Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Малъри-Андерсън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Magic of You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 308 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
belleamie (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Джоана Линдзи. Твоята магия

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1996

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954-445-021-6

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава тридесет и девета

— Изглежда, че идваме твърде късно — забеляза Кони.

— Добре де, не гледай към мен — каза Антъни. — Не аз вкарах кораба в бурята, която ни завлече почти до Гренландия. Тази чест се пада на скъпия ми брат.

— Най-добре забрави за това, малкия. Твоят скъп брат се кани да нанесе тежка телесна повреда.

Не беше точно така, но поне приблизително отговаряше на истината. Джеймс стоеше от другата страна на леглото, загледан към спящата двойка, и дяволски много му се искаше бурята да не се бе изпречвала между него и жертвата му. Бяха му необходими цели две седмици, за да стопи преднината им само до осем часа, но все пак корабът му бе успял да акостира едва на сутринта, когато от другия кораб нямаше и следа. Толкова за плановете му да притисне до стената хитрите китайски копелета.

Не беше и допускал, че „Нерей“ може да пристигне пръв. Но правилно бе предположил, че Уорън е съумял да се справи успешно с китайците и че сега може да бъде намерен у дома си. Двамата братя веднага се бяха отправили натам заедно с Кони, защото докато не се уверяха, че Ейми е добре, безпокойството им нямаше да се уталожи. Икономката на семейство Андерсън ги бе уверила, че всичко е наред и им бе казала, че капитанът и гостенката му все още спят.

После беше излязла, за да им приготви закуска. Те се бяха качили право горе, за да намерят липсващата двойка. Не бяха подозирали, че ще ги открият заедно.

Сега Джеймс беше обезумял от ярост, но добре съзнаваше, че не може току-така да убие човека, задето е отнел невинността на Ейми, когато самият той бе сторил същото с Джорджина, собствената сестра на Уорън, и дори бе сключил сделка за нея и за детето, което тя носеше. Това, което го вбесяваше непоносимо, бе фактът, че нямаше никакъв избор. Негодникът трябваше да бъде приет в семейството, и то не просто като шурей, с когото човек можеше да не се съобразява и да пренебрегва, ако се наложи, а като племенник на Джеймс по брак. Негов племенник! Черно проклятие!

— Предполагам, можем благородно да сметнем, че са се оженили — каза Антъни, но предложението му получи два бързи, възмутени погледа. — Добре де, не е кой знае колко невероятно.

Кони отстъпи назад, за да се махне от пътя му, преди да каже:

— Защо не попитате него?

— Нямам нищо против.

Но Антъни, който беше най-близо до Уорън, съвсем не се отнесе нежно с него. Той се наведе и небрежно го удари с опакото на ръката си, за да привлече вниманието му. И постигна успех доста бързо. Подпомогнат по този начин, Уорън се събуди и неуверено се надигна.

Антъни се бе отдръпнал настрана, но все пак Уорън съзря тъкмо него.

— Ти откъде се взе, по дяволите?

— Имам по-добър въпрос за теб, старче — отговори Антъни. — Женени ли сте?

— Що за въпрос, по дяволите…

— Уместен… при тези обстоятелства. А, виждам — сега си спомняш, че не спиш сам. И така?

— Не съм се оженил за нея — процеди Уорън.

Антъни цъкна с език.

— Трябваше да излъжеш, янки, или поне да добавиш „все още“ към това изявление. Дяволски глупаво от твоя страна да не се досетиш.

— Някой да ти е казвал, че той е умен?

Уорън се извъртя и съзря Кони в долната част на леглото, после и зет си, от когото бяха долетели последните думи.

— Господи — възкликна той и стовари глава обратно върху възглавницата. — Кажи ми, че сънувам.

Ейми беше тази, която му отговори. Рамото на Уорън бе закачило нейното и това най-накрая беше разбудило и нея.

— Какво…

— Имаме компания, Ейми — прекъсна я Уорън. В гласа му се процеждаше неприязън.

— Стига глу… — но спря, защото забеляза чичо си Тони, изправен до леглото, и като разтвори широко очи, довърши с ужасен тон: — Прав си.

— Радвам се да видя, че си здрава и читава, котенце — каза Антъни, но веднага добави: — Поне в по-голямата си част.

Ейми изсумтя и зарови лице в рамото на Уорън. Но кошмарът ставаше все по-страшен.

