Цонка Илиева
Мой ще бъдеш!

Никъде не бягай

с мургава и жадна красота!

Извор съм и търся си корито —

влюбена да потека.

Пеперудите ми шият дреха —

твоят ум ще завъртя!

Хубава съм,

погледни ме —

лека,

синеока мамеща сърна.

Ти не бягай.

Никъде не бягай!

Пътищата носят мойта кръв.

Не дарявай с времето ни вятъра!

Нямам памет —

ти роди я пръв.

И не бягай.

Никъде не бягай!

Само себе си ще отречеш.

Камък съм, а тръпнеш във косите ми,

изтъкали вятъра горещ.

Сто пъти на ден да ме отричаш —

сто пъти ще те обичам аз.

Сто пъти на миг ще ти се вричам,

ако сто пъти ме погребеш.

Ще избухвам —

светла и безкрайна — незабравка

в твоето сърце.

Целият от нея ще засветиш,

без да искаш,

с мойта светлина!