Бренда Джойс
Огнена стихия (16)

15

С две карети и трима слуги им отне четири дни да стигнат до Хасиенда де лос Сиерос. Пътешествието мина гладко в малкия екипаж, но въпреки това Сторм го намери неудобно. През всичките четири дни Брет не се бе отделил от нея. Возеше се в същата карета. Когато тя яздеше, за да разчупи монотонността на пътуването, яздеше и той. Нощем се настаняваше да спи до нея и когато тя се будеше в мрака, усещаше, че е притисната към мощното му тяло, а ръката му я обгръща покровителствено. Не можеше да го отблъсне — съчувстваше му. Семейството му бе сполетяно от ужасна трагедия. Сторм знаеше как щеше да скърби, ако нещо се бе случило на собствените й братя или родители, а Брет се държеше така стоически, сякаш нищо не се бе случило. От време на време, когато той не я гледаше, тя изучаваше лицето му и виждаше болката, отпечатана върху него. Искаше й се да го прегърне и успокои, да му помогне да забрави този ужас. Веднъж или два пъти той я бе накарал да изпусне нервите си, но това траеше само за кратко. Тя предпочиташе да удари ранено животно, отколкото да се кара с Брет, когато той страдаше от загубата.

Хасиенда де лос Сиерос някога бе заемала цялата долина, но Брет й каза, че заради златната треска е имало конфискации на земи. След като тя бе отшумяла, много хора бяха станали земевладелци, обработвайки някогашните мини и предишни земи на калифорнийските семейства. Фамилията Монтеро притежаваше територии тук още от времето на първите испански експедиции, предвождани от Портола през 1767-а. Но приемането на Калифорния към Конфедерациите през 1850-а заби нож в гърба на старите калифорнийци, защото новите земевладелци, повечето от които американци, вече имаха законно право над отнетата земя. Много стари семейства губеха вековното си имущество. Заради скъпата поддръжка на фермите повечето от тях не можеха да си позволят да плащат годишните данъци. Даже онези, които бяха пристигнали чак след независимостта от Испания, губеха земята си в полза на новите заселници. Брет й разказа безстрастно за всичко това като някакъв необвързан наблюдател, а не като син на един хасиендадо.

Сторм се загледа към величествената долина, бляскаво зелена след зимните дъждове, напръскана тук-там с розови и жълти цветя, с пасящи коне, заобиколена от величествени хълмове. На едно възвишение се издигаше хасиендата, състояща се сякаш само от бели арки и червени керемидени покриви. Имаше много сгради — обори и по-малки вили — но величествената вила на семейство Монтеро, обвита с бугенвилия, царуваше над всичко, огромна като замък. Сторм почувства лека боязън. Беше ли готова да се срещне със семейството на Брет?

След известно време малкият им керван навлезе в предния двор, където вече притичваха прислужници, готови да им помогнат в разтоварването. Брет помогна на Сторм да слезе с мрачно лице и тя се почувства неловко, но разбра, че сигурно греши — причина за дръпнатостта му явно беше скръбта. Държанието му стана още по-хладно, когато някаква жена извика името му и двамата се обърнаха към вилата. Сторм взе ръката му в своята и се изчерви, когато той я погледна със сардонично вдигната вежда. Притеснена, тя се опита да освободи дланта си, но той я задържа здраво.

— Caro mio^[1] Скъпи, скъпи Бретън! Сото esta listed? Как мина пътуването ти?

Сторм погледна красивата жена със синьо-черна коса и огромни кафяви очи върху лицето със цвят на слонова кост. Беше в траур и Сторм се зачуди дали това не е майката на Брет. Никога не го беше питала за семейството му, а и той й беше казал малко. Пусна ръката й, за да поеме тази на красивата жена, над която се наведе.

— Да, Тиа Елена, за мен е… удоволствие. — Той повдигна пръстите й до устните си, без да докосва нежната бяла кожа.

— Толкова си галантен! А кой е това, драги Бретън?

Сторм се изчерви, когато осъзна, че лелята на Брет не знае, че тя му е жена. Той я погледна извинително и тя с шок разбра, че дори не бе съобщил на семейството си за брака им. Как беше възможно! Дълбоко обидена, тя почувства как лицето й пламва още повече под изпитателния поглед на жената.

— Съпругата ми Сторм. А това е леля ми Елена.

Сторм успя да се усмихне.

