаха и отпуснаха тежко.

— Ти. Как смееше да идваш тук при мен?

И тогава се втурна точно срещу него, като стрела. Той се приготви за атака.

Тя сграбчи реверите на сакото му, дръпна го към себе си и плени устните му.

Уилям чу почти физически как самообладанието му се разпада.

Тя притисна устата си към неговата, накланяйки носа си както той й беше показал, и захапа долната му устна. Нежно, и все пак с агресивност, от която косъмчетата на тила му настръхнаха.

По дяволите, той със сигурност не я беше научил на това!

Но нямаше да й се даде без борба, не и когато желанието — кървавочервеното, заслепяващо желание — бушуваше в тялото му. Той седна на парапета и разпери крака, за да има стабилна опора. Хвана с две ръце главата й, нагласи я както му беше удобно и вкара езика си вътре. Вкуси изненадата й, мимолетната й съпротива, след което възбудата й се надигна.

Тя му се отдаде докрай. Опита се да го погълне, влизаше в сражения с езика му, ръцете му, краката му; отговаряше на всяка негова маневра. Плъзна длани по раменете му, нарочна ласка, която остави пътека от огън по кожата му.

Уилям гризна устните й и ги близна многократно с език, какъв балсам за душата й. Саманта се намести между краката му и се притисна в него. Гръд до гръд. Пожар до пожар.

Гърдите и се търкаха в неговите и той поиска… всичко. Сега. Сега. Уилям се изправи.

Тя изскимтя, когато той прекъсна целувката.

Уилям я прегърна и обхвана с длани талията й и я избута към къщичката. Тя се озова притисната между снагата му и стената. Саманта сграбчи ръцете му и се заизвива — не за да избяга, а в котешка покана той да гали тялото й.

Уилям изпълни желанието й, отърквайки се в нея, мъчейки се да задоволи паренето в слабините си, което тя беше предизвикала с премрежения си поглед и надменна устица, с гладката си кожа и с тялото си, реагиращо с такава гъвкава чувственост. Ръцете му се плъзнаха нагоре и откриха… боже господи, тя нямаше корсет! Нямаше корсет! Нямаше ризка. Само един тънък слой коприна го делеше от голата й кожа, която той много скоро щеше да помилва. Уви, не достатъчно скоро.

Той обхвана с шепи гърдите й, те бяха толкова пълни и сочни. Толкова чувствителни, ако съдеше по шумното й ахване.

— При мен ли идваше? — Уилям не позна собствения си глас в басовото ръмжене, което се изтръгна от гърдите му.

Саманта се облегна на стената с отметната назад глава и оголена шия, същинско олицетворение на жена в пламъците на екстаза.

— Какво? — задъхано попита тя. Гласът й също звучеше чуждо. — Какво каза?

— Мен ли щеше да търсиш?

Саманта не отговори, а замята глава напред-назад.

— Саманта. — Болеше го, че трябва да направи крачка назад, но просто трябваше да знае. — Отговори ми.

Тя го сграбчи и го придърпа към себе си.

— Да. При теб. Искам те.

Той я възнагради като потърка с палци зърната й.

Тя го възнагради с моментална реакция: зърната й щръкнаха, а от устните й се откъсна сърцераздирателен стон.

Блестящата гладка кожа на врата й го примамваше и той положи устни върху него, жаден за сладката й сметанова мекота. Тази жена го опияняваше.

— Знаех че съм загазил… в първия миг… в който те зърнах на пътя.

Тя се засмя с неподправено удоволствие — топъл, дрезгав смях.

— Ти ме изплаши едва ли не до смърт.

— Виж ти, нямаше да се сетя. — Той неловко се замота с копченцата по гърба на роклята й, беше загубил обичайната си сръчност — или просто беше толкова отчаян, че не можеше да… готово! Три поредни копченца бяха преодолени, достатъчно, за да измъкне ръкавите й. — Ти хич не ми се даде.

Тя се хвана за раменете му и изви гърба си назад, за да му помогне.

