Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Why Call Them Back from Heaven?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Корекция
Mandor (2009)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://www.bezmonitor.com/ (през http://sfbg.us)

 

Издание:

Клифърд Саймък. Заложници в Рая

Издателство „Полюси“, София, 1993

Библиотека Science Fiction, № 2

ISBN 954–547–004–6

История

  1. — Корекция
  2. — Редакция от Mandor според хартиеното издание
  3. — Добавяне

Едно

Съдията и съдебните заседатели се усмихваха доволни. Пишещата машина лудо тракаше, а буквите като змийчета кълвяха хартиеното руло и записваха присъдата.

Записването свърши. Съдията кимна с глава към секретаря, той се приближи към съдебния състав и откъсна присъдата. Хвана я с две ръце и почти като в ритуал се обърна към съдията.

— Обвиняеми, — каза съдията. — Станете и се обърнете към съда.

Франклин Чапмън с олюлявания се изправи на крака. Ан Харисън също се изправи и застана до него. Протегна ръка и го хвана под лакътя. Плътният плат на ризата му не беше в състояние да прикрие неспокойния трепет на неговата плът.

Трябваше да се потрудя повече, рече си тя, при все че добре знаеше колко много направи в този процес; много повече от направеното в стотици други. Този така окаян и безпомощен човек до нея грабна сърцето й. Едва ли, помисли си тя, жена може да защити мъж пред съд като този. В древността, когато съдиите са били човеци, сигурно е било възможно. Но не и в съд, където съдник е един компютър, придържащ се сляпо към закона.

— Секретарю, — каза съдията, — прочетете присъдата!

Ан погледна към прокурора, който седеше навъсен до масата си, както и през време на процеса. Машинка, помисли си тя. Машинка и нищо повече. И той като съдиите — машинки на правосъдието.

Залата беше затихнала в сумрака на късното, едва проникващо следобедно слънце. Представителите на медиите бяха насядали на първия ред и напрегнато се мъчеха да доловят най-дребния проблясък, най-лекото издайническо потрепване, най-малката трохичка, върху която да изградят репортажите си. Ококорените лещи на камерите също очакваха момента, когато вечността и небитието щяха да затрептят в решителна схватка.

Съмнение почти не можеше да има. Делото предлагаше твърде малко съдебно дирене. Истински съдебен спор.

Секретарят започна да чете:

„В делото между Държавата и Франклин Чапмън, съдът реши: Въпросният Чапмън, обвиняем по това дело, поради престъпна небрежност и груба липса на отговорност е забавил транспортирането на трупа на Аманда Хакет; по такъв начин е попречил за запазването на нейното тяло, от което е последвала окончателната му смърт.

Аргументите и възраженията на обвиняемия, че той лично не е отговорен за ефикасността, възможностите и техническото състояние на превозното средство, използвано при пренасянето на тялото на въпросната Аманда Хакет са несъстоятелни в настоящия случай. В неговата обща и цялостна отговорност влиза и безусловното и навременно прибиране на телата. Може би има и други, които биха могли да бъдат обвинени в безотговорност, но измеренията за тяхната вина в случая не допринасят нищо.

Ответникът е признат за безусловно виновен по всички линии.

Поради липса на смекчаващи вината обстоятелства, апели за снизхождение и обжалвания не се допускат.“

Чапмън бавно се свлече на стола и остана изправен и неподвижен като гипсиран. Големите му ръце, плътно сключени една в друга, лежаха като мъртви на масата пред него, а лицето му беше студено и безизразно като буца лед.

През цялото време, реши Ан Харисън, той е знаел какво ще стане, затова го и приемаше така безропотно. Нито за миг не се е хващал на адвокатските й приказки и уверения. Да, тя се опитваше да му вдъхне надежда, да повдигне духът му, но тези усилия са били напразни, защото той през цялото време е знаел как стоят нещата и се е примирил.

— Защитата ще пледира ли? — запита съдията.

Ан скочи.

— Ако Ваше Благородие няма нищо против?

Добър човек е, реши Ан. Старае се да бъде любезен и снизходителен, но не може. Законът не му позволява. Значи ще изслуша пледоарията ми, ще я отхвърли, ще произнесе присъдата и ще тури край. Защото нищо друго не може да се направи. В светлината на доказателствата бледнеят всички апели и жалвания.

Тя погледна към нетърпеливите журналисти и търсещите телевизионни очи и почувства лек панически трепет. Имаше ли смисъл от пледоарията, която беше замислила? Беше безнадеждна, напразна във всяко едно отношение. Беше уверена, че е безсмислено, но освен смисъл, би трябвало да има и някаква човечност.

И в този миг на колебание тя разбра, че трябва да пледира, че това е нейно задължение и че тя не бива да пренебрегва задълженията си.

— Ваше Благородие, — каза тя, — аз пледирам за отмяна на присъдата поради предубеденост от страна на съда.

Прокурорът скочи от стола си.

Негово Благородие му махна да си седне.

— Мис Харисън, — каза съдията, — струва ми се, че не ви разбирам до край. Какви са Вашите основания за тъй наречените от Вас предубеждения?

Тя заобиколи масата, за да застане по-открито пред съда.

— Основанията ми са, — каза тя, — че ключовите, главните доказателства касаят техническа повреда — механична неизправност в превозното средство, с което ответникът си е послужил в изпълнение на служебните си задължения.

Съдията мрачно кимна с глава.

— Съгласен съм с Вас, но характера на доказателствата какво общо може да има с предубежденията?

— Ваше Благородие, — каза Ан Харисън, — съда, съдебния състав, също е механика, машина.

Прокурорът отново скочи на крака.

— Ваше Благородие! — ревна той. — Ваше Благородие!

Съдията чукна по масата.

— Оставете това на мен, — сурово се обърна той към прокурора.

Журналистите бързо започнаха да пишат и да шепнат помежду си. Телевизионните лещи като че ли заблестяха още по-ярко.

Прокурорът си седна. Шушуканията спряха. В залата се възцари гробна тишина.

— Мис Харисън, — обърна се към нея съдията. — Вие оспорвате обективността на съда?

— Да, Ваше Благородие. В него цари бездушна механика. Аз не твърдя, че тук има умишлено предубеждение, но твърдо заявявам, че някакво неосъзнато предубеждение…

— Смешно! — извика високо прокурора.

Съдията размаха чука си към него.

— Я по-кротко! — каза му той.

— Но твърдо заявявам — продължи Ан, — че тук може би имаме работа с едно подсъзнателно предубеждение. В допълнение поддържам, че на всяко механично изобретение му липсват качества, без което няма справедливост — чувството за милост и човешко достойнство. Има законност, съгласна съм, свръхчовешко, тотално непознаване на закона, но…

— Мис Харисън, — прекъсна я съдията, — не поучавайте съда.

— Прося извинение от Ваше Благородие.

— Добре. Тази пледоария се отхвърля. Други имате ли?

— Не, Ваше Благородие.

Тя се върна на мястото си, но остана права.

— При това положение, — каза съдията, — нямаме причини да бавим присъдата. Възможностите са изчерпани. В случаи като този законът е категоричен. Обвиняеми, станете!

Чапмън бавно се изправи на крака.

— Франклин Чапмън, — каза съдията, — съдът реши, че поради неоспоримата ви вина в това деяние и запрещението за обжалване, Вие се лишавате от запазване на Вашето тяло при смъртта. Всичките ви други граждански права остават ненакърнени.

Удари с чука си.

— Делото приключи — каза той.