Джоана Линдзи
Твоята магия (9)

Глава девета

— Това момиче — Ейми — подметна Уорън. — Разбрах, че се отнасяш доста гостоприемно с нея.

Джорджина не забеляза лекото му изчервяване. Джак беше в скута й, така че щастливата майка, естествено, не обръщаше кой знае какво внимание на своя брат.

— Всъщност обратното е по-вярно — отговори Джорджина. — Не забравяй, че аз съм пришълката тук. Но защо питаш?

— Изненадан съм, че я намирам отново в дома ти.

— Тя не ти ли обясни, че ще остане у дома, докато лекарят и Джеймс решат, че няма да ми навреди да се завърна към нормалните си занимания?

— Как се чувстваш, между другото?

Тя се засмя.

— Как, по дяволите, си мислиш, че се чувствам? Като жена, която току-що е родила.

— Проклет да съм, Джорджи, няма нужда да звучиш като онези хора само защото ти се налага да живееш с тях.

— За бога, Уорън, трябва ли да внимавам при всяка дума, която произнасям в твое присъствие? Не можеш ли просто да бъдеш доволен, че съм щастлива, че съм родила красива, здрава дъщеря и че имам късмета да обичам своя съпруг? Много жени не са така благословени. Те се омъжват, за да доставят удоволствие на своите семейства, но в крайна сметка не семействата им понасят тяхното нещастие.

Той я разбираше съвсем добре. Това, което не бе в състояние да проумее, бе как мъж като Джеймс Малъри би могъл да я направи щастлива. Самият Уорън за нищо на света не би понесъл този човек с нелепото му чувство за хумор. Нито пък си представяше какво намира Джорджина у него. Не, Малъри в никакъв случай не беше достатъчно подходящ за нея. Но след като правеше Джорджина щастлива, а като я гледаше, брат й нямаше никакво съмнение, че е така, можеше да бъде оставен на спокойствие. Но и при най-малкия знак за разногласие между двамата съпрузи, Уорън с удоволствие щеше да го раздуха достатъчно, за да ги раздели и да отведе сестра си обратно в Америка, където й беше мястото.

— Съжалявам — каза той. Не бе имал намерение да я разстройва. И понеже явно трябваше да мине на по-безопасна тема, за която Джорджина нямаше нищо против да разговаря, той отново спомена Ейми: — Това момиче не е ли твърде младо, за да поеме твоите задължения?

Тя го погледна с изненада.

— Сигурно се шегуваш. Нима вече си забравил, че аз бях само на дванадесет години, когато въртях цялото домакинство в къщи?

Не беше забравил, но въпреки това настоя:

— Ти беше достатъчно зряла.

Джорджина изсумтя. Брат й отново се инатеше по типичния за него начин.

— На седемнадесет години Ейми също е съвсем зряла, което…

— Седемнадесет?

— Няма причини да се стряскаш — намръщи се сестра му при неговата странна реакция. — Тя ще навърши осемнадесет след около седмица. Всъщност Ейми съвсем скоро направи своя дебют, който предизвика същински фурор. — Джорджина се засмя. — До вечерта на бала Джеймс въобще не беше забелязал, че е пораснала. Трябваше да видиш колко беше шашнат.

— Защо да забелязва? Тя не е негова дъщеря. Което не означава, че не би могла да бъде.

Джорджина вдигна вежда — още един проклет навик, който бе усвоила от съпруга си.

— Да не би да намекваш, че Джеймс е твърде стар за мен? — попита тя, очевидно развеселена. — Уверявам те, че не е.

В действителност Уорън отново имаше предвид колко млада е Ейми, но реши, че е по-добре да престане да говори за нея, преди сестра му да заподозре нещо.

— Просто разсъждавах.

За момент и двамата замълчаха. Джорджина внимателно постави Джак в леглото до себе си. Уорън гледаше омагьосан как пръстите й се плъзгат, леки като перца, по ръцете и личицето на бебето, сякаш не можеха да се наситят на допира до него.

Джорджина въздъхна.

— Предполагам, че тя скоро ще се омъжи.

— Бебето? — попита стреснато той.

Сестра му се изкиска.

— Не, глупчо, имах предвид Ейми. Ще ми липсва, ако се омъжи и се премести в провинцията като сестрите си.

— Ако се безпокоиш, че може да се чувстваш самотна, би могла да си дойдеш у дома — предложи Уорън.

Тя го погледна изненадано.

— В къщи се чувствах самотна много по-често, отколкото тук. Или си забравил и това, че ти и твоите братя рядко въобще се прибирахте у дома?

— Но откакто изоставихме търговията с Китай, вече не е така.

