Произведения
Поезия
-
-
Аз ще се полутам… 3
- 2007
-
-
-
В палаво огнище… 0
- 2007
-
-
-
Гръмни, мой празник 6
- 2007
-
-
-
Ех ветре, ветре 0
- 2007
-
-
-
За какво ми е… 5
- 2007
-
-
-
Златната рибка 6
- 2007
-
-
-
Има едни странни жени… 0
- 2007
-
-
-
Към детето 6
- 2007
-
-
-
Майчице моя 0
- 2007
-
-
-
Мой ще бъдеш! 4,8
- 2007
-
-
-
Монолог на майката 5
- 2007
-
-
-
На дрян мирише животът 0
- 2007
-
-
-
На крачка сме със теб… 0
- 2007
-
-
-
На моя баща 5,5
- 2007
-
-
-
Не ме съди 0
- 2007
-
-
-
Неизвестност 0
- 2007
-
-
-
Нестинарка 0
- 2007
-
-
-
По-дивно нещо… 0
- 2007
-
-
-
Слънчева вода 0
- 2007
-
-
-
Слънчеви зайчета 0
- 2007
-
-
-
Трети март 0
- 2007
-
-
-
Урок по алхимия 5,6
- 2007
-
- Сваляне на всички:
Лирика в проза
-
-
Да бъда облаче… 5
- 2007
-
-
-
Тополчице моя… 0
- 2007
-
- Сваляне на всички:
Биография
[±]
Цонка Илиева, българска поетеса, е родена през 1949 г. в град Стара Загора. По професия е минен инженер. Работи в медодобивно предприятие в Елисейна, после във вестник „Отечествен зов“ — Враца. Пише освен стихове и остри публицистични материали. „Дълги години стихосбирката й лежа, непрочетена, в издателските чекмеджета“ по думите на писателя Марин Ботунски. Умира при трагичен инцидент в родния си град в средата на 80-те г. Има две деца — син Павел и дъщеря Ирина. За нея оставят спомени Марин Ботунски и Стефка Тотева, а поетът Траян Първанов й посвещава стихотворение. Посмъртно са отпечатани избраните й стихове — „Жива съм!“ (2007, изд. „Контакт-92“).
Източник: Литературен свят