Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пътят (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 24 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЕОН. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.18. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Eon, Greg BEAR]. Формат: 20 см. Страници: 480. Цена: 140.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Стаята миришеше на застоял цигарен дим, на климатична инсталация и усилена работа. Когато Ланиер и Хофман влязоха, вътре вече ги очакваха четирима — все мъже. Двама носеха сребристо-сиви полиестерни костюми, бяха охранени и плешиви, като руснаци от стар шпионски филм. Костюмите на другите двама бяха от фина вълна, ушити по поръчка, а прическите и малките брадички им придаваха респектабилен вид. Хофман се усмихна, докато си разменяха любезности, след което всички се настаниха около кръглата маса. Настъпи неловка тишина, която продължи още няколко минути, докато очакваха появата на Хага и Кронбъри.

Едва след като групата беше в пълен състав най-старшият от руснаците, Григорий Фьодоровски, извади от папката лист и го постави на масата. После намести неуверено очилата с тънки телени рамки.

— Нашите две правителства трябва да обсъдят някои важни аспекти във връзка с Камъка, или Картофа, както го наричаме ние — заговори той на перфектен английски. Лицето му оставаше спокойно и безстрастно. — Вече изложихме част от възраженията си пред Международния Комитет за Космическо Сътрудничество и сега бихме желали да чуем вашия отговор. Макар по принцип да сме съгласни, че правото за изследване принадлежат на онзи, който пръв е посетил Камъка…

Ланиер знаеше, че руснаците вече две години възразяват срещу тази договореност.

— … ние сме дълбоко уверени, че като цяло правата на Съветският съюз и другите приятелски настроени страни са били накърнени. Вярно е, че на Камъка бе допусната малка група съветски учени, но там те са подлагани на постоянно унижение и не са в състояние да извършват каквито и да било по-сериозни изследвания. Нещо повече, отказва им се достъп до информация с първостепенно значение. В светлината на гореизложеното, с което също днес ще бъдат запознати вашият президент и Съветът по Космически Изследвания към Сената, ние сме готови да заявим, че сътрудничеството ни по линията на международния комитет е компрометирано и че както Съветският съюз, така и останалите приятелски настроени към нас страни — той се покашля стеснително — са обект на унизително отношение. След взаимни консултации с близките до нас по политически възгледи правителства, ние стигнахме до извода, че ще бъде неуместно по-нататъшното ни участие в една експедиция до Камъка, която се доминира от Съединените щати и НАТО-Еврокосмос. Ето защо, като следствие от казаното, ние заявяваме, че ще изтеглим целия наличен персонал от експедицията.

Хофман кимна, стиснала здраво устни. Кронбъри изчака десетина секунди, за да се увери, че изявлението е приключило и после взе думата:

— Съжаляваме за вашето решение. Смятаме че обвиненията, повдигнати тук както срещу работата ни в МККС, така и относно участието на НАТО-Еврокосмос са неоснователни. Окончателно ли е решението на вашите ръководители?

Фьодоровски кимна.

— Според един от членовете на подписаната в МККС спогодба, всички изследвания на Камъка трябва да бъдат преустановени до постигането на ново съгласие.

— Това е най-малкото неуместно — намеси се Хофман.

Фьодоровски сви рамене и прехапа устни.

— Може, но такава е спогодбата.

— Господин Фьодоровски, — заговори Хага, положил длани на масата — струва ми се, че съществуват и други, неизказани до момента причини, за изтеглянето на вашия персонал. Възможно ли е да поговорим за тях?

Фьодоровски кимна.

— Само че предупреждавам, че никой от нас не е упълномощен да прави официални изявления.

— Естествено. Нито пък от нас. Какво ще кажете, ако забравим за малко официалния тон и си поговорим… откровено. — Той премести поглед към останалите членове на руската група. Всички кимнаха. — Според поверителна информация, изложена пред нашия президент, ръководителите на СССР са уверени, че на територията на Камъка е открито ново, свръхмогъщо оръжие и този факт е бил запазен в тайна от вашата страна — каза Хага.

Лицето на Фьодоровски остана безизразно.

— Вярно е, че НАТО-Еврокосмос извършва серия от изследвания в някои затворени доскоро райони на втора и трета кухина…

— Въпреки официалните ни протести — прекъсна го Фьодоровски.

— Да, но накрая се съгласихте.

— Бяхме принудени.

— И така да е — отвърна Хага. — Искам само да заявя, че на Камъка не е откривано подобно оръжие.

И действително беше така. В библиотеките не се споменаваше нищо за оръжия.