— Мислех си, че искаш да откраднеш чантичката ми. Обещай ми…

Сега разкопчаването вървеше по-лесно и корсажът й се смъкна до кръста.

— Обещай ми, че ще се пазиш… да не те убият.

— Не. Не, няма да ме убият.

Уилям щеше да каже още нещо, но гърдите й напълниха шепите му — кадифено нежна кожа, увенчана със стегнати връхчета, зрели като малини. Той ги претегли с длан и въздъхна от наслада. Ръката му обви гърба й, повдигайки я нагоре, и устните му уловиха безценните плодчета.

Саманта изписка — несигурно и сподавено. Уилям продължаваше да смуче розовите пъпки и от гърдите й се изтръгна стон. Снагата й започна да трепери в прегръдките му, ръцете й милваха главата му, отмятайки назад кичурите коса от челото му.

— Уилям… Уилям, моля те.

Седмиците, в които можеше само да я гледа, нощите, прекарани в мъчителен копнеж по нея, го доведоха да лудост. Той завъртя език около зърното й, покривайки розовата му пъпка с изкусителни милувки и приложи целия си контрол, за да обуздае бушуващата страст, които действията му предизвикаха у Саманта. Уилям искаше да се смее с нея, да танцува с нея… да се потапя в дълбините й, докато тя не го признае за свой единствен повелител. Искаше да я люби, докато необузданата дивачка в нея не излезе наяве.

А тя… малката вещица, искаше той да загуби власт над себе си, докато не полудее като нея от неудовлетворено любовно терзание.

С ловко движение на ръката, Саманта смъкна коприненото шалче от врата му и го захвърли настрана. Неловко смъкна яката му и тя последва съдбата на шалчето. Пръстите й разтвориха широко ризата му и ръцете й се плъзнаха под нея, по голата му плът.

Ръката й… върху него.

Уилям почти забрави да диша. Той лекичко захапа зърното, което беше едновременно заплаха и удовлетворение.

От устните й се изтръгна накъсан стон и тя обви с крак кръста му.

Ако нищо не стоеше помежду им… ако панталоните му ненадейно бяха изчезнали и полите й бяха запретнати… той щеше да бъде в нея. Членът му щеше да проникне в отвора между бедрата й, за да стигне до самата й сърцевина. Тласъците му щяха да я галят отвътре, да накарат утробата й да тръпне от удоволствие. Щяха да изтръгнат от нея идеален отклик. Ако нищо не стоеше помежду им.

Ръцете й преднамерено се спуснаха надолу и се сключиха около панталоните му. Пръстите й го погалиха, докоснаха хълбоците му, корема му… божичко. Тя намери вкаменения му член и нежно го помилва. От тази дързост сърцето му спря да бие. А също и от невероятната мекота на докосването й. В случая нямаше никакво значение, че панталоните му притъпяват усещането, или че бельото му стои между него и екстаза, или че неопитните й ръце не знаят как най-добре да доставят удоволствие на един мъж. Тя му принадлежеше. Неговата жена. Неговата половинка. Той я чувстваше своя с глъбините на цялото си същество.

Уилям я прикова към стената и улови няколко от полите й, повдигна ги и пак повтори. Разтвори с коляно краката й и в постъпката му нямаше никакъв финес или изтънченост. Той се готвеше да я завладее… задавеният й вик не изразяваше протест, а само изненада. Той плъзна ръка нагоре по бедрото й, за да открие… не биваше да се изненадва, че под фустите си тя е гола, че краката й са дълги, гладки и съблазнителни.

Той се разсмя на висок глас. Триумфът му намери израз в неудържимо веселие. Тя се беше надявала да го обезкуражи, а вместо това беше поощрила най-безочливия му ход. Той плъзна крак нагоре, докато Саманта не се озова яхнала бедрото му. Тя ахна и се опита да стъпи на пръсти, да се откъсне от клещите на хватката му. Той й се противопостави без да спира действията си, притискайки коляното си към стената, накланяйки се по такъв начин, че най-чувствителните части от тялото й да се търкат в мъжествеността му.

