Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Малъри-Андерсън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Magic of You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 308 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
belleamie (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Джоана Линдзи. Твоята магия

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1996

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954-445-021-6

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава осемнадесета

Без Ейми да знае, желанието й се беше изпълнило. Тази нощ Уорън наистина си легна, мислейки само за нея, както се бе надявала. Може би няколко от тези мисли включваха идеята да я убие, но като се има предвид неудовлетворението, което той все още изпитваше, това можеше да се очаква. Легна си съвсем сам.

Още не можеше да разбере защо, след като я бе оставил пред къщата, се прибра в хотела на Пикадили, вместо да се върне в „Адът и хрътката“ при хубавичката Полет. Предполагаше, че яростта му бе взела връх над нагона — беше бесен, задето позволи на малката хубостница да го убеди да отложи това, което трябваше да направи, а именно — да уведоми семейството й за нейното скандално поведение. Но дори когато пристигна в „Олбъни“ и си припомни какво го очаква на другия край на града, Уорън все пак се качи в стаята си, вместо да вземе друг файтон до странноприемницата.

Е, вярно, че докато най-сетне се добра до хотела, бе станало вече твърде късно, а на следващия ден той и братята му имаха работа рано сутринта. Но пък кога това го беше възпирало да си намери жена, ако имаше такава нужда? А Уорън определено изпитваше нужда, още от сутринта, от онази първа целувка. Тогава бе решил твърдо да я задоволи още същата вечер. Бе устоял на ужасното момиче. Беше я предупредил и смяташе, че с това въпросът е приключен. Колко малко знаеше за английската упоритост! И всичко това бе преди почти да се люби с Ейми Малъри насред междуселския път.

Все още не можеше да повярва, че го е направил и дяволски му се искаше да не беше го направил. Бе забравил какво означават радостта от чистата страст, извисените чувства, могъщата сила на желанието, невероятното удоволствие. Твърде дълго беше съблазнявал жените студено и методично, почти с безразличие, задоволявайки една чисто първична необходимост. Ейми бе разбудила у него нещо много повече и ето че сега Полет вече не го привличаше достатъчно, за да си струва усилието. Беше тъй просто.

Но не би могъл да преживее още един ден като този, да изпита пак толкова силен копнеж и да не го утоли. И всичко това — заради прищевките на някакво си седемнайсетгодишно момиченце. Исусе Христе! Как е възможно една хлапачка да го манипулира по този начин, да налучка най-верните струни у него? Тя бе просто палава хубостница и нищо повече. Очевидно беше открила секса, намираше го за преживяване, което е твърде приятно, за да бъде пренебрегнато, и както всички млади хора се хвърляше в него с главата напред. За нея Уорън бе само едно предизвикателство, може би първият мъж, който я е отблъснал. Да, точно така. И заради това тя го беше накарала да мине през ада. Трябваше да говори с Джеймс Малъри. Как се беше оставил да го разубеди?

— Буден ли си, братко? — попита Дрю, след като влезе в стаята и хлопна с трясък вратата.

— Вече да.

Дрю просто се засмя на раздразнението на брат си.

— Не мислех, че вече си се прибрал. Явно си се заситил още в ранна вечер.

Де да беше! Тогава би могъл да устои на съблазните на Ейми. Запита се дали ако не бе принуден да дели стаята си с Дрю поради това, че хотелът временно беше претъпкан, нямаше да се предаде и да доведе Ейми. Смразяваща мисъл. Нима волята му бе толкова слаба? Или пък нейното обаяние — толкова силно?

Откъдето и да го погледнеше, момичето си беше проблем, и Уорън незабавно трябваше да сложи край на всичко това. Тя бе племенница на сестра му, за бога. Беше Малъри. Едва бе слязла от училищната скамейка. Фактът, че демонстрираше необуздаността на двамата си чичовци — по дяволите, нима не можеше да нарече нещата с истинските им имена? Тя бе на път да се превърне в развратница — нямаше никакво значение.

Ако искаше да предложи услугите си на широката публика, това си беше нейна работа, но той нямаше да допринесе за нейното падение. В края на краищата тя щеше да забременее и вероятно нямаше дори да може да каже кой е бащата. Някое малоумно копеле, което се е хванало на въдицата й, щеше да си го отнесе, и това нямаше да бъде Уорън.