— И въпреки това никой от вас не се застоява дълго между плаванията, независимо до кое пристанище. Дори Бойд непрекъснато е на своя кораб, макар че още не е капитан. Освен това, не се безпокоях, че ще се чувствам самотна. Никога няма да се почувствам така, след като съпругът ми прекарва повече време с мен, отколкото навън.

Изразът на лицето на Уорън говореше достатъчно красноречиво за неговото отвращение, но той предпочете да го изкаже и на глас:

— Ами да, защото няма задължения, няма почтена професия, нито…

— Спри до тук, Уорън. Да не би да го осъждаш, задето е богат и няма нужда да работи? Значи ли това, че отричаш тъкмо онова, което всеки американец се стреми да постигне и което нашите собствени деди са успели да направят? Хайде, продължавай, ако наистина е така.

Той я изгледа сърдито.

— Изобщо нямах това предвид, по дяволите. Аз самият имам повече пари, отколкото мога някога да изхарча за каквото и да било, но при все това не си стоя в къщи, без да върша нищо, нали?

— Същото се отнася и за Джеймс. До завръщането си в Англия, той е управлявал богата плантация в Западните Индии, а преди това е бил капитан…

— Да не би да наричаш пиратството тежка работа?

— Той не се е занимавал с пиратство през цялото време — рязко каза Джорджина. — А и няма защо да обсъждаме неговата буйна младост, когато не сме го познавали и не бихме могли дори да правим предположения за причините за поведението му. За бога, ти заложи кораба си — своята гордост и радост — срещу една проклета ваза, и едва не беше убит, когато онзи китайски диктатор искаше да си я вземе обратно!

— Безценна проклета ваза!

— И все пак това е също толкова налудничава постъпка, колкото и…

— Ни най-малко не е толкова налудничава, колкото…

Джорджина и Уорън изведнъж осъзнаха докъде са стигнали и млъкнаха едновременно, може би защото високият им тон бе накарал малката Джаклин да заплаче. И двамата се изчервиха от смущение и казаха в един глас: „Съжалявам“.

В същия миг се появи Джеймс, който при шума от кавгата бе изкачил на бегом стълбите, и незабавно изрази своето отношение към словесния им двубой:

— Ако още веднъж я накараш да повиши тон, янки, ще помета проклетия под с твоята…

— Не е необходимо да навлизаш в подробности, Джеймс — бързо го прекъсна Джорджина. — Само малко се поувлякохме, това е. Уорън просто още не е свикнал с мисълта, че мога да му се противопоставям. Разбираш ли, преди никога не съм го правила.

Още един лош навик, усвоен от Малъри, но този път Уорън не каза нищо. И понеже нямаше намерение отново да стига до ръкопашен бой със зет си, поне не преди да се изравни по умения с него — нещо, за което смяташе да потренира по време на престоя си в Лондон — той реши да се придържа към думите на сестра си.

— Тя е права, Малъри, а и аз вече се извиних. Това няма да се повтори.

Едната вежда на Джеймс се вдигна нагоре по оня отвратителен начин, който недвусмислено говореше, че той не вярва нито дума от току-що казаното. Но Уорън забеляза с облекчение, че зет му не направи нищо повече. Просто отиде до леглото и взе дъщеря си в ръце.

— Хайде, Джак, ела да си намерим по-спокойно кътче — каза Джеймс на излизане от стаята.

Джорджина изчака съпругът й да затвори вратата след себе си и се обърна заплашително към своя брат:

— Да не си посмял да кажеш и една думичка за начина, по който я нарича, чу ли?

— Нямах такива намерения, но след като ти спомена за това — научих, че твоето мнение за името, което е дал на дъщеря ти, не е много по-различно от моето.

— Така е, но аз знам как да се оправя с това, както и с проклетото му чувство за хумор.

— Как?

— Като не му обръщам внимание. Опитай и ти, Уорън — сухо вметна тя. — Малко повече сдържаност ще се отрази чудодейно на твоя нрав.

— Държиш се противно като него.

— Той би се радвал да чуе това.

Лицето му ставаше все по-намръщено.

— Отговори ми на един въпрос, Джорджи. Знаеш ли поне защо той е винаги толкова дяволски заядлив… и опърничав?

— Да, но нямам никакво намерение да ти обяснявам обстоятелствата от неговото минало, които са го направили такъв, какъвто е. Нито пък имам намерение да обяснявам на Джеймс защо ти си станал толкова безсърдечен и невъздържан. Ако наистина искаш да знаеш, защо не го попиташ лично?

— Ще го попитам — измърмори той.

