Грег Беър
Еон (29)

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Онези съветски парашутисти, които бяха получили назначение във втора кухина, съумяха да се приземят върху широката не повече от двеста метра паркова ивица, която разделяше реката от южния полюс. Отрядите се прегрупираха в два предварително обозначени пункта, които се намираха на противоположните страни на моста, на разстояние приблизително три километра от него. Радиовръзката между отрядите беше задоволителна.

Отрядът на Мирски използва за прикритие една гъста гора от изгърбени борчета. Общото мнение беше, че мостът е доста добре охраняван, но трябва да го щурмуват незабавно, преди да са пристигнали нови подкрепления. Все още го нямаше тежкото въоръжение, складирано на седмия товарен космически кораб, с кодово название Жигули, а и три-четвърти от щурмовите отряди бяха със значително намален състав. Бяха дали изключително тежки загуби при преминаването през прохода и по-късно, при навлизането в атмосферата на кухината.

За щастие това беше предвидено — батальоните имаха гъвкава структура и старшините се заеха да сформират нови подразделения от оцелелите. Мирски разполагаше с 210 десантчици и почти никаква надежда да получи подкрепления. Никой нямаше представа за размера на загубите в другата кухина.

По заповед на Мирски двадесетте спецназовци от диверсионния отряд, който бе придаден към неговия батальон, преплуваха с гумена лодка реката и установиха наблюдателен пост на подстъпите към града.

Вече два часа откакто се намираха в кухината. Разположените край моста противникови войници не бяха предприели никакви офанзивни действия и този факт безпокоеше все повече Мирски. Той знаеше, че в положението, в което се намира противникът, най-удачно решение би била една незабавна контраатака. Още по-странно бе, че не откриха огън по парашутистите, докато се намираха във въздуха. Мирски отдаде това на объркването от неочаквания десант. А може би и на липсата на подкрепления.

Между неговия батальон и рубежа за атака се простираше тясна гора и няколко високи бетонни постройки с неясно предназначение. На пръв поглед хората му бяха добре прикрити, но в действителност напълно уязвими при по-сериозен обстрел. Генерал „Зев“ — иначе казано генерал-майор Сосницки — бе преодолял успешно преминаването на прохода, но бе получил тежка травма при приземяването. Имаше открити счупвания на двата крака — оказа се, че само на десетина метра от земята се бе скъсал парашутът му. Инжектираха му болкоуспокояващи и го положиха в сянката на няколко по-високи дръвчета, където го охраняваха четирима десантчици. Замполитът Белорезки бе останал невредим и сега се навърташе около генерала като лешояд около набелязаната плячка.

Мирски бе прекарал няколко месеца заедно със Сосницки — по време на финалния етап на обучението в Москва. Изпитваше дълбоко уважение към генерала. Сосницки беше петдесет и пет годишен, но във великолепна форма, още в началото бе спечелил симпатиите на Мирски и по всичко изглежда, имаше пръст в неговото неочаквано и главозамайващо повишаване на Луната.

Генералът бе единственият старши офицер, оцелял при десанта във втора кухина. На практика това означаваше, че сега командир е Мирски. За негова радост Гарабедян също бе сред оцелелите. За по-добър заместник-командир не можеше и да мечтае.

Мирски поведе три роти към високата бетонна постройка, която се намираше на около километър от моста. Покривът на постройката бе плосък и по площ вероятно надхвърляше триста квадратни метра. Отгоре нямаше никакво видимо прикритие. Стените бяха високи два метра и предоставяха възможност да се прокрадват незабележимо зад тях. Но дори зад плътния бетон Мирски не се чувстваше напълно спокоен. По навик търсеше из гънките на местността удобни стрелкови позиции. Измъчваше го въпросът, дали противникът разполага с достатъчно мощни огневи средства, които да обстрелват цели, отстоящи на двадесет, дори тридесет километра. Защото в такъв случай той и хората му бяха обречени.

Той насочи антената към отвора на прохода и потърси уговорения кодов сигнал на ретранслатора. Отри го и предаде кратко послание до подполковник Пагодин в първа кухина. Поиска сведения за ситуацията и за числеността на десантния отряд. Пагодин бе скочил от Чайка, където се намираше „Нев“.

— Разполагам с четиристотин души — докладва Пагодин. — Нев е изчезнал. Полковник Смирдин е тежко ранен. Вероятно няма да издържи дълго. Атакувах и завзех два лагера. Имам десет пленника. Входът на асансьора е в наши ръце.