— Няма нужда от това, скъпо момиче — обади се Джеймс иззад гърба й. — Знаем кой е виновен за всичко.

— Това е сън — увери тя Уорън. — Щом се събудим, и ще изчезнат.

Той просто въздъхна.

— Бих искал поне веднъж да спреш да се заблуждаваш, Ейми.

— О, колко мило. — Тя се надигна, за да го погледне. — Просто чудесно. И не мисли, че не си спомням как се опита да ме отблъснеш снощи. Всичко свърши, така ли? Кой кого заблуждава?

— Доста умело се опитва да поеме вината върху себе си, нали?

— Нещо, което ми напомня Рийгън и склонността й да обръща всяка дребна ситуация в своя полза — отбеляза Кони.

— И имат един и същ отвратителен вкус по отношение на мъжете, за нещастие — довърши Джеймс.

— Много забавно, джентълмени — каза Уорън. — Но заради честта на дамата, защо, по дяволите, не излезете оттук, така че да можем да се облечем, преди да продължим разговора?

— Няма да се измъкнеш през прозореца, нали? — попита пръв Антъни.

— От втория етаж? — отвърна Уорън. — Да не мислиш, че искам да си счупя врата?

— Хайде, янки — присмя се Антъни. — Последната ни грижа в момента е твоят врат.

— Достатъчно, Тони — каза Джеймс. После се обърна към Уорън и заяви многозначително: — Доколкото си спомням, кабинетът беше предпочитаната стая за подобни разисквания. Не се бави.

Уорън скочи от леглото в секундата, в която вратата се затвори и започна да навлича дрехите си. Ейми се изправи по-бавно, като държеше чаршафа пред гърдите си. Бузите й още руменееха. Струваше й се, че никога няма да престанат.

Не би могла да се чувства по-унизена, дори ако я бяха открили собствените й родители. Да говори за прелъстяване на мъж беше едно, но да бъде заварена, докато го прави — съвсем друго. Не искаше никога повече да поглежда чичовците си. Но нямаше избор.

— Ако не бях сигурен в обратното, бих си помислил, че си го планирала — каза Уорън, докато обличаше сакото си.

Жестокият му тон я огорчи. Не би могла да се справи с неговите нападки точно сега, наистина не би могла.

— Не съм те насилвала да се любиш с мен тази нощ — изтъкна тя.

— Нима?

Обвинението я засегна дълбоко, но стори и нещо повече — накара я да се види през неговите очи. Той бе абсолютно прав. Беше си спомнила съвета на Джереми и го бе приложила спрямо Уорън. Беше се държала като пълна егоистка още от самото начало. Никога не се беше съобразявала с настоящите му чувства, а само с тези, които бе сигурна, че ще се появят по-късно. Но да бъдеш сигурен в нещо още не означава, че то е вярно, независимо от безпогрешността на здравите й инстинкти. Била е несправедлива.

Вдигна поглед, за да му каже, че ужасно съжалява, че повече никога няма да го насилва, но той вече беше излязъл от стаята.

— Значи тук те натупаха? — обърна се Антъни към брат си, когато влязоха в просторния кабинет на долния етаж. — Е, наистина, има достатъчно място за това.

— Млъквай, Тони.

Но Антъни никога не приемаше чужди съвети, освен ако не му изнасяше. Затова продължи в същия дух:

— Трябва докато сме тук да ми покажеш и прословутото мазе, за да мога един ден да разкажа на Джак цялата история. Убеден съм, че тя ще бъде очарована да чуе как нейният вуйчо за малко не е обесил баща й.

Джеймс пристъпи напред. Кони скочи между него и Антъни. А Уорън, който тъкмо влизаше, попита:

— Толкова ли не можехте да ме почакате?

Двамата братя рязко се отдръпнаха един от друг.

Кони оправи палтото си и каза одобрително:

— Точно навреме, янки. Бяха на път да забравят, че ти си този, когото искат да удушат.

— Кой иска да се заеме с това удоволствие? — попита Уорън, като погледна единия и другия.

— Не аз, старче — отговори Антъни. — Знаеш ли, аз самият съм минал по твоя път, макар че не ме преследваха разни зли роднини. Просто нямаше такива, нали разбираш? Трябваше сам да свърша благородното дело.

Уорън се обърна към Джеймс.

— Значи ти ще си този лицемер?