— Освен това, според спогодбата ние сме длъжни да докладваме незабавно пред арбитражния съвет в Женева за подобни открития.

— Така да бъде — каза Фьодоровски. Ланиер се зачуди каква роля изпълняваха другите трима. Попълваха бройката? Или бяха заместници? А може би следяха Фьодоровски? — Протестът ни обаче не се основава на подобни непотвърдени данни. Ще бъда искрен. — Той също положи длани на масата. — Както вече казах, нямам право да давам каквито и да било изявления. Но като гражданин и като учен, позволете ми да изразя моята загриженост по въпроса. — Той въздъхна и на лицето му се изписа тревога. — В края на краищата, ние сме колеги. Интересите ни в много области съвпадат напълно. Да оставим тези подмятания за нови оръжия и прочие. Те не са толкова важни. Моето правителство е далеч по-загрижено от получените сведения, че в библиотеките на Камъка, по-точно в градовете във втора и трета кухина, съществуват данни за някаква бъдеща война между нашите държави.

Ланиер замръзна изумен. Досега бе живял с увереността, че подобен род свръхсекретна информация не може да напусне пределите на Камъка. Кого щяха да държат отговорен за изтичането на толкова важна информация — може би него самия, или службата на Хофман?

— Ситуацията, в която се намираме, е доста необичайна — продължаваше Фьодоровски. — Съвсем като в приказките, както споделиха някои мои колеги. — Другите трима кимнаха едновременно. — Но сведенията, с които разполагаме, са напълно достоверни. Какво имате да кажете по въпроса?

— Библиотеките още се проучват — каза Хага. — Информацията, събрана от тях, все още е в начален етап на опознаване.

Фьодоровски погледна отегчено тавана.

— Мисля, че си обещахме, да говорим откровено. Моето правителство знае, че съществуват подобни данни. Нещо повече, не се съмняваме, че вашият президент вече е запознат с тях.

Той огледа масата. Ланиер срещна погледа му и едва сега забеляза, че Фьодоровски лекичко се подсмихва.

— Да — кимна руснакът. — Ние знаем, че Камъкът е бил построен от хора, или по-точно, че ще бъде построен, след векове. Знаем също, че за целта ще бъде използван астероидът, наречен Джуно. Разбрахме го веднага след като сравнихме характеристиките на Камъка и на този астероид, който и сега съществува. Тъкмо за тази цел изпратихме изследователска сонда в астероидния пояс.

— Господин Фьодоровски, — заговори Хофман, — струва ми се, че се изправяме пред необичаен проблем. Според учените, Камъкът не е дошъл от нашата, а от друга, алтернативна вселена. Склонни сме да вярваме, че информацията, която се съдържа в библиотеките може да бъде интерпретирана неправилно. Нищо чудно да става дума за събития, които да нямат нищо общо с нашето бъдеще. Вярно, че подобни сведения са безценни от научна гледна точка, но пък безотговорното им разпространяване може да доведе до крайно нежелани последствия.

— Но няма да отречете, че те съществуват.

— И да е така, ние не сме посветени в тях.

Ланиер почувства, че сърцето му спира. Ненавиждаше лъжите, дори когато без тях не можеше. Най-много от всичко ненавиждаше, когато е ням и безсилен свидетел на лъжа. Но и той, както Кронбъри и Хага, не гореше от желание руснаците да научат всичко за съдържанието на библиотеките.

Юри Керзински — руснакът, седнал най-близо до Фьодоровски — се наклони и му прошепна нещо. Фьодоровски кимна.

— Господин Ланиер, — каза той — отричате ли съществуването на подобна информация?

— Не зная нищо за това — отвърна Ланиер.

— Но ще признаете, предполагам, че ако такава информация наистина съществува и ако вие разполагате с нея, ако притежавате сведения за споменатото събитие с точност до час, ако са ви известни обстоятелствата и последствията от тях, вие бихте разполагали с огромно стратегическо преимущество и същевременно щяхте да сте изложен на неимоверно нервно напрежение, нали?

— Предполагам, че да — кимна Ланиер.

Хага реши, че е време да се намеси.

— Не смятам, че можете да се отнасяте с господин Ланиер…

— Съжалявам — кимна Фьодоровски. — Моля за извинение. Но проблемът, който обсъждаме, според мен стои по-високо от всякакви чувства.

Керзински се изправи неочаквано.