— Сигурно сте изморени — измърка Елена, като прекрасно скри изненадата си. — Ах, ето я и останалата част от семейството!

Сторм се чувстваше толкова унизена, че й се прииска да потъне в земята.

— Брет!

— Тио Емануел — каза Брет и лицето му светна в искрена усмивка.

Двамата мъже се гледаха, застанали един срещу друг. Сторм се опита да не показва притеснението си, когато добродушният, сивокос господин се обърна към нея.

— А кой е това, племеннико?

— Чичо Емануел, това е скъпата ми съпруга Сторм.

— А, вие сте женени. Каква красива жена, а и какво необичайно име, nina. — Той топло й се усмихна.

— Брет!

Сторм погледна младата жена, която бе извикала, и се смая. Сигурно беше дъщеря на Тия Елена, защото беше нейно пълно, макар и по-младо копие. Беше съвършено красива, с черни очи и черна коса, средна на ръст, но чувствено заоблена и с най-тънката талия, която Сторм беше виждала. Устните й бяха рубинено червени и се усмихваха прелъстително към съпруга на Сторм. С галещ глас Брет каза:

— Тъй, тъй. Дали това не е братовчедка ми София?

— Здравей, Брет — кокетно каза тя и протегна нежната си бяла ръка. Сторм хвърли поглед към мъжа си, видя усмивката му, но не и подигравателната светлина в очите му. Сърцето й се преобърна. Изпита нездравото чувство, че те двамата са се обичали като деца. Тя беше толкова красива, всеки мъж би се влюбил в нея. А и Брет я гледаше… Сторм познаваше този поглед.

След това той направи нещо, което я изненада. Приближи се до Сторм и взе ръката й.

— София, това е жена ми Сторм.

София я огледа от главата до петите с нещо като презрение и едва не тръсна черните си коси.

— Колко мило — промърмори тя някак отвратено. — Толкова сте… висока.

— А вие сте толкова… трътлеста — чу се да казва Сторм с желание да издраска очите на другата.

София подскочи, после се усмихна и изпъчи гърди.

— Точно така — каза тя и отмести очи от Сторм. Тя погледна Брет в очите с подканващо разтворени устни, след това сведе очи към гърдите му. После още по-надолу — към панталоните. Сторм беше потресена. Никога не беше виждала жена да гледа мъж така сластно, особено пък слабините му. Прииска й се да откъсне носа на София от съвършеното й лице.

Брет се подсмихна, обви Сторм с ръка и я притисна до себе си.

— Страшно сме уморени — каза той.

— Разбира се — отвърна Елена. — Вече е късно. Ще наредя да донесат вода за къпане в стаите ви. Ще искате ли да ви качат вечерята горе?

— Чудесно — каза Брет. — Тио Емануел, надявам се всичко да почака до утре сутрин.

— Разбира се. Баща ти спи. До сутринта не вярвам да се събуди.

— Съжалявам за внука ти, Тио… Тия — каза Брет. — Съжалявам, София.

— Благодаря — отвърна София, леко стресната. — Той беше още бебе…

Елена прегърна дъщеря си.

— А и София току-що овдовя. Ела, дъще, помогни ми да се погрижа братовчед ти и жена му да се почувстват у дома си.

Сторм се смая, когато разбра, че София е вдовица и майка, тоест по-голяма, отколкото я бе помислила. Състрадание към зълва й замести предишната й враждебност.

София поспря на прага на вилата и погледна през рамо. Хвърли прекрасна усмивка на Брет, скланяйки мастиленочерните си ресници над големите си очи и се отдалечи с полюляващи се бедра. Един поглед към съпруга й убеди Сторм, че той наблюдава отдалечаването на София с огромно внимание. Сякаш някой заби нож в сърцето й. Изведнъж се почувства толкова уморена, че й се приплака. Облегна се на него.

— Ти си изтощена — прошепна той и я притисна до себе си. Сторм видя топлина в очите му и се учуди. Не разбираше този мъж, своя съпруг, никак не го разбираше.

Заведоха ги в цяло отделение стаи. Брет отиде в дневната, така че Сторм да може да се изкъпе на спокойствие с помощта на Бетси. Тя беше изтощена, гладна и все така обидена, че Брет не си беше направил труда да съобщи на семейството си за брака им. Не й се киснеше във паната, затова се изми набързо, изсуши се и нахлузи една смарагдово зелена нощница и подходящ халат с нежна кремава дантела. Започна да четка косата си, докато слушаше как Бетси съобщава на Брет, че вече може да дойде да се къпе. Брет я освободи и когато Сторм вдигна очи, той стоеше на прага и гледаше мокрите й коси. Тя срещна погледа му в огледалото и дълбоко се трогна, когато той й се усмихна. После пристъпи в стаята и свали ризата си. За миг Сторм просто гледаше гърдите му, но после се опомни.