От четвърта кухина майор Рогов предаде, че е разположил сто човека на позиция, но не е превзел целта, защото на входа към тунела имало непробиваема отбрана. В момента прехвърлял хората си с гумени лодки на малък остров. „Лев“ загинал още при сблъсъка на Шевролет с преграда в прохода. Полковник Евгениев бил мъртъв, а батальонният командир, подполковник Николаев, изчезнал безследно.

С други думи, командната структура беше сериозно пострадала.

Той отново почувства надигащата се дълбоко вътре омраза, от която го заболя стомахът.

— Разпръснете се и разпределете целите — нареди на взводните командири, когато стигнаха близкия край на моста. После махна с ръка на хората да залегнат и избра за команден пост една малко укритие зад близката бетонна стена.

Още щом излязоха на откритата площ пред моста ги посрещна разпокъсана стрелба. Нямаше никакъв начин да определят дали противникът използва лазерни оръжия, чийто лъчи бяха безшумни и невидими, освен при мъгла или интензивна запрашеност. Той включи предавателя и се свърза с командира на отряда, който бе заел позиция от другата страна на моста.

— Ще ги подложим на кръстосан огън — каза Мирски. — А после ще ги атакуваме.

След това нареди на три взвода да се приближат през гората непосредствено до брега и да се прикрият зад ниската кръгла постройка.

В окулярите на мощния бинокъл се различаваха съвсем ясно лицата на защитниците на моста, прикрити зад тъмните лицеви стъкла на шлемовете. Неговите хора не разполагаха с подобни лицеви отражатели, само биноклите на командния състав бяха защитени против заслепяване от лазерни лъчи. Известно бе, че дори при разсеян обстрел с лазерно оръдие, следваха тежки поражения за зрението. Имаше толкова много ако — ако противникът отсреща разполагаше с това, или онова оръжие, ако предприемеше едни, или други действия, ако, ако…

Защитниците бяха преградили шосето на моста със стена от пясъчни чували. Не всички огневи точки бяха заети, само да успееше с разгръщането, преди да пристигнат новите подкрепления и тогава можеше да поведе хората си в директна атака.

Той огледа отново заетите позиции, после включи предавателя и даде нови инструкции на отряда от другата страна. Внезапно въздухът се разцепи от оглушителен трясък, Мирски се озърна с ококорени очи, помислил за миг, че е настъпил и неговият край. Трябваше да предположи, че американците ще разполагат с нещо свръхмодерно и смъртоносно — натовците бяха майстори на подобни изненади…

Нов трясък, който бе последван от необичайно силен глас. Гласът говореше на руски, но със силен немски акцент. Все пак думите се различаваха съвсем ясно.

— Няма смисъл да воюваме. Повтарям, няма смисъл да воюваме. Можете да останете на настоящите позиции, но се въздържайте от по-нататъшно напредване. А сега — слушайте внимателно. На Земята е избухнал ядрен конфликт с ужасяващи последствия…

Мирски поклати глава и отново включи предавателя. Нямаше време да слуша подобни съобщения.

— Разполагаме с достатъчно оръжия и въоръжен персонал за да ви унищожим. Но не виждаме смисъл да го правим. Свързахме се с вашите колеги от товарните кораби и те са съгласни да започнем преговори. На наша страна са и вашите сънародници от научната група. Ще ви дадем възможност да се свържете както с едните, така и с другите — именно за тази цел не унищожихме вашия ретранслатор в прохода.

Мирски натисна копчето за връзка и нареди атаката да започне. Свърза се и с останалите две роти, които засега държеше в тила и им заповяда да се изнесат на щурмовия рубеж. Целта им беше мъртвото огнево пространство под моста, където щяха да разполагат с относително прикритие.

— Повтаряме — безсмислено е да воюваме. Както нашите, така и вашите военачалници са мъртви, или връзката с тях е невъзможна. Смъртта на всеки един от вас ще е напразна жертва. Останете на досегашните позиции, но дайте знак, че приемате предложението, иначе ще открием огън.

И ето, че се обади друг глас, изкривен от радиосмущенията, но съвсем познат. Говореше подполковник Плетнев, командир на ракетно-товарната ескадрила. Или беше капитулирал, или наистина се намираше в орбита отвъд първия проход. Всъщност, невъзможно беше да е попаднал в плен, защото по-скоро щеше да загине при сблъсъка с въжетата в прохода.

— Другари. На Земята е избухнала война. Пострадали са тежко както Съветският съюз, така и Съединените щати. Първоначалният ни план губи своя смисъл…

Да върви по дяволите. Мирски даде знак на хората си да заемат позиция. Първо да щурмуват моста, а след като падне, може и да преговарят…

— Пшшомандир Мирски — изсъска радиото. — На моста излязоха вражески подкрепления.

Отново избухна стрелба и за първи път в живота си Мирски чу писъците на ранените в боя.