Дейвид Линдзи
Пътешествие към Арктур (24)

В търсене на Муспел

Авторът на тази книга е британски писател с богато въображение и самобитност, с необикновена сила и необикновени слабости. Особняшките му сюжетни находки предизвикват същинско изумление. Приживе остава почти непознат, но днес е от любимите писатели. Изследователите несмело (с издаващи неувереността им думи като „загатва“, „напомня“ и „подсказва“) търсят източниците на творчеството му в модерната философия, обяснявайки неговото Нищо с естетиката на Шопенхауер, склонността му към развенчаване на всички морални норми с тази на Ницше, дуализма му и идеята за лошия бог-творец с гностически схващания и пр. Според нас подобни тълкования, в стремежа си да демистифицират загадката Линдзи, по-скоро замазват нещата и ни отдалечават от истината за него. Сам той признава веднъж, че въздействие му е оказала друга една чудна книга — „Лилит“ на презвитерианския свещеник Джордж МакДоналд и че харесва 9-та симфония на Бетовен. Както и че от време на време е посягал към стиловите похвати на скандинавските саги и на някои религиозни мистици.

Биографичните данни за живота му са оскъдни.

Роден е в лондонско предградие през 1878 г. Работи като клерк в застрахователна компания. По време на Първата световна война служи в армията.

Умира в 1945 г.

„Пътешествие към Арктур“ (A Voiage yo Arcturus) излиза в 1920 г. и тогава от нея се продават мизерните 596 екземпляра. След преизданието и в 1946 г. към нея се ориентират редица учени и писатели, както и студентските общества. Читателският бум, съпроводен с брожение в академичните среди, настъпва обаче едва подир 1963 г., благодарение на активния пропагандатор и популяризатор на Линдзи Колин Уилсън, също известен литератор и писател фантаст. Днес се счита за несъмнено доказано, че романът за Торманс е бил любимо четиво и обект на заемки от страна на К. С. Люиз (цикълът „Нарния“), Харолд Блум („Полет към Луцифер“), Филип Фармър, Робърт Силвърбърг („Син човешки“). И тъй, алегоричното „Пътешествие към Арктур“, което има култов статут за съвременната литература на въображението, е всъщност метафизически роман, рамкиран от междупланетно пътуване и фантастични авантюри. Повечето от имената в него могат да се тълкуват и случките се вместват в единна концептуална схема: Маскул, човек от Земята, прекарва пет дни на планетата Торманс, която кръжи около двойното слънце Арктур. През това време той преживява невероятни премеждия, някои ужасни, други — обикновени житейски изпитания. Сблъсква се с различни ценностни разбирания, въплътени във фантастични понятия, поникват му нови сетивни органи, за да може да ги разбере, вижда нови образи и явления, но съдбата го дебне неумолимо. На петия ден Маскул е убит и се преражда в по-високо състояние като Найтспор. Тогава вижда ужаса на вселената, пред която трябва да се изправи.

Философската тайна, съдържаща се в историята, е, че всички жизнени искрици на съзидателната сила (т.е. на Бог), са отклонени от дуалистичната, също толкова мощна (дори по-властна) сила, олицетворявана от Майстора (феномена) или още Кристълман, и действаща по своя воля. Когато преминават през Майстора, искрите са погълнати или деформирани и създават свят, който е грозно копие на истинския свят на Муспел (светлина и огън). Истинският свят, този на Суртур (огъня) или на Краг, се бори за съществуването си. Всепроникващият Майстор е толкова силен, че повечето искрици не успяват да се върнат към първоизвора си. Единствено с помощта на Краг (болката) пламъчето Маскул-Найтспор може да се върне в предишния си дом.

Маскул осъзнава истината само частично и се разкъсва между жалкия, но приятен свят на Майстора и суровостта на Краг, когото не познава. Любовта е за него начин на живот, дълг, земна и философска мъдрост — докато накрая Маскул стига отвъд феноменалния свят. Такива са идеите на „Пътешествие към Арктур“, развити в поредица от концептуални превращения и мистериозни преживявания.

Една наистина забележителна творба.

„Планетата се наричала Торманс, което на забравения език означавало «мъчение». Така се родил митът за планетата на мъчението, който след това бил използван, доколкото можем да съдим, от художниците и писателите на много поколения. Митът за Торманс много пъти привличал тяхното внимание и това винаги ставало в периоди на кризи, на тежка война, глад и мъгляво бъдеще. За нас планетата Торманс беше само една от многото хиляди приказки, изчезнали в небитието…“

Откъс от „Часът на бика“ на големия руски фантаст Иван Ефремов, чийто роман също е силно повлиян от „Пътешествие към Арктур“ на Линдзи