Дейвид Балдачи
Проста истина (51)

51.

Фиск чакаше Сара в кабинета. Когато тя влезе, той стана и понечи да заговори, но в този момент зад нея изникна Пъркинс. Сара пристъпи към бюрото и започна да го разчиства под зоркия поглед на Пъркинс.

— Сара, какво е станало?

— Това не ви засяга, мистър Фиск — каза Пъркинс. — Но ще съобщя на детектив Чандлър и агент Маккена, че сте тук. Те имат въпроси към вас.

— Щом е тъй, бягайте да им докладвате. Искам да поговоря със Сара насаме.

— Трябва да придружа мис Еванс до изхода.

Сара събра вещите в голям найлонов плик, после взе чантата си и я сложи отгоре. На минаване покрай Фиск прошепна:

— Ще те чакам в гаража.

Докато излизаше от кабинета, Пъркинс й каза:

— Ще ми трябват и служебните ви ключове.

Сара остави плика, порови из чантата си, намери ключовете и му ги хвърли.

— Не мислете, че ми е много приятно — заяви възмутено Пъркинс. — В съда цари хаос, репортерите ни обсаждат, загиват хора, навсякъде гъмжи от полиция. Не съм искал да останете без работа.

Сара безмълвно го заобиколи.

Тръгнаха по коридора, но след малко забавиха крачка, защото отсреща се зададоха Чандлър и Маккена.

— Трябва да поговорим, Джон — каза Чандлър.

Фиск погледна Сара.

— Ще се видим по-късно.

Тя кимна и продължи заедно с Пъркинс.

— Въпроси ли имаш? — попита Фиск.

— Точно така.

— Да не е свързано със застраховката на брат ми?

— Да, свързано е — мрачно потвърди Чандлър. — Маккена смята, че може сам да си сключил договора вместо Майкъл, а след това да си го убил.

— Нали намери полицата в апартамента на брат ми? Очевидно е знаел за нея.

Чандлър се озърна въпросително към Маккена. Агентът мълчеше.

— Виж какво, не знаех, че брат ми се е застраховал. Обадиха ми се от агенцията. Ще ти кажа името на служителката. Ако наистина подозираш някаква инсценировка, трябва да знаеш, че тя се е срещала с Майкъл. — Фиск погледна Маккена и забеляза как помръква лицето му. — Извинявай, ако съм ти провалил играта, Маккена. Парите всъщност са за родителите ни — Майк е знаел как ще постъпя. Поговори с жената от агенцията, тя ще потвърди. Освен ако смяташ, че съм замесил и нея. Продължавай в същия дух. Може да съм прибрал в джоба си и целия Върховен съд. Нали така?

— В такъв случай си уговорил Майкъл да сключи застраховката в името на родителите ви. Но е записано само твоето име. Парите винаги са били основен мотив за убийство. — Маккена се обърна към Чандлър. — Ти ли ще го попиташ, или оставяш на мен?

Чандлър погледна Фиск.

— Брат ти е убит с деветмилиметров куршум.

— Тъй ли?

— А ти притежаваш деветмилиметров пистолет.

Фиск се втренчи в двамата.

— Обърнали сте се към щатската полиция на Вирджиния?

— Чакам отговор — каза Маккена.

— Защо, след като вече го знаеш?

— Джон… — започна Чандлър.

— Добре, така е. Притежавам деветмилиметров пистолет. Модел „Зиг Зауер 256“ с петнайсет патрона в пълнителя.

— Къде е сега?

— В кабинета ми в Ричмънд.

— Бихме желали да го получим.

— За балистична експертиза ли?

— Да, между другото.

— Буфърд, само си губиш времето…

— Имаме ли разрешение да влезем в кантората и да вземем пистолета?

— Не.

— Е, след час ще имаме разрешително за обиск — каза Маккена.

— Няма нужда. Ще ви дам проклетия пистолет.

Маккена се изненада.

— Нали току-що каза…

— Не искам да нахълтват в кантората ми. Знам какви ги вършат ченгетата. Не са от най-кротките, а после цяла вечност ще ме разтакават, докато получа обезщетение за разбитата врата. — Фиск погледна Чандлър. — Предполагам, че вече не съм в екипа, но нека ти кажа едно-две неща. Поговори ли с пазачите, които са дежурили през нощта, когато беше убит Райт? Провери ли видеокамерите?

— Съветвам те да не му отговаряш, Чандлър — каза Маккена.

— Съветът се отбелязва за сведение — отвърна Чандлър и погледна Фиск. — Ще ти отговоря заради старата дружба. Разпитахме пазачите. Никой не е придружил Райт. Един му предложил, но той отказал.

— По кое време?

— Някъде към един и половина след полунощ. Проверихме видеозаписите, но не открихме нищо особено.

— Райт споменал ли е защо не иска да го откарат?

— Според пазача той просто излязъл навън и повече не го видели.

— Добре, да се върнем на пистолета — каза Маккена. — Ще те придружа до кантората.

— Никъде не отивам с теб.

— Ще те последвам с колата си.

— Прави каквото щеш, но искам униформен ричмъндски полицай лично да вземе оръжието и да го изпрати във вашингтонския отдел „Убийства“. Ако зависи от мен, няма и да припариш до вещественото доказателство.

— Не разбирам какво намекваш.

— Нищо не намеквам. Или приемаш каквото ти казах, или върви да извадиш разрешително. Избирай сам.

— Добре, имаш ли някого предвид? — намеси се Чандлър.

— Полицай Уилям Хоукинс. Аз му вярвам, препоръчвам го и на вас.

