Джоана Линдзи
Твоята магия (38)

Глава тридесет и осма

Оказа се, че Ейми и Мак са пристигнали твърде късно, за да могат да помогнат, но пък и не бе имало нужда от помощта им. Когато се добраха до „Амфитрита“, Уорън тъкмо си тръгваше от него. Португалският кораб вече бе погълнат от мрака, който се стелеше отвъд светлините на пристанището.

Ейми ни най-малко не беше разочарована от това, че съдействието й не е необходимо. Тя се хвърли в ръцете на Уорън, за да сподели облекчението му от успешния край на всичко. Не забеляза, че той не отвърна на прегръдката й.

Вместо това Уорън се обърна към Мак:

— Какво прави тя тук?

— Трябва да ти кажа, че тя е деспот като сестра ти — отговори навъсено Мак.

Ейми се отдръпна от Уорън, за да се взре възмутено в червенокосия шотландец.

— Със сигурност не съм, но и да бях, какво от това? Можеше той да се нуждае от съдействието ни и ако бе така, как щеше да го получи, ако не бяхме дошли? Защо не ми отговориш, а?

— Няма значение, Мак — въздъхна Уорън. — Не би искал дори да се опитваш да я разбереш, повярвай ми. — А на Ейми каза: — Ела, ще те сложим в леглото. Всичко свърши. Утре ще намерим кораб, за да те върне у дома.

Тя се успокои само защото чу „легло“, а смяташе, че това все още означава неговото легло. Колкото до намирането на кораб утре, тя достатъчно бързо щеше да го разубеди. Искаше й се да разгледа родния му град, преди да се върнат в Англия.

Докато крачеше до него, Ейми попита:

— Какво стана? Наистина ли Ли се хвана на твоя блъф, че ще ги вдигнеш във въздуха?

— Не беше блъф, Ейми.

— О! — каза тя с лека изненада.

— И понеже вазата бе в ръцете ми — продължи Уорън, — те не искаха да рискуват и да се опитват да ми я отнемат. Върнахме се тук и аз просто попитах господин Кейтс дали оръдията са заредени и подготвени. Когато той отговори, че са, аз хвърлих вазата към Лянг.

— Хвърлил си я? — ахна тя. — Шегуваш се.

— Направих го и още как; и изражението му, преди да я улови, почти си струваше цялата тази авантюра.

— Мога да се сетя за няколко други неща, заради които си струваше.

— Недей — беше всичко, което отговори той.

После ускори крачка, така че й беше трудно да продължи разговора, защото непрекъснато се опитваше да го догонва. Е, това не бе нещо ново за нея. Но въпреки това настроението му я изненадваше. Отдаде го на спадането на напрежението, както и на факта, че бе загубил безценна антика, без да получи нищо в замяна. Всъщност, беше получил нея, но Ейми не се заблуждаваше, че той ще сметне това за кой знае каква придобивка, особено след като знаеше, че може да я има винаги, когато пожелае.

Стигнаха до къщата и Уорън много набързо представи Ейми на икономката си, която се наложи да събудят, за да настани гостенката. Жената я заведе в бившата стая на Джорджина и й даде една от нейните нощници. Имаше и няколко стари рокли, които можеше да премери на сутринта.

На въпроса дали желае нещо за ядене, преди да си легне, Ейми отвърна, че би яла каквото и да е, стига само да не е ориз. Не си направи труда да обяснява повече, особено след като горещата вана вече я очакваше и единственото, за което можеше да мисли, бе как да се вмъкне в нея колкото може по-скоро.

Но щом се приготви за сън, и през ум не й мина да легне в леглото, още по-малко пък — сама. Чакаше Уорън да дойде при нея и щеше да чака още много дълго, защото той нямаше никакво намерение да идва. Най-накрая Ейми проумя това и успя да измисли няколко оправдания за отсъствието му, но тъй като нито едно от тях не издържаше на критика, тя тръгна да го търси.

Третата спалня, в която надникна, се оказа неговата. Той също още не си беше легнал. Седеше на един стол, прегърнал бутилка уиски в скръстените си ръце и се взираше в незапалената камина. Не я беше чул да влиза и Ейми се поколеба дали да му се обади, защото осъзна, че той наистина не възнамерява да дойде при нея тази нощ. Не знаеше какво да мисли, но със сигурност не смяташе, че става въпрос за нещо по-сериозно от временна прищявка от негова страна. Обратното предположение никога не би минало през ума й. Накрая, решена да открие какво не е наред, каза:

— Уорън?

Той просто извърна глава, за да я погледне.

— Какво правиш тук?

— Търся те.

— Вече ме намери, така че се връщай обратно в леглото. Всичко свърши, Ейми.

— Неприятностите — да, но не и това между нас.

— Напротив, то също.

— Не е възможно да мислиш така.

Уорън скочи от стола и се обърна към нея. Не се олюля. От бутилката не липсваше кой знае колко — беше твърде погълнат от мисли, за да пие.

— По дяволите! — почти изкрещя той. — Кога ще спреш да се надяваш на нещо, което няма да стане?

Ейми настръхна при тази неочаквана нападка.

— Ако имаш предвид брака, мога да живея и без него, ако ти можеш.

— Сигурно можеш — присмя й се Уорън. — А също и проклетото ти семейство.

Беше прав, разбира се. Нямаше да й се размине безнаказано да живее в грях с него.

— Тогава ще продължим да бъдем любовници — предложи тя, въпреки че в момента на самата нея й бе трудно да го приеме. — Не е необходимо някой да знае.

— Искам поне веднъж да чуеш това, което ти казвам, Ейми — каза той бавно, натъртено. — Ти ми омръзна. Нямам повече нужда от онова, което можеш да предложиш.

Беше преднамерено жесток, както хиляди пъти досега. Само че този път това я разяри и като се сети какво й беше казал веднъж Джереми, Ейми реши да му отмъсти.

— Наистина ли — каза тя, развърза халата, с който бе облечена и го остави да падне на земята. Със задоволство чу как Уорън рязко си пое дъх. — Тогава хвърли един последен поглед, Уорън Андерсън, за да запомниш добре от какво си се отказал.

Тя, разбира се, беше съвсем гола. И той беше съвсем смазан от това. Направи крачка към нея, по-точно — залитна, и падна на колене пред нея. Ръцете му обвиха бедрата й, лицето му се притисна към корема й. От гърдите му се изтръгна дълбок, прочувствен стон.

Ейми бързо забрави за отмъщението. Уорън бързо забрави непоколебимостта си. Остана само огънят, който се разпалваше всеки път, когато се докосваха. Терзанията можеха да почакат до утре.

И двамата щяха да имат такива, и то, за съжаление, не по причините, които биха могли да очакват.