Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Малъри-Андерсън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Magic of You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 308 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
belleamie (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Джоана Линдзи. Твоята магия

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1996

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954-445-021-6

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава двадесет и пета

— Ейми и Уорън? — невярващо попита Джорджина.

— Чу ме правилно още първия път — озъби се съпругът й, като продължи да потропва по дъските на пода в спалнята им.

— Но, Ейми и Уорън?

— Точно така, и трябва също да ти кажа, Джордж, че ще го убия, ако дори я погледне още веднъж — обеща Джеймс.

— Не, няма. Значи, тя иска него, а не обратното — правилно ли съм схванала?

— Не обяснявам ли кристално ясно? Искаш ли да ти начертая диаграма?

— О, не ми говори с този тон на Малъри, Джеймс Малъри. Ако искаш да знаеш, намирам новината за малко повече от просто леко шокираща.

— Нима мислиш, че аз не я намирам за такава?

— Но ти си имал време да я асимилираш…

— И цял живот не би ми стигнал да асимилирам това. Какво, по дяволите, ще кажа на брат си?

— На кой от всичките?

Този преднамерено глуповат въпрос предизвика сърдития му поглед.

— На този, с когото тя обикновено живее. На баща й. Схващаш ли?

Тя не обърна внимание на саркастичния му тон.

— Не виждам каква връзка има това точно сега. Нали казваш, че не я интересува дали ще получи позволението му или не. Въпреки че още не се е стигнало дотам и можем да се надяваме, че това не е нищо повече от временен каприз. Откакто го видяла за пръв път, а? Нищо чудно, че винаги ме караше да говоря за братята си.

— Значи и ти си допринесла за тази бъркотия?

— Съвсем непреднамерено, уверявам те. Наистина нямах представа, Джеймс. И все още ми се струва невероятно. Сладката малка Ейми — да преследва агресивно Уорън?

— Няма нужда да представяш нещата така меко. Тя съвсем истински се опитва да го прелъсти. Призна си го сама, а и по думите на брат ти, Ейми му се „хвърляла на врата“ всеки път, щом го зърнела.

— Щом той е невинният наблюдател в цялата работа, защо си му толкова сърдит?

— Защото отказвам да повярвам, че не е направил нищо, за да окуражи момичето. Тя е прекалено уверена, че ще успее в това, което си е наумила.

— Оптимизмът на младостта.

— Бих искал да мисля същото, но не мога.

— Значи смяташ, че тя ще… че те ще… че може наистина да…

— Мили боже, Джордж, не го дъвчи толкова — прекъсна я той нетърпеливо.

— Мислиш, че тя ще стигне до леглото му?

— Твърде вероятно. И това, което искам да знам, е дали той ще се ожени за нея, ако отнеме невинността й.

— Като се има предвид, че става дума за Уорън, мисля, че отвращението му към брака е доста сериозен проблем.

— Е, виждаш ли?

Джорджина въздъхна.

— Поразена съм, Джеймс. Ако се стигне до там — разбира се, че той ще трябва да се ожени за нея. Аз самата ще се погрижа за това, в случай, че семейството ти не го направи.

— Тя отказва да се омъжи за него, ако той бъде принуден.

— Защо пък не? Аз самата се омъжих за теб по този начин и съм доста доволна от сделката.

— Да, но тя, слава богу, не го иска по този начин. — Той внезапно спря да крачи и се ухили. — Значи, може би това е отговорът. Ние ще избързаме и ще го принудим.

Джорджина се взря в него.

— При положение, че още не е направил нищо?

Джеймс сви рамене, отхвърляйки този аргумент.

— Със сигурност я е компрометирал по някакъв начин. Малко принуда може да свърши работа.

— О, не, недей. Няма пак да биеш брат ми.

— Само малко, Джордж — опита се да я придума той. — Ще го преживее.

— Да, и пак ще иска да те окачи на въжето. Забрави това, Джеймс.

— Значи не смяташ, че едно такова разрешение е справедливо?

— Щом наистина не очакваш да доведе до брак — не, не смятам. Мисля, че ще трябва просто да се довериш на Уорън, че ще продължи да устоява на Ейми. Накрая тя ще бъде принудена да се откаже.

— Дума да не става. Тя вече има планове да го последва в Америка, ако се стигне до там.

