Дейвид Линдзи
Пътешествие към Арктур (2)

2. НА УЛИЦАТА

Тримата мъже се озоваха на улицата пред къщата. Нощта беше малко студена, но изключително ясна. Духаше източен вятър. Небето приличаше на огромен папирус, изписан с йероглифи от безчет блещукащи звезди. Маскул почувства необикновена възбуда: усещаше, че ще се случи нещо изключително.

— Какво те доведе в къщата тази вечер, Краг? И защо направи онова одеве? Каква тайна крие ликът на видението? — питаше той.

— На лицето му очевидно бе изписано изражението на Кристалния — прошепна Найтспор.

— Ние вече си поговорихме, нали, Маскул? — ухили се Краг. — Маскул гори от желание да разгледа редкия плод в родината му.

Маскул внимателно се вглеждаше в Краг, опитвайки се да разбере какво изпитва към него. Личността на този човек му вдъхваше отвращение, ала въпреки силната неприязън, усещаше, че пробужда в сърцето му някаква мощна първична енергия.

— Защо използвате това сравнение? — учуди се той.

— Защото е точно. Найтспор е прав. Беше лицето на Кристалния. Трябва да тръгнем за страната на Кристалния.

— Коя е тази тайнствена страна? — не разбираше Маскул.

— Торманс.

— Чудновато име. Къде се намира? Краг се усмихна и оголи под светлината на уличните фенери жълтите си зъби.

— В едно предградие на Арктурус.

— За какво ни говори тоя? — възкликна Маскул и като се обърна към Краг, уточни: — Звездата Арктур?

— Още сега ще видите небесното тяло — рече Краг и посочи с дебелия си пръст най-ярката звезда на югоизток. — Това е Арктурус, Торманс е единствената обитавана планета около нея.

Маскул се загледа в блясъка на огромната звезда и отново се обърна към Краг. После извади лулата си и я напълни.

— Вие явно се шегувате и хуморът ви е особняшки, Краг — отбеляза той.

— Ще се радвам, ако мога да те позабавлявам, Маскул, поне за някой друг ден.

— Забравих да ви попитам… откъде научихте името ми?

— Би било необичайно, ако не го знаех, като се има предвид, че пристигнах тук само заради теб. Всъщност, двамата с Найтспор сме стари приятели.

Маскул застина с кибритената клечка в ръка.

— Дошли сте дотук заради мен? — повтори той.

— Разбира се. За теб и за Найтспор. Ще пътуваме заедно тримата.

Маскул най-после запали лулата си и дръпна.

— Съжалявам, Краг, обаче би трябвало да ви обявя за луд.

Краг отметна глава назад и се засмя дрезгаво.

— Откачен ли съм, а, Найтспор?

— Дали Суртур не е заминал за Торманс? — попита Найтспор със свито гърло, втренчил поглед в лицето на Краг.

— Да, и иска да го последваме незабавно — отвърна Краг.

Сърцето на Маскул се разтуптя странно. Целият им разговор му се струваше като сън.

— С какво право, Краг, този непознат изисква да сторя онова, което ми казва? — измърмори той. — Впрочем, какъв е този Суртур?

— Господарят на Краг — обърна се към него Найтспор.

— Твърде сложна гатанка за мен, отказвам се — рече Маскул.

— Когато търсиш загадки, нормално е да ги разкриваш — обади се Краг. — Опитай се и си изясни какво всъщност ти се иска, приятелю, защото работата е хем простичка, хем сериозна.

Маскул продължи да го гледа и да си дръпва от лулата.

— Откъде идваш? — внезапно попита Найтспор.

— От старата обсерватория в Старкнес… Чувал ли си за тази прочута обсерватория, а, Маскул?

— Не. Къде се намира? — попита гигантът.

— На морския бряг в североизточна Шотландия. Там от време на време правят интересни открития.

— Като например как се стига до звездите? Излиза, че този Суртур е астроном. Вие също, вероятно?

— Колко време ще ти трябва да уредиш делата си? — продължи ухилен Краг. — Кога ще си готов да тръгнеш?

— Много сте мил — рече Маскул и избухна в смях. — Вече бях започнал да се страхувам, че ще ме отмъкнете веднага. Нямам нито жена, нито имот, нито занятие, така че за какво да отлагаме? Какъв е маршрутът?

— Щастливец. Дързък, храбър, без хомот. — Лицето на Краг внезапно стана сериозно и строго. — Не ставай глупав и не отказвай такъв подарък от съдбата. Никой не предлага нищо два пъти.

— Краг — простичко рече Маскул и пусна лулата в джоба си, — влезте ми в положението. Дори да бях жаден за приключения, бих ли взел насериозно подобно идиотско предложение? Какво знам за вас и за миналото ви? Може би се шегувате просташки или, кой знае, може би излизате от лудницата. Ако се представяте за необикновено същество и държите да ви помагам, ще трябва да ми дадете и изключителни доказателства за способностите си.