— Уилям — прошепна тя с треперещ глас. — Недей.

Той отново се засмя и се пресегна между бедрата й. Откри къдравите кичурчета, зарови пръст по-дълбоко и я докосна. По най-чувствителните гънки. По уязвимото възелче, което можеше — щеше — да й достави най-невероятно удовлетворение. Той разтвори с пръсти гънките, така че между нея и удоволствието да няма никакви прегради.

— Уилям — ръцете й се забиха в раменете му. — Моля те.

— „Уилям, не“?, или „Уилям, да“? — попита той и вдигна още по-нагоре бедрото си. Улови голото й дупе и започна да я движи напред-назад, давайки възможност на тялото й да установи контакт с повърхността на крака му.

Саманта не може да се измъкне от този капан. Опита се, бог й беше свидетел. Блъскаше се в стената. Удряше гърдите му. Опита всичко и най-накрая се предаде.

Както Уилям инстинктивно се беше досетил, когато Саманта правеше нещо, тя го правеше докрай, без задръжки или ограничения. Тя отметна глава назад и го хвана за ризата. Дишането й беше остро и накъсано. Докато Уилям я придържаше с ръка на кръста й, тя се разтресе от тръпките на приближаващия оргазъм. Когато екстазът я връхлетя, тя закрещя и Уилям трябваше да покрие устата й със своята, за да заглуши стоновете й. Ако в този момент някой се разхождаше в градината би разпознал безпогрешно виковете на жена в плен на любовното удоволствие.

Той желаеше да я защити и същевременно искаше да изпъчи гордо гърди и да покаже на света, че той е довел Саманта до върха. Против волята й. Че е подчинил жената, която предизвикваше — ни по-малко, ни повече — самата му същност.

Държейки топлото женско тяло в прегръдките си, Уилям отпусна крак. Обгърна я плътно и я целуна я по челото, горд от любовните си умения, които така блестящо беше демонстрирал. Самият той може и да беше полумъртъв от желание, но я беше превел над ръба.

Тогава усети как пръстите й подръпват панталоните му. И гащетата му. Някакси тя беше успяла да го разкопчае и сега… Уилям затаи дъх. Не му достигаше въздух. Тя беше успяла да проникне под дрехите му… и да улови в ръцете си напращялата му мъжественост.

Никоя жена не беше правила това преди. Никоя жена не го беше държала, обсипвайки го с нежни и провокативни милувки. Пръстите й се плъзнаха по цялата дължина на щръкналия му пенис, проследявайки с интерес всяка набъбнала веничка, докато той едва се удържаше. Тя прокара пръст по главичката на члена му и за един невероятен момент той щеше да експлодира в ръката й, но в последния момент Уилям се овладя, без сам да знае как.

— Не знаеш какво правиш.

— Не, но ми харесва. — Гласът й беше дълбок и пресипнал, като на задоволена от любовника си жена.

Уилям все още държеше голото й дупе. Щеше да я задоволи, и още как! Той промуши ръка между бедрата й, разтвори гънките й и с пръсти откри влажния й отвор.

Тя инстинктивно се дръпна и потрепери. После го сграбчи по-здраво и от преди.

Той плъзна пръст в сърцевината й. От устните й се откъсна стон и тя отново се опита да обвие крак около кръста му.

— Дотук съм — реши той. — Не мога вече.

Искаше да се зарови между бедрата й. Искаше я сега. Той я подпря на стената: един мъж и една жена. Оголената му мъжественост се притисна в нея и той разтвори с два пръста гънките на нейната женственост.

— Боли ме — оплака се тя.

Вместо отговор Уилям повдигна брадичката й със свободната си ръка и я целуна. Устата му я опустоши. Саманта нямаше време за отдих и размисъл, но не се отдръпна. Не и тя. Никога.

Уилям го знаеше.

Вместо това тя отговори на целувката му, дръзко и необуздано, и се притисна още повече към тялото му. Те бяха толкова близо един до друг и разкраченият му стоеж показваше, че той е готов да се гмурне в нея…

За момент не се случи нищо.