— Сама? О, господи, това няма да доведе до нищо. Дали ще помогне, ако говоря с нея? В крайна сметка, аз най-добре познавам Уорън.

— Несъмнено, но, както би казала тя, нищо няма да постигнеш.

 

 

— Нищо няма да постигнеш, лельо Джордж — каза Ейми на другия ден по време на следобедния чай.

Джорджина се облегна на канапето, върху което я беше сложил Джеймс, преди да излезе и да я остави да изпълни неприятната си задача. Както се има предвид, че по-рано през деня се беше срещала цели четири пъти с Ейми, без да се издава, че е наясно с положението, бе някак си смущаващо да чуе това, когато не беше казала нищо друго, освен: „Ще налееш ли чая?“.

— Да не би да четеш мисли?

Ейми се засмя.

— Четене на мисли? Кристални сфери? Вълшебни пръчици? Напоследък май всички ме смятат за магьосница, която прави чудеса, а?

— Моля?

— Не е нужно да чета мисли, за да знам какво е в ума ти, след като още от сутринта ми хвърляш странни погледи; да не споменавам за някои много забавни прояви на разсеяност от твоя страна. И понеже не съм вече дете, мога да се досетя, че чичо Джеймс ти е изпял всичко и сега е твой ред да се заемеш с мен. Не е ли така?

— Съжалявам, Ейми — каза Джорджина, леко изчервена. — Не съм предполагала, че ти хвърлям странни погледи.

— О, няма значение. Разбира се, Бойд беше леко изненадан, когато ти го целуна по носа и му каза: „До утре“.

— Не може да бъде! — изпъшка Джорджина. — Така ли направих?

— Най-забавното беше как той три пъти се опита да ти напомни, че утре ще се намира насред океана, но ти просто не му обърна внимание. На излизане оттук брат ти мърмореше нещо за местния климат, който побърква хората.

— О, спри! — Джорджина не можа да не се разсмее. — Измисляш си.

— Честен кръст. Добре, че Уорън не беше тук да го види, защото какъвто си е грижовен, щеше да започне да се притеснява и вероятно щеше да ги накара да обърнат корабите обратно, за да проверят дали вината е в климата или в съпруга ти.

На Джорджина вече не й беше толкова забавно.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че познаваш Уорън толкова добре, колкото и аз?

— Съвсем не, но той е напълно предсказуем в положителните си страни, а грижовността, която проявява към теб, е една от тях. Ще ти липсват ли твоите братя? — Два, от трите кораба, с които бяха пристигнали, вече бяха в открито море.

— Разбира се, но очаквам да се върнат още след няколко месеца с управител за лондонската кантора.

— Не успя ли да ги накараш да премислят и да назначат англичанин?

— Не.

— Е, Уорън ще е по-податлив на идеята — просто за да може и той да отплава колкото е възможно по-скоро.

— Той не е човек, който се чувства като затворник на сушата — каза Джорджина.

— Радвам се да го чуя, но аз имах предвид желанието му да избяга от мен, а не да се върне в морето.

Изражението на Джорджина стана твърде сериозно.

— Ейми, не бих искала да те видя наранена.

— Няма. Моята история ще има не по-малко щастлив край от твоята.

— Като се има предвид, че съпругът ми и брат ми са се хванали за гушите, моето не е точно ложе от рози.

— Напротив, просто розите имат и бодли — ухили Ейми. — Самата аз предпочитам нарциси.

— Но ще получиш бурени — предрече Джорджина, без да има намерение отново да разсмива Ейми, но трябваше да изчака за момент, преди да продължи, защото момичето направи точно това. — Казах го съвсем сериозно.

— Знам. — Ейми още се усмихваше. — Но, виж, когато го обработя, той ще стане същинско цвете… дали да не кажа плачеща върба?

Джорджина завъртя очи.

— Ох, май наистина се предава по наследство.

— Просто се опитвам да разведря атмосферата, лельо Джордж. Не бива да се тревожиш за това. Брат ти е голямо момче. Може да се грижи за себе си.

— Много добре знаеш, че ти си тази, за която се тревожа. Ейми, скъпа, познавам брат си. Той няма да се ожени за теб.

— Дори и ако ме обича?