— Дадено. Искам да тръгнеш още сега, Джон. Ще уредя въпроса с Ричмънд.

Фиск погледна към края на коридора.

— Дай ми половин час. Трябва да поговоря с един човек.

Чандлър го потупа по рамото.

— Добре, Джон, но ако след три часа пистолетът не е в ричмъндската полиция, ще си имаш големи неприятности с мен, разбра ли?

Фиск се отправи към гаража да търси Сара.

След две-три минути към Чандлър и Маккена се приближи Деласандро.

— Бих искал да знам какво става, по дяволите — сърдито каза той. — Вече убиха двама сътрудници, а сега уволняват момичето заради някаква липсваща молба.

Маккена сви рамене.

— Много е сложно.

— Насърчихте ме, няма що — каза Деласандро.

— Не ми плащат да ви насърчавам — отвърна Маккена.

— Да, но ви плащат, за да откриете кой върши всичко това. На вас също, детектив Чандлър.

— Това и правим — отсече Чандлър.

— Добре, добре — уморено въздъхна Деласандро. — Пъркинс вече ми обясни. Наистина ли смятате, че Джон Фиск е убил брат си? Нали ме разбирате, може да има мотив, но в днешно време петстотин хиляди не са чак толкова много пари.

— Когато изчерпиш банковата си сметка, нещата изглеждат другояче — отвърна Маккена. — Той има мотив, няма алиби, а след няколко часа ще разберем дали притежава оръжието.

Деласандро не изглеждаше убеден.

— Ами смъртта на Райт? Какво общо има с нея?

Маккена разпери ръце.

— Нека погледнем под друг ъгъл. Може би Фиск е подлъгал Сара Еванс да му помогне. Еванс и Райт работят в един кабинет. Не е изключено Райт да чуе или види нещо, което поражда подозрения.

— Но нали Фиск има алиби за времето, когато е убит Райт — възрази Деласандро.

— Да, осигурено от Сара Еванс.

— Ами всички тия истории около избягалия затворник Хармс и проучването на Еванс?

Чандлър сви рамене.

— Не твърдя, че сме изяснили всичко, но цялата работа може да се окаже поредната лъжлива следа.

— Засега не е ясно — каза Маккена. — Ако беше нещо важно, щяха да кажат. Еванс дори не знаеше какво пише в молбата. Може Майкъл Фиск да е прибрал някакви документи. И какво от това? Джон Фиск го гръмва за пари и използва липсващата молба, за да залъже Еванс и всички останали.

— Е, аз пък ще бъда нащрек, докато всичко се изясни — каза Деласандро. — Отговарям за хората в тази сграда, а вече загубихме двама. — Той погледна Маккена. — Дано да сте наясно какво вършите с Фиск.

— Много добре знам какво върша с него.

 

 

Фиск откри Сара в гаража. Не й трябваше много време, за да обясни какво е станало.

— Сара, не исках да ти го казвам, но онзи ден Чандлър здравата ме притисна. Сигурен съм, че току-що остана без работа заради мен.

Сара пъхна найлоновата торба в багажника на колата си.

— Вече съм голямо момиче. Сама си нося последствията.

Фиск се подпря на колата.

— Дали да не поговоря с Рамзи и Найт? Може би ще разберат.

— Как ще им обясниш? Наистина извърших онова, в което ме обвиняват. — Сара затвори багажника и пристъпи до него. — Казаха ли ти за пистолета?

Фиск кимна.

— Маккена ще ме охранява до кантората, за да предам оръжието. — Той я погледна отблизо. — А ти какво ще правиш?

— Не знам. Изведнъж ми се отвори свободно време. Ще се опитам да открия Тремейн и Рейфийлд.

— Сигурна ли си, че още искаш да ми помагаш?

— Така поне няма напразно да съм си съсипала кариерата. А ти?

— Аз нямам избор. — Той погледна часовника си. — Да намина ли у вас довечера около седем?

— Мисля, че ще успея да спретна вечеря. Купи нещо за ядене и бутилка хубаво вино. Ако ме прихване, може и да почистя. Ще отпразнуваме последния ми ден във Върховния съд. Може пак да излезем с лодката. — Тя помълча и докосна ръката му. — И да приключим деня по същия начин.

— Мога да зарежа Ричмънд и да остана с теб. Знам как се чувстваш.

— А Чандлър и Маккена?

— Не съм длъжен да им се подчинявам.

— Ако не отидеш, Маккена сигурно ще реши да те прати на електрическия стол. Освен това, откровено казано, никак не ми е зле.

— Сигурна ли си?

— Да, Джон, но все пак ти благодаря. — Тя погали лицето му. — Довечера ще сме заедно.

След като Фиск си тръгна, Сара понечи да влезе в колата, но се сети, че е оставила чантичката с ключовете в багажника. Отвори го и посегна към найлоновата торба. Погледът й падна върху снимката най-отгоре. Беше я взела от кабинета на Майкъл Фиск преди полицейското претърсване. Изведнъж осъзна, че трябва да се погрижи за нещо много важно. Седна в колата и потегли.

Току-що бе загубила работата си на сътрудник във Върховния съд. Странно, но не изпитваше желание да се разплаче или да скочи от някой мост. Искаше й се да потегли на дълга разходка. До Ричмънд. Трябваше да се срещне с един човек. Тъкмо имаше време.

Когато мина покрай колоните на бившето си работно място, тя усети огромно облекчение. Чувството бе тъй внезапно, че дъхът й спря. После малко по малко отмина. Сара ускори и подкара по Индепендънс Авеню, без да поглежда назад.