Цонка Илиева
Кръст

Една любов, от сетен дъх по-кратка,

изпепели до корен мойта жажда.

И на живота ми в учебната тетрадка

записа как смъртта в човек се ражда.

Сега е страшно.

Ставам.

Ходя.

Лягам.

Закусвам.

Пия.

Нищо не чета.

И безнадеждно някаква магия

не ме оставя даже да умра.

Не ме съдете.

Куприн нявга каза:

на сто години идвала веднъж.

Аз сто години няма да живея.

Ни някой ще ми върне този мъж.