— Какви доказателства биха те задоволили, Маскул? Още не свършил да говори, мъжът хвана ръката на Маскул. Остра и пареща болка премина през тялото му и мозъкът му пламна. Обгърна го ярка светлина като от изгряващо слънце. Тогава за пръв път се запита дали случайно във фантасмагоричния им разговор не ставаше дума за нещо истинско.

— Слушайте, Краг — започна той бавно, докато чудновати образи и идеи кръстосваха в безпорядък ума му, — приказвате ми за някакво пътуване. Е, ако беше възможно и аз можех да го осъществя, не бих пожелал да се завърна никога. Готов съм да си дам живота, за да прекарам двайсет и четири часа на планетата на Арктур. Това мисля за пътуването… А сега ми докажете, че не бълнувате. Покажете ми вашите акредитивни писма!

Краг не беше откъснал поглед от него през цялото време, докато говореха, и лицето му постепенно придобиваше насмешлив вид.

— А, ще получиш двайсет и четири часа, и повече дори, но не кой знае колко. Ти си смелчага, Маскул, само че пътуването ще се окаже доста изтощително дори за теб… Значи като неверниците едно време искаш знак от небето?

— Цялата тая работа изглежда направо смешна — промърмори Маскул, смръщил вежди. — Мозъците ни са превъзбудени от току-що случилото се в къщата. Да се прибираме, пък на сутринта ще му мислим.

Краг ровеше за нещо в джоба си и го дръпна за ръката. После измъкна отвътре някакъв дребен предмет, подобен на сгъваем далекоглед. Диаметърът на лещата не бе по-широк от пет сантиметра.

— Я първо хвърли един поглед към Арктурус, Маскул. И това може да свърши работата на знак на първо време. За съжаление, само толкова мога да ти покажа. Не съм пътуващ фокусник… Внимавай да не го изпуснеш, доста е тежичък!

Маскул го пое и се постара да го хване здраво, после стъписан погледна Краг. Дребното съоръжение тежеше поне десет килограма, макар да не бе по-голямо от монета.

— От какво е направено това, Краг?

— Погледни през него, скъпи ми приятелю, нали затова ти го дадох.

Маскул го вдигна с усилие, насочи го към лъчезарната Арктур и не отмести поглед, докато мускулите на ръката му не отмаляха. И ето какво видя: за невъоръжено око звездата изглеждаше като блестяща точица, но сега се показа ясно разделена на две ярки, по-малки слънца. По-едрото беше жълто, а спътникът му беше в лазурносин цвят. И още нещо. С мъка различи относително неголемия спътник, който явно обикаляше около жълтото слънце, и светеше с отразена светлина… Маскул неколкократно вдигна и свали ръце. Пред очите му беше все същата картина. Не се виждаше нищо друго. Най-сетне без да отрони дума, върна далекогледа на Краг и прехапа устни.

— Погледни и ти — предложи Краг с проскърцващ глас на Найтспор и му подаде предмета.

Найтспор му обърна гръб и закрачи напред-назад по тротоара. Краг се изхили язвително и прибра далекогледа в джоба си.

— Е, Маскул, доволен ли си?

— Значи Арктур е двойна звезда. А третата светла точка е планетата Торманс, така ли?

— Бъдещото ти жилище, Маскул.

— Питате ме дали съм доволен. — Маскул разсъждаваше трескаво. — Не зная, Краг… Истинско чудо, само това мога да кажа… Поне се убедих, че в Старкнес има изумителни астрономи. Ако ме поканите в обсерваторията си, несъмнено ще я посетя.

— Тогава те каня. Оттам ще тръгнем.

— Ами ти, Найтспор? — попита Маскул.

— Трябва да направим пътуването — отвърна приятелят му с колеблив глас, — не е ясно само какво ще излезе от него.

Краг му хвърли остър поглед.

— Ще трябва да уредим по-забележителни приключения, за да впечатлим Найтспор — отбеляза той.

— Все пак той идва.

— Да, ама не con amore^[1]. Ще дойде само за да ти прави компания.

Маскул отново потърси с очи голямата загадъчна звезда, сияеща самотна и величествена на югоизточното небе. Докато гледаше, сърцето му се изпълни със силен и болезнен копнеж, непостижим за ума му. Просто чувстваше, че съдбата му по някакъв начин е свързана с онази гигантска далечна звезда. Ала все още едрият мъж не смееше да приеме, че Краг говори сериозно.

Потънал в мислите си, той дочу със закъснение прощалните думи на Краг и, останал насаме с Найтспор, си даде сметка, че Краг беше обсъждал съвсем банални неща като маршрута и часа на влака.

— Краг ще тръгне ли на север с нас? Не го чух добре.

— Не. Ние потегляме първи, пък той ще дойде при нас в Старкнес вдругиден вечерта.

— Какво да си помислиш за такъв човек? — все още унесен промълви Маскул.

— За твое сведение — прекъсна го Найтспор с уморен вид, той никога не лъже. Поне доколкото ми е известно.