— Господа. Давате ли си сметка, че отношенията между нашите държави са изострени до степен, надхвърляща дори периода преди 1990 година? Според нас проблемите, които съществуват около в Камъка, заплашват световния мир. Именно Камъкът е епицентър на нарастващото напрежение, особено във връзка със сведенията за библиотеките. Едно е ясно, че не ще можем да решим тези проблеми на нашето ниво. Ето защо не виждам смисъл от по-нататъшен диалог.

— Господин Керзински, — отвърна Хофман — тук разполагам с един документ, който би трябвало да бъде показан на вашия генерален секретар. В него се говори ясно и точно за правата и задълженията на всички учени, участващи в експедицията на Камъка. Основавайки се на този документ, смело мога да твърдя, че вашите учени никога не са били подлагани на унижения.

Керзински поклати глава и чукна с пръст по масата.

— Вече не се интересуваме от подобни формалности. Въпросът не е в унижението. Въпросът е в библиотеките. По-нататъшните разговори трябва да продължат на официално равнище. Можем само да се надяваме, че ще доведат до положителни резултати.

Четиримата се изправиха и Хага ги изпрати до вратата.

Отвън ги пое един от агентите. Хага затвори вратата и се обърна към другите.

— Това е положението — каза той.

— Призлява ми — произнесе подтиснато Ланиер.

— Така ли? — Кронбъри се надигна от креслото. — И какво според вас, трябваше да направим? Вие сте виновен за всичко това, не смятате ли? Вие изпуснахте юздите на охраната и сега ние трябва да се справяме с тази бъркотия… с тази проклета дипломатическа катастрофа. Защо въобще ви трябваше да отваряте тези библиотеки? Не можахте ли да подушите какви неприятности ще ни докарат? Аз щях да ги подуша отдалеч, Бога ми. Онова място сигурно направо вони.

— Млъквай, Алис — рече тихо Хофман. — Престани да се държиш като задник.

Кронбъри я погледна облещено, после седна и запали цигара. Ръцете й едва забележимо трепереха.

Ние сме като деца, които си играят с истински пистолети, помисли си Ланиер. Май не ни е мястото тук.

— Президентът ми звъня вчера — каза Хофман. — Беше ужасно разгневен за библиотеките. Настоява да бъдат затворени и незабавно да бъде преустановена изследователската работа. Каза, че сме изпуснали събитията от контрол и аз съм склонна да се съглася с него. Не мисля, че Гари носи повече вина от нас. Както и да е, президентът смята да поиска от сенатската комисия по изучаване на Камъка да спре всички изследвания до ново нареждане. Руснаците май ще получат накрая онова, което искат.

— Колко време имаме? — попита Ланиер.

— Докато заповедта премине през всички инстанции? Може би седмица.

Ланиер се засмя и поклати глава.

— Какво толкова весело има? — попита го Кронбъри и изпусна ядно облак дим.

— Според записките до войната остават само две седмици.

Същата вечер Хофман покани Ланиер в кабинета си за да пийнат и да си поприказват. Ланиер пристигна в седем, след лека вечеря в столовата на Лабораторията за Ракетни Двигатели и отново бе проверен от поста на вратата. Кабинетът на Хофман имаше същия модернистичен спартански вид, както и апартамента й в Ню Йорк, единствената разлика бяха лавиците с дискове.

— Е, поне се опитахме — посрещна го тя и му подаде чаша неразреден скоч. — Наздраве — тя вдигна чашата си.

— Права си.

— Изглеждаш ми уморен.

— Уморен съм.

— Цял един свят тежи на плещите ти — каза тя и го погледна право в очите.

— И няколко вселени в добавка — поклати глава Ланиер. — Джудит, напоследък открих, че съм доста твърдоглаво копеле.

— Аз също. Днес следобед разговарях отново с президента.

— И?

— Опасявам се, че го нарекох кръгъл идиот. Нищо чудно да ме уволнят в най-скоро време, а после да ме изстрелят при теб.

— Няма да ти е зле — увери я Ланиер.

— Сядай. Говори ми. Разкажи как е там. Така ми се искаше да дойда… — тя дръпна едно кресло и се настани срещу него.

— Защо? — попита Ланиер. — Нали те запознах детайлно с всичко.

— Това е глупав въпрос.

— Вярно — призна Ланиер. Алкохолът вече започваше да го хваща, доста по-бързо от очакваното. И друг път му се беше случвало, особено, когато изпитваше някакъв стрес.

— По дяволите, напълно ги разбирам тези руснаци — обади се Хофман след кратка пауза. — От десет години ни гълтат праха във всички сфери — дипломация, техника, в космоса и на Земята. Те са динозаври и ненавиждат всичко, което се движи или адаптира по-бързо от тях. Младият Иван едва ли ще различи компютърен терминал от кормило на трактор. Даже и китайците ги задминаха.

