Цонка Илиева
Реликви

И ще остане във душата ми момичето,

което никога със кукли не заспа,

а с житни плитки и очи-метличини

с момчета лудо тичаше в игри.

 

„Разказваше“ за бягство и страхливост,

„наказваше“ със смърт за клевета

във порива си светъл да открива

най-хубавите истини в света.

 

Но детството отмина със игрите,

момичето е станало жена,

на много болки удря се в стените,

но не смени то лудата глава.

 

А неотстъпно с чувства неразбити

все мери ръст по силни рамена

и пази на детинството мечтите

като големи, светли знамена.

 

Ще си остане във душата ми момичето,

което никога със кукли не игра.