— Извинявай — промърмори тя. Той разкопча колана си, а после и бричовете. Очите й се окръглиха; тя се изчерви и избяга. Стори й се, че чува тихия му смях зад гърба си, но не беше сигурна.

На масата чакаше поднос с храна, но не беше учтиво да започва без него, затова се отпусна в едно плюшено кресло и си наля чаша вино. Дневната беше голяма и луксозно елегантна. Имаше три канапета, лежанка, много кресла и бюро. Чамовият под беше покрит с персийски килими. Цялата мебелировка беше тапицирана с дебел брокат или фина коприна. Пердетата бяха кадифени. Стаята и напомняше на собствения й дом в Тексас — много европейска.

Долният етаж беше в чист испански стил, от подовете от червени тухли до тежката орехова мебелировка и резбованите тавани. Сторм изведнъж си спомни, че Брет е французин, а семейството му беше испанско. Тя се намръщи — дори и фамилията му беше френска. После разбра. Сигурно баща му е бил французин, женен за дъщеря на испански хасиендадо, единствена наследница. Защото приликата между Брет и братовчедка му беше очевидна, въпреки че дребният, весел Емануел въобще не изглеждаше да им е роднина, поне по отношение на външния вид.

— Много си замислена — каза Брет с топъл и мелодичен глас. Тя вдигна очи. Той беше облечен в черен копринен халат с червен колан. Тялото му беше мокро. Коприната прилепваше към мощните му гърди и бедра. Сторм се размърда притеснено.

— Гладна ли си? — попита той, седна до нея и напълни чашата й, а после и своята.

— Да, направо умирам от глад. — Тя срещна погледа му. Очите му бяха така меки, когато не бяха пълни с гняв, тъмнокафяви със златисти точици. Устата му леко се усмихна и тя почувства как нещо я стяга за сърцето. Той й подаде чашата. Тя я пое и халатът й се разтвори от жеста, разкривайки дълбокото деколте на нощницата, поръбено с дантела. Погледът му се гмурна между гърдите й и светна. Сторм се изчерви и загърна халата.

Хайде да седнем на масата — предложи той и стана, като разкри ивица гола кожа, покрита с черни косъмчета. Протегна ръка. Тя я пое, стана и той й държа стола като на галавечеря, след което седна сам.

— Позволи ми — каза той с усмивка и й сервира. Ядяха мълчаливо. Сторм беше гладна, но видя, че той едва преглъща. Погледна го и разпозна жадното, диво изражение на лицето му и горещината, излъчваща се от очите му. По тялото й плъзна топлина и нещо завря в стомаха й. Сведе поглед и продължи да се храни.

— Уморена ли си? — попита той, когато тя свърши. Гласът му беше мек, мил и въпросителен. Тя се замисли за единственото огромно легло в другата стая и сърцето й запрепуска. Сети се за нощта, когато я беше прелъстил. Но вместо да се ядоса, усети как тялото й започва да пулсира при напомнянето на невероятните усещания, които я бяха довели до екстаз.

— Хайде да си лягаме — предложи той и стана. Трудно беше да се определи какво имаше в тона му, но Сторм не се осмели да го погледне. Беше казал, че няма повече да я докосва. Кой знае защо, тя му вярваше. Последва го нервно в спалнята. Той чувстваше тревогата й, но не се усмихваше вече. Толкова му беше трудно да поддържа такива отношения с нея, когато тя беше едва облечена, сама, а той не биваше да я грабне и да я нацелува от главата до петите. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за страстта си към нея, която скоро щеше да го подлуди. Беше толкова зряла, толкова пищна, с такива пълни гърди и твърди зърна, които стърчаха през зелената коприна и го вцепеняваха. Той я гледаше как съблича халата си с гръб към него и едва сдържа оглушителната си въздишка. Коприната прилепваше към всеки сантиметър от великолепната й фигура, оформяше извивката на стегнатия й задник, плоския й корем, гърба й, дългите й крака. След това тя се мушна под завивките, затвори очи и сякаш заспа. Може би трябваше да го приеме с усмивка, но не можа. Угаси лампите и се приближи до своята половина на леглото, стараейки се да не гледа извивките под юргана. Мушна се до нея, без да я докосва, и се изтегна по гръб. Болезнено осъзна, че е само на някакви си десетина сантиметра от нея. Можеше да я помирише. Можеше да усети горещината на тялото й. Въздъхна на пресекулки. След миг въздъхна пак, но по-силно, тъй като не беше сигурен дали го е чула от първия път.