— Китайците може и нас да задминат след едно-две поколения.

— Ами пада ни се — отвърна Хофман. — А то какво стана? Появи се Камъкът, ние първи кацнахме на него, обявихме приоритет, пуснахме малко и на тях — в интересите на международното разбирателство… Но като си помислиш, нищо чудно онова, което крие в себе си проклетият астероид да е надгробният камък за страните от Източния блок. Получихме уникалната възможност да се запознаем с невъобразими технологии. Божичко. Как ми се иска да седнем и да се разберем с тях разумно… но те са твърде изплашени, а нашият президент е пълен глупак.

— Май глупак не е съвсем точната дума. По-скоро е шашардисан.

— Той знаеше за Камъка, когато се кандидатира.

— Знаеше, че идва — поправи я Ланиер. — Никой от нас не знаеше нещо повече.

— Майната му, щом не разбира от шега — ядоса се Хофман и се загледа през прозореца. — Когато си бил пилот, на времето имам пред вид — разбрах, че си преживял катастрофа. Кажи ми, къде искаше да бъдеш, докато самолетът се носеше надолу?

— На пулта за управление — отвърна без колебание Ланиер. — Ужасно ми се щеше да спася самолета и за миг не си помислих за скачане. Казах си — този самолет е толкова красив, че аз съм длъжен да го спася. Исках да спася и хората на него. Накрая паднах в едно езеро.

— Май не съм толкова храбра — каза Хофман. — Вярно, мисля че Земята е хубава и че трябва да я спасим. Вече седмици работя над тази идея без да щадя сили. А ето, че накрая се накиснах в лайната. Твоят самолет не си е вирил носа пред теб. И не те е газил само задето си си вършел работата?

Ланиер поклати глава.

— А тук стана точно това. Докараха ме до там, че да си повтарям: „Нека вървят по дяволите“. Искам да съм горе, на Камъка, когато това се случи.

— Ако на Земята избухне война, няма да сме в състояние да напуснем Камъка много години. Дори лунните бази не ще могат да ни помогнат.

— Земята ще оцелее ли?

— В известен смисъл — отвърна Ланиер. — Поне няколко години на страхотни мразове в цялото северно полукълбо, чума, глад и революции. Ако сведенията в библиотеките съвпадат с нашата действителност, тогава жертвите ще надхвърлят четири милиарда.

— Все пак не е краят на света.

— Не. Може и въобще да не се случи.

— Вярваш ли в това?

Ланиер потъна в мълчание. Хофман изчакваше отговора му с напрегнато изражение.

— Не. Не сега. Пък и нали в нашия свят го има Камъкът.

Хофман остави чашата.

— Добре. Ще се опитам да се прехвърля при вас. Не ме питай как. Ако успея, ще се видим на Камъка. Ако ли пък не… беше ми приятно да работя с теб. Всъщност, бих предпочела и за в бъдеще да работим заедно. — Тя се наведе и го целуна по челото. — Благодаря ти.

Половин час по-късно, след като изпиха още по три скоча, тя го изпрати до вратата. На тръгване пъхна в шепата му сгънато листче.

— Вземи това и го използвай, когато пожелаеш. Ако искаш, можеш да го дадеш на Герхард, или да го унищожиш. Вероятно вече не е толкова важно.

— Какво е то?

— Името на руския агент на Камъка.

Ланиер неволно стисна в шепата си листчето, но не посмя да го разгъне веднага.

— Президентът пипа по-бързо, отколкото предполагах — рече Хофман. — По някое време утре ще ти наредят да затвориш библиотеките. Той иска да убеди руснаците, че сме готови за нови преговори.

— Това е лудост — поклати глава Ланиер.

— Не точно. По-скоро политика. Човекът има страхотни проблеми. Аз ли го казах това? Ами да. Струва ми се, че започвам да го разбирам. Май се напих. Всъщност, какво значение?

— Уверен съм, че има значение.

— Тогава постъпи както желаеш. Ще изминат няколко седмици, преди онези да научат и да те свалят. — Тя се усмихна. — Ще ми съобщиш веднага щом Васкес даде първите резултати, нали? Все още не сме изиграли всички карти. На моя страна са няколко сенатори и висши военни.

— Разчитай на мен — кимна той и прибра бележката.

Тя отвори вратата.

— Довиждане, Гари.

Агентът отвън го погледна безизразно.

Наистина ли искам да зная?

Трябваше.

Трябваше да се върне на Камъка и да бъде готов за онова, което предстоеше.