Грег Беър
Еон (51)

ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА

Старшина Рожденски лежеше, опрял гръб в стената на библиотеката. Наоколо бяха разхвърляни пакети с хранителни припаси — някои руски, други американски. Старшината похъркваше тихо и равномерно. Приклекнал близо до него, майор Гарабедян похапваше апетитно от един американски хранителен пакет — шунка с картофи огретен, внос от четвърта кухина, където макар и неузаконена, разменната търговия вече беше в разгара си.

Докато се хранеше, Гарабедян не изпускаше от погледа си американските войници, заели позиция само на няколко десетки метри отвъд площада. Силите бяха изравнени — десет руснаци, срещу десет американци, всички въоръжени със стрелково оръжие, но без лазери. Никакви безшумни изстрели.

Духовете се успокояваха постепенно, след пристигането на американските войници, повикани от двамата китайци по молба на старшина Рожденски. Библиотеката продължаваше да е затворена, погълнала в себе си генерал-лейтенант Мирски, полковник Виелгорски, майорите Белорезки и Язиков и подполковник Пагодин, от които нямаше никакви сведения. Отначало някои изразиха съмнението, че става дума за поредната клопка, заложена от американците, но след като разговаря обстойно с Притикин, Синовиев и Хофман, Гарабедян се отказа от тази идея.

Никой не знаеше какво точно се е случило в библиотеката, а първоначалното предположение на Хофман, целящо очевидно да угоди на двете страни, кой знае защо не постигна очаквания резултат. Докато дъвчеше, Гарабедян обмисляше теорията на Хофман, загледан в непроницаемата черна стена.

Според Хофман, тримата замполити са се наговорили да убият Мирски. Не е известно дали са успели в начинанието си, но изглежда библиотеката е решила да прекрати всякакъв достъп във вътрешността си с цел да сложи край на насилието, както и да запази непокътнато местопрестъплението.

Оставаше им само да чакат.

Измина една седмица. През това време Гарабедян и Плетнев полагаха максимални усилия да успокоят готовите да се разбунтуват войници — агитираха, убеждаваха, преследваха строго пропагандаторите. Строежът на лагера в четвърта кухина продължаваше с нестихващи темпове. Малка група руснаци — приблизително петдесет и двама души — бяха напуснали своеволно лагера и бяха потънали в горите на четвърта кухина. Досега бяха открили само петима от бегълците — нито един от тях не изглеждаше изтерзан от глад — в гората имаше достатъчно храна. Ала трима от петимата намериха сгърчени в ембрионални пози — откъснати от света, сякаш бяха преживели някакъв шок.

Тук се намесиха с предложение за помощ американските психолози — оказа се, че те също са наблюдавали подобни случаи, най-пресният от които бил самият Джоузеф Римская, открит едва преди три дни. Забелязали го да приближава строежа на руския лагер, когато го заобиколили той се разридал неудържимо, а дрехите му били разкъсани на парцали. Руснаците естествено побързали да го предадат на американците. Гарабедян обаче не смяташе за разумно да позволява на американските психолози да експериментират с неговите войници.

На всичко отгоре бе споходен от мъка, от чувството за невъзвратима загуба, което надделяваше дори над изискванията на дълга. И той като Мирски и останалите млади офицери беше само дребно винтче от новия руски военен експеримент, целящ да възстанови нарушеното след Малката смърт равновесие на силите. Бяха ги тренирали и обучавали да действат като едно неразделно цяло, а не като улични главорези от миналото. Гледаха на себе си като на елит, на нова класа, а успехът трябваше да ги превърне в национални герои. Завладяването на Картофа щеше да им донесе неувяхваща слава, но вместо това, по причини, които Гарабедян все още не можеше да си изясни, се бяха провалили, а от тяхното наследство сега бяха останали само пепелища.

Гарабедян разбираше напълно мотивите, които подтикваха другарите му да търсят уединение в пущинаците на четвърта кухина и да извличат утеха и покой от мириса на хумус и влажна почва.

