Дейвид Балдачи
Проста истина (44)

44.

Чандлър обикаляше из апартамента на Майкъл Фиск. Коленичи и огледа мястото, нащърбено от удара на Джон Фиск. Ако щангата бе улучила целта, следствието отдавна щеше да е приключило. Чандлър стана и поклати глава. Нямаше да е толкова лесно. Хората му вече приключваха с огледа. Всичко беше посипано с черен прашец, сякаш след сборище на магьосници, и в известен смисъл наистина бе така. Вече разполагаха с отпечатъците на Майкъл Фиск, за да ги изключат от сметката. Трябваше да вземат отпечатъци и от брат му. Тъй като адвокатското разрешително на Джон беше издадено от Вирджиния, сигурно щяха да ги намерят в щатското полицейско управление. А и отпечатъците на Сара Еванс, помисли си Чандлър. Тя навярно също бе идвала тук. Той погледна към края на коридора. Може би в спалнята? Но от всички разговори досега излизаше, че двамата са били само приятели.

Беше разговарял с Мърфи и неговите сътрудници. Прегледаха всички дела, по които бе работил Майкъл. Не откриха нещо особено. Тази линия на разследване просто щеше да глътне твърде много време. А междувременно загиваха хора.

Мълчанието на Джон Фиск си оставаше за негова сметка. Както правилно се бе досетил, след последния им разговор Чандлър спря информационния поток. Но с ФБР детективът играеше честно и предаваше на Маккена всички сведения, включително новооткритата информация за бягството на Руфъс Хармс и телефонните обаждания на Майкъл Фиск. Освен това му каза и какво е чул от Джон Фиск за изчезналата молба.

Сякаш в отговор на мислите му откъм входа долетяха стъпки и в стаята влезе самият агент — след като показа удостоверението си на полицая пред входа и бе записан като посетител на местопрестъплението. Е, не чак местопрестъпление, но нещо от сорта, помисли си Чандлър.

— До късно работите днес, агент Маккена.

— Вие също.

Агентът от ФБР плъзна поглед из стаята — първо в центъра, после настрани квадрат по квадрат.

— Как е голямото началство от ФБР? Натискат ли ви по-бързо да разрешите случая?

— Също като при вас. Потупват те по рамото, ако разкриеш убиеца преди вечерните новини.

Маккена опита да се усмихне, но явно нямаше навик, защото усмивката излезе малко крива.

Чандлър се запита дали нарочно обърква хората, или просто такъв си му е характерът. Изпитваше странно чувство към Уорън Маккена и затова дискретно бе проверил сведенията за него. Кариерата му в Бюрото заслужаваше отлична оценка по всички показатели. След прехвърлянето си от централата в Ричмънд вече осем години работеше в столицата. Преди ФБР беше служил за кратко време в армията, а след това бе завършил колеж. През всичките тези години началниците му можеха да се похвалят с най-добри впечатления от Маккена. И все пак Чандлър откри нещо странно: на няколко пъти Маккена бе отказал повишение, което би го отстранило от оперативната работа.

— Имате късмет, че Джон Фиск не е завел дело срещу вас. Все още може да го стори.

— Би трябвало — изненадващо отвърна Маккена. — На негово място сигурно щях да го сторя.

— Непременно ще му предам съвета — бавно изрече Чандлър.

Още една-две минути Маккена продължи да обхожда с поглед целия апартамент, сякаш запечатваше всяка подробност като на снимка. Накрая пак се обърна към Чандлър.

— Вие какво, да не сте му наставник?

— Допреди два дни не го познавах.

— Значи се сприятелявате много по-бързо от мен. — Маккена приведе глава към Чандлър. — Може ли да поогледам?

— Моля. Само не пипайте нищо, ако не е наръсено здравата с прах.

Маккена кимна и предпазливо закрачи из хола. Забеляза нащърбения паркет.

— Това ли е ударът на Фиск срещу въображаемия нападател?

— Да. Но не знаех, че е въображаем.

— Такъв е, докато не получим допълнително потвърждение. Поне аз така работя.

Чандлър извади парче дъвка, лапна я и започна бавно да предъвква както нея, така и думите на агента.

— Сара Еванс ми съобщи, че е видяла един човек да напуска тичешком сградата, преследван от Фиск. Това стига ли ви?

— Да, задоволително потвърждение. Фиск има голям късмет. Би трябвало да си купи билет от лотарията, докато му върви.

— Едва ли е много голям късмет да убият брат ти.

Маккена спря и огледа отворената врата на килера, посипана с дактилоскопичен прах.

— Май всичко зависи от гледната точка, нали?

— С какво толкова ви е влязъл в очите? Та вие дори не го познавате.

Маккена го стрелна с поглед.

— Вярно, детектив Чандлър, но искате ли да ви кажа нещо? И вие не го познавате.

Чандлър понечи да възрази, но не му хрумна нищо подходящо. В известен смисъл човекът имаше право. В този момент един от сътрудниците прекъсна размислите му.

— Детектив Чандлър, може би си струва да видите какво намерихме.

Чандлър пое листовете и се наведе над тях. Маккена застана до него.

— Прилича ми на застрахователна полица — каза агентът.