Освен това не беше вярно, че самата Ейми иска да се омъжи и да сложи край на забавленията си. Това вероятно бе някаква уловка, за да погъделичка неговото самолюбие, понеже тя беше толкова невероятно красива. Но нима не бе доказала, че е категорично против брака, когато направи всичко възможно, за да се скрие от лейди Бийчъм тази вечер?

Би трябвало да почувства облекчение. И той го чувстваше. Но това не решаваше проблема. Не, момичето може и да бе дяволски привлекателно, може Уорън да я желаеше много силно, но той нямаше да се хване в съблазнителния й капан.

— Знаеш ли какво — продължи Дрю, докато се бореше с ботушите си в другия край на голямото легло, което деляха, — независимо от хилядите ни възражения към тази страна, има едно нещо, което няма как да не признаеш на англичаните. Те си имат един страхотен град в лицето на веселия, стар Лондон. Каквото и забавление да търсиш, можеш да го намериш точно тук. Бога ми, та те имат пороци, за които никога не съм и чувал.

— Разбирам, че си се забавлявал тази вечер — сухо каза Уорън.

— „Забавлявам“ не е и наполовина точно. Бойд и аз се запознахме с онази сладка…

— Не искам да слушам за това, Дрю.

— Но тя беше изключително талантлива за цената си, а и хубава — с най-прекрасните черни коси и сини очи. Напомни ми за Ейми Малъри, макар че не беше толкова хубава, колкото нашата красавица Ейми.

— Защо, по дяволите, споменаваш нея?

Дрю сви рамене, без да осъзнава, че зад гърба му неговият брат се е наежил.

— Като споменахме за нея…

— Ти спомена за нея.

— Както и да е… Тази сладурана доста често ми се върти из ума, откакто я зърнах.

— Тогава я изхвърли от ума си — процеди през зъби Уорън. — Тя е твърде млада, дори за теб.

— Голяма работа, дявол да го вземе — възпротиви се Дрю, все още неосъзнаващ в какви опасни води е нагазил. — Но тя е от този тип жени, за които човек трябва да се ожени, а те не са мой тип. Все пак — въздъхна той с дълбоко съжаление, — заради нея почти ми се иска да бях готов да се установя на едно място.

Уорън чу достатъчно.

— Лягай си! И ако нощес хъркаш, ще те удуша със собствената ти възглавница.

Дрю му хвърли изненадан поглед през рамо.

— В дяволски превъзходно настроение си, няма що. Какъв късмет — да трябва да деля стая с мърморкото на семейството!

Тази провокация вече дойде твърде много на Уорън, чийто ден бе пълен догоре с провокации. Той се надигна и се извъртя. Дрю се озова проснат на земята. За момент остана легнал, опипа бузата си и вдигна глава, за да вижда по-големия си брат, който още седеше в леглото.

— Ето значи какво си пропуснал — каза Дрю, сякаш сприхавото настроение на Уорън вече бе напълно разбираемо. Докато се изправяше на крака, той се подсмихна. — Е, хайде тогава, аз съм готов.

Уорън не се нуждаеше от увещаване. Пет минути по-късно към цената, която дължаха за стаята, двамата вече бяха прибавили още и стойността на един строшен стол и на счупената рамка на леглото. Клинтън нямаше да остане доволен; той и без това се отнасяше неодобрително към склонността на Уорън да се забърква в побои. Дрю обаче не го беше грижа. Винаги участваше с радост в любимите „упражнения“ на брат си, пък и не правеше сериозни опити да съблазни никоя от младите лондонски хубавици, така че насиненото око нямаше да му навреди.

Уорън обаче бе повече от доволен от изхода на схватката. Преднамерено бе изпречил устата си пред юмрука на Дрю и сцепената устна, на която се беше надявал и която наистина бе получил, щеше да му попречи да се целува през следващите няколко дни. Едва ли би се объркал отново и би се поддал на тъй примамливите изкушения на Ейми, но дори да го направеше, болката от наранената устна щеше да му върне разума.

Физическото напрежение успя да уталожи гнева му, поне за известно време. Когато се настани до Дрю върху дюшека, който двамата бяха смъкнали от останките на леглото и бяха поставили направо върху пода, той най-после си спомни, че лейди Ейми му е длъжница, след като бе отстъпил пред молбата й да не се противопоставя на онези бандити. Беше обещала да изпълни каквото Уорън поиска от нея. Сетне някак си бе успяла да го накара да забрави за това, но той вече нямаше да го забрави. В края на краищата, това щеше да разреши проблемите.