Хюлейн Рам Сейджа, директорът на Безкрайния Хексамонов Възел, бе в състояние да опише своето родословно дърво назад чак до онези велики източно-азиатски гешелисти, които само преди тринадесет века отново бяха изстреляли човек в космоса, но въпреки той изглеждаше толкова човек, колкото и франтът. Същото можеше да се каже за повечето неоморфи, обитаващи Централния град.

Рам Сейджа бе закръглен, едната половина на тялото му блестеше като сребърна сфера, а другата наподобяваше елегантна черно-зеленикава минерална черупка от световете, към които се проникваше през 264 врата. Лицето му, способно да се проектира върху всяка от трите различни позиции на сферата, бе снабдено с големи, проницателни очи и острозъба уста, която чудесно олицетворяваше вродената му агресивност. Имаше чифт мускулести ръце, на външен вид съвсем човешки, но в действителност притежаващи онази протезна многофункционалност, която им позволяваше да достигат дори предмети, отдалечени на няколко метра от него.

Тялото нямаше крака, а се придвижваше с помощта на ръцете, както и на вездесъщите тракционни полета.

На възраст Рам Сейджа наближаваше столетие и това беше неговото второ тяло — през първите тридесет години от живота си, той се бе придържал към хомоморфните очертания, характерни за всички ортодоксални надерити. Именно през тези първи години Рам Сейджа бе изградил така необходимите политически умения и бе натрупал актив от връзки и запознанства. За Олми той олицетворяваше типичния радикален гешелист от Столетие Дванадесето на Пътуването.

Рам Сейджа бе достигнал до четвърта позиция в йерархията на Хексамона, веднага след постовете на президента, президент-министъра на Възела и министъра на Обединения съвет.

В сферата на Възела, разположена в непосредствена близост до потока и недалеч от сърцевината на Централния град, Рам Сейджа бе призовал двадесет и три телесни представители и пет сенатори за участие във встъпителната сесия. Двадесет от членовете на Възела присъстваха в своите превъплатени форми — израз, който още преди векове бе изгубил първоначалния си смисъл и сега олицетворяваше само възприемането на първичната материална форма. Този род форми твърде рядко включваха наличието на плът. Според закона в заседателната зала не можеха да присъстват частични форми — досадна пречка за участниците в заседанието, свързано с предстоящата инвазия на джартите, организирано на Тимбъл, родния свят на франтите.

Рам Сейджа се насочи към средата на сферата и сграбчи позлатените светещи ръкохватки, за да обяви началото на сесията.

Олми очакваше да го повикат на външната страна на сферата, а зад него франтът се бе свил на кълбо, от което стърчеше само шията и главата му. Само преди няколко минути бе приключила срещата на Олми с телесния представител Розен Гарднър, в хода на доста разгорещената дискусия новият ортодоксален водач-надерит на фракцията Корженевски бе настоял да му бъдат разкрити предварително всички факти, свързани с предстоящото изявление, на което пък Олми се бе възпротивил категорично. Гарднър бе един от малцината телесни представители, които си позволяваха доста често да нарушават общоприетите норми, но рядко му се сърдеха, защото от друга страна, той бе склонен на компромиси и умееше да изслушва и оценява доводите на политическите си противници. В очите на радикалните гешелисти обаче това превръщаше него и преките му последователи в крайно опасни опоненти.

— В името на Звездите, Съдбата, Светия дух и Добрия човек, който се борел за равенство и честно разпределение на благата и воювал срещу безчовечната и агресивна техника, откривам първата сесия на Безкрайния Хексамонов Възел. Имам новини за вас, добри ми хора. Сер Олми ще направи изявление, което ще бъде потвърдено от един от нашите верни съюзници, помагал на сер Олми в хода на разследването.

Олми и франтът застанаха в центъра на сферата и на свой ред бяха обкръжени от светещи ръкохватки.

— По молба на президент-министъра прекарах изминалата година в Шишарк — поде Олми. — А този франт ме придружаваше в начинанието. Двамата имахме възможност да се запознаем отблизо с една необичайна инвазия. Ще разрешите ли да ви прожектираме част от записите, придружени с наши пиктирани коментари?