— Намерихме я върху една от лавиците в килера. Там изобщо няма храна. Използвал го е за склад. Вехтории, данъчни декларации, сметки и тъй нататък.

— Застраховка за половин милион долара — промърмори Чандлър.

Набързо прелисти договора, като прескачаше правните подробности, докато стигна до по-конкретната информация в края. Изведнъж Маккена забоде пръст най-отдолу.

— Застрахованият е Майкъл Фиск.

Чандлър прочете посочения ред и пребледня.

— А при смъртта му сумата е предназначена за Джон Фиск.

Двамата се спогледаха.

— Искате ли да се разходим и да ви изложа една моя теория? — попита Маккена.

Чандлър се колебаеше дали да приеме.

— Няма да ви отнема много време — добави Маккена. — Всъщност предполагам, че до голяма степен вече и вие мислите като мен.

Най-сетне Чандлър сви рамене.

— Давам ви пет минути.

Излязоха на тротоара пред сградата. Маккена спря да запали цигара, после предложи и на Чандлър. Детективът показа пакетчето дъвка.

— Мога да пуша или да дебелея. Обичам да ям, тъй че избрах второто.

Тръгнаха по мрачната улица и Маккена започна:

— Открих, че Фиск няма алиби за времето, когато е убит брат му.

— Това може и да е в негова полза. Ако беше убил брат си, непременно щеше да се погрижи и за алиби.

— Не съм съгласен по две причини. Първо, вероятно изобщо не е очаквал да го заподозрат.

— Със застраховка за половин милион долара?

— Може би си е мислил, че няма да разберем. Тръгваме в погрешна посока, и край. Междувременно той изчаква малко и после прибира парите.

— Не съм сигурен. А втората точка?

— Ако имаше идеално алиби — каквото не съществува, когато човек е виновен, — все някъде щеше да има слабо място. Тъй че защо да си прави труда? Бил е ченге, а сега адвокат. Много добре знае що е алиби. Казва, че няма, и край — отпадат всички тревоги, че нещо може да се обърка. Освен това разчита всички да стигнат до вашия извод отпреди малко: ако е виновен, непременно ще си скалъпи алиби. — Маккена смукна дълбоко от цигарата и погледна към редките звезди в небето. — Значи има мотив, а сам признава, че е имал и възможност. Проверих го. Има някаква скапана кантора в Ричмънд и защитава най-гнусни отрепки. Не е завършил университет. Меко казано, адвокат трето качество. Неженен, без деца, живее в ергенска бърлога. Типичен самотник. А, и още нещо. Напуснал е ричмъндската полиция при доста съмнителни обстоятелства.

— Какво намеквате? — рязко запита Чандлър.

— Нека кажем, че е имало инцидент със стрелба, който така и остава неизяснен, но в резултат са загинали един цивилен и един полицейски служител.

Новината явно потресе Чандлър, но той се опомни бързо.

— Тогава защо дойде да предложи помощта си в разследването?

— За прикритие. Позицията на Фиск е ясна: „Как може да съм натиснал спусъка? Не виждате ли, че си скъсвам задника от работа, за да хвана убиеца на брат си?“

— А как е свързано всичко това със смъртта на Райт?

— Кой казва, че трябва да има връзка? Сам споменахте, че между двете убийства може да няма нищо общо. И ако е така, на мястото на Фиск непременно бих отстоявал противното. Нали разбирате, той има алиби за убийството на Райт.

Пак Сара Еванс, помисли Чандлър.

— И тъй, ако повярваме, че убийствата са свързани, Фиск излиза сух от водата — продължи Маккена.

— А Сара Еванс? Забравихте ли за нея? Тя твърди, че е видяла някого да изскача от жилището на Майкъл Фиск. И нея ли ще обвините в лъжа?

Маккена спря. Чандлър също. Агентът смукна за последен път от цигарата и я смачка с подметка върху тротоара.

— И нея — повтори Маккена думите на Чандлър, като го гледаше втренчено.

Детективът поклати глава.

— Я стига, Маккена.

— Не казвам, че е замесена в цялата работа. Според мен може би си пада по Фиск и върши каквото й нареди той.

— Та те се познават съвсем отскоро.

— Нима? Сигурен ли сте?

— Не съвсем.

— Добре, ето какво е положението: той я убеждава, че не върши нищо лошо, но някои хора може да го накиснат.

— Защо се заяждате с Фиск?

Този път Маккена избухна.

— Много му знае устата. На светец ми се прави, уж пазел паметта на брат си, само че май напоследък не са се виждали много-много. Вечерта, след като откриха трупа на брат му, двамата с Еванс бяха в нейната къща и кой знае какво са вършили. По неизвестни причини носи в колата си пушка. Напъха си носа в следствието и сега знае почти колкото нас. Няма алиби за нощта на убийството, а преди пет минути открихме, че от смъртта на брат си печели половин милион. Какво друго да мисля, по дяволите? Ченге сте, не ви ли засърбя носът досега?

— Добре, разбрах ви. Може и да съм се поотпуснал. Правило номер едно: не се доверявай никому.

— Полезно правило. Струва си да се водиш от него в живота. — Маккена помълча, после добави: — Или в смъртта.

И той се отдалечи, оставяйки потресения Чандлър да гледа след него.