— Е… не… имам предвид… това може да промени нещата, но…

— Не казвай, че няма как да се случи, лельо Джордж — прекъсна я Ейми. — В това отношение наистина притежавам кристална сфера, която казва, че много неща са възможни и едно от тях е Уорън да отключи сърцето си за мен. Разбира се, какъвто си е твърдоглавец, той ще държи на горчивия край на историята. Очаквам го.

— Хм, това поне си го схванала правилно. Краят наистина ще бъде горчив — за теб.

Ейми цъкна с език.

— Какво страшно предсказание. Май имам късмет, че любовта слуша сърцето, а не съветите, пък били те и добронамерени.

— Предлагаш ми да запазя своето мнение за себе си? — наежи се Джорджина.

— Разбира се, че не — бързо я увери Ейми. — Просто исках да изтъкна, че съм достатъчно голяма, за да направя избора си сама. Говорим, в края на краищата, за моя живот и за моето бъдеще. Ако не успея да спечеля мъжа, с когото искам да споделя живота си, защото не съм направила всичко възможно, вината ще е само моя, нали? Виж, аз също бих предпочела да оставя инициативата в неговите ръце и цялото това ухажване да протече по нормалния начин, но и двете с теб знаем, че това е невъзможно с човек като брат ти. Затова го правя по мой си начин и ако не стане — не стане. Поне ще знам, че съм опитала.

— Силни думи — каза предпазливо Джорджина.

Ейми се ухили.

— Положението е плачевно, нали?

— Палавница — ухили й се в отговор Джорджина. — Никога не мога да разбера дали си сериозна или не.

— И брат ти не може. Това го изправя на нокти, уверявам те.

— Добре, отговори ми на следното — защо още не си се отказала? Разбрах, че вече неколкократно те е отблъснал.

Ейми махна с ръка при това напомняне.

— Това нищо не означава.

— Какво те кара да мислиш така?

— Начинът, по който ме целува.

— Целува те? — Джорджина рязко се изправи. — Вероятно нямаш предвид истинска целувка?

— Сто процента истинска.

— Ах, този негодник!

— Той не можа да устои…

— Този мерзавец!

— Аз го съблазних…

— Този мръсник! Той вече те е опозорил, нали, Ейми?

— Е, ако ще навлизаме в технически подробности…

— Това решава въпроса. Той трябва да се ожени за теб — каза решително Джорджина.

Ейми подскочи напред.

— Почакай, нямах предвид такива технически подробности, въпреки че някои от ситуациите, в които сме попадали, могат да бъдат разбрани достатъчно погрешно, за да доведат до най-отвратителни клюки. Но всички те бяха мое дело.

— Не лъжи заради него — предупреди Джорджина, която вече едва се сдържаше от възмущение.

— Не бих го направила. — Ейми премисли и каза: — Поне докато се оженим. После бих, разбира се, ако е необходимо. Но да не се отклоняваме от темата. Няма да има принудителна сватба. Чичо Джеймс не ти ли каза?

— Спомена го, но това е без значение, ако брат ми вече…

— Не е… още. Но когато го направи — а той ще го направи, можеш да разчиташ на това — всичко ще се реши между мен и него. Освен това, лельо Джордж, той трябва да ме помоли да се омъжа за него, в противен случаи няма да кажа „да“. Толкова е просто.

— Нищо не е толкова просто, щом е свързано с брат ми. О, Ейми, ти наистина не знаеш какво правиш. — Джорджина въздъхна. — Той е един мъчен, огорчен човек. Никога няма да може да те направи щастлива.

Ейми се засмя от сърце.

— Хайде, лельо Джордж, ти мислиш за него такъв, какъвто е сега, но той ще стане съвсем друг, когато се занимая с него.

— Не е ли станал вече?

— Разбира се, че не. Смятам да го превърна в един много щастлив човек. Ще върна смеха в живота му. Не искаш ли това за своя брат?

Въпросът разтърси Джорджина и я накара да преосмисли позицията си. Той й напомни и за разговора й с Реджи, ден след като се беше родила Джаклин, когато бяха стигнали до извода, че Уорън има нужда от свое собствено семейство, за което да се грижи. Изведнъж оптимизмът на Ейми я зарази. Ако някой изобщо можеше да направи чудо с Уорън, то щеше да бъде тъкмо това жизнено, очарователно палаво, красиво момиче, чието сърце бе готово да му даде любовта, от която се нуждаеше.

Джеймс щеше страшно да се вбеси, но съпругата му току-що беше преминала от другата страна на барикадата.