Рам Сейджа кимна в знак на съгласие.

В следващите няколко минути всеки един от присъстващите сенатори и телесни представители получи възможността да разгледа най-подробно седемте кухини на Шишарк и да се увери с очите си в присъствието на нови обитатели от човешки произход. С помощта на приборите, с които бяха снабдени, Олми и франтът бяха заснели над петстотин нашественици. Показаха лагерите, както отвън, така и отвътре. Олми демонстрира и различните езикови форми, които се използваха от новите обитатели и очевидно бяха възникнали преди унищожаването на Земята.

После гледната точка на пиктираното изявление се премести с главоломна скорост нагоре по стената на южния полюс на първа кухина и показа в едър план прохода. Последва кратка разходка из ротационния док и хангарите, след което напуснаха пределите на астероида през първия проход.

На разстояние само тридесет хиляди километра, земният сърп изпъкваше ярко сред непрогледния мрак, а някъде зад него бавно изплува слънцето.

Необичайна беше реакцията на присъстващите. Телесните хомоформни ахнаха, останалите регистрираха различни степени на възбуждение.

Пръв заговори Гарднър.

— Благословен да е Конрад. Той откри обратния път към дома.

— Това е изумително — възкликна неочаквано Рам Сейджа.

— И наистина е Земята — добави Олми. — Най-сетне Шишарк се е завърнал в орбитата, на която е бил конструиран, самостоятелно и без наше знание. Със създаването на Пътя не сме изгубили връзка с всички познати пространства. Шишарк наистина би могъл да измине предначертаното пътешествие. Но не го е сторил. Вместо това, той е потърсил нашето слънце и е променил маршрута си така, че да се завърне у дома. С други думи, той е бил подложен на всички странични ефекти, породени от изграждането на Пътя. Шишарк не само се е преместил в съседно пространство, но също така е пътувал назад във времето. За да се появи на настоящата орбита, приблизително триста години преди собственото си изстрелване.

В залата цареше тишина, всички бяха потресени от последните думи на Олми.

А пиктираното изявление продължаваше. За по-малко от четири минути пред погледите им премина кратка хроника от началото на Смъртта, последвана от зловещата картина на покритата със сив облак земна повърхност, като прелюдия към настъпващата Дълга зима.

Никой в залата не смееше да промълви и дума. Олми реши да съкрати неприятната част.

— Върнах се в Аксисград, придружен от една от новите обитатели, телесна жена на име Патриша Луиза Васкес. Малко по-късно други четирима нашественици я последваха, нарушавайки пътем закона за движение в потока, като достигнаха в непосредствена близост до града на борда на своя летателен апарат. Нарушителите бяха спрени, а след това поканени да гостуват в Аксис Надер. И четиримата, естествено, са телесни и доста примитивни, с първични форми и ограничени умствени способности. Всъщност, това са наши далечни предци, от епохата преди Смъртта.

Запалиха се ръкохватките около първия сенатор, който трябваше да вземе думата. Жената пристъпи напред. Олми разпозна в нейно лице Пресиънт Ою, дъщеря на все още царстващия Портопроходец Ри Ою. Преди две години сенатор Ою бе работила в тясно съдействие със Сули Рам Кикура по един случай за освобождаване жертвите на полов ретровирус от ограничението за две превъплъщения, тя бе известна с надеритските си симпатии, макар да бе израснала в среда на умерени гешелисти. Хомоморфна на външен вид, тя се бе постарала да подсили както вторичните си полови белези, така и признаците на властта, която притежаваше.

— Искате да кажете, че Шишарк се е завърнал в орбита около Земята точно в момента, когато е започнала Смъртта? — попита тя.

— Нали сами го видяхме по време на изявлението — припомни й Рам Сейджа.

— Не точно — намеси се Олми. — Шишарк е излязъл на околоземна орбита точно пет години и половина преди началото на Смъртта. Разполагам с неопровержими доказателства — представени вече в подлежащия текст — че в действителност именно нашата поява е предизвикала избухването на войната. Било е напълно възможно Смъртта в това измерение да бъде избегната.

