Цонка Илиева
Не ме съди

Не ме съди, че волният ми смях

със вятъра обича да танцува,

че слънцето със чисто мъжка ласка

лице, гърди и колене целува.

 

Не ме съди, че полета на птиците

втъкала съм във своето сърце,

не ме съди, а знай — без тях душата ми,

като без глътка въздух, ще умре.

 

Не ме съди, че никога не спирам —

игрив поток във първата си пролет,

че песен във гърдите ми напира

и над света се вдига тя за полет.

 

Не ме съди, че младостта ми буди

и в тебе, може би,

забравен глас.

Аз лъч ще бъда, глътка, тръпка луда

и вик за обич до последен час.