— Брет?

Той не отговори, а се обърна настрана с гръб към нея. Въздъхна отново като ранено животно.

— Брет? Добре ли си? — Гласът й беше тих като шепот. Той усети, че тя се привежда към гърба му; усети милувката на копринената й коса.

— Добре съм — дрезгаво каза той. Тя посрещна тази лъжа с мълчание. Леглото скръцна, когато легна пак по гръб и той изруга, без да мисли на глас. Тя веднага се надигна на лакът.

— Искаш ли… да поговорим?

Той почака няколко мига, сякаш му беше трудно да говори.

— Сторм…

Той се стегна, когато ръката й легна на голото му рамо.

— Да ти донеса ли нещо, за да заспиш? — попита тя, стискайки леко коравите мускули на ръката му.

— Сторм… тези спомени — промълви той. Ръката й спря, после пак се плъзна по кожата му.

— Знам — прошепна тя.

Той въздъхна и се претърколи така, че коляното му се мушна между обвитите в коприна бедра. Лицето му беше на милиметри от меките й гърди. Ръката на рамото му замръзна. Той пое дълбоко дъх и зарови лице в изобилието от плът. Небеса, помисли си той, и потрепера от чисто удоволствие.

— Прегърни ме — прошепна на пресекулки, като се надяваше да докарва впечатление на мъжка скръб, а не на човек с ерекция. Тя не се поколеба, а притисна главата му между гърдите си и погали къдравата му коса. Брет въздъхна в облака от ароматна коприна. Коляното му небрежно се плъзна между бедрата й и повдигна нощницата.

Тя продължи да гали косите му. Той завъртя глава и я потри в гърдите й, докато едно меко, заоблено полукълбо не се оголи под бузата му. Толкова беше трудно да не целуне тази блестяща плът. Той обви ръка около талията й и я отпусна върху сочната извивка на ханша й. Дългите му пръсти почти обхващаха хълбока й.

Сторм с дни сдържаше страстта между себе си и Брет, стараейки се да се показва безразлична и състрадателна. Сега обаче сърцето й бясно биеше, гърдите й подскачаха, слабините й жадно се свиваха. Надигна се, без да мисли, и от това движение болезнено твърдото й зърно се приближи до устата на Брет и закачи носа му. Бедрото й също се измести, така че ръката му легна на сантиметри от женствеността й. Брет се притисна със стон към приканващата гръд. Ръцете на тила му изведнъж го притиснаха по-силно към твърдата пъпка. Ръката му хвана здраво хълбока й, стисна и пак пусна стегнатата плът. Той целуна долната част на голата й гърда.

— Красиво. Красиво… — мърмореше той. Движението на устните му беше мъчително. Тя се извъртя, зърното й потърси устата му, а коляното й се отърка в твърдия му фалос. Тя ахна, притихна за миг, когато той всмука зърното й и изстена, когато той засука като бебе. Зъбите му стиснаха твърдото връхче и тя изкрещя, езикът му се въртеше и ближеше, успокоявайки болката от ухапването. Другата му ръка се плъзна надолу по задника й, мушна се изотзад между бедрата й и потърка настоятелно. Той загали туптящото й лоно, подразни го с пръст, проследявайки ръба на устните, и се притисна в пулсиращия клитор. Тя го стисна между бедрата си, за да подпомогне търсенето му.

— Сторм — простена той. — Нуждая се от теб, chere, ужасно се нуждая…

— Да — ахна тя. — Да, Брет.

Ръката му разголи и другата й гърда, а устните му се плъзнаха върху второто връхче, зацелуваха, засмукаха. Сторм изкрещя. Брет вдигна излишната нощница към кръста й. Бедрата й обвиваха кръста му, кръстът й се извиваше в очакване. Той погали лениво хълбока й, забавяйки удоволствието, започна да я гали и дразни, готвейки се да проникне в това подканящо, мокро светилище, но без да бърза. Ханшът й френетично се заблъска в дланта му. Тя простена.