Гарднър вдигна ужасена ръце.

— Това е богохулство — заяви тя. — Благословеният Корженевски не е способен на подобна безчовечност.

— С цялото си уважение към Хексамоновия Възел, — продължи Пресиънт Ою — длъжна съм да поставя един въпрос, свързан с по-нататъшната програма на сесията. Защо тази новина не е станала достояние на целия град? Предлагам да бъде подготвено едно недвусмислено публично изявление, след което да се свика пълна сесия на Възела.

Ръкохватките й придобиха мека, кехлибарена светлина и тя отстъпи крачка назад. Рам Сейджа протегна ръце и разпери пръсти, призовавайки за внимание.

— Новината е важна и необичайна, но тя би могла да породи нежелани социални последствия. Ето защо смятам, че трябва да й предадем по-мека форма.

Телесният Енрик Смис, умерен гешелист, доскорошен служител на Хексамона в сферата, в която сега работеше Олми, възрази, че събранието за предстоящата инвазия на джартите в случая е приоритетно. Според последните сведения, джартите се готвели упорито за нахлуване в секторите отвъд 2х9.

— Така че, дори въпросът, който обсъждаме днес, е незначителен, в сравнение с тази новина — приключи той.

— Може би не съвсем, телесен представител Смис — възрази Розен Гарднър. — Не е изключено да се касае за събития, които са взаимосвързани.

— Разполагате ли с каквито и да било доказателства за преднамерено репрограмиране на навигационните системи в Шишарк? — попита Рам Сейджа.

Олми се завъртя с лице към центъра.

— Никакви — заяви той. — Но всички инструкции са били изтрити автоматично веднага след пристигането. Така че, няма никакъв начин да определим със сигурност.

Гарднър поиска думата. Рам Сейджа се съгласи с очевидна неохота.

— Дошло е време да потърсим отговора на всички въпроси в Градската памет. Там е този, от когото ще узнаем…

— Инженерът е мъртъв! — изсъска злобно Рам Сейджа.

— На всички ни е известно, че е в неактивна форма — продължи Гарднър с необичайно самообладание. — Но благословеният Корженевски си е давал ясна сметка за рисковете, свързани с неговото учение, когато е напускал последната си телесна форма. Необходимо е час по-скоро да узаконим масирано издирване на всички късчета от неговата личност, до които не са се добрали убийците.

— Отхвърлям предложението — извика Рам Сейджа.

— Настоявам да говоря пред пълната сесия на Възела — не се предаваше Гарднър.

— Не разрешавам.

— Процедурно разследване — отсече с леден тон Гарднър. Лицето на Рам Сейджа се издигна до горния полюс от минералната половина на тялото му и той втренчи изпълнен с омраза поглед в своя опонент. Процедурното разследване се разрешаваше само в изключителни случаи, Рам Сейджа бе надхвърлил пълномощията си и сега трябваше да играе по свирката на Гарднър.

— Подкрепям предложението — обади се сенатор Ою и извърна красивите си очи към изненадания Гарднър.

— Процедурно разследване — примири се Рам Сейджа, пък и нямаше друг избор. Но съдейки по изражението на лицето му — което сега плуваше по средата на неговата сфера — той щеше да дебне Гарднър за най-малката грешка.

От тук нататък Олми следеше разсеяно разгорещеното обсъждане и напусна сферата веднага щом получи разрешение, за да се върне с франта в Аксисград. Взе скоростния лифт до квадранта, в който бяха разположени жилищните помещения на земните гости.

С влизането Олми се насочи към кухнята и поръча за двамата обилен обяд.

— Колко сте състрадателен, сер Олми — въздъхна франтът, докато оглеждаше доста богатата трапеза. — Май ще се задържа в кухнята за известно време.

— По-късно ще те представя на останалите — успокои го Олми, но мислите му бяха далеч.

— Това ме радва. Не очаквахте чак такива проблеми, нали? — попита франтът. Олми го погледна усмихнато.

— Сигурно ще останеш изненадан, ако научиш истината — рече той, намигна на франта и напусна кухнята.