След кратка пауза Джеймс отговори:

— Не. Ако се съгласиш всичко да се уреди, няма да те докосна. А при тези обстоятелства май нямаш кой знае какъв избор, нали?

Уорън знаеше, че е така и тъкмо заради това самият той беше толкова ядосан. Едно беше да се наслаждава на прелестите на Ейми без семейството й някога да научи, но съвсем друго — сега, когато вече знаеха.

— Ще се оженя за нея — процеди той, — но проклет да съм, ако живея с нея, и проклет да съм, ако си имам работа повече с вас, копелета.

— Мили боже, човече, не е нужно да бъдеш толкова сговорчив — каза Антъни. — Бихме се задоволили и само с частта за женитбата.

— Искаш ли да се ожениш за мен?

Уорън се извърна. На прага стоеше Ейми. Беше облякла единствено смачканата си рокля. Беше боса. Неговите собствени пръсти бяха помогнали да се разроши този великолепен водопад от черна коса. А веселото оживление, което сякаш бе нейна втора природа, бе изчезнало.

Беше твърде ядосан, за да обърне внимание на стягането в гърдите си; твърде ядосан, за да види, че тя беше опъната като струна в очакване на отговора му.

— Ти вече знаеш отговора. Никога не съм ти дал повод да мислиш обратното, нали?

Ейми може и да бе подготвена за тези думи, но да ги чуе произнесени, след всичко, което бяха преживели напоследък… след миналата нощ… Болката, която се надигна в гърлото и в гърдите й, беше непоносима. Но той стоеше там, гневен и твърдоглав както винаги, и тя би предпочела по-скоро да умре, отколкото да му покаже колко я е наранил току-що.

— Тогава това решава въпроса — каза тя спокойно.

— Дума да не става, скъпо момиче — каза й Джеймс. — Неговите предпочитания нямат никакво значение.

— Разбира се, че имат. Аз няма да се омъжа за него.

Изумен, Джеймс попита:

— Знаеш ли какво ще каже баща ти за това?

Но Ейми просто отговори:

— Няма да се омъжа за него, докато не ме помоли.

— Чувала ли си за едно нещо, наречено магарешки инат, котенце? — вметна Антъни.

А Джеймс добави:

— Той ще те помоли да се омъжиш за него, Ейми. Гарантирам ти.

— Такъв вид помолване не се брои. Той трябва да го иска и аз трябва да знам, че го иска. Казах ти и преди, чичо Джеймс, че няма да се омъжа за него, ако бъде завлечен насила до олтара. Край на разискванията. А сега бих искала да си ида у дома колкото се може по-скоро, ако някой от вас бъде така любезен да уреди това.

Не погледна към Уорън. Просто излезе така тихо, както се беше появила. Но раздразнението, което остави след себе си, беше осезаемо, поне за двама от присъстващите в стаята.

— Проклятие! — изръмжа Джеймс.

— Хм, това ти спаси главата, янки — каза Антъни с цялото негодувание, на което бе способен. — Но означава още, че ще стоиш далеч от нея — в противен случай аз самият ще избърша пода с теб.

Уорън изобщо не се разтревожи от тази заплаха, защото нямаше никакво намерение някога отново да се приближава до Ейми. Но не беше сигурен, че това, което изпитваше в момента, е облекчение и ако не, какво, по дяволите, го глождеше отвътре и го караше да иска да хукне след нея? Каквото и да бе това безименно чувство, той нямаше да му се поддаде, но въпреки всичко…

За да прогони въпроса от ума си, той се обърна към Джеймс и попита:

— Как стигнахте толкова бързо до тук, все пак?

— С твоя кораб.

При друг случай Уорън би избухнал, но точно сега беше доволен, че разполагаше с кораба си. С радост щеше да се премести на борда.

— Тогава ме извинете, джентълмени. Разполагайте се както намерите за добре в дома ми. Аз отивам до „Нерей“, за да видя какво е останало от него.

Стрелата, насочена към капитанските умения на Джеймс, попадна право в сърцето му. Но той си го върна с думите:

— Не много.

Уорън не се хвана на въдицата.

— При това положение разбирате защо няма да ви предложа транспорт обратно до Англия.

— Като че ли пък ние бихме допуснали ти и Ейми отново да сте заедно на един кораб — промърмори Антъни.

Уорън не се хвана и на тази въдица.

— Тогава значи вероятно няма да се видим повече.

„Дай боже“, помисли си всеки един от тях.