— Моля те…

— Да, скъпа, скоро… — каза й той, смучейки твърдите зърна. Прокара ръка по корема й, спусна я по-надолу и разроши меките къдри. Тя изскимтя. Един пръст продължи напред и се плъзна в прохода. Сторм възкликна. Той се дръпна, като едва дишаше, пусна зърното й, поспря за концентрация и ритмично задвижи пръста си в тялото й. Тя се изви срещу него и диво изстена. Брет потрепера и притисна устни към ребрата й, дишайки дълбоко, и продължи да движи пръста си, смаян от силата на контракциите й. Палецът му продължаваше да притиска клитора й. Чувстваше, как цялата й вулва трепери конвулсивно.

— О, Сторм — простена той, когато тя падна бездиханна по гръб. Брет затвори очи, за да се овладее, и когато успя, коленичи над нея и я загледа. Зелената нощница се беше омотала около кръста й. Клепачите й бяха спуснати, косата — в безпорядък, разпиляна по смачканите възглавници и между надигащите се равномерно гърди. Той забеляза, че зърната й все още са твърди и, неспособен да устои, всмука едното за миг. Очите й рязко се отвориха. Брет се усмихна на замаяния й поглед. Дългите й крака бяха предизвикателно разтворени. Интимните й къдри бяха мокри и тъмни. Срамните й устни леко блестяха. Брет сграбчи бедрата й и сведе глава. Когато устата му целуна нежната розова плът, тя ахна високо. Той я стисна по-здраво и зацелува мекия плод на удоволствието, започвайки от вътрешната страна на бедрата и постепенно приближавайки се към центъра. Езикът му се стрелна и проникна до дъното на дългата бразда. Тя натисна главата му и се загърчи. Ханшът й неконтролируемо се заблъска към лицето му и търсещия му език. Брет се надигна и опря главичката на члена си до раздразнения й орган. Тя изпъшка и широко разтворените й очи се впериха в неговите. Той бавно се потърка в нея и се усмихна.

— Обичам те — дрезгаво прошепна мъжът и продължи бавно да се движи. Тя ахна отново. Той наведе глава над нея.

— Кажи ми — помоли той. Главичката потъна малко по-навътре и пак се отдръпна. — Кажи ми колко ме желаеш. — Той я целуна за пръв път и дамгоса устните й със своите. Когато вдигна глава, тя умолително изохка името му.

— Обичаш ли ме, Сторм? — простена той и се наведе още над гърдите й. — Обичаш ли да правя така? А така?

Тя простена.

— Обичаш ли да ме усещаш дълбоко в себе си? — Той застина на входа на влагалището й. Натисна леко за проба. — Кажи ми!

— Да! Да! Да!

— О, господи, искам те — каза той и се заби в нея. Телата им се удариха едно в друго буйно, неудържимо, хлъзгави от пот. Брет напираше все по-силно, загубил всякакво самообладание. Моята Сторм — това беше единствената мисъл в главата му. Когато тя изкрещя, подскачайки под него, около него, и той се заби за последен път до самото й дъно, изригвайки семето си с вик, светът се сля в една единствена, ослепителна искра.

Сторм се събуди и видя, че лежи в прегръдките на голия си съпруг. Споменът за миналата нощ нахлу в главата й. Прекрасен спомен за докосването му, за устата и ръцете му, които си играеха с нея. Изгарящ спомен за твърдия му и горещ допир срещу крехката й плът, вътре в тази плът… Беше казал, че я обича. Истина ли беше? Сторм живо си припомни точно какво правеше той, когато й беше казал тези две думи, и се изчерви. Споменът стана по-ярък. Господи, какви неща й беше казал! Какво я беше накарал да отговори! Как я беше накарал да му се моли и как тя го бе направила искрено. Боже мой! Със сигурност това не беше нормалното отношение на съпруг към жена му. Като с курва.

Тя се извърна и седна с разтуптяно сърце. Всяка фибра от съществото й настръхна, когато той се примъкна до нея. Не го погледна. Не можеше да му позволи да се държи така с нея. Почувства как ръката му се плъзга по бедрото й. Тя рязко прехвърли краката си през ръба на леглото и скочи буйно на пода. След миг обаче се намери по гръб, а Брет лежеше върху нея и я гледаше с тъмни и зачервени очи, сякаш не беше спал цяла нощ.