Той вкара само главичката на члена си, колкото да я разтегне и да я подготви за по-нататък.

Това беше началото на обладаването, срещу което и двамата се съпротивляваха от първия миг, в който се срещнаха.

Съпротивляваха се срещу неизбежното.

И двамата спряха да дишат, спряха да се целуват. Погледите им се срещнаха в мъждивата светлина, на която не можеха да различат нещо повече от смътните очертания на лицата си. Но повече не им беше нужно. Саманта раздвижи хълбоци, бавно подканяне, което го притегли малко по-навътре и което предизвика болезненото й възклицание.

— Знаеше, че ще те заболи — прошепна Уилям в ухото й.

— Да. Знаех, че ще ме нараниш.

Това не бяха думите му, но тя отново раздвижи хълбоци и той не можа да намери точните думи, с които да състави въпрос. Връхлетялото го усещане беше всичко, за което беше мечтал някога. Тя беше коприна и пясък, топла и стегната. Той искаше да проникне в нея и да остане там. Искаше да свърши бързо, за да започне отначало. Жегата й го обгръщаше изцяло и разтапяше късчетата лед в дълбините на сърцето му. За пръв път от твърде много години Уилям се чувстваше цялостен. За бога, та той се чувстваше цялостен за пръв път в живота си!

Откъм имението се разнесе бурен смях.

Не биваше да се слеят тук. Уилям вдигна глава и се огледа:

— Трябва да се преместим.

— Не искам. — Тя го обля със соковете на възбудата си. Уилям все още пазеше частица от здравия си разум, ако въобще можеше да се говори за разум в момента.

— Ще ни хванат. В къщата. — Той я вдигна, пъхвайки ръце под дупето й.

Тя обви крака около кръста му и се наниза до корена на огромния му пулсиращ член.

Девствената й ципа се разкъса и тя нададе вик — на гняв, на болка — и заудря Уилям по раменете:

— По дяволите! — Тя ругаеше като войник, докато мускулите й се отпускаха, за да го приемат.

Уилям беше обзет от внезапен, непреодолим изблик на желание, който го накара да забрави нуждата от усамотение, нуждата от дискретност. Всяка друга нужда, освен тази, която крещеше за удовлетворение. Той използва стената като опора и бавно излезе от нея… почти докрай, и пак се плъзна във влажната й мекота. Повтори и потрети движението. Дъхът на Саманта свистеше накъсано в нощния въздух:

— Уилям. Господи! Уилям!

Това не бяха думи на жена, която изпитва болка, но и да бяха, Уилям беше напълно безсилен да стори каквото и да било. Краката му едва не се огъваха от напрежението да издържат цялата й тежест, но той не можеше да спре. Трябваше да я вземе, да я обладае, да не спира, докато не я направи своя.

Тя беше хванала раменете му, за да поддържа равновесие… блаженството беше прекалено всепоглъщащо, за да му устои, а същевременно той копнееше тя завинаги да се притиска до него така.

Движенията му станаха по-резки, дишането му толкова се учести, че белите му дробове изнемогваха, тласъците му станаха безжалостни. Колкото и да напредваше, Уилям все не стигаше до онова място… онова място вътре в нея… мястото, което му обещаваше власт, собственост над тялото и душата й. На нея. На Саманта. За цяла вечност. Той трябваше да стигне дотам. Трябваше да бъде там сега.

— Сега! — извика той. — Сега!

Краката й се гърчеха около кръста му, от гърдите й се откъсваха дълбоки стонове. А докато той не спираше да тласка вътре в нея, мускулите й се стегнаха около мъжествеността му, толкова плътно и толкова сладко, за да изстискат гъстия му и горещ любовен сок, който най-накрая се изля в нея.

Уилям бавно се срина на колене без да я изпуска от прегръдките си, подпрян на стената, стенещ от съвършеното любовно удовлетворение… изгарящ от нуждата да я вземе отново.