— Добре. Апропо, това, което исках да ти кажа, преди да се отклоним от темата, бе, че Джеймс съвсем не мързелува по цял ден, както ти се опитваш да ме убедиш. След като се върна в Англия за постоянно, той освободи управителите на своите имения и сега сам се грижи за имотите си. Освен това започна да се занимава и с многобройните инвестиции, които брат му Едуард е направил от негово име през годините. Дори смята да купи търговска флотилия.

— За какво му е? — с ужас попита Уорън.

— О, не знам. — Тя се ухили. — Може би, за да се конкурира със своите шуреи. А може би защото това е нещо, с което аз също бих могла да се занимавам в качеството на съветник. Разбира се, ако вместо това някой го покани да работи с флотилията „Скайларк“…

Сега вече Уорън наистина й се ядоса, макар че не бе сигурен дали сестра му само се заяжда, или наистина иска съпругът й да участва лично в работите на „Скайларк“. Но беше възмутен от самата мисъл да включи в семейния бизнес, който и да било англичанин, да не говорим за мъжа, когото не можеше да понася.

— Тази идея би била интересна, ако се беше омъжила за някого в Америка, вместо отвъд океана.

Този път Джорджина не се разсърди, а само каза:

— Пак ли ще говорим за това? — Сетне въздъхна. — Нищо няма да се промени, Уорън. Моля те да свикнеш с тази мисъл.

Той скочи от стола, върху който бе прекарал последния един час, отиде до прозореца и се загледа навън. После каза, без да се обръща към нея:

— Ако искаш вярвай, но аз наистина се опитвам да свикна, Джорджи. Ако той не беше толкова дяволски заядлив… А и мисля, че сега, когато ще си бъда по-често у дома, ще ми липсва твоето присъствие в къщи, или поне някъде наблизо.

— О, Уорън, аз наистина те обичам, въпреки невъзможния ти характер — отговори тя с нежен глас. — Но не ти ли е хрумнало все още, че ти и останалите ще идвате много пъти до тук, след като Клинтън възстанови търговията с Англия? Напълно е възможно да се виждаме толкова често, колкото и преди, дори по-често.

Да, но за да я вижда, трябваше да вижда и Джеймс Малъри. Не беше същото.

— Как се развиват нещата там, между другото? — попита тя, за да смени темата.

Уорън сви рамене. Новото начинание, което бяха замислили, въобще не го привличаше.

— Клинт и останалите се пръснаха тази сутрин, за да потърсят подходящо място за кантора. Аз също трябваше да съм с тях, но исках, преди да се съберем всички тази вечер, да те видя насаме.

— Искаш да кажеш, че „Скайларк“ ще отвори кантора в Лондон? — развълнувано попита Джорджина.

Той се обърна и видя, че изражението й е не по-малко радостно от гласа й.

— Идеята беше на Дрю. След като отново ще търгуваме с англичаните, трябва да се възползваме максимално от това. Вероятно ще насочим цялата флотилия по този маршрут.

— И за целта ви трябва кантора в Лондон, естествено — съгласи се тя. — Но кой ще я ръководи?

— Аз — каза Уорън. Току-що бе взел това решение и дори още не знаеше защо. — Поне докато доведем някого от Америка.

— Бихте могли да наемете англичанин…

— Това е американска компания…

— С кантора в Лондон…

Той се засмя. Ето че отново се бяха спречкали. Джорджина също си мислеше за това и също му се усмихваше. В този момент на вратата се почука и Реджина Идън надникна в стаята.

— Значи вече си станала, лельо Джордж? — каза тя. — Донесох ти имената, които ти бях обещала. Моята Мег настоя тя да се грижи за Томас, затова аз самата не съм се срещала с тези жени. Но и двете ми бяха препоръчани много горещо, макар да не мога да гарантирам, че все още са свободни.

— Ще дам имената им на Джеймс — отговори Джорджина, която очевидно знаеше за какво става въпрос, за разлика от Уорън. — Той е твърдо решен да се срещне с всички кандидатки лично. „Искам най-доброто за моята Джак“ — това бяха думите му. Като че ли аз не мога да преценя кое е най-доброто.

— Типично за всеки баща. Но наистина ли ще позволиш той да говори с тях? Та чичо ще изплаши до смърт всяка бавачка и тогава къде ще… — Реджи млъкна, защото едва сега бе съзряла изправения до прозореца Уорън. — О, съжалявам. Ейми не ме предупреди, че вече имаш посетител.

— Не се притеснявайте, лейди Идън — каза Уорън, като пристъпи напред. — Имам доста работа, така че вече си тръгвах. — Той се наведе над леглото, за да целуне сестра си за довиждане, и каза: — Ще се видим довечера… Джордж.