— Сторм?

— Искам да стана — забори се тя.

Той разхлаби прегръдката си, но не се надигна.

— Така ли ще ме поздравиш? — Погледът му я пронизваше. — Ядосана ли си?

— Не, разбира се — саркастично отвърна тя. По лицето му плъзна искрено объркване.

— След тази нощ — тихо каза той, — се надявах да мъркаш от удоволствие, а не да бягаш от леглото ми.

— Арогантен нахалник — извика тя. Изведнъж цялото му смущение и негодувание изчезнаха. Той се усмихна и тъмните му очи засияха.

— Ако се опитваш да спечелиш вниманието ми — прелъстително промълви Брет, — няма нужда да отиваш толкова далеч. — Той се обърна и туптящото му острие се опря до вътрешната страна на бедрото й. Сторм ахна. Брет хищно я целуна, сякаш не я беше любил четири пъти през тази нощ. Езикът му се стрелна навътре и я прониза. Тялото й пламна. Тя се опита да не му обръща внимание. Този път номерът му нямаше да мине. Тя извърна лице.

— О, chere — въздъхна той и вдигна глава. — Колко те желая. — Той се отърка в бедрото й. — Ето колко те искам, любима. — Очите им се срещнаха. Изведнъж тя грубо го отблъсна.

— И сега какво? — попита той, опитвайки се да звучи отегчено, но как можеше да се отегчава? Беше прекарал просто най-невероятната любовна нощ в живота си с най-невероятната жена, която беше виждал — и тази жена по някаква случайност му принадлежеше. Жена му. Само неговата жена. Никой друг не можеше да я има. Мисълта за това накара главата му да се замае. Хиляди странни, топли, възбуждащи усещания прелитаха през тялото му и се забиваха като стрели в сърцето му. Той обви ръка около хълбоците й и се усмихна в отговор на буреносния й поглед. Нищо не можеше да помрачи настроението му.

— И сега какво? — повтори той.

— Вчера… — започна тя, но спря и му отправи остър като кама поглед. Усмивката му стана по-широка и той загриза дългата й шия.

— Престани, по дяволите, Брет! Сериозно ти говоря!

— И аз съм сериозен, съкровище — каза той и неочаквано я преобърна върху себе си.

— Това е меденият ни месец — измърка той като огромен котарак. Очите й се напълниха със сълзи. Сграбчи го студен страх.

— Сторм, какво има? — Беше ужасен — ужасен, че мисълта за медения им месец я разплакваше. Но как можеше да предполага, че след една нощ с него тя ще се промени? Почти беше забравил, че го презираше. Една нощ не можеше да промени мнението на твърдоглавата му жена.

— Не ми харесва да се държиш с мен като с курва, Брет — каза яростно тя. Но продължаваше да хълца и той забеляза, че се чувства наранена. Брет седна и я залюля в скута си.

— За какво говориш, chere! — Гласът му беше тих и галещ. Показалецът му обърса една заблудена сълзичка от бузата й.

— Нещата, които ми каза — прошепна тя, сякаш се страхуваше да не я чуят.

— Какво?

— Никой мъж не говори така на съпругата си. — Тя се изчерви.

Той внезапно разбра за какво става дума и прехапа устни, за да не се разсмее.

— Откъде знаеш?

— Просто знам.

Той погъделичка бузата й.

— Сладка моя, мислех, че ти хареса вчера. — Ухили се. Не можа да се удържи. Тя отвърна поглед.

— Не така, Сторм, погледни ме. Всичко, което ти и аз правим заедно, е чудесно, докато и двамата го желаем и то ни доставя удоволствие.

Тя го погледна несигурно. Ръката му се плъзна върху рамото й.

— Искам да ти доставя удоволствие. Искам да си толкова възбудена, колкото и аз. — Той хвана гърдата й. Зърното сякаш се заби в дланта му. — Ние сме женени. Ти не си курва. Ти си ми жена. Нормално е да се дразним в леглото, за да увеличим удоволствието. Повярвай ми. — Гласът му беше паднал до шепот.

Искаше й се да му вярва. Трудно й беше да си спомни защо се бе ядосала така. Движенията на ръката му върху зърното й приковаха вниманието й.

— Брет.

Той хвана лицето й в шепи, погледна я в очите и погали с палец ъгълчето на устата й.

— Ти си моя жена, Сторм — каза той. — Никога не го забравяй.